Решение по дело №874/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „Пайкрип Глобал“ ЕООД, [населено място], депозирана чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-4332-002569 издадена на 14.05.2024г. от полицейски инспектор към СДВР, отдел“Пътна полиция“(И. В. Й.).

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради липса на компетентност, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Излагат се доводи, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а" от ЗДвП. В случая водачът бил представил СУМПС издадено от САЩ Аризона. Извода на органите на МВР, че това СУМПС е невалидно поради причини, че било издадено в САЩ-щат Аризона и не е придружено с превод на български език, бил погрешен. Жалбоподателя сочи, че в разпоредбата на чл.161 от ЗДвП са посочени случаите, в които свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, а именно: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5.свидетелството е издадено от държава членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.

В Република България се признавали и били валидни чуждестранни национални свидетелства, които не са издадени от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, като конкретните изисквания в зависимост от държавата, издала свидетелството и статута на водача, се съдържали в Конвенцията за движението по пътищата (КДП), подписана във Виена на 8.11.1968 г., Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, както и в ЗДвП. Приложима по отношение на правилата за валидност била и Женевската конвенция от 1949 г., но само за свидетелства, издадени от договарящите държави по нея, които не са страни по КДП. Това било така, т. к. по силата на чл. 48 КДП, тя отменя и замества Женевската конвенция в отношенията на страните по нея. Следователно за държави, подписали и двете конвенции, се прилагали правилата на КДП. За тези, които не са страни по КДП, се прилагала Женевската конвенция. Към момента последната уреждала взаимоотношенията между България и следните държави, които не са страни по КДП: Алжир, Аржентина, Австралия, Бангладеш, Барбадос, Б., Ботсуана, Буркина Фасо, Камбоджа, Канада, Конго, Кот дИвоар, Кипър, Доминиканска република, Египет, Фиджи, Гватемала, Хаити, Исландия, Индия, Ирландия, Йордания, Лаос, Ливан, Лесото, Мадагаскар, Малави, Малайзия, Мали, Малта, Намибия, Нова Зеландия, Нигерия, Папуа Нова Гвинея, Парагвай, Руанда, Сиера Леоне, Сингапур, Шри Ланка, Сирия, Того, Тринидад и Тобаго, Уганда, САЩ, Ямайка, Япония.

Дори обаче,да се приемело, че в настоящия случай, свидетелството за управление не отговаряло на изискванията на приложение № 6 към конвенцията за движението по пътищата - на осн. чл. 161, т. 1 от ЗДвП, следвало да бъде изрично посочено от органа, защо същото не отговаря на изискванията за валидност, придружено ли е било същото с превод или не, или е била налице друга хипотеза. В случая, единствено в процесната заповед било посочено - издадено в САЩ Аризона и без превод.

Наред с това не бил взет предвид и факта, че лицето, управлявало МПС „Тойота Корола", с рег.№ [рег. номер] - било български гражданин. Разпоредбата на чл. 162, ал. 1, предвиждала, че българските граждани, могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. ЗППАМ била издадена на 14.05.2024 г., а А. Д. Т. М. бил влезнал в страната ни с полет от Лондон на 25 април 2024г. Предвид обстоятелствата, ясно било, че А. Д. Т. М. бил български гражданин, които е представил свидетелство за правоуправление отчетено и от двата санкциониращи органа в документите, които са издали, а от билетите представени с жалбата било видно, че посоченото лице е влязло на територията на България на 25.04.2024г. и към момента на установяване на твърдяното административно нарушение, не бил изтекъл 3-месечният срок предвиден в разпоредбата на 162, ал. 1 от ЗДвП.

Излагат се и доводи, че заповедта е издадена без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, с което е нарушена нормата на чл. от 35 АПК.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорения акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез пълномощник, ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателя.

Административен съд – Хасково, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 25.04.2024г. мл. автоконтрольор при СДВР отдел „Пътна полиция“ съставил по отношение А. Д. Т. М. АУАН сер.GA, с бл. № 45990, за това че на 25.04.2024г. в 22.06 часа по автомагистрала Тракия, посока на движение от Околовръстен път към ул.Съединение, управлява лек автомобил марка“Тойота“, модел „Корола“, с рег. № [рег. номер], собственост на „Пайкрип Глобал“ЕООД, като извършена проверка в района на КПП 51 било установява, че водачът е управлявал автомобила със СУМПС, което не е валидно на територията на Република България. Отразено е също, че водачът не е представил легализиран превод на български език на цитираното СУМПС, както и че последното е с № 1356А4790М1452А6 издадено от САЩ-Аризона.

Въз основа на така съставения АУАН, на 14.05.2024г. от полицейски инспектор в отдел“Пътна полиция“ при СДВР е издадена оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която по отношение „Пайкрип Глобал“ЕООД, [населено място] е приложена ПАМ по чл. 171, т.2А, б.“а“ от ЗДВП - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Отнети са Свидетелство за регистрация на МПС № ******* и 2 бр. табели с рег. № [рег. номер].

Съобразно удостовереното в придружително писмо УРИ 433200-83351 от 08.08.2024г. на ЗА Началник на 03 сектор“АО“ отдел“ПП“ – СДВР, ЗППАМ е връчена на 23.07.2024г.

Жалбата срещу заповедта е подадена чрез административния орган до Административен съд-София град на 31.07.2024г.- видно от пощенското клеймо поставено на плика. При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от лице с правен интерес от търсената защита и е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Заповедта изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Видно от представената Заповед №513з-6400 от 07.07.2023г. Директорът на СДВР е оправомощил държавните служители от Отдел “ПП“ при СДВР -полицейски органи по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, какъвто е ответният орган, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 т.2а от ЗДвП.

Заповедта е обективирана в писмена форма и е подписана от издателя си. От съдържанието й се установява, че административният орган е приел, че трето лице - несобственик на посоченото в същата м.п.с., е управлявал последното без да притежава свидетелство за управление, валидно за територията на България, тъй като представеното от водача СУМПС е издадено от държава извън ЕС, а именно в САЩ – щата Аризона, и е без легализиран превод на български език на основание чл. 161, т. 3 от ЗДвП. Предвид което е спрямо собственика на автомобила е приложена ПАМ по чл.171, т.2а, б. ”а” от ЗДвП. Според посочената норма, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Правилата за валидността и признаването в България на свидетелство за управление на МПС, издадено от чужди държави, са уредени в ЗДвП, както и в няколко международни договора. Съгласно нормата на чл. 161 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Приложима по отношение на правилата за валидност е и Женевската конвенция от 1949 г., но само за свидетелства, издадени от договарящите държави по нея, които не са страни по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г., т. к. по силата на чл. 48 от Конвенцията, тя отменя и замества Женевската конвенция за движението по пътищата от 1949 година в отношенията на страните по нея. Следователно, за държави, подписали и двете конвенции, се прилагат правилата на Конвенцията за движението по пътищата, а за тези, които не са страни по нея, се прилага Женевската конвенция. В случая следва да се приеме че, свидетелството за управление на м.п.с. не отговаря на чл. 161, т. 3 от ЗДвП, тъй като не се опровергава посоченото в АУАН, че същото не е било придружено с легализиран превод на български език. Наред с това не е налице и нито една от останалите посочени в чл. 161 от ЗДвП хипотези. Управлението на превозното средство е извършено с издадено в САЩ свидетелство за управление на МПС № 17045176113 (л. 14 от делото), което не отговаря на изискванията на чл. 161, т. 1 от ЗДвП, т. к. САЩ не е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата, подписана във Виена през 1968 г. Процесното СУМПС не попада и в хипотезата на чл. 161, т. 2 от ЗДвП, тъй като независимо, че САЩ е страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, жалбоподателят не твърди и не доказва водачът на автомобила да има статут на член на въоръжената сила или цивилен компонент . Представеното от жалбоподателя СУМПС не съответства и на изискванията на Приложение № 7 от Конвенцията за движението по пътищата, за да бъде приложена хипотезата на чл. 161, т. 4 от ЗДвП, т. к. освен че не представлява международно свидетелство за управление на МПС, САЩ не е и страна по тази Конвенция. Не е приложима и хипотезата на чл. 161, т. 5 от ЗДвП, защото процесното СУМПС не е издадено от Конфедерация Швейцария, а е издадено в САЩ, щата Аризона, която освен това не са част от Европейския съюз и не са страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Видно от член единствен, т. 1 на Закона за оттегляне на резерви и декларации по международни конвенции относно задължителната юрисдикция на международния съд и на международния арбитраж (обн. ДВ. бр.8 от 27 Януари 1994г.), Женевската конвенция от 1949 г. е ратифицирана с Указ № 445 от 1962г., но не е обнародвана в Държавен вестник. Съгласно Решение № 7 от [интернет адрес] г. на Конституционния съд по конст. д. № 6/92 г., за да придобият предимство по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията пред нормите на вътрешното законодателство, международните договори, приети и ратифицирани преди сега действащата Конституция, също е необходимо да бъдат обнародвани. След като Женевската конвенция от 1949г. не е обнародвана в ДВ, тя няма предимство пред нормите на вътрешното право и следователно не би могла да преодолее изискванията и условията на Закона за движение по пътищата. В този смисъл и Решение № 2222 от 2.04.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 11394/2020 г. Наред с това, нормата на чл.162, ал.1 от ЗДвП не следва да бъде тълкувана самостоятелно, а в нейната взаимна връзка и взаимодействие с чл. 161 от ЗДвП. Това означава, че за да бъде прието за валидно едно свидетелство за управление на м.п.с. на територията на Република България, а следователно валидно и за категорията на управляваното м.п.с., то трябва да бъде придружено от легализиран превод на български език, като при изпълнение на това условие и в рамките на срок от три месеца може да послужи за управление на моторно превозно средство. В случая не се спори по въпроса, че процесния СУМПС не е бил придружен с легализиран превод на български език. Следователно не е налице основание за прилагане на изключението на чл.161 от ЗДвП, а процесното СУМПС следва да се приеме за невалидно към датата на извършване на проверката. В тази насока и трайната практика на съдилищата - Решение № 3143 от 17.10.2024 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 499/2024 г. Решение № 1230 от 25.06.2024 г. на АдмС - Кюстендил по адм. д. № 306/2024 г. Решение № 259 от 14.07.2023 г. на АдмС - Стара Загора по адм. д. № 320/2023 г. , Решение № 285 от 29.09.2021 г. на АдмС - Велико Търново по адм. д. № 409/2021 г. и мн. други.

Ето защо в случая не са налице отменителните основания по сочени в чл.146 от АПК и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора на ответника се следват разноски представляващи юрисконсулстско възнаграждение в минималния определен от закона размер от 100.00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Пайкрип Глобал“ ЕООД, [населено място], сЕИК **********, депозирана подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-4332-002569 издадена на 14.05.2024г. от полицейски инспектор към СДВР, отдел“Пътна полиция“(И. В. Й.).

ОСЪЖДА „Пайкрип Глобал“ ЕООД, [населено място], с ЕИК ********* да заплати на СДВР направените по делото разноски в размер 100.00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.