№ 285
гр. П., 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Ц.Ч.М.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720105591
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на по реда на чл.422, ал.1, вр.чл.417 от
ГПК, с правно основание чл.535, вр.чл.538, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.79
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, вр.чл.417 от ГПК, и
е образувано по предявен иск от К. Т. З., ЕГН **********, и адрес: ***; чрез
адв. Д. Г., САК, със съдебен адрес: гр. *** (ляв), *** (десен), срещу В. А. В.,
ЕГН **********, и адрес: гр. П., ***, с правно основание чл.535, вр.чл.538,
ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с който се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1400.00
лева, представляваща главница по запис на заповед от 05.02.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 16.02.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена Заповед № ***г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът В. А. В. не е подал отговор на
исковата молба и не е взел становище по иска.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Ш., която
поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят
сторените по делото разноски.
1
Ответникът в съдебно заседание се явява лично, оспорва иска, като
твърди, че периода от 2015 г. – 2021 г. е работил при ищеца, който му е давал
суми за обекти, но ги е издължавал, и твърди, че дължи суми на ищеца, но
същите не са в претендирания размер.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Предявения иск има за предмет установяване дължимостта на сума, за
която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.
гр. д. № *** г. на ПРС, която е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което и съдът намира, че иска е допустим и следва да се произнесе по
същество.
По основателността:
От приложеното към настоящето дело ч.гр.д. № *** г. на ПРС, се
установява, че на 18.02.2022 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК, като на
23.02.2022 г., ПРС е издал Заповед за изпълнение № 368, с която разпоредил
длъжникът – В. А. В., да заплати на ищеца сумата от 1400.00 лева,
представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 05.02.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
16.02.2022 г. до окончателното й изплащане.
Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение, на 13.02.2022 г. е
издаден изпълнителен лист по чл.418 от ГПК в полза на кредитора против
длъжника.
Видно от материалите съдържащи се в заповедното производство,
издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, като връчителят е събрал
данни, че лицето не живее на адреса, което е обусловило даване на указания
по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК от заповедния съд на заявителя за
предявяване на иск. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок.
От приложения оригинал на запис на заповед, съдържаща се в кориците
на заповедното производство, се установява, че на 05.02.2019 г. ответникът се
2
е задължил безусловно и неотменимо, при представянето на записа на заповед
в срок до 05.03.2019 г. да плати на ищеца без разноски и без протест сумата от
1400.00 лева. В записа на заповед (в нейния горен десен ъгъл) изрично е
посочен падеж на 05.03.2019 г.
Според задължителните указания в т.17 от Тълкувателно решение №
4/2013 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на
делото в производството по чл.422, ал.1 от ГПК, при предявен иск за
установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена
заповед за незабавно изпълнение е съществуването на вземането, основано на
записа на заповед.
Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на
абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. С
оглед на това в съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено,
че в производството по чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът - кредитор, който се е
снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва
вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен
от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато
ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на
вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу
съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на
поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и
съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по
повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Доказването на
каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е
необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения
за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от
което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на
вземането по записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на
каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се
разпределя в съответствие с общото правило на чл.157, ал.1 от ГПК, като
всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си и които са обуславящи за съществуването или
несъществуването на установяваното в производството по чл.422, ал.1 от
ГПК - менителнично вземане.
3
В случая, в предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът е посочил
като основание за възникване на спорното парично вземане единствено
записът на заповед, послужил за издаване на заповедта за изпълнение. В
срока за отговор ответника не е подал отговор на исковата молба, респ. не е
възразил против твърденията на ищеца, а в съдебно заседание не оспорва, че е
подписал процесния запис на заповед, и не прави възражения относно
неговата редовност от външна страна. Ответника в съдебно заседание твърди,
че е работил при ищеца, който му е давал суми за обекти, без да сочи
основание за тяхното даване, като твърди, все още дължи суми на ищеца, но
те не са в предявения размер.
Съдът намира, че записът на заповед е редовен от външна страна, тъй
като съдържа всички предвидени в чл.535 от ТЗ задължителни реквизити.
Въведеното от ответника възражение за недължимост на част от процесните
вземания, в съдебно заседание не е подкрепено с доказателства, като не се
доказа част от сумата по процесния запис на заповед да е платена, поради
което и не може да се направи извод за погасяване чрез плащане на част от
процесното вземане.
Предвид горното искът като основателен и доказан следва да бъде
уважен, като се признае за установено, че ответника дължи на ищеца по
процесния запис на заповед сумата в размер на 1400.00 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението с искане за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, до окончателното
й изплащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното производство, така и в исковото производство.
Ищецът претендира присъждане на разноски, за което е представил
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Съгласно представения списък ищецът претендира следните разноски:
за заповедното производство сумата от 28.00 лева, държавна такса в
заповедното производство и 300.00 лева адвокатско възнаграждение, а в
исковото производство сумата от 28.00 лева – държавна такса за предявения
иск, и сумата от 300.00 лева – адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на
4
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК върху ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски както в заповедното, така и в
исковото производства на обща стойност от 656.00 лева, представляващи
държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в двете производства.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от К. Т. З., ЕГН
**********, и адрес: ***, че В. А. В., ЕГН **********, и адрес: гр. П., ***
ДЪЛЖИ на К. Т. З., сумата от 1400.00 (хиляда и четиристотин) лева,
представляваща главница по запис на заповед от 05.02.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 16.02.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена Заповед № 368 от 23.02.2022 г., по ч. гр. д.
№ *** г. на ПРС.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН **********, и адрес: гр. П., *** ДА
ЗАПЛАТИ на К. Т. З., ЕГН **********, и адрес: *** сумата от 656.00
(шестстотин петдесет и шест) лева, представляваща разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. № *** г. на ПРС да бъде
върнато на съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5