Решение по НАХД №2578/2025 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 828
Дата: 6 ноември 2025 г.
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20252120202578
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 828
гр. Бургас, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120202578 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на *, *, *, национален паспорт №
* г., чрез пълномощника адвокат А. И. П. от СтАК, срещу Наказателно постановление
№ 5382а-530/10.07.2025г., издадено от началник сектор „Миграция“ в ОДМВР — Бургас,
с което за нарушение на чл.24к, ал.18 от ЗЧРБ, на основание и чл.51б, ал.1 от ЗЧРБ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност и необоснованост.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административно - наказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (видно от разписката на НП, то е връчено на 10.07.2025 г., а жалбата е подадена на
23.07.2025 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. РазгледА. по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 10.07.2025г., около 13,50ч., в сектор “Миграция” при ОДМВР - Бургас в * се е
явил *, *, за подаване на заявление за предоставяне на право за продължително
пребиваване в Република България.
При извършените справки в информационните системи на МВР и паспорта на лицето е
прието, че чужденецът не е изпълнил изискването на Закона за чужденците в Република
България (ЗЧРБ), тъй като не е подал заявление в 7-дневен срок от влизането му на
територията на Република България с виза по чл.15, ал.1 ЗЧРБ. Същият е влязъл на
територията на стрА.та на 26.06.2025г. и е следвало да подаде заявление не по-късно от
1
02.07.2025г.
За констатираното бил съставен АУАН №5382а-521 от 10.07.2025 г. от П. К.- младши
полицейски инспектор в сектор „Миграция“ при ОДМВР-Бургас. При съставянето и
връчването на акта не присъствал преводач, като съдържанието му било пресъздадено на
жалбоподателя на английски език чрез представител на работодателя му.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
На първо място, НП е издадено от компетентен орган – началник сектор „Миграция“,
който попада в кръга на лицата, притежаващи право да издават НП по чл. 24к от
ЗЧРБ (Заповед № 8121з-378/06.04.2020г.) и в сроковете на чл. 34 от ЗАНН.
Съдът обаче намира, че са допуснати процесуални нарушения в производството.
АУАН е съставен на индонезийски гражданин, който не владее български език. Тъй
като Законът за административните нарушения и наказания не урежда случаите в които
нарушителят не владее български език, съобразно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която
препраща за неуредените случаи към НПК, то следва субсидиарно да бъдат приложени
правилата на този кодекс. Чл. 21, ал.2 от НПК регламентира, че лицата, които не владеят
български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, като в тези случаи се
назначава преводач. От горепосоченото следва извода, че в тежест на административния
орган е да осигури преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на
предявения му акт, както и правата, произтичащи от образуваното по този начин срещу него
административнонаказателно производство. Предявяването на акта е, за да се запознае
нарушителя с него. Запознаването със съдържанието му е предпоставка за упражняване на
правото за защита. Нарушителят следва да разбере за какво е привлечен да отговаря.
Неспособността на нарушителя да разбере за какво е привлечен да отговаря засяга правото
му на защита, поради което допуснатото процесуално нарушение е съществено. Същото е от
категорията на неотстранимите, опорочава цялата административно-наказателна процедура
и е основание за отмяна на наказателното постановление. Следва да се има предвид, че
съдът приема за недопустимо преводът да се извърши от лице, което участва в
производството в друго качество в производството – актосъставител, връчител, свидетел,
административно-наказващ орган. Предвид гореизложеното, с оглед осигуряване
прилагането на принципа за обективност в производството и осигуряване правото на защита
на лицата, при връчване на АУАН на чужденец, невладеещ български език, към момента на
връчване на АУАН контролния орган е следвало да назначи с нарочен акт заклет преводач на
родния език или на друг език, разбираем за лицето, срещу което е издаден АУАН. По делото
единствено е налице твърдение на актосъставителя, че друго лице, с което се е явил
жалбоподателя- представител на неговия работодател, е превеждало на английски език. Това
твърдение обаче не е в състояние да докаже, че дори да се е говорило на английски от
някого, жалбоподателят е разбрал в пълнота за какво става въпрос, тъй като не е ясно колко
добре владее английски самият той. Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 55, ал.3 от
НПК.
Горепосоченото съществено процесуално нарушение по издаване на АУАН и най-вече,
неосигурения превод на съдържанието на АУАН по отношение на невладеещия български
език жалбоподател, е напълно достатъчно процесуално основание за отмяна на НП, което
обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон. Жалбоподателят
реално е бил лишен не само от право на защита, но и от адекватно право на участие в
административно-наказателното производство след неговото образуване.
2
Извън това, постановлението е и материално незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.24к, ал.18 от ЗЧРБ в 7-мо дневен срок от влизане
на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ,
работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в
дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор „Миграция“ при областните дирекция на МВР и
да приложат към заявлението по ал.7 копие от паспорта на чужденеца, съдържащо
страницата с положена виза и задължителна медицинска застраховка, валидно на
територията на Република България със срок от поне три месеца–до издаване на разрешение
за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник. Когато срокът по
изречение първо документите не бъдат представени, директорът на дирекция Миграция или
оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издавена на
разрешение по ал.1.
Видно от разпоредбата на чл.24к, ал.18 от ЗЧРБ наказателноотговорно лице е
работодателят или оправомощено от него лице, което се задължава към заявлението по ал. 7
да приложи и копие от паспорта на чужденеца. Следователно жалбоподателят в този случай
не е наказателноотговорно лице, от което да се търси административнонаказателна
отговорност. В тази смисъл жалбата се явява основателна, тъй като са нарушени
императивни норми на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
Действително, разпоредбата на чл.51б, ал.1 от ЗЧРБ предвижда налагане на наказания
глоба от 100 до 500 лв. на чужденец, който след влизането си с виза по чл.15, ал.1
на територията на Република България не изпълни задължението си да се яви в
дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции
на Министерството на вътрешните работи и да представи към заявлението си копие
на страницата от паспорта с положена виза и задължителна медицинска застраховка в срока,
предвиден в чл. 24и, ал. 16, чл. 24к, ал. 18, чл. 33к, ал. 14 и чл. 33п, ал. 15. Налагането на
така посочената санкция е предвидено обаче за неизпълнение от стрА. на чужденеца на
задължението му по чл.15, ал.1 ЗЧРБ, каквото задължение законодателят не е въвел. В този
смисъл, въпреки, че е предвидена санкция за допускане на нарушение, доколкото
поведението на жалбоподателя не е въздигнато от законодателя като такова, липсва
възможност за ангажиране на административно – наказателната отговорност на * * В.
*.
В конкретния казус жалбоподателят е наказан за бездействие, за което законът не го
задължава да действа, а задължава друго лице-работодателят или оправомощено от
него лице. В този смисъл, АНО не е следвало да издава обжалваното наказателно
постановление, а да прекрати производството.
Отделно стои въпросът, че описаното деяние, което е вменено във вина на
жалбоподателя не е съставомерно и по друга причина. Нарушението се изразява в
бездействие, като моментът на извършването му е датата, която следва последния момент,
когато действието е следвало да бъде извършено. Иначе казано, от описанието на
нарушението следва изводът, че нарушението е извършено на 03.07.2025 г., тъй като до
02.07.2025г. жалбоподателят е следвало да се яви в сектор „Миграция“. Това обаче не е
вярно, тъй като се твърди, че той е пристигнал в Република България на 26.06.2025 г. както
бе посочено, срокът за явяване е 7-мо дневен. Съгласно чл. 183, ал. 2 от НПК срокът, който
се брои по дни започва да тече от следващия ден. Следователно седемте дни текат считано
от 27.06.2025 г. и изтичат на 03.07.2025 г., а не на 02.07.2025 г., както е записано в
постановлението.
В заключение следва да се посочи, че наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5382а-530/10.07.2025г., издадено от
началник сектор „Миграция“ в ОДМВР — Бургас, с което за нарушение на чл.24к, ал.18 от
ЗЧРБ, на основание и чл.51б, ал.1 от ЗЧРБ на *, *, *, национален паспорт № * г., е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4