№ 14408
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110142286 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „А“ ЕООД, чрез пълномощника адв. К. М., срещу „ЗД
БИ“ АД осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: 429,90 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило
на 22.07.2021г. в гр. В по вина на водача на лек автомобил „Рено Шамад“ с
рег. №ххх, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника
по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 03.08.2022г. до окончателното й
изплащане, както и 45,02 лева – мораторна лихва върху главницата за периода
от 23.07.2021г. до 02.08.2022г.
Ищецът твърди, че на 22.07.2021г. е настъпило ПТП между собствения
му автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. №ххх и лек автомобил „Рено Шамад“ с рег.
№ххх. Поддържа, че ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил
„Рено Шамад“ с рег. №ххх, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, валиден към датата на ПТП. Навежда твърдения, че стойността
на щетите по автомобила е в размер на 429,90 лева, както и, че въпреки
1
отправената извънсъдебна претенция, ответникът не му заплатил дължимото
застрахователно обезщетение. Поради изложеното моли ответникът да бъде
осъден да му заплати претендираните суми, както и направените по делото
разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата
молба от насрещната страна, с който искът за главница се оспорва, като се
навеждат твърдения, че задължението е погасено изцяло чрез плащане. По
отношение на претендираното вземане за мораторна лихва, оспорва същото,
като счита, че не е налице забава. Поради изложеното моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
С определение от 20.10.2022г. са обявени за безспорни между страните
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че по вина на водача на лек
автомобил „Рено Шамад“ с рег. №ххх е реализирано ПТП на 22.07.2021г., при
което е увреден лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. №ххх, собственост на
ищеца, като стойността на щетите по същия възлиза на претендираната от
ищеца сума, че към датата на ПТП между ответника и водача на лек
автомобил „Рено Шамад“ с рег. №ххх е бил налице договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. С протоколно определение от
07.12.2022г. е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване между страните обстоятелството, че на 12.08.2022г. ответникът е
наредил по банкова сметка на ищеца плащане в размер на 898,78 лева във
връзка с процесното събитие.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.
432, ал. 1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е
отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
2
пряко от застрахователя на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване:
1/наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно: деяние, противоправност,
вреди и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите. Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията; 2/сключен договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между застрахователя – ответник и деликвента,
респ. наличие на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, който покрива гражданската отговорност на деликвента.
Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените
предпоставки за основателност на иска, както и обстоятелството, че
задължението е погасено от ответника чрез плащане в хода на процеса,
поради което искът по чл.432, ал.1 от КЗ подлежи на отхвърляне като погасен
чрез плащане.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ в застрахователната сума,
дължима от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", се включва и лихва за забава от датата на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице пред
застрахователя. В случая, видно от представените по делото доказателства,
застрахователят е уведомен за събитието на 28.07.2021г., поради което
именно от тази дата дължи обезщетение за забава. Предвид липсата на
доказателства по делото за размера на обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 474,92 лева за периода от 28.07.2021г.
до 02.08.2022г., съдът с оглед правомощията си по чл.162 от ГПК го определя
чрез изчисление с лихвен калкулатор на сумата от 44,30 лева, като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 45,02 лева и за периода
от 23.07.2021г. до 27.07.2021г. искът следва да бъде отхвърлен. На ищеца
следва да бъде присъдено и обезщетение за забава за периода от подаване на
исковата молба – 03.08.2022г. до датата на плащането 12.08.2022г., изчислено
с лихвен калкулатор, в размер на 1,19 лева.
С оглед обстоятелството, че ответникът е платил задължението едва в
3
хода на настоящото производство, с което е дал повод за завеждане на делото,
същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в общ размер на 460 лева, съгласно представения списък по чл.80 от
ГПК, от които 100 лева – държавна такса, и 360 лева – адвокатско
възнаграждение с включен ДДС. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което
съдът намира за неоснователно, тъй като същото е в минималния размер,
предвиден в Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А“ ЕООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес
на управление гр. ххх, съдебен адрес гр. ххх, чрез пълномощника адв. К. М.,
срещу „ЗД БИ“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх,
осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД
за присъждане на сумата от 429,90 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило
на 22.07.2021г. в гр. В по вина на водача на лек автомобил „Рено Шамад“ с
рег. №ххх, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника
по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като
задължението е погасено чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „ЗД БИ“ АД , ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, да заплати на „А“ ЕООД, ЕИК ххх,
със седалище и адрес на управление гр. ххх, съдебен адрес гр. ххх, сумата от
44,30 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 429,90 лева за периода от 28.07.2021г. до
02.08.2022г., както и сумата от 1,19 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от подаване на исковата молба –
03.08.2022г. до датата на плащането 12.08.2022г., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над присъдената сума от 44,30
лева до пълния предявен размер от 45,02 лева и за периода от 23.07.2021г. до
27.07.2021г.
ОСЪЖДА „ЗД БИ“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление
4
гр. ххх, да заплати на „А“ ЕООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, съдебен адрес гр. ххх, направените по делото разноски в
размер на 460 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5