Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                 Година 06.04.2020                      Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                  Първи  граждански състав

На десети март                                                               Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 3102 по описа за 2019 година.

 

                Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Ищецът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр.Пловдив твърди в исковата си молба, че на 01.03.2019г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд Стара Загора за вземанията си към И.К.П.. Било образувано ЧГД № 1360/2019г. и издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10 05 2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 94а от Закона за енергетиката крайният снабдител осигурявал снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. До този момент ответникът не упражнил правото си на промяна на доставчика на електроенергия. И.К.П. като физическо лице имал качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и присъединен на ниво ниско напрежение, видно от представените по делото фактури. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 2035186, находящ се в гр. Стара Загора, .... За И.К.П. бил открит клиентски номер **********. Ответникът съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД доставило на обекта на И.К.П. за периода 25.12.2016г. - 22.03.2017г. електроенергия на обща стойност 716, 95 лв., която до този момент не била заплатена. Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължал законна лихва в общ размер от 145,85 лв. за периода 11.02.2017г. - 28.02.2019г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата. Моли съда да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията му към И.К.П., както следва: 716, 95 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 25.12.2016г. - 22.03.2017г.; 145, 85 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 11.02.2017г. -28.02.2019г.; законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 01.03.2019г., до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да му заплати присъдените в заповедта за изпълнение по ЧГД 1360/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора разноски. Моли в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът И.К.П., чрез назначения му особен представител – адв.Ж.Р., оспорва наличието на валидно правоотношение между страните в настоящото производство, въз основа на което би могло да бъде ангажирана облигационната отговорност на И.К.П.. Не било посочено на какво основание ищецът е открил партида за потребление на електроенергия на името на ответника. Ищецът не конкретизирал за кой обект /сграда/ претендирал заплащане на електроенергия, както и връзката между този обект и ответника. Не било ясно дали ответникът е собственик, наемател или ползвател на въпросния обект /сграда/ и какво е основанието да се претендира заплащане на консумираната на този обект електроенергия именно от ответника, а не от някое трето лице. Било спорно дали общите условия са част от сключен между страните договор и дали ищецът е предоставил възможност на ответника да се запознае с тези общи условия. На основание чл. 147а от ЗЗП, ответникът следвало да изрази съгласие с тези общи условия чрез полагането на подпис, а за всяка промяна на тези общи условия, ищецът следвало да уведоми ответника по реда на чл. 148 ЗЗП. Счита, че ищецът не е ангажирал доказателства за потребеното количество енергия, както и за начина на отчитането й. Не били представени доказателства за кой обект /сграда/ се претендира заплащане на електроенергия, посредством какви уреди и на кои дати е констатирано потреблението на тази електроенергия и в какви документи са обективирани констатациите на измервателните уреди при направените отчитания. Не били представени доказателства и относно изправността на измервателните уреди. Счита за неоснователна претенцията на ищеца за законна лихва за периода от 11.02.2017 г. до 28.02.2019 г. Нямало данни дали представените фактури са предявени за плащане на ответника и дали същите са приети от последния. Не било ясно дали ответникът е бил поканен да извърши плащане по тези фактури. В тази връзка, счита че не бил изпаднал в забава за периода 11.02.2017 г. до 28.02.2019 г. и не дължи лихва за този период.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1360/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд,  съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 850/06.03.2019 г. за сумата 716,95 лева за главница, представляваща незаплатено задължение за доставена електрическа енергия за периода от 25.12.2016 г. до 22.03.2017 г. за обект на потребление: гр. Стара Загора, ул. „Златен клас“ 15, ИТН 2035186, със 145,85 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 11.02.2017 г. до 28.02.2019 г. и законната лихва върху главницата считано датата на подаване на заявлението в съда 01.03.2019 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

От представените по делото копие от кадастрална карта  с данни от КРНИ за сграда с идентификатор 68850.521.170.1 и декларация по чл.14 ЗМДТ № 01390024421/26.05.1998 г. се установява, че ответникът е собственик на електроснабдения обект - сграда, находяща се в гр. Стара Загора, ул. „Златен клас“ 15. По делото е представено препис-извлечение от сметка на ответника в ищцовото дружество, в което се описани задължения за същия обект на потребление, ИТН 2035186 по три фактури, чийто общ размер е 716,95 лв. Представени са и самите фактури: фактура № **********/31.01.2017 г. за доставена електрическа енергия до посочения обект на потребление през периода 25.12.2016 г. – 24.01.2017 г. на стойност 375,22 лв., фактура № **********/28.02.2017 г. за доставена електрическа енергия до посочения обект на потребление през периода 25.01.2017 г. – 22.02.2017 г. на стойност 288,62 лева и фактура № **********/31.03.2017 г. за доставена електрическа енергия до посочения обект на потребление през периода 23.02.2017 г. – 22.03.2017 г. на стойност 53,11 лв.

Съгласно чл. 91, ал.1 вр. с чл. 92, т. 1 и 4 от ЗЕ, които са приложими в разглеждания случай, сделки с електрическата енергия могат да се сключват по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия, като страни по тях са общественият доставчик на електрическа енергия и крайният клиент. Доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на потребители на електроенергия за битови нужди и при предприятия с персонал до 50 души и оборот под определен размер съгласно чл. 97 и чл. 98а от ЗЕ се осъществява при публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени. Писмена форма на договора за доставка на електрическа енергия не е предвидена. Не е необходимо и изрично приемане на Общите условия от потребителите, но при несъгласие от потребителя, той има право на писмено възражение и предложение до доставчика за специални условия. Съгласно § 1, т. 41б на ДР на Закона за енергетиката "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес.

Изхождайки от горепосочените разпоредби, съдът приема, че ответникът е обществен доставчик на електроенергия за територия, в чийто обхват попада собственият на ищеца имот, както и че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електроенергия при общи условия. Следователно ищецът е потребител на електроенергия в процесния имот, а ответникът – доставчик на такава, като страните са обвързани от договор при общи условия, одобрени от ДКЕВР и при регулирани цени на електроенергията.  Възникването на правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия относно обект на потребление гр. Стара Загора, ул. „Златен клас“ 15 се установява и от представените по делото писмени доказателства, описани по- горе.

Съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество клиентът е длъжен да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в общите условия. Според чл.18, ал.1 от общите условия потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът доставил за процесния период до обект ИТН 2035186 описаните в исковата молба количества електрическа енергия. Отчетените от електромера количества потребена електрическа енергия съвпадат с фактурираните такива по процесните фактури като еднотарифна елекроенергия. Електромерите, отчели претендираните количества електрическа енергия в обекта на ответника през процесния период, са преминали изискуемите проверки по ЗИ и са имали необходимите пломби, стикери и знаци за преминати проверки.Електромерите са отчитани дистанционно  и автоматично в 0:00 ч. на съответните дати.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че процесните фактури за доставената електрическа енергия са осчетоводени при ищеца. При извършването на счетоводните записвания са съставяни в срок документите съгласно изискванията на чл.6 от Закона за счетоводството. Отчитането се извършва като се преви връзка между стопанските операции. Съгласно ЗДДС счетоводните документи са включени в Дневниците за продажби и Справки-декларациите по ЗДДС. Видно от одиторския доклад, счетоводството се води вярно и честно, съгласно основните принципи на Международните стандарти за финансови отчети. На база подадената информация за изразходваните кВтч от клиентски номер ********** са издадени фактури на обща стойност 716,95 лв., като получател на доставката е И.К.П..

От горепосочените доказателства съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца по договор за продажба на електрическа енергия за периода от 25.12.2016 г. до 22.03.2017 г. в размер на 716,95 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ответникът е изпаднал в забава съобразно посоченото в чл.18, ал.2 и 3 от Общите условия. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че обезщетението за забавено плащане за периода от 11.02.2017 г. до 28.02.2019 г. е в размер на 145,85 лв. Ето защо съдът  намира за доказан претендираният в заповедното производство размер на лихвата за забава.

По тези съображения предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен като се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата 716,95 лева за главница, представляваща незаплатено задължение за доставена електрическа енергия за периода от 25.12.2016 г. до 22.03.2017 г. за обект на потребление: гр. Стара Загора, ул. „Златен клас“ 15, ИТН 2035186, със 145,85 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 11.02.2017 г. до 28.02.2019 г. и законната лихва върху главницата считано датата на подаване на заявлението в съда 01.03.2019 г. до изплащане на вземането, присъдени  със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 850/06.03.2019 г. по ч. гр. д.№ 1360/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски, както следва: в заповедното производство - в размер на 75 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 775 лв., представляващи държавна такса, възнаграждение на особен представител, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица. 

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.К.П. *** съществуването на вземането на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр.Пловдив, ул.Христо Г. Данов 37, ЕИК *********, представлявано от Жанет Петкова Стойчева и Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, за сумата 716,95 лева за главница, представляваща незаплатено задължение за доставена електрическа енергия за периода от 25.12.2016 г. до 22.03.2017 г. за обект на потребление: гр. Стара Загора, ул. „Златен клас“ 15, ИТН 2035186, със 145,85 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 11.02.2017 г. до 28.02.2019 г. и законната лихва върху главницата считано датата на подаване на заявлението в съда 01.03.2019 г. до изплащане на вземането, присъдени  със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 850/06.03.2019 г. по ч. гр. д.№ 1360/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА И.К.П. *** на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр.Пловдив, ул.Христо Г. Данов 37, ЕИК *********, представлявано от Жанет Петкова Стойчева и Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, сумата 75 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както  и сумата 775 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :