Решение по дело №4771/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3811
Дата: 28 май 2019 г.
Съдия: Румяна Антонова Спасова-Кежова
Дело: 20191100504771
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 28.05.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:                                           

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАКЛИН КОМИТОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА

                                                                                                        РУМЯНА СПАСОВА        

 

като разгледа докладваното от съдия Спасова ч. гр. д. № 4771 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1, вр. чл. 278 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника А.С.Й. срещу разпределение, предявено на 22.02.2019 г. по изпълнително дело № 20157880400331 по описа на ЧСИ М.К..

Жалбоподателят счита, че извършеното разпределение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и в противоречие с материалните и процесуалните правила на закона. Посочва, че за нито една от петте точки в разпределението не е посочено основанието, на което се считат привилегировани вземания, не е ясно каква част от дълга е погасена, какво се включва в погасяването на главница, лихви и какъв е остатъкът от дълга. Възразява за това, че не е ясно какъв е размерът на дълга към датата на разпределението, каква част от него е погасена и каква част се дължи. Счита, че следва да се изготви ново разпределение, като при следващото ЧСИ се съобрази с нормите на чл. 460 ГПК и чл. 136-137 и чл. 76, ал. 2 ЗЗД, както и конкретно и ясно да се посочи дължимото задължение спрямо взискателя по настоящия изпълнителен лист и по отношение на идентични точки от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ и връзката им с все още дължимите суми по разпределението. Предвид изложеното иска да се отмени изготвеното разпределение.

Взискателят „У.Б.“ АД счита жалбата за неоснователна. Посочва, че в обжалваното разпределение ЧСИ М.К. е посочил изчерпателно всички вземания, които са предявени срещу длъжниците по изпълнителното дело. Иска да се остави жалбата без уважение като неоснователна и необоснована.

Взискателят Държавата, чрез ТД на НАП, не подава писмен отговор в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.

Взискателят Столична община – район Оборище не изразява становище по жалбата.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител счита жалбата за допустима, но по същество изцяло неоснователна и недоказана. Оспорва твърденията на длъжника. Посочва, че видно от протокола за разпределение, редът на привилегиите, предвиден в разпоредбата на чл. 136 ЗЗД е спазен, като вземанията и взискателите, съобразно законовата привилегия, са описани по точки, както са описани подробно и направените и приети разноски и такси в изпълнителното производство и разпределените за тях суми. Сочи, че жалбоподателят не мотивира в кое перо или по отношение на кое вземане счита, че е допусната грешка. С оглед изложеното иска да се остави жалбата без уважение.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 462, ал. 2 и чл. 463 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателят, тъй като има качеството длъжник в производството по изпълнително дело № 20157880400331 по описа на ЧСИ М.К., поради което същата е процесуално допустима.

По същество на жалбата съдът намира следното:

Изпълнително дело № 20157880400331 по описа на ЧСИ М.К. е образувано по молба на взискателя „У.Б.“ АД срещу „С.Т.“ ЕООД и А.С.Й. за събиране на вземания по изпълнителен лист, издаден на 02.07.2015 г. по гр.д. № 34136/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 70 състав за събиране на суми от 50 000 лева за главница по договор за банков кредит овърдрафт № 97/05.07.2011 г., ведно със законната лихва от 17.06.2015 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 34 460,38 лева за периода от 21.05.2015 г. до 14.06.2015 г. и 3 845,50 лева разноски по делото.

Към приложеното изпълнително дело са представени доказателства за заплатени разноски от взискателя и за извършени от съдебния изпълнител справки и изпълнителни действия.

С писмо до частния съдебен изпълнител във връзка с извършена продажба по реда на ГПК, Национална агенция за приходите е заявила, че А.С.Й. има образувано производство по принудително изпълнение – ИД № 22060006758/2006 в размер на главница 228 641,32 лева, лихва 173 145,44 лева или общо 401 786,76 лева.

На 22.02.2019 г. е изготвен протокол за разпределение на сума от публична продажба на недвижим имот в размер на 122 620 лева за задължено лице А. С.Й.. В първи ред с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е разпределена сумата в общ размер на 5 117,63 лева, конкретизирана по отделните точки за такси по тарифата, към ЧСИ М.К.. Към СО, район „Оборище“, отдел „МДТ“ за ДНИ е разпределена сумата 116,88 лева. Към СО, район „Оборище“, отдел „МДТ“, за ТБО – 100,12 лева. На взискателя „У.Б.“ АД за сторени разноски в хода на изпълнителното дело по публичната продажба на имота е разпределена сумата 6 203,29 лева. Към ТД на НАП е разпределен остатъкът от 111 082,08 лева.

Във връзка с указания на съда по настоящото дело със съобщение от 20.05.2019 г. съдебният изпълнител е уточнил какво се включва в сумата 432 лева, начислена по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ; в сумата 3 402 лева за заплатени авансови такси с ДДС по ТТР към ЗЧСИ и в сумата 295 лева за заплатени разноски за заплащане на такси, събирани за съответните справки от КАТ, АКГГ, НАГ, АВп, ПАМДТ, ЗРОЗ, ЦД и др.

Съобразно чл. 460 ГПК, когато в изпълнителното производство има повече от един взискател и събраната сума не е достатъчна за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели, съдебният изпълнител изготвя разпределение, като първо отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение.

В чл. 136, ал. 1, т. 1 – 3 ЗЗД е предвидено, че с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, се ползват следните вземания: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски; 2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство – от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори; 3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека – от стойността на заложените или ипотекирани имоти. 

Съобразно задължителната постановка на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, т. 6, за да бъде установено точното съдържание на разпоредбата на чл. 136 ЗЗД, е необходимо да бъдат направени някои уточнения. Става реч за специална привилегия, която не винаги е първа по ред, тъй като тя е противопоставима само на тези от присъединените кредитори, които се ползват от отделните разноски и не за разноски по изпълнителното дело, а за разноски по подготовката и осъществяването на изпълнението върху определена вещ или парично вземане, т.е. на отделен изпълнителен способ. По изпълнителното дело не се извършва общо разпределение на постъпленията, а разпределение на постъпленията от отделни изпълнителни способи. В първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ (такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и др.). Ако по изпълнителното дело не е поискано извършването на други изпълнителни способи или ако се разпределят постъпленията от най-скъпата вещ или най-голямото вземане на длъжника, в този ред се включват и таксите по образуването на изпълнителното дело, както и възнаграждението на един адвокат. Ако е поискано извършването на други изпълнителни способи за изпълнение върху други имущества на значителна стойност, в този ред се включва съответна част от таксите по образуването на изпълнителното дело и възнаграждението на един адвокат. В този ред не се включват разноските за други, реализирани по искане на взискателя изпълнителни способи (те се включват в разпределението на постъпленията от тях), а длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени.

С оглед изложеното съдът намира, че дължимите обикновени такси, пропорционални такси, допълнителни такси по ТТРЗЧСИ във връзка с приложения изпълнителен способ представляват привилегировано вземане на частния съдебен изпълнител и следва да се удовлетвори по ред 1-ви на чл. 136, ал. 1 ЗЗД. В извършеното разпределение за сумата към ЧСИ М.К. в размер на 5 117,63 лева подробно са описани основанието за начисляването на таксите и техния размер. Видно е от допълнително представеното съобщение, че и сумата от 432 лева е във връзка с изпълнителното действие, след което е постъпила сумата от продажба. Ето защо в тази част разпределението е правилно и законосъобразно.

По отношение вземанията на взискателя „У.Б.“ АД, които се ползват с привилегия съдът намира, че направеното разпределение не е съобразено с постановката на горепосоченото тълкувателно решение. На първо място следва да се изключи сумата в размер на 2 156,29 лева за адвокатско възнаграждение, тъй като липсват доказателства, че такъв разход е направен от страна на взикателя „У.Б.“ АД. На възстановяване подлежат реално извършените разноски, а в случая в кориците на приложеното копие на изпълнителното дело не са представени доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение. На второ място съдът намира, че в сумата 3 402 лева за заплатени авансови такси по ТТР към ЗЧСИ са включени разходи, които не са във връзка с извършения изпълнителен способ. На взискателя следва да се разпредели сумата 2 982 лева, вместо 3 402 лева, като се изключи сумата по т. 3 общо 48 лева за справки за двамата длъжници в НАП, ИКАР, ГРАО и КАТ, по т. 9 общо 54 лева за налагане на запори върху банкови сметки на длъжника „С.Т.“ ЕООД, по т. 3 за 9 броя общо 54 лева за удостоверения за вписани тежести, по т. 5 общо 48 лева за вдигане на запори върху банкови сметки, по т. 9 общо 72 лева за налагане на запори върху банкови сметки на длъжника А. С.Й., по т. 3 общо 24 лева за две справки БНБ, справка НОИ, справка търговски регистър, по т. 5 общо 24 лева за съобщение до длъжника А. С.Й. за наложен запор и по т. 5 общо 96 лева съобщения за вдигане на запори върху банковите сметки на длъжника А. С.Й. или общо сумата 420 лева. От сумата 295 лева за заплатени разноски на такси, събирани за съответните справки следва да се приспадне сумата 3 лева за справка КАТ, тъй като същата не е във връзка с приложения способ. По отношение сумата 350 лева за заплатени хонорари на вещи лица за извършени СТЕ и АСТЕ за определяне стойността на имота е видно от приложените документи, че хонорарът на вещото лице от 300 лева е за извършване оценка на два имота, единият от които е процесният, като след това е заплатена сумата 50 лева. Ето защо вместо 350 лева следва да се покрие вземането от 200 лева. С оглед изложеното на взискателя „У.Б.“ АД се дължи сумата за сторени разноски в хода на изпълнителното дело за приложения способ в общ размер на    3 474 лева, а не както е определено 6 203,29 лева.

Правилно в разпределението е включена сумата към СО, район „Оборище“, отдел „МДТ“ за данък върху недвижимия имот от 116,88 лева, доколкото това вземане се ползва с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД.

Правилно е разпределена и сумата към Столична община за такса битови отпадъци, тъй като същата представлява публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 1, т. 1 ДОПК. Вземанията на общината за местни данъци и такси са приравнени с публичните вземания на държавата и като такива се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД.

Остатъкът от сумата 111 082,08 лева следва да се разпредели на държавата, съобразно привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД, както е направено от съдебния изпълнител, но към тази сума следва да се включи и сумата 2 729,29 лева, представляваща разлика между определена на взискателя „У.Б.“ АД 6 203,29 лева и дължимата съобразно гореизложените мотиви от 3 474 лева.

Така мотивиран съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ разпределение от 22.02.2019 г. на събрана сума по изпълнително дело № 20157880400331 по описа на ЧСИ М.К. и вместо което ИЗВЪРШВА НОВО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ на събраната във връзка с извършена публична продажба на недвижим имот на длъжника А. С.Й. сума в общ размер на 122 620 лева, както следва:

І. Вземания за разноски с право на предпочтително удовлетворение по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД към ЧСИ М.К. в размер на 5 117,63 лева и към взискателя „У.Б.“ АД в размер на 3 474 лева.

ІІ. Вземане на държавата за данъци върху определен имот към СО, район „Оборище“, отдел „МДТ“ за ДНИ в размер на 116,88 лева.

ІІІ. Вземания с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД към СО, район „Оборище“, отдел „МДТ“, за такса битови отпадъци в размер на 100,12 лева и към ТД на НАП в размер на 113 811,37 лева.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.