Р Е
Ш Е Н
И Е №
107
гр. ГАБРОВО, 20.04.2012 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН CЪД в ОТКРИТО съдебно заседание на 20 март 2012 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦАНКА МИНКОВА
при участието на секретаря Я. Лесичарска сложи на разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ гр.д. № 148 по описа
за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.2 ал.1 т.2 и 3 от ЗОДОВ против Прокуратура на РБ, Районен съд – гр.
Русе и Окръжен съд – гр. Русе за сумата 80 хиляди лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и сумата 1 900 лева - обезщетение за претърпени имуществени
вреди от незаконосъобразни действия на ответниците, които да бъдат заплатени
солидарно.
В исковата си молба ищецът твърди,
че на 09.06.2009 година му било предявено обвинение, а малко по-късно
обвинителния акт бил внесен в съда с обвинение, че е извършил престъпление по
чл.210 ал.1 т.5 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК във връзка с
чл. 2 ал.2 от НК и за престъпление по чл.316 във вр. с чл.311 ал.1 от НК във
вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл. 2 ал.2 от НК. В хода на съдебното производство
по реда на чл. 70 ал.1 от НПК бил настанен в Психиатрично заведение, за да бъде
изследван. В съдебно заседание на 20.01.2010 година РРС изменил мярката му за
неотклонение ”подписка” в „задържане под стража” в резултат на което на 21.01.2010 г. бил
задържан и откаран в ареста в гр. Русе. На 01.03.2010 г. бил преместен в
затвора в гр. Ловеч, където бил държан до 11.11.2010 година, когато бил
освободен на основание решение № 550/11.11.2010 г. по к.н.д. № 518/2010 г. на
ВКС.
По отношение на
престъпленията, за които бил обвинен от Русенската районна прокуратура бил осъден
от Русенския районен съд с присъда № 27 от 05.02.2010 година го признал за
виновен за посочените престъпления му наложил едно общо наказание лишаване от
свобода за срок от 4 години и 6 месеца като на основание чл. 24 от НК го
увеличил с 6 месеца на лишаване от свобода за срок от 5 години при първоначален
общ режим на изтърпяване в затворническо заведение от открит тип.
С решение 194 от 02.07.2010
г. по внохд № 293 по описа за 2010 година Окръжен съд – Русе изменил присъдата
на районния съд като намалил наказанието му на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода и е
отменил увеличаването на общото
наказание по реда на чл. 24 НК.
В резултат на неправомерните
действия на трите институции ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди,
които не може да определи по интензитет за всяка от тях поотделно, изразяващи
се в стрес, чувство на тревога, уронена чест и достойнство като по отношение на
прокуратурата се изразявали в това, че е привлечен като обвиняем за деяния, които
не бил извършил за периода от 09.06.2009 г. до 11.11.2010 г., по отношение на
РРС – че е осъден за деяния, които не е извършил и несигурност дали ще бъде
оправдан за периода от постановяване на присъдата от РРС до оправдаването му от
ВКС и от РОС същите преживявания за
периода от 02.07.2010 г. до 11.11.2010 г., когато бил оправдан от ВКС.
Претендира да му се присъдят
80 хиляди обезщетение за претърпените неимуществени вреди получени от
незаконосъобразните действия на тримата ответници - солидарно на основание чл.
53 от ЗЗД, както и 2 700 лева обезщетение
за имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатски
възнаграждения също при условията на чл. 53 от ЗЗД.
Ответникът
Прокуратура на Република България е представил писмен отговор, в който твърди, че
предявените искове са неоснователни, тъй като не са представени доказателства в
подкрепа на твърденията на ищеца за претендираните вреди. Позовава се и на чл.
5 от ЗДОВ с оглед противоправното поведение на ищеца обусловило започването на
наказателното производство срещу него, както и процесуалното му поведение по
време на съдебното производство. Поддържа и алтернативно становище, ако съдът
приеме, че предявеният иск е основателен, че същият е прекомерно завишен
досежно претърпените неимуществени вреди.
Ответникът
Окръжен съд – гр. Русе изразява
становище, че предявения иск е неоснователен по отношение на претендираните
неимуществени и имуществени вреди,поради което следва да се отхвърли и
алтернативно становище, че е прекомерно завишен.
Ответникът Районен съд – гр.
Русе в представения писмен отговор изразява становище, че претендирания от
ищеца размер на неимуществените вреди не съответства на претърпените от него вреди - с оглед кратките
срокове, в които делото е разгледано и общия период на задържане по мярката за
неотклонение ”задържане под стража„ и наказанието лишаване от свобода.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото безспорно е
установено от приложеното нохд № 2422 по описа за 2009 година на Русенския
районен съд, че Районна прокуратура –Русе е внесла в Районен съд – Русе
обвинителен акт по обвинение срещу ищеца
Г.А.Ч. по чл.210 ал.1 т.5 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с
чл.2 ал.2 от НК, чл. 316 във вр. с чл. 309 ал.1 НК, чл. 316 във вр. с чл. 311
ал.1 във вр. с чл. 26 от НК във вр. с чл. 2 ал.2 от НК на 18.09.2009 година, предявено
му на 09.06.2009 година.
В хода на производството по
делото пред Районния съд – Русе в с.з. на 20.10.2009 година /л.235/ съдът с
оглед твърденията на подсъдимия Г.Ч., че
е изпаднал в депресия и че има умствено разстройство назначава
съдебнопсихиатрична психологическа експертиза. Експертизата е назначена по
негово искане за установяване на здравословното му състояние, респ. за неговата
дееспособност. С определението си за назначаване на експертизата съдът е
задължил подсъдимия да се яви на посочена от него дата и час в ОДПЗС-гр. Русе, за
да бъде изследван. Изрично му е указано, че при неявяване ще бъде постановено
принудително довеждане.
Тъй като подсъдимият Ч. е
отказал да съдейства за провеждане на психическото и психологичното изследване
в с.з. на 30.10.2009 г. вещите лица са направили искане експертизирането да
бъде проведено при стационарни условия. На основание чл. 70 ал.2 във вр. с ал.1 НПК и чл. 71 НПК във вр. с чл. 391 ал.3 т.6 ЗСВ съдът е постановил настаняване
на подсъдимия Ч. за срок от 10 дни в мъжко отделение на ОДПЗС – Русе ЕООД като е определил стационарна форма за
изготвяне на назначената по делото съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза като за целта същия да бъде отведен от служители на ОЗ”Охрана” – гр.Русе
в лечебното заведение.
До съдебното заседание на
20.01.2010 година подсъдимият Ч. е бил с мярка за неотклонение ”подписка”. Поради
това, че отказал да получи призовката си за това съдебно заседание, както от
призовкаря, така и от съдебния деловодител и от служител на ОЗ”Охрана” – гр.
Русе, за да обезпечи явяването му в съдебно заседание и провеждане на
наказателния процес, тъй като с оглбед предявените обвинения явяването му е
задължително, районният съд приел, че той е нарушил мярката за неотклонение „подписка”,
взета в хода на досъдебното производство, поради което следва да бъде изменена
в „задържане под стража”. В изпълнение на определението на районния съд
подсъдимия е настанен в ареста в гр. Русе на 21.01.2010 година.
С определение № 57 от 27.01.2010
година на РОС е потвърдено протоколното определение от
20.01.2010 година по нохд № 2422/2009 г. на ГРС относно мярката за неотклонение
”Задържане под стража”.
С присъда № 27 от 05.02.2010
година Районен съд Русе е признал подсъдимия Ч. за виновен за престъпление по чл. 210 ал.1 т. 5 във вр.
с чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.`1
във вр. с чл. 2 ал.2 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок
от 4 години и 6 месеца. Признал го е за виновен и за престъпление по чл.316 във
вр. с чл.311 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.2 ал.2 от НК и му е наложил
наказание лишаване от свобода за срок от
3 години. На основание чл. 23 НК му е наложил едно общо наказание в размер на
най-тежкото за срок от 4 години и шест месеца като на основание чл. 24 от НК го
е увеличил с 6 месеца на лишаване от свобода за срок от 5 години при първоначален общ режим на изтърпяване в
затворническо заведение от открит тип. Приспаднато му е времето от
предварителното задържане считано от 30.10.2009 година до 09.11.2009 г. и от
21.01.2010 г. до привеждане на присъдата в изпълнение. С Определение от същата
дата е потвърдена мярката му за неотклонение „задържане под стража” .
Въз основа на разпореждане
на Районен съд – Русе от 22.02.2010 година Ч. е приведен и настанен в затвора –
гр. Ловеч.
По въззивна жалба на
подсъдимия Ч. е образувано внохд № 293 по описа за 2010 година на РОС. С
решение № 194 от 02.07.2010 година РОС е изменил Присъда № 27 / 05.02.2010
година по НОХД № 2422/2009 г. по описа на РРС
в частите, с които на подсъдимия Ч. е наложено наказание за извършено престъпление
по чл.210 ал.1 т.5 във вр. с чл.209 ал.1
във вр. с чл. 26 ал.1 във вр. с чл. 2 ал.2 от НК и е определено
общо наказание по реда на чл.23 ал.1 НК
и е увеличено на основание чл.24 от НК общото наказание - като е намалил
наказанието наложено на подсъдимия Ч. за това престъпление на 3 години и 6
месеца и е отменил увеличаването на общото наказание по реда на чл. 24 НК.
Решението е окончателно и е
влязло в сила по отношение на подсъдимия
на 12.07.2010 година.
В срока по чл. 421 ал.3 от НПК подсъдимият Ч. е направил искане до ВКС за възобновяване на наказателното дело на РС - Русе и на ОС - Русе.
С решение № 550 от 11
ноември 2010 година по к.н.д.518/2010 г. по описа на ВКС е отменена по реда на
възобновяването влязлата в сила присъда № 27 от 05.02.2010 г., постановена по
НОХД № 2422 /2009 г. по описа на Районен съд – гр. Русе, изменена с въззивно
решение № 194 от 02.07.2010 г. по ВНОХД№
293 по описа за 2010 година на Окръжен съд - Русе и е признал подсъдимия Г.А.Ч.
за невинен като го е оправдал изцяло по предявените му обвинения с правна
квалификация по чл.210 ал.1 т.5 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК и по чл.316 във вр. с чл.311 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 НК.
На същата дата препис от
решението е изпратено на затвора в гр. Ловеч за изпълнение и Ч. е освободен.
В подкрепа на твърдението си
за претърпените от него неимуществени вреди от предявяване на обвинението за
тежки умишлени престъпления до оправдаването му ищецът е представил следните
доказателства:
Публикация във в.” Бряг „от
13-14 февруари 2010 година със заглавие: „5 г. затвор за русенец, получил къща
и двор чрез измама”. В публикацията изобщо не се споменава името на ищеца.
Извлечение от входящия
дневник за граждански, наказателни дела, обща администрация, от който е видно, че
на дати: 18.01.2010 г. и 19.01. Ч. е бил в съдебната палата – Русе във връзка с
подаване на посочените жалби /л.74 и л. 80 от делото/ за установяване
неоснователността на замяната на мярката за неотклонение. Това обстоятелство не
противоречи на възприетата от районния съд – Русе фактическа обстановка. Мярката
за неотклонение е променена заради това, че Ч. като подсъдим, след като е бил в
съдебната палата и е уведомен от призовкаря, деловодителя и служител от
ОЗ”Охрана” – Русе е отказал да получи призовката за насроченото на 20.01.2011 година
заседание.
Писмо № 2082/13.12. 2011 г.
на ВРИД началник на ОЗ”Охрана” –Русе от което е видно, че в изпълнение на
протоколно определение от 20.01.2010 година по нохд № 2422/2009 г. по описа на
РРС относно изменение мярката за неотклонение на Ч. от „подписка” в „задържане
под стража” Ч. е задържан на 21.01.2010 г. в сградата на Съдебна палата – гр.
Русе от служители на ОЗ”Охрана” –Русе и е приведен в ОС „Изпълнение на
наказанията” гр. Русе още същия ден.
Писмо изх. № 157 /2010 г. от
13.12.2011 г. на началника на затвора – Ловеч,
в което е посочено, че със заповед
от 09.08.2010 г. на н-ка на затвора Ч. е разпределен за изтърпяване на наказанието
в ЗООТ „Велико Търново”- гр. В.Търново към затвора – Ловеч. Посочено е, че е
освободен от затвора – Ловеч на 12.11.2010 година като е изтърпял фактически 10 месеца и 1 ден.
По делото са допуснати по
искане на ищеца и приети като писмени доказателства съдебно-медицински
експертизи, изготвени от вещи лица – лекар невролог, уролог и кардиолог за
установяване на твърдяните от него заболявания и причинната връзка на тези
заболявания с проведеното наказателно производство и престоя му в ареста и
затвора.
От заключението на вещото
лице кардиолог се установява, че Ч. страда от артериална хипертония с
хипертонично сърце и органна локализация като заболяването не е в
причинно-следствена връзка с проведеното наказателно производство, тъй като се
касае за просто повишение на стойностите на РР при вече съществуваща артериална
хипертония с дългогодишна давност и лош медикаментозен контрол. Вещото лице е
категорично, че той не страда от исхемична болест на сърцето и такава не се
подкрепя от обективните диагностични процедури, проведени в РКО на МОБАЛ”Д-р
Стефан Черкезов” АД – гр. В.Търново.
От заключението на вещото
лице – уролог изготвено от д-р Б. - началник УО при МОБАЛ ”Ст.Черкезов”АД - гр.
В.Търново се установява, че съобщените от Ч. субективни оплаквания по време на
престоя в ареста и след това, не са убедителни. Съгласно експертизата полакиурия,
дизурия и някой други субективни оплаквания от страна на пикочо-половата
система е възможно да се появят при стресови ситуации, студови фактори, неблагоприятни
условия на живот, но същите не са трайно органично заболяване и са преходни – отзвучават
след преустановяване на неблагоприятния външен фактор. Към датата на прегледа и
изследванията на Ч. не са установени физикални, лабораторни и ехографски данни
за заболяване на пикочния мехур и простатата.
Съгласно заключението
изготвено от вещото лице невролог – д-р Л.Н. – специалист по нервни болести и
клинична електроенцефалография ищецът Ч. има дегенеративни промени на шийния и
лумбалния отдел, установени на рентгеновите снимки. Те обаче са възрастови
и са съществували и към 21.01.2010 година. След извършения клиничен
преглед и преценка на направените рентгенови снимки клиничната диагноза на Ч. е:
болести на междупрешленните дискове в поясния и други придели на гръбначния
стълб с радикулопатия, дископатия, латерална форма вдяснолумбоишиалгичен синдром
- запазени функционални движения в шиен и поясен отдел, но с проява на болка и
дразнене на седалищния нерв, Адхезивен капсулит на рамото /болезнени и
ограничени движения в дясната раменна става дължащите се на промени в обвивката на ставата./периартрит/ В
резултат на предразполагащи фактори, вродени или придобити, със или без участие
на травматичен момент, простуда или токсоинфекциозен момент без да се определя
кое е водещо настъпват промени в междупрешленните дискове с различна клинична
проява. Вещото лице прави категоричния извод, че заболяванията, установени на
22.02.2012 година не са в причинна връзка с проведеното наказателно
производство, престой в психиатрията и затвора, тъй като те не може да се
разглеждат като причина за заболяванията.
Съдът възприема заключенията
на трите съдебно-медицински експертизи като обосновани и заканосъобразни, тъй
като те са извършени след преглед и клинични изследвания. Експертизата на
вещото лице невролог е в синхрон с доказателствата за здравословното състояние
на ищеца Ч. по време на наказателното производство пред РС - Русе, което е
установено от приетата в това производство експертиза от лекар невролог и в
което също е посочено, че към този момент той има посочените заболявания - в
подкрепа на заключението, че те са възрастови и са със по-стара давност.
По делото са събрани и
гласни доказателства за преживяванията на ищеца по време на наказателното
производство и на престоя му в ареста и затвора.
От показанията на св. М.А.Ч.
- брат на ищеца, С.В.В. – племенница и П.М.Ц. се установява, че ищецът преди м.
юни 2009 година бил весел, жизнерадостен човек, не се оплаквал от здравословни
проблеми. След промяната на мярката за неотклонение се появили тежки
кръвоизливи в очите. Той не бил пушач, а 24 часа бил в килия с пушачи, често
бил местен и конвоиран. Спял на железа, на пружини направо. Изживявял страх и
унижение, когато по делата го довеждали с белезници в съдебната палата. Изпитвал
душевна болка от опозоряването. В ареста се излизало 3 пъти до тоалетна. От
задържането на урината и не честото ходене по малка и голяма нужда, получил
смущения в отделителната система и заболяване на простатата. Косата му побеляла
и започнало оплешивяване. Изпадал в различни психически състояния - от депресия
до нервна превъзбуденост. При свиждане някой път мълчал и се вглъбява в себе си
без това състояние да е концентрация за мисъл или пък изведнаж избухвал. Изпитвал
страх от бъдещето, обреченост. Страдал от несправедливостта на присъдата, която
приел изключително тежко. Тя го смачкала и унизило достойнството му. Променил
се физически. Зъбите му пожълтели и се разклатили, често вдигал кръвното
налягане, получил захарен диабет на нервна основа. След преместването му в
затвора състоянието му също не било добро. Бил в състояние на нервна
превъзбуденост, чувството му за несправедливост било силно изострено. Отвратително
се чувствал с белезниците, които унижавали човешкото му достойнство, особено когато
се движел в коридора на съда, където го срещали познати служители, юристи, адвокати
и граждани. Чувството на тревожност и по-честото превъзбуждане не съществували преди 2009 година. Получил
исхемична болест на сърцето и хипертонична болест, повишение на захарта в
кръвта, болки в простата и в кръста, които останали и след излизане от затвора.
В психиатрията той поискал преглед, а не денонощен престой там.
Превъзбидимостта останала и след освобождаването му. И в двата съда се държали
лошо с него и го лишавали от възможността да се защити. Св. П.Ц. казва, че през
юни 2009 година го видяла коренно променен, тъй като го познавала от 2006
година като весел и жизнерадостен човек с чувство за хумор. Целият бил облян в
пот от притеснение, когато го довеждали в съда с белезниците. Бил доведен в
с.з. мръсен, вонящ. Искал да се изкаже, а съдията не му давал думата и той се
чувствал много унизен. След освобождаването от затвора бил изцяло променен – неадекватен,
очите му зачервени, отслабнал, нямал желание и воля да се поддържа. Нямал
самочувствие. Хората го показвали: вижте го този. Косата му била видимо
побеляла. Имал затруднения в движенията си в гръбначния стълб. Преди това
вървял като кон. Не понасял цигарен дим, а в съда миришел на цигари. Тези
обстоятелства се установяват и в показанията на св. С.В. - негова племенница.
Св. Е.Х. - съкилийник на Ч.
през лятото на 2010 години за около 2 месеца установява условията, при които е били в
затвора Ловеч, отношението на затворниците
и порядките в затвора. В килията
са били 10 души - следствени за кражби, грабежи и убийства. Имало пушачи, които
пушели всякакви цигари - фасове, вестници, хартии. Ч. не пушел. Свидетелят
казва, че Ч. нормално изживявал и приемал нещата. Мислел, че бил здрав тогава.
Не обръщал внимание на другите и не се занимавал с тях. Те го обиждали, че е
стар. Наричали го „адвоката”, ”прокурора”, защото носел със себе си чанта с
книжа. Често ставали кражби, при които му изчезвали вещи – бръснарски
принадлежности, писма, марки и други дребни вещи. Спяли на пружинени легла с
изтънели дюшеци. Събуждали ги в 5,30-6 часа. Храната била лоша. Хигиената също.
В килията било студено, а в горещите дни –задушно. Твърди, че с Ч. спяли един
над друг и били в добри отношения. Макар, че не го показвал според него Ч. страдал
от условията в затвора, както и от отношенията с другите съкилийници и
надзирателите. Не се оплаквал на управата на затвора, защото не намирал смисъл.
При така изяснената
фактическа обстановка от правна страна съдът намери следното:
При условията на обективно
съединяване на искове са предявени: иск против Прокуратура на Република –
България и против Районен съд Русе и Окръжен съд – гр. Русе за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 хиляди лева и за имуществени вреди в размер
на 1 900 лева .
Отговорността на
Прокуратурата в случая произтича от повдигнатото, поддържано и завършило с
осъждане на ищеца незаконно обвинение и
следва да се носи по реда на чл. 2 ал.1 т.2 и 3 от ЗОДОВ. Процесуалната й роля
и действия в наказателния процес и при изпълнение на наложеното наказание
следва да се преценят съвкупно при определяне на отговорността й за незаконното
обвинение и осъждане. Връзката между последните изключва разграничаването на
отговорността на прокуратурата по двете основания и съответно отпадането й по второто основание.
По отношение на Районен съд -
Русе и Окръжен съд – Русе отговорност за вреди от осъждане на наказание по
наказателния кодекс, когато лицето бъде оправдано по смисъла на чл. 2 ал.1 т. 3
от ЗОДОВ възниква само при наличие на влязла в сила присъда, с която лицето е
било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на извънредните
способи за отмяна е признато за невиновно и оправдано. Само в тази хипотеза
съдът отговаря самостоятелно за вреди по посочения текст. В случаите, когато
осъдителната присъда е отменена по реда на инстанционния контрол правилността
на осъдителната присъда се проверява от функционално по-горестоящия съд, който
оправдава лицето, преди влизане на осъдителната присъда в сила. В този случай
съдът може да отговаря солидарно с други правозащитни органи по чл. 2 ал.1 т.2
от ЗОДОВ. Съгласно т.13 от ТР № 3 /2004
г. на ОСГК на ВКС обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане
под стража.
С оглед гореизложенвото
съдът намира, че следва да се уважат предявените искове срещу Прокуратурата на
Република България разделно, а срещу Районен съд – гр. Русе и Окръжен съд – гр.
Русе - солидарно.
Съдът намира, че предявените
искове са доказани по основание.
По отношение на
претендирания размер на претенцията за неимуществени вреди съдът намери следното:
По отношение на претенцията за претърпени неимуществени вреди от действията на
Прокуратурата пряка и непосредствена последица следва да се вземат предвид
претърпените неимуществени вреди пряка и непосредствена последица от действията
й по незаконното повдигане и поддържане на обвинението в извършване на
престъпленията, които са тежки по своя характер, за които е бил оправдан, както
и за действията по изпълнение на наказанието.
По отношение на претенцията
за претърпени неимуществени вреди пряка и непосредствена последица от
действията на Районен съд - гр. Русе и Окръжен съд – гр. Русе съдът намира, че
следва също да се вземат предвид претърпените неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от техните действия до постановяване на осъдителна присъда
с реално изтърпяване на наложеното наказание.
При определяне на размера на
обезщетенията съдът взе предвид продължителността на периода от предявяване на
обвинението на 09.06.2009 година до
постановяване на оправдателната присъда на 11.11.2010 година, който е 1 година
и 5 месеца.
Взе предвид и обстоятелството, че ищецът с поведението си
при разглеждане на делото пред Районен съд – гр. Русе е допринесъл за по-голямата
продължителност на наказателното производство от една страна с процесуалните
искания, които е правил като негова защитна позиция, които са уважавани от
райония съд с оглед обезпечаване на правото му на защита в т.ч. отказ от
назначения му по негово искане служебен защитник – адв. С. М./с.з. 20.10.2009
г./ и искане за назначаване на друг служебен защитник, искане за назначаване на
съдебно психиатрична психологична експертиза с оглед твърдението му, че е
изпаднал в депресия и има умствено разстройство. Поради отказа му да съдейства
на вещите лица за изготвяне на допуснатата експертиза се е наложило на
основание чл. 70 ал.2 във вр. ал.1 от НПК и чл.71 от НПК районният съд да
постанови настаняване на подсъдимия Ч.
за срок от 10 дни в мъжко отделение на ОДПЗС - Русе като определил стационарна
форма за изготвяне на допуснатата експертиза. Неговото процесуално поведение
изразяващо се в отказ да получи призовка за явяване в съдебно заседание на
20.01.2010 г., представляващо нарушение на мярката за неотклонение „подписка” също
е допринесло за отегчаване на положението му като е предизвикал с това си
поведение промяна на постановената му до този момент най-лека мярка за
неотклонение”подписка” в „задържане под стража”. Това негово поведение е
мотивирало и по-горния съд – Окръжен съд – гр. Русе да потвърди тази мярка за
неотклонение /в това число и няколко
адреса, на които е адресно регистриран и не е намиран/ и поради това поведение
той е бил задържан в ареста в гр. Русе на 21.01.2010 година, което е продължило
в Затвора в гр. Ловеч до постановяване
на оправдателната присъда. В резултат на това поведение периодът на задържането
му е удължен вместо от влизане в сила на осъдителната присъда през м. юли 2010
година до м. ноември 2010 година - за 4 месеца, от 21.01.2010 година до
11.11.2010 година – за повече от 9 месеца. Поведението на ищеца два основание
да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на
чл. 5 ал.2 от ЗДОВ, което следва да се вземе предвид при определяне на общия
размер на обезщетението за неимуществени вреди.
От приетите по делото
заключения на вещи лица уролог, невролог и кардиолог по безспорен начин се
установи, че нито едно от посочените от ищеца заболявания не е в причинна
връзка с проведеното наказателно производство. Напротив установи се, както
подробно е посочено при изясняване на фактическата обстановка, че тези
заболявания са съответни на възрастта на ищеца и със много по-стара давност.
На база събраните по делото
гласни доказателства съдът приема, че безспорно от лошите условия в ареста в
гр. Русе и в затвора в гр. Ловеч тези
заболявания са се обострили: увеличили са се болките в кръста и ръката, кръвното
налягане в резултат на хипертоничната
болест, от която е страдал и преди това и която не е лекувал, поради което е
довела до увреждане на сърцето е било нестабилно, В моменти на психическо
напрежение се е получавало сърцебиене. Обострила се и психиката на ищеца, който
видно от проведеното освидетелстване в наказателното производство пред районния
съд без да страда от психическо заболяване е с по-особена личностова структура,
изразяваща се в изключителна чувствителност към обиди и ограничения, която го
прави подозрителен,недоверчив и уязвим, в резултат на което често встъпва в
конфликти, на които е инициатор, както и в слаб себеконтрол с повишена
импулсивност и склонност към заяждане и конфликти. Безспорно образуваното
наказателно производство, приключило с налагане на най-тежкото наказание - лишаване
от свобода при реално изтърпяване е било противопоказано за психиката на ищеца
с посочените особеносит. Състоянието на напрегнатост и страх пред
неизвестността са допринесли за повишаване на кръвната захар в отделни моменти,
без това да е довело до захарна болест, тъй като доказателства за наличие на
такова заболяване не са представени. От посочените медицински експертизи не се
установява след освобождаването му ищецът да се е нуждаел от някакво специално
лечение, по-различно от това, което се е налагало преди процесния период. По
делото не са представени доказателства за причинени вреди от разпространение в
пресата на уличаващи личността на ищеца обстоятелства, тъй като в приложената
публикация във вестник „Бряг” не сочи
име на осъдения русенец, поради което липсва персонификация на написаното.
От разпитаните свидетели за причинени вреди, изразяващи
се в дискредитиране на ищеца в личен, професионален и обществен план не се установява
какви конкретно вреди е претърпял. Безспорно унижение на човешкото достойство е
явяването в съдебната палата с белезници. По делото се установи, че той е
многократно конвоиран от ареста в гр. Русе или от затвора в гр. Ловеч за
явяване по 18 броя граждански дела, по които той е бил страна. Задържането му е
представлявало пречка да защищава правата си по тези дела в пълен обем.
На основание чл.52 от ЗЗД и
чл.5 ал.2 от ЗДОВ съдът намира, че предявеният иск за обезщетение на
неимуществените вреди, пряка и непоссредствена последица от незаконните
действия на ответниците следва да се уважи общо в размер на 15 хиляди лева.
Посоченото по-горе основание
за разделно присъждане на обезщетенията
по чл. 2 т.2 и т.3 от ЗОДОВ като платимо от двама и повече ответници /съдилища/
няма пряко отношение към прилагане на принципа на справедливост и чл. 52 от ЗЗД
като материална норма, свързана с неговото определяне. Необходимо е съобразяването на отделните размери на присъдените
обезщетения с общо определения по
справедливост размер.
За повдигнатото и поддържано от Прокуратурата
обвинение, както и за изпълнение на
присъдата предвид тежестта на обвинението, както и ефективно търпяната мярка на
принуда и нейните вредни последици, свързани с личността на всеки човек справедливо
и достатъчно е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 хиляди лева.
За неимущствените вреди
причинени от действията на Районния съд
– гр. Русе и Окръжен съд – Русе, в които
се кумулира и наложената мярка за неотклонение ”задържане под стража като се
отчите съпричиняване от страна на ищеца по отношение на промяната на мярката за
неотклонение и с това удължаване на срока за задържане /по мярката за
неотклонение с около 5 месеца и
наложеното наказание лишаване от свобода/ - 10 хиляди лева –солидарно.
Определените обезщетения се
дължат ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда 11.11.2010 година до окончателното им изплащане.
Искът в останалата му част
над 15 хиляди лева до пълния размер от 80 хиляди лева като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди следва да се отхвърли като прекомерно завишен и
недоказан, с оглед липсата на доказателства за много голям интензитет на
негативните последици и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
По отношение на иска за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1900 лева, представляващо сумите, които
пострадалия е заплащал за адвокатско възнаграждение в различните фази на
наказателното производство, а именно за адв. С.К. - 300 лв на досъдебното
производство № 708/2005 г. по описа на РП - Русе, за адв. М.К. защитник по нохд
№ 2422/2009 г. - 400 лв /л.400 по нохд
2422/ общо 700 лева, които се претендира да се заплатят от Прокуратура на Република
България, 500 лв. за адвокатски хонорар на адв. П.Т. като защитник по ВНОХД №
293/2010 г. на Окръжен съд – Русе, които да се платят от РС - Русе, 700 лв за
адв. Г. от САК като защитник по н.д. № 518/2010 г. по описа на ВКС,които да се
заплатят от ОС - Русе, съдът намери, че искът е основателен и доказан до размер
на сумата 1100 лева, а именно:
За Прокуратура на република
България - 400 лв. за адв. М.К. /пълномощно
на л. 400 от НОХД № 24 22/2009 г. на РРС/
За Окръжен съд – Русе - 700
лв. за адв. П.Г./ л.45 от н.д. № 518/2010 г. на ВКС./
Адвокатския хонорар за адв. С.К.
е заплатен на досъдебното производство, което не е предмет на настоящия иск и
няма доказателства в тази насока, поради което искът по отношение на тази сума
следва да се отхвърли. Следва да се отхвърли иска и за заплащане на 500 лв. за
адвокатско възнаграждение на адв. П.Т. /л.600 от нохд № 2422/2009 г. на РРС/, тъй
като видно от договора за правна помощ то е само договорено, но няма
доказателства да е платено от ищеца.
Следва да се присъди върху
горните суми и законната лихва, считано от 11.11.2010 година до окончателното им
изплащане.
На основание чл. 10 от ЗДОВ
ответниците следва да заплатят и направените по делото разноски от ищеца по
делото съобразно уважената част на иска
10 лв. д.т. и 290 лв. за адвокатски хонорар – по равно от тримата ответници по 100 лева всеки от тях.
На основание гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Г.А.Ч. ЕГН *** *** със съдебен адрес: гр.
Русе ул.*** адвокат В.В. сумата 5 000
/пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 400 лева – обезщетение за
имуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.2 и 3 от ЗДОВ ведно със законната
лихва върху тези суми считано от 11.11.2010 година до окончателното им
изплащане и направените по делото разноски съобразно уважената част на исковете
– 100 лева.
ОСЪЖДА РАЙОНЕН СЪД – гр. РУСЕ и ОКРЪЖЕН СЪД –
гр. РУСЕ да заплатят СОЛИДАРНО на Г.А.Ч.
ЕГН *** *** със съдебен адрес: гр. Русе
ул.*** адвокат В.В. сумата 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.2 ал.1 т.2 и 3 от ЗДОВ
ведно със законната лихва върху тези суми считано от 11.11.2010 година до
окончателното им изплащане и направените по делото разноски съобразно уважената
част на исковете – 200 лева.
ОСЪЖДА ОКРЪЖЕН СЪД – гр.
Русе да заплати на Г.А.Ч. ЕГН *** *** със
съдебен адрес: гр. Русе ул.*** адвокат В.В. сумата 500 /петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.2 и 3 от ЗДОВ ведно
със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.Ч.
ЕГН *** *** със съдебен адрес: гр. Русе
ул.*** адвокат В.В. иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 и 3 от ЗДОВ
против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, РАЙОНЕН СЪД – гр. РУСЕ и ОКРЪЖЕН СЪД
– гр.Русе за обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част над 15
хиляди лева до 80 хиляди лева като неоснователен и недоказан, както и за
обезщетение за имуществени вреди в останалата част над 1100 лева до 1900 лева
като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – гр. В.Търново в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: