РЕШЕНИЕ
№ 2757
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110200160 по описа за 2025
година
I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-024943 от
22.10.2023г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП,
упълномощенн със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. №
8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН на С. С. А., с ЕГН: ********** му е било
наложено - административно наказание „парична глоба“ в размер на 50.00
(петдесет) лева на основание чл.137а, ал.1 вр. чл.184, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ С. С. А. обжалва наказателното
постановление. Излага във въззивната си жалба чрез УПЪЛНОМОЩЕНИЯ
СИ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ И. Ю. инвокирани доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно
нарушение. Посочват се подробни съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения. Заявява се твърдение за липсата на умисъл. Иска се
отмяната на санкционния акт. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП е
редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, като излага становище в писмена защита за неоснователност на
жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
1
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 09.12.2024г. - виж
входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14
(четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното
постановление на 02.12.2024г. - съгласно разписка, инкорпорирана в НП -
лицева страна долу в ъгъла, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован
и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като
жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-024943 от 22.10.2023г., издадено от
НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП, упълномощенн със Заповед на
Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в
качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл.
53 от ЗАНН на С. С. А., с ЕГН: ********** му е било наложено -
административно наказание „парична глоба“ в размер на 50.00 (петдесет)
лева на основание чл.137а, ал.1 вр. чл.184, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят С. С. А. станал правоспособен шофьор на МПС
категория „В“ с дългогишна практика от 30.03.2001г.
На 04.10.2024г., около 11:05 часа жалбоподателят А. управлявал лекия си
автомобил (негова собственост) - „Фолксваген Пасат“ с рег. № *********, в
гр.София, по ул. „Боян Магесник“ с посока на движение от ул. „Мъдрен“ към
ул. „Слатинска река“. В района на преминаването му около бензиностанция
„Интерспийд“ по ул. „Боян Магесник“, жалбоподателят А. не поставил своя
обезопасителен колан, с който е била оборудвана водаческата му седалка на
МПС, на която седял. Бил спрян за проверка от М. С. Д. и от свидетеля З. В. К.
- служители на СДВР-ОПП, като младши автоконтрольори. Жалбоподателят
А. бил сам в лекия си автомобил. Той посочил на свидетеля К. и
придружаващия го негов колега, че има медицински причини да не е бил с
поставен обезопасителен колан. В периода 27.02.2023г. до 28.05.2025г.
(доколкото наличната документация е за този период) жалбоподателят А. имал
влошено здравословно състояние - сърдечна застойна недостатъчност и
хронична бъбречна недостатъчност, придружени с болки в гърдите и гърба,
артроза на става, подагра, спондилоартроза, стеснени междупрешлени
пространства на дискове и други. Жалбоподателят А. визуално имал и
надномерно тегло. Поставянето на колан го стягало в гърдите. Изпитвал задух.
2
Трудно дишал, доколкото колан обвивал и неговия корем. Имал болки в
кръста. На инкриминираната дата е управлявал своето МПС в рамките на
разрешената скорост за движение в населено място, като не е създавал
опасност за движението. Свидетелите К. и неговия колега Д. не се съгласили с
възраженията на жалбоподателя А.. Съставили АУАН Серия GA № 1419752 от
04.10.2024г. Казали му накрая да се оправя, както намери за добре.
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, включително и от медицинските
доказателства, представени от жалбоподателя А., прочетени по реда на чл.283
от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите З. В. К. и С.
Е. К. Съдът кредитира събрания по делото доказателствен материал.
Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на
кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят
извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в
производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни.
Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства
и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да
излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което
дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ в хода на
административно-наказателното производство се установява, че липсва
извършено административно нарушение по чл.137а, ал.1 вр. чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя С. С. А.. За да формира този извод,
съдът се позова на медицинската документация по делото. Доказва се, че
жалбоподателят А. е имал влошено здравословно състояние - сърдечна
застойна недостатъчност и хронична бъбречна недостатъчност, придружени с
болки в гърдите и гърба, артроза на става и други. Това накърнено
здравословно състояние го е възпрепятствало да има поставен колан като
водач на МПС, доколко за него възниквали рискове за здравето му - трудно
дишане, болки в гърдите и кръста, притягане в областта на корема. В тази
насока съдът се довери на медицинските документи по делото, подкрепени от
показанията на свидетеля К., при което показанията на свидетеля К. се
опровергават. В случая, водачът А. е управлявал своето МПС, спазвайки
законовите правила на ЗДвП. Не е застрашавал с шофирането на лекия
автомобил пътното движение или останалите участници по ЗДвП. Не е
настъпило ПТП. Не е имало никакви рискове. Освен това, ако жалбоподателят
А. бе с поставен колан, за него би възникнала сериозна застрашеност за
здравето му. Когато е имал поставен колан, често го придръпвал - разтягал с
ръката си, съгласно показанията на свидетеля К., тъй като стягал тялото му - в
3
областта на гърдите и корема му. Съдът отчита, че сърдечната застойна
недостатъчност и хроничните трайни болки в кръста на жалбоподателя А. са
извинителни аргументи по медицински причини да не е имал поставен колан
на инкриминираните дата и място. Приложима е и разпоредбата на чл.9, ал.2
от НК вр. чл.28 от ЗАНН, ако се приеме, че е налице формално нарушение.
Жалбоподателят А. е с липсваща според съда каквато и да е било обществена
опасност и това променя качествено обществената опасност на деянието,
която е изключително ниска, дори липсваща. Съдът намирам, че
жалбоподателят А. е управлявал своето МПС при скорост на движение, която
е била съобразена със законовата такава за съответното населено място.
Същият притежава дълъг стаж като водач на МПС и в значителен период от
време не е извършвал нарушения на ЗДвП. По тези съображения издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които имат
действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по
реда на АПК. На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода
на делото. На основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да
понесе разноските за адвокат и с оглед изхода на спора, съгласно договора за
правна помощ, на основание чл.38, ал.1, т.2 и т.3 вр. ал.2 от Закона за
адвокатурата от 400.00 лева. В тази връзка, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Обемът на процесуалните действия
на адвокат И. Ю. са съответни на значително положените от него правни
усилия като адвокат. Релевираното възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид обема
на извършените от негова страна процесуално-следствени действия, но и с
оглед сложността на делото за делата от същия вид. Правната помощ на
адвокат Ю. е съответна на реално положения от него по делото значителен
адвокатски труд. Защитата на адвокат Ю. е съответна и пропорционално
оценена от съда в разумен и справедлив размер.
VII.). ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от
ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
4
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 24-4332-024943 от
22.10.2023г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП,
упълномощенн със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. №
8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН на С. С. А., с ЕГН: ********** му е било
наложено - административно наказание „парична глоба“ в размер на 50.00
(петдесет) лева на основание чл.137а, ал.1 вр. чл.184, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР - ОПП ЧРЕЗ
ЗАКОННИЯТ Й ПРЕДСТАВИТЕЛ с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев”
№ 4 ДА ЗАПЛАТИ НА АДВОКАТ И. В. Ю. с адрес гр.София, ул.
„Позитано“ № 9, вх.Б, ет.4, офис 12 на основание чл.38, ал.1, т.2 и т.3 вр. ал.2
от Закона за адвокатурата вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК
сумата от 400.00 лева за дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5