Решение по дело №66/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 579
Дата: 11 август 2020 г. (в сила от 1 март 2021 г.)
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20207150700066
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 579/11.8.2020г.

гр. Пазарджик,

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик – І състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА ШОТЕВА

 

 

при секретар

Димитрина Георгиева

разгледа докладваното

от съдия

Мариана Шотева

административно дело № 66 по описа на съда за 2020г.

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с по чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

 

Образувано е по жалба на Делото е образувано по жалба на МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, със седалище гр. Пещера, подадена чрез д-р Стоил Апостолов, против  Писмена покана № 29-02-1129/02.12.2019 г. на директора на РЗОК – Бургас, с която е разпоредено възстановяване на суми общо в размер на 5 300 лв. В жалбата се твърди, че писмената покана е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Посочва, че при първият пациент наистина има прием на двъ пъти но за различни крейници на пациента, относно ИЗ №7346 се твърди, че следва да се извърши проверка и в двете заведения дали има извършени нарушения и тогава да се прецени на кое следва да се заплати, а не да се презюмира, че следва да бъде възстановена сумата от второто заведение, а относно ИЗ 7244 отново се възразява с твърдение, че става въпрос за две КП – твърди се, че първоначално пациента е бил в интензивен сектор и след това е изпратен за стабилизиране и последващо лечение.

Твърди се, че като цяло писмената покана е незаконосъобразна, тъй като след като има подадено възражение не е предоставил спора на арбитражна комисия, т.е. нарушена е процедурата.

В заключение, въз основа на посочените възражения и правни доводи се иска отмяна на писмената покана като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неспазване на материалния закон. В открито заседание жалбоподателят не се явява не изпраща представител.

Ответникът по жалбата - директорът на Районна здравноосигурителна каса - Бургас, чрез процесуалния си представител юриск.Г., оспорва жалбата. Счита, че е спазена процедурата по издаване на административния акт и съответно правилно е приложена нормата на чл. 350 от НРД за 2018 г., който задължава НЗОК да заплати само един от случаите на хоспитализация. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

На дружеството жалбоподател била извършена проверка от РЗОК - Бургас въз основа на Заповед №РД-25-1491/03.10.2019г. на Директора на РЗОК-Бургас  Проверката била тематична по изпълнение на ИД №021372/17.05.2018 за БП по КП. Резултатите от извършената проверка били отразени в съставения на основание чл.76а от ЗЗО Протокол за неоснователно получени суми №1 184/14.10.2019г.:

1.      Констатирана била неоснователно платена сума по т. 1 от Протокол №1 179/14.10.2019 -ЗОЛ с ЕГН ********** е хоспитализирано двукратно по КП №198“ Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани“.

Първата хоспитализация била от 03.08.2019г. до 08.08.2019 с ИЗ №7196 и окончателна диагноза „Флегмона антебрахии ет феморис декстра“.

Втората хоспитализация била от 09.08.2019 до 15.08.2019 с ИЗ №7413 и окончателна диагноза „Флегмона крурис билатералис“.

С оглед на гореизложеното било прието , че  ИЗ №7413 по КП №198 не следва да бъде-заплатено, а неоснователно получената сума била в размер на 2 200лв. следвало да бъде възстановена.

2.      Констатирана била неоснователно платена сума по т. 2 от Протокол №1179/14.10.2019 г. ЗОЛ с ЕГН ********** било хоспитализирано двукратно по КП№41.2 Диагностика и лечение на алергични и инфекциозно-алергични заболявания на дихателната система при деца под 18 г.

Първата хоспитализация била в МБАЛ – „д-р Маджуров“ от 20.07.2019 до 25.07.2019 с ИЗ №2129 и окончателна диагноза „Остър ларинготрахсит“.

Констатациите по това ИЗ били отразени в Протокол №1183/14.10.2019 г.

Втората хоспитализация била в МБАЛ Бургасмед от 07.08.2019 до 10.08.2019 с ИЗ №7346 и окончателна диагноза „Остър ларинготрахеит“.

В процесната покана е посочено, че съгласно чл. 350. (1) от НРД за мед. дейности 2018, когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или друго лечебно заведение НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго и ИЗ №7346 по КП №41.2 не следва да бъде заплатено.

Съгласно чл. 396. (1) от НРД за МД 2018 неоснователно била заплатена сумата по КП №41.2 в размер на 600 лева (шестстотин лева), която изпълнителят е длъжен да възстанови.

3. Констатирана била неоснователно платена сума по т. 3 от Протокол №1179/14.10.2019 -ЗОЛ с ЕГН ********** е хоспитализирано двукратно в лечебното заведение както следва:

Първата хоспитализация е oт 05.08.2019 до 08.08.2019 с ИЗ №7244 но КП №115“ Интензивно лечение при комбинирани и/или съчетани травми“ с окончателна диагноза „Травматичен шок“. Фрактура тало- круралис син. Контузио капитис. Комоцио церебри. Фрактура клавикула син. Фрактура косте I, II, 111 син. Хемиторакс син. Пневмоторакс син. Контузио торацис. Атланто-аксиална сублуксация. Рстроперитонсален хематом. Фрактура вертебре L1. 1.2. L.3. L4. L5.

Втората хоспитализация била от 08.08.2019 до 20.08.2019 с ИЗ №7344 по КП №217.1 „Оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник“ с окончателна диагноза „Счупвания на други части на подбедрицата, закрити. Контузия на гръдния кош. Множествени счупвания на ребра, закрито. Открита рана на коляното. Фрактура клавикула син. Фрактура косте I. II. Ill син. Хемиторакс син. Пневмоторакс син. Контузио торацис. Атланто- аксиална сублуксация. Ретропсритонеалеп хематом. Фрактура вертебре LI, L2. L3, L4. L5“.

От медицинската документация се установявало, че пациентката била претърпяла ПТП, след което постъпва по спешност в Отделение по анестезиология и интензивно лечение в тежко общо състояние, без спомен за произшествието, силно главоболие, световъртеж, гадене, повръщане, болки в шийна област, гр.кош. кръста и левия крак. На 08.08.2019 е насочена към гръдна хирургия за оперативно лечение по отношение на гръдната травма, откъдето е преведена на 14.08.2019 в ООТ за провеждане на открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула.

Посочено е, че пациентката е следвало да бъде лекувана комплексно и отчетена по оперативната клинична пътека, а не да се отчитат две клинични пътеки за периода на една хоспитализация.

Съгласно чл. 396. (1) от НРД за МД 2018 неоснователно е заплатена сумата по KП № 115 в размер на 2 500 лева (две хиляди и петстотин лева), която изпълнителят е длъжен да възстанови.

Общо неоснователно била получена сума в общ размер на 5 300 лева (пет хиляди и триста лева), която изпълнителят бил длъжен да възстанови.

Преди издаване на процесната писмена покана е бил издаден Констативен протокол за неоснователно получени суми №1184/14.10.2019г.Срещу него било подадено възражение, което не било уважено и била издадена процесната покана за възстановяване на неоснователно получени суми.

Била извършена проверка на „МБАЛ д-р Маджуров“ООД, като било констааирано , че ИЗ № 2129 на ЗОЛ с ЕГН **********, е бил хоспитализир25.07.2019г. по КП №41.2 „Диагностика и лечение на алергични и инфекциозно-алергични заболявания на дихателната система при деца под 18 г. с окончателна диагноза : Ларинготрахеитис акута“. Не са били установени нарушения по отношение на индикации за хоспитализация  ДЛА на клиничната пътека и критерии за дехоспитализация. Относно този пациент не е била извършена проверка дали има или не индиции за нарушение от страна на МБАЛ“Бургасмед“ЕООД – единствено в Протокол №1179/14.2019г./л.27/ е посочено, че е нарушен чл.350, ал.1 от НРД за 2018г., тъй като е налице първа хоспитализация в „МБАЛ д-р Маджуров“ООД. Не е извършена проверка дали е изпълнена КП.

По делото са изготвени и приети две съдебно-медицински експертизи.

Първата експертиза е изготвена от лекар – педиатър с оглед т.2 от Писмена покана – по КП №41.2, като вещото лице е обсъждал дали е изпълнена КП 41.2 или не от „МБАЛ Бургасмед“ЕООД от гледна точка на индиции за допуснато нарушение при хоспитализация и дехоспитализация.Вещото лице е посочила, че са налице данни за неточно изпълнение на КП , с оглед предприето лечение.

Втората експертиза е изготвена с оглед поставени въпроси по КП 198 и КП 115. Експертизата съдът я цени като професионално и безпристрастно изготвена, неоспорена от страните. Съгласно заключението на вещото лице :

Диагностично-лечебният алгоритъм на  КП № 198 ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ЖИВОТОЗАСТРАШАВАЩИ ИНФЕКЦИИ НА МЕКИТЕ И КОСТНИ ТЪКАНИ е диференциран по отношение на:

        Незабавен прием и изготвяне на диагностично-лечебен план.

        Препоръчителните оперативни техники

        Медикаментозното лечение в пред- и следоперативния период

        Здравни грижи.

По ИЗ № 7196 е извършена оперативна интервенция на горен крайник, докато при ИЗ № 7413 е извършена оперативна интервенция на долен крайник т.е. при конкретния пациент е опериран един от чифтните органи по КП № 198 и са настъпили спешни индикации за операция на другия чифтен орган по същата КП.

Налице е изпълнение на диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека. Спазени са изискванията за минимален болничен престой и за завършена клинична пътека.

В КП № 115 в частта дехоспитализация и определяне на следболничния режим изрично е записано, че Клиничната пътека се счита за завършена при превеждане болния от ОАИЛ. т.е пациентът не може да бъде изписан от ОАИЛ директно за лечение в домашни условия.

Касае се за пострадала при ПТП с политравма. Пациентката е била в състояние на комбинирана и/или съчетана травма с нарушени основни жизнени функции, оценени по травма скала, нуждаещи се от интензивно лечение, поради което първоначално е настанена в ОАИЛ. Спазвайки диагностично-лечебният алгоритъм на КП № 115 в частта дехоспитализация и определяне на следболничния режим и предвид необходимостта от продължаване на лечението на травматичните увреди пострадалата е насочена към гръдна хирургия, а в последствие и към ОТО, от където е изписана.

Налице е изпълнение на диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека. Спазени са изискванията за минимален болничен престой и за завършена клинична пътека.

 

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

 

Съдът приема, че същата е допустима като подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

 

Поканата е издадена от директора на РЗОК – Бургас, който е компетентен орган съгласно чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, в предвидената за валидността му от формална страна писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Неоснователно е възражението, че поканата е издадена въпреки подаденото възражение, като следвало да се изпрати това възражение на арбитражна комисия.Това е право , но не задължение на Директора на РЗОК.

 

Поканата е издадена при липсата на мотиви по отношение та т.2 и в нарушение на материалния закон по т.1,2 и 3.

Относно т.1 и т.3 от писмената покана, с оглед приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице е видно, че същата е незаконосъобразна с оглед нарушение на материалния закон. Вещото лице е категорично, че диагностично-лечебният алгоритъм на  КП № 198 ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ЖИВОТОЗАСТРАШАВАЩИ ИНФЕКЦИИ НА МЕКИТЕ И КОСТНИ ТЪКАНИ е диференциран по отношение на:

        Незабавен прием и изготвяне на диагностично-лечебен план.

        Препоръчителните оперативни техники

        Медикаментозното лечение в пред- и следоперативния период

        Здравни грижи.

По ИЗ № 7196 е извършена оперативна интервенция на горен крайник, докато при ИЗ № 7413 е извършена оперативна интервенция на долен крайник т.е. при конкретния пациент е опериран един от чифтните органи по КП № 198 и са настъпили спешни индикации за операция на другия чифтен орган по същата КП.

Налице е изпълнение на диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека. Спазени са изискванията за минимален болничен престой и за завършена клинична пътека.

В КП № 115 в частта дехоспитализация и определяне на следболничния режим изрично е записано, че Клиничната пътека се счита за завършена при превеждане болния от ОАИЛ. т.е пациентът не може да бъде изписан от ОАИЛ директно за лечение в домашни условия.

Касае се за пострадала при ПТП с политравма. Пациентката е била в състояние на комбинирана и/или съчетана травма с нарушени основни жизнени функции, оценени по травма скала, нуждаещи се от интензивно лечение, поради което първоначално е настанена в ОАИЛ. Спазвайки диагностично-лечебният алгоритъм на КП № 115 в частта дехоспитализация и определяне на следболничния режим и предвид необходимостта от продължаване на лечението на травматичните увреди пострадалата е насочена към гръдна хирургия, а в последствие и към ОТО, от където е изписана.

Налице е изпълнение на диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека. Спазени са изискванията за минимален болничен престой и за завършена клинична пътека.

Съгласно чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО в обхвата на заплащаната от НЗОК медицинска помощ се включва и оказваната болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване. Във връзка с това чл. 24, т. 1 от ЗЗО регламентира, че средствата на НЗОК се разходват за плащане на медицинската помощ по чл. 45, договорена с НРД и договорите с изпълнителите. Съответна на това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Национален рамков договор за медицинските дейности за 2018 г., според която НЗОК заплаща за видовете медицинска помощ по чл. 45, ал. 1 от ЗЗО по обеми и цени, договорени в НРД. Според чл. 11, т. 3 от НРД 2018 г. медицинска помощ по чл. 10, ал. 1 е и болничната помощ, включваща диагностика и лечение по КП. Според чл. 350, ал. 1 от НРД 2018 "Когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго". Разпоредбата е идентична с тази на чл. 15, ал. 1 от Приложение № 2Б - Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ към Постановление № 57 на МС от 16.03.2015 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. Същевременно, с разпоредбата на чл. 378 от НРД 2018 г. е предвидено, че директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми в следните случаи: при отчетена и заплатена КП, когато не е изпълнен алгоритъмът на КП, при липсващи индикации за хоспитализация, както и при неизпълнени критерии за дехоспитализация. В този контекст, при съобразяване с установеното в чл. 378 от НРД 2018 г., нормата на чл. 350, ал. 1 от НРД 2018 трябва да се тълкува в смисъл, че НЗОК заплаща този от двата случая, в който болничните медицински дейности са извършени и отчетени в съответствие с диагностично-лечебния алгоритъм на съответната КП и при спазване на останалите нормативни изисквания за хоспитализация, завършеност на КП и дехоспитализация. Целта на уредбата е оптимизиране на болничната медицинска помощ посредством стремеж към подобряване качеството на лечението при хоспитализация и същевременно избягване на злоупотреби с бюджета на НЗОК. За това разпоредбата предвижда задължителни проверки, целта на които е да се установи както налице ли са повторни случаи на хоспитализация на пациенти по същата КП в рамките на посочения 30-дневен срок от първата дехоспитализация, така и причините, довели до новата хоспитализация, и по-конкретно има ли данни за нарушение от лечебното заведение при извършване на медицинската дейност по КП, включително и относно приемането и изписването на пациента от ЛЗ, което от своя страна е индикация за занижено качество на предлаганата медицинска помощ, а също и за опит за злоупотреба с бюджета на НЗОК. Нещо повече, изискването за проверка е установено не само в подзаконовата нормативна уредба. Разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО също акцентира на проверката от контролните органи по чл. 72, ал. 2 от с. з., посредством която да се установят случаите на получени от ЛЗ суми без правно основание.

 

От доказателствата по делото се установява, че в случая преди издаване на писмената покана по чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО контролните органи са извършили нормативно изискуемите проверки и в двете ЛЗ. По отношение на „МБАЛ д-р Маджуров“ е извършена цялостна проверка относно това дали е спазен алгоритъма на КП, но по отношение на дружеството жалбоподател, само е констатирано , че в рамките на 30 дни от първата хоспитализация е извършена нова такава но в друго лечебно заведение. Не е извършена проверка дали е спазен алгоритъма за съответния пациент.

 Липсват твърдения от страна на ответника, че алгоритъмът на съответните клинични пътеки не е изпълнен от процесното ЛЗ. Единственият констатиран при проверката факт е, че в рамките на 30-дневния срок от дехоспитализацията от МБАЛ "Д-р Маджуров“ООД е извършена повторна хоспитализация в „МБАЛ Бургасмед“ЕООД. Причините за това обаче не са изследвани и не са установени от контролните органи, още повече като се има предвид вида на КП Неизясняването на съществени факти, имащи пряко отношение към обосноваността и резултатността на всяка от хоспитализациите води до извод за незаконосъобразност на поканата по чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, тъй като липсва яснота относно причините, довели до реализиране на правомощието на административния орган по чл. 76а, ал. 3 от с. з. спрямо дружеството – жалбоподател. Неможе със съдебно медицинска експертиза да се запълни тази празнота, тъй като се лишава дружеството от възможността да обжалва  и да защити правата си още пред съответния АО.

Позоваването на чл. 350, ал. 1 от НРД 2018 не е достатъчно, защото, както изрично е посочено в тази норма, НЗОК заплаща само един от случаите на хоспитализация след провеждането на проверка, т. е. след като установи изпълнени ли са били критериите за хоспитализация, дехоспитализация и за завършеност на КП във всяко едно от ЛЗ. Ако при проверката се установи, че липсват каквито и да било нередности и при двата случая на хоспитализация, НЗОК няма правото да откаже заплащане на медицинската дейност на което и да било от ЛЗ, респективно да търси възстановяване на получените суми, тъй като няма да е налице условието те да са получени без правно основание от ЛЗ. В тази връзка, съдът намира за нужно да посочи, че законодателят не е предоставил на административния орган правомощия да прилага чл. 350, ал. 1 от НРД 2018 със собствени критерии и презумпции, какъвто е например поредността на хоспитализацията. Няма нормативно основание да се приеме презумптативно, че при повторна хоспитализация на пациент в рамките на 30-дневен срок от дехоспитализацията му, недължимо платени се явяват средствата на лечебното заведение за болнична помощ, в което е била втората хоспитализация. За да приложи правилно материалния закон, административният орган следва да установи съществуването на всички онези фактически основания, които законодателят е заложил като законови изисквания за извършване на медицинска дейност. След обстойната им преценка следва да се направи извод касае ли се за недължимо платено и ако е така - да се прибегне към събирането му. В случая изобщо не са изследвани съображенията относно наложилото се повторно лечение преди изтичане на 30 дни от предходното хоспитализиране. При това, нито в протокола за неоснователно получени суми, нито в оспорения административен акт се съдържат твърдения, че дружеството е допуснало нарушения при лечението на пациенти по цитираните клинични пътеки, нито че се касае до отчетени пред РЗОК гр. Бургас, но неизпълнени медицински дейности. Ако се установи при проверките, че няма нарушения на алгоритъма и в двете лечебни заведения, респективно и за двете хоспитализации няма законово основание за възстановяване на суми от лечебните заведения. Друго разбиране в смисъла на издадената покана води до ограничаване заплащането на болничната помощ и в крайна сметка до ограничаване на болничната помощ за сметка на здравно осигурените лица или на болничните заведения.

 

Съвкупно, изложеното обуславя краен извод за незаконосъобразност на поканата, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, което прави жалбата срещу нея основателна, като в този смисъл е и константната практика на ВАС по идентични казуси – напр. Решение № 9451 от 19.06.2019 г. по адм. д. № 1809/2019 г., Решение № 7661 от 22.05.2019 г. по адм. д. № 8632/2018 г. /между настоящите страни /, Решение № 7490 от 20.05.2019 г. по адм. д. № 6285/2018 г., Решение № 15306 от 10.12.2018 г. по адм. д. № 6655/2018 г., Решение № 14ЗЗ6 от 21.11.2018 г. по адм. д. № 11269/2017 г., Решение № 8265 от 19.6.2018 г. по адм. дело № 3587/2017 г. /между настоящите страни/, както и мн. др.

 

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Такива са поискани своевременно и се дължат от ответника в размер на 746лв., от които 50 лв. платена държавна такса и 696лв. – заплатени разноски за две експертизи.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Писмена покана № 29-02-1129/02.12.2019 г. на директора на РЗОК – Бургас, с която е разпоредено възстановяване на суми общо в размер на 5 300 лв. от „МБАЛ БУРГАСМЕД“ЕООД с ЕИК *********.

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса – Бургас  да заплати на „МБАЛ БУРГАСМЕД“ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул.“Нешо Чипев“№1 разноски по делото в размер на 746 / седемстотин четиридесет и шест/лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/

 

 

РЕШЕНИЕ №2803/01.03.2021 Г. ПО АД№11379/2020 Г. НА ВАС

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 579 от 11.08.2020 г., постановено по адм. дело № 66/2020 г. на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Районната здравноосигурителна каса-Бургас да заплати на МБАЛ „Бургасмед” ЕООД, гр. Пещера, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 580 лева (петстотин и осемдесет лева) за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.