Мотиви към
присъдата по НОХД № 72/13 г. по описа на ВОС
Във ВОС е
внесен обвинителен акт срещу И.К.Г., за
извършени от него две отделни престъпления по чл. 257 ал.1/отм./ вр. чл. 255
ал.1 пр.2, вр. чл. 26 ал.1 от НК – избягване на плащане на данъчни задължения в
особено големи размери по ЗДДС за периода от 1.10.2002 г. до 30.04.2003 г. и за
периода от 31.03.2003 г. до 31.04.2004 г. изгябнал плащане на данъчни
задължения в особено големи размери по ЗКПО.
Производството
пред съда е по чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимият признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, признава вината си. В последната си
дума моли за минимално наказание. Защитата на подсъдимия счита, че следва да се
приложи чл.55 от НК, поради отдалечеността на инкриминираната дата ,
съответно нарушаване на принципа за
разумен срок на разследването. Прокурорът поддържа обвинението, предлага на
съда да приложи чл. 58 А от НК, като наложи наказание на подсъдимия към
минимума, като наложи и глоба над минималния размер.
„ХЕРА
КОМЕРС" ЕООД е регистрирано във ВОС с Решение № 732/17.02.19998 год. и
вписано в търговския регистър под № 1, том 149, стр. 1, по фирмено дело №
732/1998 год. По реда на ДПК в ТДД - Варна дружеството било регистрирано с ЕИК
по Булстат ********* и служебен № ********** от регистъра на ТДД, със седалище
и адрес на управление -гр. Варна, ул. „Дубровник", бл. 6, вх. В, ет. 1,
ап. 9. Като едноличен собственик на капитала, управител и представляващ
дружеството била вписана Йорданка Станчева Добрева и регистрирано по ЗДДС
на 18. 02.1999 год.
През 2002 г. Йорданка Добрева прехвърлила на св.
Валери Коцев собствения си единствен дружествен дял на стойност 5000 лв., като
с Решение от 12.03.2002 год. по ф.д. № 732/1998 год., п. 1, p. 1,
том 149, стр. 1 по партидата на „Хера Комерс" ЕООД в търговския регистър,
воден към ВОС била вписана промяна, с която нов едноличен собственик на
капитала на дружеството бил вписан св. Коцев.
Предметът на дейност, съгласно съдебната регистрация
на юридическото лице, е производство и пласмент на изделия от пластмаса, дърво,
кожа, плат, стъкло, метали /без благородни/, транспорт, търговия, комисионна
дейност, ; производство и пласмент на селскостопанска продукция, хотелиерство,
строителство, ресторантьорство, туризъм, забавни игри - след съответното
разрешение.
Св.Коцев имал намерение да
напусне Р България и трайно да се установи в Латинска Америка. Затова
упълномощил с нотариално заверено пълномощно № 2064/31.07.2002 год. подс. И.К.Г.
„да извършва от името и за сметка на дружеството „Хера Комерс" ЕООД
всякакви правни действия, както и да го представлява пред всички лица,
организации и учреждения в страна и извън нея, като извършва разпоредителни
действия и със следните права: да представлява дружеството пред упоменатите
търговски банки в пълномощното, без ограничения, да открива, закрива сметки, да
внася суми; да съставя и подписва документи, в това число и декларации от името
на дружеството, да го представлява пред данъчни, административни, технически, митнически,
пощенски и др. държавни органи. Да преупълномощава с дадени му пълномощия и
трети лица" /том I, папка 1, л. 15 от ДП/.
В тази връзка Коцев предал на Г. цялата фирмена документация.
I. Избегнати данъчни
задължения по ЗДДС
С описаното по-горе пълномощно, подс. И.Г. управлявал
фирмата, за инкриминирания период -м.10.2002г.-м.05.2004г. Поради трайното
установяване в
Р Аржентина в гр. Буенос Айрес, св. Коцев не се
занимавал с по никакъв начин с дейността на дружеството, както и не е упълномощавал
други лица да извършават каквото и да било от негово име или от името на
дружеството. С банковата сметка на „Хера Комерс" ЕООД оперирал единствено
подсъдимия Г..
Съобразно правата по пълномощното, подс. Г. подал в
данъчната администрация декларация за промяна на данните в данъчната
регистрация от 04.03.2004 год. – промяна в данъчния адрес на дружеството - гр.
Варна, п.к. 9003, кв. Аспарухово, бул. „Първи май", № 36, ап. 11, ет. 3.
„Хера Комерс" ЕООД имало данъчна регистрация по
ЗДДС. Подс. Г. започнал да оформя данъчната документация по начин, който
позволявал да ползва предвидената в ЗДДС възможност за прихващания на дължимия
ДДС по следния начин- подавал изискуеми месечни справки-декларации по ЗДДС, в
които били отразявани неверни обстоятелства, а именно - претендирано право на
прихващане на ДДС по неосъществени сделки.
С актове за възлагане на данъчна ревизия № 630/03.09.2004 г., № 797/02.11.2004 г., и №
921/03.12.2004 г. на „Хера Комерс" ЕООД била извършена данъчна ревизия.
Същата обхващала периода от 01.01.2000 -31.12.2003 г. по разчетите за данъка
върху печалбата, данъка за общините, корпоративен данък за периода 01.01.2003 -
31.12.2003 г. данъци по чл. 34, чл. 35 и 36 от ЗКПО за периода 01.01.2000 -
31.12.2003 г. и по ДДС - за периода 01.08.2000 - 30.04.2004 г. Ревизията
приключила с ДРА № 921/10.01.2005 г. В хода на извършваната проверка, данъчните
органи, на основание чл. 67, ал. 3 от ДПК, извършили насрещни проверки на
доставчиците на ревизираното дружество. В резултат от тези насрещни проверки,
били установени обстоятелства по чл. 65 ал. 4 от ЗДДС за периода 2002-2004
год., като фактите и обстоятелствата били отразени в констатациите по Протоколи
за извършени насрещни проверки по реда на чл. 72, ал. 2 от ДПК /отм./.
С цел установяване на факти и обстоятелства, имащи
значение за определяне задълженията на „Хера Комерс" ЕООД; по ЗКПО и по
ЗДДС, данъчните органи извършили насрещни проверки на дружествата контрагенти -
„Харт Консулт" ЕООД, „Лъки ДС" ООД, ЕТ „Арис-Нат- Антон Марков",
„СББ 1604" ЕООД, „Арт Инженеринг 21" ЕООД, „К и К Инженеринг"
ЕООД, „Ванимир" ЕООД, „Виктори ТС” ЕООД; „Карнекс комерс" ЕООД;
„Антов 2003" ЕООД; „Мактрейд 2002" ЕООД; „Олимпиада" ЕООД;
„Илианс 555" ЕООД; „Валдес и Стил" ЕООД; „Атекс-Аш" ЕООД; „Макси
77"; „Криси Трейд М" ЕООД; ЕТ „Романтика"; „Ай Мекс" ЕООД;
„Е-2" ЕООД; „Лейди лорд 21" ЕООД; „Денис" ЕООД; „Елмар Ем"
ЕООД; „Диета 2003" ЕООД; „Синхрон 99"; „Тера тур" ЕООД;
„Енергомонтаж-БС"; „Октан Комерс" ЕООД; „Бе Ком" ЕООД;
„Евроинс-7" ЕООД; ЗКП „Луда Камчия"; ЕТ „Вива-98-Васил Ганчев";
„Примас" ЕООД; „Гроси Мо" ЕООД; „Точ Консулт" ЕООД; „Лит"
ООД; „Бжан тур" ЕООД и „Кит 2000" ЕООД.
В резултат от извършените
насрещни проверки на доставчиците на ревизираното дружество, данъчните органи
установили, че нито един от контрагентите не е представил доказателства за
реално извършени сделки, като за голяма част от доставчиците не е намерен офис
или представител. В хода на данъчната проверка е установено, че в част от
случаите доставчиците са включвали издадената фактура в дневник
продажби и СД за съответния период. Доставчиците от своя страна не са
предоставяли документи, от които да е видно, че начисления данък е осчетоводен
като задължение към бюджета, че доставката е извършена, наличен потенциал и
евентуални предходни доставчици; за други доставчици - не са представени
счетоводните регистри от група 30 - „Материални запаси" за да се проследи
покупко-продажбата на стоки от доставчика. В представените движения по банкови
сметки, не е установено плащане на стойността на сделката.
От заключението на назначените съдебно-счетоводна
експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е видно, че размера на неправомерно ползвания данъчен
кредит за данъчния период -01.10.2002 - 30.04.2004 год. е общо 1 754 295,58
лева, съответно
по месеци както следва – за октоври 2002 – 64 053,98 лева, за ноември 2002
г – 55 090 лева, за декември 2002 г – 315 200 лева, за януари 2003 г
– 84 480 лева, за февруари 2003 г – 60 080 лева, за март 2003 г –
15 200 лева за април 2003 г –
19 350 лева, за юни 2003 г –
9 860 лева, за юли 2003 г – 39 850 лева, за август 2003 г –
88 400 лева, за септември 2003 г – 117 803,10 лева, за октомври 2003
г – 77 718,40 лева, за ноември 2003 г -189 768,50 лева, за декември
2003 г – 1599 404 лева, за януари 2004 – 151 470 лева, за февруари 2004 г
– 90 960 лева, за март 2004 г – 167 601 лева , или за общо 18 отделни данъчни периода.
По този начин, чрез декларирането на сделките с
доставчиците, подс. Г. потвърдил неистина в подадените пред ТДД - Варна СД по
ЗДДС, които се изискват по силата на чл. чл.100 ал.1 и 3 от ЗДДС с входящи
номера:
1. СД по ДДС вх.№
0304-905845/13.11.2002 г.;
2. СД по ДДС вх.№
0304-906934/14.12.2002 г;
3. СД но ДДС вх.№
0304-900471/14.01.2003 г.;
4. СД по ДДС вх.№
0304-901261/14.02.2003 г..;
5. СД по ДДС вх.№ 0304-902309/
14.03.2003 г;
6. СД по ДДС вх.№
0304-802918/14.04.2003 г.;
7. СД по ДДС вх. №
0304-903827/14.05.2003 г.;
8. СД по ДДС вх.№
0304-905938/14.07.2003 г.;
9. СД по ДДС вх.№
0304-805665/13.08.2003 г.;
10. СД по ДДС вх.№
0304-807246/15.09.2003 г.;
11. СД по ДДС вх.№
0304-908301/09.11.2003 г.;
12. СД по ДДС вх.№
0304-908893/14.11.2003 г.;
13. СД по ДДС вх.№
0304-809981/15.12.2003 г.;
14. СД по ДДС вх.№
0304-001266/14.01.2004 г.;
15. СД по ДДС вх.№
0304-0003260/16.02.2004 г.;
16. СД по ДДС вх.№
**********/15.03.2004 г.;
17. СД по ДДС вх.№
0304-006463/14.04.2004 г.;
18. СД по ДДС вх.№
0304-008384/14.05.2004 г.,
В тези СД по
ЗДДС той отразил стойности по доставки и
начислил ДДС по неосъществени сделки, по които е получател, отразени във
фактури с доставчици "Арт инжинеринг 21 "ЕООД, "К и К инжинеринг" ЕООД
"Мактрейд 2002" ЕООД, "Корнекс комерс" ЕООД, "Лейди
лорд 21" ЕООД, "Лъки"
ООД, "Краси трейд М"ЕООД, ЕТ"Арис-Нат-Антон
Марков","Гроси Мо" ЕООД, "Кит 2000" ЕООД,
"Лит" ООД, "Точ консулт" ООД, "Е-2" ЕООД,
"Макси 77" ЕООД, "Примас"ЕООД, "Виктори Т" ЕООД,
"Илианс 555" ЕООД, "Тера тур" ЕООД, "Диета 2003" ЕООД, “Атекс-АШ"
ЕООД, "СББ 1604"ЕООД, "Валдес и Стил" ЕООД, "Бжан Тур" ЕООД, "Антов 2003" ЕООД, ЕТ
"Романтика", "Олимпиада" ЕООД, "Евроинс-7" ЕООД, "Харт
консулт" ЕООД, "Ай мекс" ЕООД, "Ел мар Ем" ЕООД,
"Енергомонтаж-БС" ЕООД.
II. Избегнати данъчни
задължения по ЗКПО
С цел да се избегне плащането на данъчни задължения и
по ЗКПО, подс. Г. подал две ГДД по чл.51, ал.1 от ЗКПО, съответно за 2002 год.
и 2003 год. с приложените към тях годишни финансови отчети и справки за
предприятието за съответната година, съдържащи неверни обстоятелства. Той
потвърдил неистина в подадените пред ТДД - Варна ГДД за 2002 г. по чл.51, ал.1
от ЗКПО - вх. № К 9700564/31.03.2003 г. в и ГДД за 2003 г. по чл.51,ал.1 от ЗКПО - вх. № К 03043004/31.04.2004 г.
Реалните данъчни
задължения за търговеца „Хера Комерс" ЕООД по ЗКПО са следните:
За 2002 г..Г. декларирал за дружеството „Хера
комерс" ЕООД приходи в размер на 1 002 400 лв. и декларирал разходи - 1
009 572 лв. като по този начин финансовия резултат бил отрицателен /загуба/ -6
828 лв. За 2003 год. декларирал приходи в размер на 6 632 729 лв. и декларирал
разходи в размер на 6 630 255 лв. ,видно от което финансовия резултат бил
положителен /печалба/ - 2 474 лв. За описаните периоди 2002 г. и 2003 г., в
хода на разследването не са били представени счетоводни регистри, главна книга,
оборотна ведомост, ОПР, първични и вторични счетоводни документи ( както и в
хода на данъчната ревизия). Възоснова на това следва да се приеме, че е налице
нарушаване принципа на документалната обоснованост на декларираните от
обвиняемия в ГДД на дружеството разходи и финансов резултат, поради което
дължимата сума е преобразувана в посока увеличението й. Окончателното данъчно
задължение на търговеца „Хера Комерс" ЕООД
по ЗКПО по периоди е следното -
- за 2002 год.: дължим данък
общини - 100 240,00 лв., дължим данък печалба - 135 324,00 лв.
- за 2003 год.: дължим
корпоративен данък - 603 071.10 лв., или общо в размер на 838 635,10 лева.
Горните факти съдът установи възоснова на събраните на
ДП доказателства и доказателствени средства, приобщени чрез прочитането им по
реда на чл. 283 от НПК, по силата на самопризнанието на подсъдимия и проведена
процедура по чл. 371 т.2 от НПК . Липсата на осъществени реално сделки, обуславящи право на прихващане на задължение
по ЗДДС от страна на подсъдимия се потвърждават изцяло от тях, а именно -
показанията на свидетелите, представители на търговските дружества, сочени от
представителя на ДЗЛ – подсъдимия Г. , като основни доставчици на „Хера
Комерс" ЕООД. Разпитаните свидетели твърдят, че не са осъществявали търговски сделки с „Хера
Комерс" ЕООД, заявяват че не са чували за „Хера Комерс" ЕООД, не са
осъществявали контакт с лице- представител на това дружество. Голяма част от
свидетелите са заявили, че не разполагат с никакви фирмени документи.
Представителят на „Точ Консулт" ООД - св.Георги
Точков твърди, че през инкриминирания период не е издавал фактури, т.к. към
него момент дружеството не било още регистрирано. В тази насока са и писмените
доказателства- решение № 1637/30.08.2005 г. на Хасковски окръжен съд за
вписване на „Точ консулт" ООД в търговския регистър.
Като цяло, твърдяните от подсъдимия в справките декларации доставчици на „Хера
Комерс" ЕООД са търговски дружества, при които лицата, посочени в
Търговския регистър като техни собственици и управители не знаят, че те самите
са собственици на съответното търговско дружество, посочено като контрагент на
„Хера Комерс" ЕООД. Такива са свидетелите Асенов, Лилова, Вергилов, Гинев,
Клинчарски, които твърдят, че не
познават и не са чували за това дружество, не знаят за регистрацията му, нито
за дейността му, но и те самите не са знаели, че са собственици на фирми. Така
например , на св. Ангел Асенов - управител на „Ванимир" ЕООД, му било
предложено да подпише празен лист срещу 100.00 лв. от неизвестно лице.
Аналогични са показанията на св. Живка Лилова - едноличен собственик и
управител на „Примас" ЕООД. Същата твърди, че е подведена от друго лице,
че трябва да се подпише върху документи във връзка с назначаване на работа и е
подписала документ пред нотариус, без да прочете съдържанието му и в
последствие разбрала, че е станала собственик на фирми. В показанията си св.
Илия Негрилов, вписан в TP като собственик и управител на
„Илианс 555" ЕООД твърди, че се е подписал на бял лист и след време
разбрал от изпратени му писма от органите по приходите, че е станал собственик
на фирма, за което е сигнализирал органите на МВР. Разбираемо и като последица
от това той не притежава никакви документи на регистрираното на негово име
дружество, не знаел с какъв предмет на дейност е и с кого е сключвало сделки.
Св. Росен Гинев също твърди, че е бил заблуден от неизвестни лица, че ще
започва работа и поради това е положил подписа си пред нотариус, в които е
посочил своите лични данни и е подписал
документ, чието съдържание не му е известно.
В резултат на това станал собственик на дружеството- Макси 77",
сочено като доставчик на „Хера Комерс" ЕООД. Заявява, че в последствие
подписал пълномощно на лице, на което знаел само първо от име „Деси" да се
разпорежда и сключва сделки от негово име и от името на дружеството. Св. Емилия
Стаменова в показанията си сочи, че е станала управител на дружеството „Лит"
ООД срещу сумата от 200 лв. В последствие упълномощила друго лице да се
разпорежда с дружеството и да извършва търговски сделки с него. Стаменова също
не притежавала документи на дружеството, регистрирано на нейно име. Св. Красимир Клинчарски, вписан в TP като едноличен собственик и управител на „Краси Трейд
М" ЕООД твърди, че никога не е регистрирал каквато и да е фирма, нито е
закупувал такава.
Св. Валери Грозданов, в качеството му на собственик и
управител на дружеството контрагент „Евроинс 7" ЕООД , твърди, че е „закупил дружеството" като през
периода бил „собственик" на около 15 търговски дружества като за тези
формални сделки му било заплащано от неустановени лица. Никога не е
сключвал търговски сделки с „Хера
Комерс" ЕООД и не издавал фактура с № 1074/16.01.2004г. с доставчик
"Евроинс-7" ЕООД на „Хера Комерс" ЕООД.
Според показанията на св. Кирил Стоилов бил вписан в TP като управител на „Кит 2000" ЕООД. Той придобил
собствеността на това дружество формално като срещу сумата от 300 лв., от
непознати лица. Не е извършвал търговска дейност, тъй като веднага след вписване на промяна в
обстоятелствата по партидата на „Кит 2000" ЕООД в търговски регистър към
Окръжния съд, св. Стоилов бил задържан за изтърпяване на присъда по НОХД,
съответно и не е осъществявал сделки с
„Хера Комерс" ЕООД. По отношение на дружеството „Тера Тур"
ЕООД, с управител св.Веселин Лафчиев,
след ДРА № №2363/07.12.2004 год., всички, издадени от дружеството първични
счетоводни документи за периода до 31.10.2003 год. - фактури за покупки и
продажби, банкови документи, договори, оборотни ведомости били представени в
Столична следствена служба - София. Сделки с дружество”Хера Комерс “ не са били
осъществени.
Според св. И. Куршумов, в качеството му на собственик
и управител на дружеството контрагент „К и К Инженеринг" ООД той твърди,
че не е сключвал търговски сделки с „Хера Комерс" ЕООД и не е издавал
фактури.
Счетоводителите, които са водили отчетността на
дружеството - св. Ж.Друмева, Ал.Щерева, А.Маринова, преди прехвърлянето на
собствеността на В.Коцев, заявяват че
счетоводната къща била ангажирана със счетоводството на „Хера Комерс" ЕООД
до момента на нейната продажба, след което на Йорданка Добрева били
предоставени всички документи.
От заклюението по СГЕ се установява следното. СД по
ДДС вх.№ 0304-905845/13.11.2002 г.; СД по ДДС вх.№ 0304-906934/14.12.2002 г; и
СД по ДДС вх.№ 0304-900471/14.01.2003 г. са били подадени в ТДД - Варна, ведно
с придружаващите ги документи и магнитни
носители лично от
подсъдимия Г.. От следващия месец -02.2003г. до края на инкриминирания
период м.05.2004г. фактическото депозиране на документите в ТД на НАП-Варна
било извършвано от св.Генади Шинев. Видно от показанията на Генади Шинев, чрез
пълномощно от името на собственика Коцев, но осигурено му пак от подсъдимия, Г.,
той е подавал СД по ЗДДС на „Хера Комерс" ЕООД в продължение на повече от
година, като същите са му били изпращани по куриер от подсъдимия Г., подписани
и подпечатани от последния, ведно с информация на дискети. Тези гласни доказателствени
средства се подкрепят от заключението на вещото лице по СГЕ.
От назначената по делото съдебно-графическа експертиза
относно авторството на положени подписите в графа „управител" в СД по
ЗДДС; „управител" в дневниците за покупките; „управител" в дневниците
за продажбите за периода м.10.2002г. - 05.2004г. От експертното заключение се
установява, че относно авторството на подписите за „управител" в
изследваните документи за м. 10.2002 и м.11.2002 год. не може да се даде
категоричен отговор, а за периода м.01.2003- м.05.2004 год. вещото лице
заключава, че положените подписи в
графа”управител” в СД по ЗДДС, “управител” в дневниците за покупки, “управител”
в дневниците за продажби, са на подсъдимия Г..
От назначената по делото ССчЕ, както и допълнителната
ССЕ се установява размера на
неправомерно използвания данъчен кредит, както и окончателното данъчно
задължение на търговеца, вкл. и по ЗКПО.
Фактите, относно обвинението, касаещо дължими данъци
по ЗКПО, се установяват чрез следните доказателства и доказателствени средства.
От СГЕ, със задача установяване авторството на положени подписите в графа
„управител" в ГДД по чл.51, ал.1 от ЗКПО - вх. № К 9700564/31.03.2003 г. и
вх. № К 03043004/31.04.2004 г. Установено е, че те на подсъдимия принадлежат следните подписи - в графа “управител” на ГДД вх.№
*********/31.04.2004 г., в графа „Съставил годишния финансов отчет" в
ГДД по
чл.51,ал.1 от ЗКПО с вх. № К 9700564/31.03.2003 г. в графа „подпис на
съставителя" в оригинал на Справка за предприятието през 2003г. в графа
„подпис:Ръководител,съставител" в на Справка за предприятието през 2003г., а положения
подпис в
графа „управител" в ГДД по чл.51, ал. 1 от ЗКПО -вх. № К
9700564/31.03.2003 г. представлява имитация на подписа на Валери Коцев
Коцев.
Обясненията на обвиняемия, които също са част от
доказателствената маса, са едниствени в
противоречие с останалите събрани по делото доказателства. Подсъдимият на ДП
твърди, че стореното от него е било със знанието и по нареждане на Валери
Коцев. Твърди, че не е сключвал сделки от името на дружеството, а съставял
документи и извършвал плащания. Ходил е в счетоводството за изготвяна на
справките декларации и подписване на съответните документи. Счетоводителите
били избирани от Валери Коцев и обикновено и той е получавал обаждане от Коцев
с указания къде да отиде, какви документи да вземе и къде да ги занесе. По
същия начин стоял и въпроса с разплащанията - в коя сметка какво да нареди.
Пред съда той признава вината си, като приема изцяло изложените от обвинението
факти.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът
направи правния извод за извършени две престъпления по чл. 257,ал.1 /отм./ вр.
чл. 255, ал.1, пр.2, вр. чл. 26, ал.1, в това че:
1. През периода 01.10.2002 г. - 30.04.2004 г. в гр.Варна , в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на представляващ "
Хера комерс" ЕООД избегнал плащане на данъчни задължения по ЗДДС на
представляваното от него " Хера комерс" ЕООД -гр. Варна за м.
октовмри 2002 г.,м. ноември 2002 г., м. декември 2002 г., м. януари 2003 г., м.
февруари 2003 г., м. март 2003 г., м. април 2003 г., м. юни 2003 г., м.юли 2003
г., м.август 2003 г., м.септември 2003 г., м.октомври 2003 г., м. ноември 2003
г., м.декември 2003 г., м. януари 2004 г., м.февруари 2004 г., м.март 2004 г.,
м.април 2004 г. в особено големи размери
- 1
754 295.58 лв.,
като потвърдил неистина в подадени пред НАП - Варна Справки декларации по ЗДДС
, които се изискват по силата на чл. чл.100 ал.1 и 3 от ЗДДС с входящи номера:
СД по ДДС вх-№ 0304-905845/13.11.2002 г.; СД по ДДС вх.№ 0304-906934/14.12.2002
г; СД по ДДС вх.№ 0304-900471/14.01.2003 г.; СД по ДДС вх.№
0304-901261/14.02.2003 г..; СД по ДДС вх.№ 0304-902309/ 14.03.2003 г; СД по ДДС
вх.№ 0304-802918/14.04.2003 г.; СД по ДДС вх. № 0304-903827/14.05.2003 г. ; СД
по ДДС вх.№ 0304-905938/14.07.2003 г.; СД по ДДС вх.№ 0304-805665/13.08.2003
г.; СД по ДДС вх.№ 0304-807246/15.09.2003 г.; СД по ДДС вх.№
0304-908301/09.11.2003 г.; СД по ДДС вх.№ 0304-908893/14.11.2003 г.; СД по ДДС
вх.№ 0304-809981/15.12.2003 г. ; СД по ДДС вх.№ 0304-001266/14.01.2004 г.; СД
по ДДС вх.№ 0304-0003260/16.02.2004 г.; СД по ДДС вх.№ **********/15.03.2004
г.; СД по ДДС вх.№ 0304-006463/14.04.2004 г.; СД по ДДС вх.№
0304-008384/14.05.2004 г.,отразил стойности по получени доставки и начислил ДДС
по сделки, по които е получател, отразени във фактури по неосъществени реално
сделки.
2.На 31.03.2003 г. и 31.04.2004 г. в гр .Варна, при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на представляващ “Хера комерс" ЕООД - гр. Варна избегнал
плащане на данъчни задължения по ЗКПО на представляваното от него " Хера
комерс" ЕООД -гр. Варна в особено големи размери общо 838 635,10 лв., потвърждавайки неистина в
подадени пред НАП - Варна ГДД за 2002 г. по чл.51,ал.1 от ЗКПО вх.№ К
9700564/31.03.2003 г. в размер на 235 564.00 лв. / двеста тридесет и пет хиляди
петстотин шестдесет и четири лева/ и ГДД за 2003 г. по чл.51,ал.1 от ЗКПО вх.№
К 03043004/31.04.2004 г. в размер на 603 071.10 лв. / шестстотин и три хиляди и
седемдесет и един лева и десет стотинки/.
След като се установи по несъмнен начин, че по
фактурите с посочените по-горе дружества не са били осъществявани реално
сделки, съответно не е възникнало правото на данъчен кредит.
В подаваните
от Г. СД е
налице баланс между стойността на сделките, отразени в дневниците за
покупките и дневниците за продажби, довело до нулеви стойности на данъчния
кредит за възстановяване. Същевременно, с оглед декларираните приходи в СД от
продажбите, търговецът е следвало да плати на държавния бюджет ДДС, след като
не са били налице условията за признаването на данъчния кредит по нереално
осъществените сделки.
Поради това и подадените през инкриминирания период от
обвиняемия СД по ЗДДС се явяват документи, в които е потвърдена неистина с цел
да се избегне плащането на данъчни задължения.
Квалификацията на деянието по чл. 257 от НК - данъци в
особено големи размери се определя от обстоятелството, че дължимата сума
надхвърля многократно критерия, регламентиран в
чл. 93 т.14 от НК от 12 000 лв.
За всеки един отделен данъчен период също
е налице този критерий. Поради това и престъпната дейност следва да се
квалифицира като продължавано
престъпление- през непродължителен период отделните деяния/ данъчни
периоди/ осъществяват състава на едно и
също престъпление.
Съдът призна подсъдимия за виновен по отменената
редакция на чл.257 и чл.255 от НК, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 2, ал.
2 от НК тя се явява по-благоприятна за дееца. До изменението на НК (ДВ., бр.
75/2006 г.), с което нормата на чл. 257 НК бе отменена, тя се явяваше
квалифициран по-тежко наказуем състав на престъпленията по чл. 255 от НК,
когато предметът на престъплението е в особено големи размери. В чл. 255, ал. 3 НК е предвиден по-висок минимум на наказанието лишаване от свобода от три
години, докато в чл. 257, ал. 1 (отм.) НК той е две години. Отделно от това,
разпоредбата на чл. 255, ал. 3 НК предвижда и конфискация на част или на цялото
имущество на виновния, докато кумулативното наказание в чл. 257 (отм.) е глоба
от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Независимо от по-високия като размер
максимум на предвиденото наказание лишаване от свобода, който е десет години,
нормата на чл. 257 НК (отм.) е по-благоприятна за дееца, защото определените му
наказания са обвързани с по-ниския минимум на наказанието лишаване от свобода,
с по-леко по вид кумулативно наказание.
Доколкото
подс. Г. се явява пълномощник на управителя на дружеството- данъчно задължено
лице, то той е и субект на престъплението по чл. 257 от НК.. Сред тези лица
може и да е пълномощник на дружество, ако той е водил неговата дейност и е имал
умисъл за осъществяване на данъчно престъпление. В тази насока е освен TP №1/2009 г., така и
Р № 15 от 24.01.2012 година на,ВКС по н.д.№2873/2011 г. II н.о.
С оглед на използваната от подсъдимия възможност за
предварително изслушване, както и направеното от него самопризнание, по реда на
чл. 371 т.2 от НПК, съдът, на основание чл. 373 ал.2 от НПК е задължен да
приложи чл. 58 А от НК, като индивидуализира наказанието при условията на чл.
58 А ал.1 от НК – съобразно разпоредбите на общата част , като определеното наказание намали с една трета.
Счете, че това е по-благоприятната разпоредба за подсъдимия спрямо предходната
редакция на чл.58 А от НК- определяне на наказанието съобразно чл. 55 от НК,
доколкото прие, че с налагане на наказание макар и под специалния минимум ще се
постигне размер по-висок от наказание, ако то се определи на минимума- от две години, но намалено с
една трета, така, както е предвидено в чл. 58 а ал.1 от НК в настоящата му
редакция.
По
този начин подсъдимият следва да понесе
наказание от една година и четири
месеца – за двете отделни престъпления по чл. 257 от НК, които, след групиране по реда на чл. 23 от НК съдът определи да изтърпи наказание от една година и четири
месеца. За двете деяния наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба, в
минимален размер, като на основание чл. 23 ал.3 от НК присъедини към
определеното общо най-тежко наказание. По отношение на и многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Поради това индивидуализира наказанието при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК и определи
наказание под специалния минимум – лишаване от свобода за срок от една
година и единадесет месеца.
При
преценка за приложението на чл. 66 ал.1 от НК, съдът прие, са налице
обстоятелствата по този текст - подсъдимият не е осъждан, към датата на
извършване на деянията. След тази дата той има две присъди, за управление на
МПС в пияно състояние, като са му наложени – административно наказание по чл.
78 А от НК и наказание пробация, но те не следва да се вземат предвид при
определяне на наказанието, предвид факта, че деянията по тези осъждания са
извършени след наст. инкриминиран период. Съдт счита, че отлагането на
изпълнението на наказанието се явява общественооправдано и целесъобразно
за действителното поправяне на
подсъдимия, така и съответства на целите на чл. 36 от НК - както с оглед
нуждите на специалната, така и на генералната превенция. При приложението на
чл. 66 ал.1 от НК превес има специалната
над генералната превенция, защото това е най-вече в интерес на осъдения. От
значение е и обстоятелството, че деянията са извършени преди девет години и
поради това следва да се отдаде необходимата тежест на продължителния период на
досъдебното производство, образувано през 2007
и внесено с обвинителен акт в съда през 2013 г., извън разумните срокове
според критериите въведени с чл. 6, т. 1 ЕКПЧ. Подсъдимият не е допринесъл за
продължителността на процедурата, която се дължи на бездействието на
прокуратурата за необичайно дългото следствие и твърде забавеното начало на
досъдебното производство. Това обстоятелство обаче само по себе си не може да
доведе до една изключително смекчена наказателна отговорност, тъй като следва
да се вземат предвид и други отегчаващи обстоятелства- изключително големият
общ размер на инкриминираната сума, която представлява избягване установяване и
плащане на дължими данъци – над 2,5 млн.
лева, които надвишават многократно критерият за данъци в особено големи
размери. Тази сума до настоящият момент
не е платена от ДЗЛ, нито от подсъдимия, и макар и погасена по давност
като вземане, тя е дължима. Несъмнено обаче една закъсняла наказателна репресия
под формата на ефективно търпяно наказание не би имала превъзпитателен ефект.
Поради това съдът отложи изпълнението на наказанието, като определи изпитателен
срок от три години.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата си.
Съдия
: