РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Пловдив, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
в присъствието на прокурора Добринка Люб. Калчева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500327 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Б. В. Л. против Решение № 143/ 19.04.2023 г.
по гр. д. № 689/ 2022 на ОС – П., с което предявеният против П.Р.Б. иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен над сумата от 3000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
повдигнатото му.
В жалбата се прави оплакване за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД,
като се излагат съображения, че окръжният съд не е взел предвид всички
обстоятелства при преценка интензитета на претърпените неимуществени
вреди от повдигнатото му незаконното обвинение. Излагат се доводи за
основателност на иска в пълния му предявен размер, поради което се иска да
се отмени обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с което
искът се уважи изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от П.Р.Б., с който
оспорва въззивната жалба.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259
ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен
контрол, поради което е допустима.
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, който
урежда отговорността на държавата за причинени вреди на гражданите от
правоохранителните органи в случаите на обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
От материалите по делото е видно, че с Постановление от 20.05.2019 г.
по ДП №**/ 2019 г. на РУ - П. ищецът Б. В. Л. е привлечен като обвиняем за
това, че на 04.06.2018 г. в гр. П. пред надлежен орган на властта – прокурор
при РП - П. набедил в Молба вх. № 559/ 04.06.2018 г. П.С.К. в престъпление
по чл. 290, ал. 1 от НК – лъжесвидетелстване, като е знаел, че е невинен -
престъпление по чл. 286, ал.1 от НК, като спрямо него е взета мярка за
неотклонение „подписка“.
По внесен от РП – П. обвинителен акт в РС – П. е образувано НОХД №
205/2019 г., приключило с Присъда № 260000/ 02.09.2020 г., с която ищецът Б.
В. Л. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и осъден на
наказание лишаване от свобода за срок от 12 месеца.
Присъдата е обжалвана пред ОС – П., който с Решение №
60726/23.02.2020 г. по ВНОХД № 651/2020 г. е отменил присъдата и е върнал
делото за разглеждане от друг състав.
След връщане на делото е образувано ДП №**/2021 г. по описа на
ОСлО при Окръжна прокуратура - П., което ищецът е отново привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 286, ал. 1 НК.
С Присъда № 3/09.03.2022 г. по НОХД № 160/ 2021 г. на РС – П. след
проведени 3 съдебни заседания ищецът Б. В. Л. е признат за невиновен и
2
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 286, ал. 1 НК.
Присъдата е протестирана от РП – П., като с Решение № 84/ 08.07.2022
г. по ВНОХД № 241/2022 г. ОС – П. е потвърдил оправдателната присъда на
РС – П..
От приетата като доказателство справка за съдимост е видно, че ищецът
Б. В. Л. е е осъждан многократно (18 пъти), по 12 от които му е наложено
наказание лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно.
Не е спорно, че на 16.10.2021 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца
Б. В. Л. за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.
Изложеното обосновава извод за наличие на предпоставките на чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпените
от ищеца Б. В. Л. вреди от незаконно повдигнатото му обвинение.
Спорът между страните е за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, което съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ следва да се
определи при условията на чл. 52 ЗЗД. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица
конкретни съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид
при определяне размера на обезщетението. При преценка на размера на
обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение следва да се
отчетат и обсъдят според тяхната тежест и значение всички обстоятелства,
които са се отразили негативно върху психиката и начина на живот на ищеца,
а именно: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното
преследване, вида на взетата мярка за неотклонение, негативните последици,
претърпени от ищеца в личния и социалния му живот; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на
общественото доверие и социалните му контакти, икономическите условия в
страната и жизнения стандарт на населението за съответния период. Наред с
това следва да се има предвид, че всяко наказателно преследване по принцип
провокира редица негативни емоции и чувства у разследваното лице -
несигурност, безпомощност, обреченост, стрес, страх от налагане на
наказание, невъзможност да планира личния си живот, унижение, накърнено
достойнство и добро име, които то не следва да доказва, тъй като
настъпването им се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът твърди, че е
претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни промени извън
3
обичайните (чувствително влошаване на здравословното или психично
здраве, промяна в семейното му, служебно или социално положение и др.),
следва да ги докаже на общо основание.
В случая при преценка интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение следва да се
има предвид, че спрямо него е взета най - леката мярка за неотлонение
„подписка“, която не е довела до съществено ограничение на гражданските му
права. Ищецът е осъждан многократно и е търпял ефективно наказание
„лишаване от свобода“, поради което не може да се приеме, че неговата
репутация и добро име в обществото и сред неговите близки и познати са
били накърнени, доколкото те са били силно дискредититирани от
предходните му противообществени прояви. Наказателното преследване
спрямо ищеца е продължило неособено дълъг период от време: от 20.05.2019
г., на която дата е привлечен като обвиняем, до влизане в сила на
оправдателната присъда на 08.07.2022 г., т. е. 3 години, 1 месец и 18 дни.
Следва да се има предвид, че през този период ищецът е бил разследван и по
друго наказателно производство, по което на 16.10.2021 г. е внесен
обвинителен акт за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, поради което
негативните преживявания и неудобства, които е търпял през релевантния
период не се дължат само и единствено на незаконното обвинение по
процесното наказателно производство.
Останаха недоказани твърденията на ищеца, че вследствие на воденото
срещу него наказателно преследване не е могъл да работи във Ф.. Данни, че
преди привличането му като обвиняем е работил във Ф., а след това поради
необходимостта от изпълнение на процесуалните си задължения се наложило
да остане в страната, не се съдържат в показанията на ангажираните от него
свидетели Н.Т. и Н.П.. От разпита им се установява, че и по време на
наказателното преследване ищецът е продължил да работи страната - през
лятото в хотел в С., а през зимата в Б., като в показанията им не се съдържа
информация, че отсъствията му от работа за участие в процесуалните
действия са станали причина за освобождаването му от работа. Свидетелите
сочат основно, че ищецът преживял много тежко наказателното преследване,
изпитвал силно притеснение и страх, които се увеличили след постановяване
на осъдителната присъда.
4
В исковата молба липсват твърдения незаконното обвинение да довело
до влошаване на здравословното състояние на ищеца.
От друга страна при преценка интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да се отчете постановената срещу него
осъдителна присъда с наложеното ефективно изтърпяване наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което допълнително е засилило
чувството на страх, безпокойство и обреченост. Обстоятелството, че преди
това е търпял ефективно подобно наказание, не понижава степента на
страдание, тъй като никое лице не иска да търпи отново ограниченията на
местата за лишаване от свобода за деяние, което не е извършил, още повече
от изтърпяване на предишното наказание „лишаване от свобода“ са изминали
близо 10 години.
Изложеното налага извод, че преживените от ищеца душевни страдания
от незаконно повдигнатото й обвинение не надвишават по интензитет
обичайните за подобни случаи. Както се отбеляза, всяко наказателно
производство води до негативни преживявания, свързани с емоционален
стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне пред близки и познати, но в
настоящия случай не се установи обвинението да се е отразило изключително
негативно върху личността на ищеца и начина му на живот, което да
обоснове определяне на по – голямо обезщетение от обичайното. Не се
установи обвинението да е рефлектирало негативно върху физическото здраве
на ищеца, нито пък да е довело до сериозни и трайни отражения върху
неговата психика извън обичайните неблагоприятни емоционални
изживявания на човек в подобно положение, до невъзможност за трудова
реализация или до социална изолация. Независимо от изложеното настоящата
инстанция намира, че присъденото обезщетение в размер на 3000 лв. е
определено в нарушение на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД, тъй
като не са отчетени в достатъчна степен произтичащите от наказателното
преследване неудобства, свързани с необходимостта от изпълнение на
процесуалните задължения и най - вече страха от изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“ предвид постановената осъдителна присъда, поради
което обезщетението за неимуществени вреди следва да се увеличи на 5 000
лв.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени в
5
частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен над
сумата от 3 000 лв. до сумата от 5 000 лв., вместо което се постанови ново, с
което прокуратурата бъде осъдена да заплати на ищеца още 2000 лв. ведно
със законната лихва, считано от 08.07.2022 г. В останалата част, в която искът
е отхвърлен над сумата от 5000 лв., решението следва да се потвърди като
законосъобразно.
С оглед изхода делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът П.Р.Б.
следва да заплати на ищеца разноски за първата инстанция в размер на 758. 19
лв. съобразно уважената част на исковете за неимуществени и имуществени
вреди от 7760 лв., а за въззивното производство - разноски в размер на 156. 96
лв. съобразно уважената част на жалбата или общо 915. 15 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 143/ 19.04.2023 г. по гр. д. № 689/ 2022 на ОС –
П., с което предявеният от Б. В. Л. против П.Р.Б. иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК по
ДП №**/ 2019 г. на РУ – П. и ДП №**/2021 г. по описа на ОСлО при Окръжна
прокуратура - П., е отхвърлен до сумата от 5 000 лв., както и в частта на
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.Р.Б. да заплати на Б. В. Л., ЕГН ************, с. Е.,
община П., сумата от 2 000 лв., представляваща допълнително обезщетение
за неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 216, ал. 1 НК по ДП №**/ 2019 г. на РУ – П. и ДП
№**/2021 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - П., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.07.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П.Р.Б. да заплати на Б. В. Л. разноски по делото в размер на
915. 15 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7