РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Берковица, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231610100752 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от ищеца ”КОКА-
КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ” АД против Е. К. П.
иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 с правно основание чл. 45 ЗЗД
– установителен иск за вземане в размер на 1091.95 лева главница,
представляваща паричната равностойност на причинена вреда от
противоправното отнемане на хладилна витрина тип FROGOGLASS ICOOL
1300С, със Сериен № RU5761923020, с Баркод 04280000152738, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 21.09.23 г. до окончателното издължаване, за което е
издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 541/2023 г. по описа на РС –
Берковица.
Ищецът ”КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ
БЪЛГАРИЯ” АД твърди в исковата си молба, че с ответника са се намирали
в трудови правоотношения, като през месец декември 2020 г. е констатирал, че
от негов склад е изчезнала хладилна витрина тип FROGOGLASS ICOOL
1300С, със Сериен № RU5761923020, с Баркод 04280000152738 на стойност
1091.95 лева, която през 2023 г. е обявена за продан в сайт за онлайн търговия
„OLX”, като продавач е посочено лицето Е. К. П., с адрес на продавача: град
В. — същият адрес, който Е. П. е посочил и в трудовия си договор. Към
1
момента витрината е продадена от длъжника на трето лице и е с неизвестно
местонахождение.
Твърди, че по този начин ответникът му е причинил вреда в размер на
1091.95 лева, представляваща паричната равностойност на гореописаната
вещ, която ответникът незаконно е отнел от владението му.
За претендираното от него вземане ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано
ч. гр. д. № 541/2023 г. по описа на РС – Берковица, по което била издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника за поисканата от ищеца сума.
В хода на заповедното производство било подадено възражение от
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 422 от
ГПК и моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът му дължи вземането в размерите, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 541/2023 г. на РС – Берковица.
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
Ответната страна Е. К. П. не е подал отговор и не взема становище
по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл.
131 от ГПК едномесечен срок.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъдe уважен иска с правно основание чл. 45 ЗЗД ищецът следва
да докаже, че в резултат на виновното поведение на ответника е претърпял
вреда в размер на 1091.95 лева, представляваща паричната равностойност на
процесната вещ, която вреда е в причинно-следствена връзка с поведението на
ответника, както и размера на претърпяната вреда.
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното и не подлежи на доказване от ищеца.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установиха
елементите от фактически състав на непозволеното увреждане.
Действително по делото се установи, че ответникът Е. К. П. е работил по
2
трудово правоотношение при ищеца на длъжност търговски представител в
периода 04.06.2018 г. – 15.10.2020 г. /Индивидуален трудов договор на л. 4-5,
Длъжностна характеристика на л. 6-7, Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на л. 9/.
Съдът намира обаче, че по делото не се събраха доказателства ищецът да
е претърпял вреда в размер на 1091.95 лева, представляваща паричната
равностойност на хладилна витрина тип FROGOGLASS ICOOL 1300С, със
Сериен № RU5761923020, с Баркод 04280000152738, която вреда да е в
причинно-следствена връзка с поведението на ответника.
Липсват доказателства ответникът противоправно да е отнел описаната
вещ от ищеца.
Във връзка с отнемането на вещта е било образувано ДП 217/2023 г., пр,
преписка 3956/23 г. по описа на РП Монтана, ТО Берковица, което е изискано
и приложено по настоящото дело, като с Постановление на прокурора от
31.01.24 г. същото е било прекратено и не е било обжалвано от ищеца.
Не е вярно твърдението на ищеца, че по досъдебното производство
ответникът бил направил извънсъдебно признание, че процесната витрина се е
намирала в дома му към лятото на 2023 г. и е била продадена от него чрез
известна интернет платформа.
Ответникът е направил извънсъдебно признание единствено за това, че
баща му е закупил хладилна витрина на „Кока кола“ от пазара в гр. Монтана,
която витрина след това му помогнал да продаде по интернет, но същият не е
признавал, че противоправно е отнел витрината от ищеца, нито че тази
витрина е идентична с процесната витрина.
Освен това по делото липсват други доказателства в подкрепа на
твърдението на ищеца, че именно ответника противоправно му е отнел
процесната витрина.
Показанията на разпитаните по ДП 217/2023 г., пр, преписка 3956/23 г.
по описа на РП Монтана, ТО Берковица свидетели, както и изготвената по
същото производство експертиза не могат да се ползват в настоящото
производство.
В Решение № 66 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014 г., IV г.
о., ГК е прието, че принципът на непосредственост не допуска решението на
3
съда да се основава на свидетелски показания събрани в друго производство, в
т.ч. в досъдебно производство, на постановления на прокурора, други
констатации и мнения на разследващите органи и др. За гражданския съд е
задължителна за съобразяване само присъдата на наказателния съд и то по
въпросите, изрично посочени в чл. 300 ГПК /извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца/, като в тези случаи
законодателят е ограничил приложението на принципите на непосредственост
/чл. 11 ГПК/ и свободно формиране на вътрешното съдийско убеждение /чл.
12 ГПК/. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските
последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с
допустимите доказателствени средства в рамките на производството по
разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване пред
гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събрани
доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство.
Такива други доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, които
да са събрани по настоящото гражданско дело
няма.
Няма каквито и да е доказателства, които да установяват, че витрината,
която ответника е продал е идентична именно с процесната хладилна витрина
тип FROGOGLASS ICOOL 1300С, със Сериен № RU5761923020, с Баркод
04280000152738, още повече, че в жалбата си до РУ на МВР Вършец /л. 14 от
приложеното ДП 217/2023 г., пр, преписка 3956/23 г. по описа на РП Монтана,
ТО Берковица/ ищецът сам сочи, че на снимките от качената обява в интернет
се вижда, че „баркода е изчегъртан от стъклото“, а серийният номер не се
вижда, тъй като се намира вътре в хладилната витрина.
А по делото липсват доказателства какъв е бил серийният номер на
продадената от Е. К. П. хладилна витрина и не може да се установи наличието
на каквато и да е причинна връзка между неговото поведение и липсващата
хладилна витрина на ответника.
Отделно от това по делото липсват каквито и да е доказателства за
стойността на хладилната витрина, като в тази връзка, както се посочи по-горе
изготвената по досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза е
негодно доказателство по настоящото гражданско дело, а и видно, че същата е
4
оценена на половината от претендираната от ищеца сума, която твърди, че се
равнява на нейната равностойност.
По горните съображения съдът намира, че претенцията на ищеца остана
недоказана, както по основание, така и по размер и като такава се явява изцяло
неоснователна, поради което и следва да бъде отхвърлена.
Разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК
ищецът няма право на направените от него разноски както за заповедното,
така и за исковото производство съобразно уважената част от иска.
Ответникът не е претендирал разноски, а и не представя доказателства
да е направил такива, предвид което не му се дължат разноски нито за
заповедното, нито за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за признаване за установено по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание 45 ЗЗД, че Е. К. П. с ЕГН
********** от гр. В., ДЪЛЖИ НА КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ
КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Рачо Петков Казанджията 8, СУМАТА 1091.95
лева главница, представляваща паричната равностойност на причинена вреда
от противоправното отнемане на хладилна витрина тип FROGOGLASS
ICOOL 1300С, със Сериен № RU5761923020, с Баркод 04280000152738, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 21.09.23 г. до окончателното издължаване, за което
е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 541/2023 г. по описа на РС –
Берковица.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
5
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6