Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Берковица, 12.07 . 2021 година
РАЙОНЕН СЪД БЕРКОВИЦА,
наказателна колегия, в публично съдебно заседание на 16.06
две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Т.Йорданова
,като разгледа докладваното от
съдията Георгиева АНД № 104 /21 г.по описа
на БРС ,за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда на
чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН
С Наказателно Постановление № 553
от 29.03.2021г. издадено
от Началник на отдел „МРР Дунавска" на И.В.Л. *** и ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 1 000
лева за извършено административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС и на основание
чл.124, ал.1 от ЗАДС е отнет в полза на държавата предмета на нарушението –22литра етилов алкохол – домашна ракия – от
които 11литра с алкохолно съдържание 37,1%vol и 11
литра с действително алкохолно съдържание 25,2 % vol..
Недоволен от санкциониращият акт е останал жалбоподателs, който го обжалва с
оплакване за неговата незаконосъобразност. В жалбата се съдържат възражение, че
при изземване на намерения етилов алкохол ,същият не е бил обозначен,нито
бутилките са запечатвани, липсва субективна страна на
нарушението ,тъй като той не е поставял бутилките в
автомобила и случаят е маловажен. В заключение се иска от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, ведно с
произтичащите законови последици.
Жалбоподателят И.В.Л.,
редовно призован за съдебно заседание,
се явява и с упълномощен
защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Началник на отдел „МРР Дунавска" , редовно призован, се
представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли съда да
потвърди наказателното постановление.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни
и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но
не по изложените в нея мотиви.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Процесното
наказателно постановление е издадено за това, че на 16.10.2020г служители
на РУ Берковица извършили проверка на
лек автомобил „Ивеко ” с ДК №ММ6382ВВ,собственост и управляван от И.В.Л. . В хода на проверката били установени в задната част на пътническата кабина 3 бр.
пластмасови бутилки от минерална вода с вместимост 11л. съдържащи жълта течност
с мирис на етилов алкохол и общо количество от 28 литра. Представен е документ
-Акцизен данъчен документ №**********/15.10.2020год. за 6 литра ракия. За
останалата намерената ракия 22 литра не
бил представен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза. Изчислен е дължимия акциз като общо двойния
размер е 150,76 лева.
След извършена лабораторна експертиза е прието, че
изследваните проби отговарят на дефиницията съгласно чл.9, т.1 от ЗАДС за
„етилов алкохол, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно
съдържание по обем превишаващо 1,2 % vol“.
С писмо Л. бил поканен да се яви в МРР
Дунавска за съставяне и връчване на АУАН.
От изложените факти и обстоятелства
контролните органи приели, че на 16.10.2020г, с деянието си И.В.Л. е осъществил състава на чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, за което му бил съставен АУАН № 420/22.02.2021г. в негово присъствие.
Дължимият акциз на стоката, предмет на нарушение-общо 22 литра етилов алкохол
изчислен съгласно чл.41, във връзка с чл.28, ал.1, т.5 и чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС бил в размер на 75,38 лв.,съответно двойния размер е 150,76лв.
Разпитан в съдебно заседание, свидетелят Т.И. при установяване на нарушението поддържа
акта, като в свободен разказ излага констатираните обстоятелства. В допълнение
сочи, че тя лично не е присъствала на проверката, а проверила документи
които са й били предоставени от органите на МВР. Сочи, че тя е
взела проби от отделните бутилки.Свид.Д.А. е
присъствала при съставяне на АУАН.
Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели като обективни и
непротиворечиви, съответни с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбоподателят е наказан за това, че е държал 22.00 литра етилов алкохол, без да притежава данъчен документ по
този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ /електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза – нарушение по чл. 126,
ал. 1, т. 1 от ЗАДС. За да е осъществен съставът на това нарушение от обективна
страна, е необходимо за държаните акцизни стоки да се дължи акциз. Само в тази
хипотеза е обективно възможно деецът да притежава документ, удостоверяващ
плащането на дължим акциз. От приетата като писмено доказателство заключение на
митническа лабораторна експертиза се установява по несъмнен начин, че откритият
в автомобила на
жалбоподателя алкохолен продукт съдържа етилов алкохол по смисъла на чл. 9 от ЗАДС, поради което отговаря на определението за акцизна стока по чл. 4, т. 1
във вр. с чл. 2, т. 1 от ЗАДС. Актосъставителят и наказващият орган, обаче са
се ограничили с данните от митническата лабораторна експертиза, без да събират
други данни за произхода на открития в държане на жалбоподателя алкохол.
По-конкретно не са събрани доказателства за следните две обстоятелства, които
са от съществено значение за решаване на спора: дали алкохолът е бил произведен
в специализиран малък обект за дестилиране при спазване на ограниченията по чл.
4, т. 8 от ЗАДС и дали е бил произведен преди 01.01.2007 г.
При така възприетата за безспорно установена фактическа обстановка
и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложен материален закон.
Видно от съдържанието на нарушената правна норма е,
че за да е налице извършено нарушение, деецът е следвало да държи
акцизна стока – етилов алкохол /домашна ракия/ без данъчен документ, или
митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза. Безспорно
по делото беше установено, че жалбоподателят държи 22литра ракия без документ за заплатен акциз.
Вмененото нарушение предвижда санкция по отношение на лице, което
държи акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или
митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза. В
съставения АУАН е посочено, че жалбоподателят държи акцизни стоки - 22 литра етилов алкохол ,от които 11л. с
алкохолно съдържание 37,1% vol и 11 литра с алкохолно съдържание 25,2% vol без
данъчен документ по смисъла на ЗАДС, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечението на дължимия акциз.
В разпоредбата на чл.126 от ЗАДС се съдържат различни, но
самостоятелни хипотези, всяка от които осъществява отделно нарушение и налага
конкретизиране при изписване на нарушената норма в наказателното постановление.
От съдържанието в обстоятелствената част на санкциониращия акт се установява,
че жалбоподателят държи акцизни стоки без документите, удостоверяващи плащането
на акциза. Кои са тези необходими
документи и какъв е техния характер в наказателното постановление не се
посочва, което затруднява защитата на жалбоподателя ( в този смисъл е
и Решение № 578/04.11.2016г. по КАНД № 487/2016г. по описа на Административен
съд – гр.Монтана).
Нарушената разпоредба на чл.126 от ЗАДС установява задължението за
надлежното документиране, на начисляване, плащане и обезпечаване на акциз, т.е.
съставянето на редовни документи, удостоверяващи факти и то от правоимащи лица,
а не само начисляване, плащане или обезпечаване на акциз.т.е. разпоредбата
обезпечава съставянето на редовна документация, която да удостоверява
начисляването, плащането или обезпечаването на
акциза. Задължени да водят (респ.
да разполагат с) такива документи обаче са само регистрираните по ЗАДС лица. Това е така защото чл.43 ал.1 от ЗАДС изчерпателно
посочва кои лица могат да начислят акциза и сред тях няма нерегистрирани такива.
По смисъла на закона това са лица, които могат да съставят
документи, удостоверяващи начисляването на акциза, които са и лица разполагащи
с тях. В този смисъл е и разпоредбата на чл.44 от ЗАДС, където е посочено кой
може да заплати акциз, като състави редовни документи за това и отново са
посочени само регистрирани лица.
Единственото изключение – задължението за плащане на акциз от нерегистрирано
лице е посочено в чл.123 от ЗАДС, но посочената норма не е приложима в случая,
тъй като тя не касае документация относно начисляването и плащането на акциза,
а само плащането на същия. Според съда идеята на законодателя е да санкционира
по чл.126 от ЗАДС лицата, които макар и редовно регистрирани по закона, не
изпълняват задължението си да съставят редовни документи, които удостоверяват
начисляването, плащането или обезпечаването на акциза, а не да санкционират
тези, които изобщо не са се регистрирали. Лице, което не е регистрирано, не
може да притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането на
акциза, тъй като именно то като производител или складодържател би следвало да
ги съставя и държи. Това лице може да е задължено за плащането на акциза, но не
и за съставянето на документи, които да удостоверят такова плащане, защото в
случая когато нерегистрирано лице е задължено да плаща акциз, същият се събира
в двоен размер на основание чл.123 от ЗАДС, т.е. без да се съставят предвидените
иначе документи по ЗАДС за начисляването и плащането на акциза. В този случай обаче нарушението не е се изразява в липсата на
документи, които да удостоверяват плащането, а само неплащане, което е различно
от липсата на документи. В този смисъл разпоредбата на чл.126 от ЗАДС има
съвсем различна цел – да защитава обществените отношения във връзка с
правилното документиране на начисляването, плащането и обезпечението на акциза,
но такива задължения да съставят книжа имат само задължените по ЗАДС лица,
защото само те принципно биха могли да съставят редовни документи и да
разполагат с тях. Самото неплащане на акциз е нарушение, различно от
недокументирането на същото и за него се носи отговорност от нерегистрираните
лица. В случая обаче не се
твърди и не се посочва, че жалбоподателят държи акцизни стоки, без да е регистрирано лице по ЗАДС.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 553 от 29.03.2021г. издадено от Началник
на отдел
„МРР Дунавска"
,с което на И.В.Л. *** и ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 1 000
лева за извършено административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС е отнет в полза на
държавата предмета на нарушението –22литра
етилов алкохол –. домашна ракия – от които 11литра с
алкохолно съдържание 37,1%vol
и 11 литра с действително алкохолно съдържание
25,2 % vol
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 553 от 29.03.2021г. издадено
от Началник на отдел „МРР Дунавска"
В
ЧАСТТА , с която на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС е
отнет в полза на държавата предмета на нарушението –22литра етилов алкохол – домашна ракия – от
които 11литра с алкохолно съдържание 37,1%vol и 11
литра с действително алкохолно съдържание 25,2 % vol
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението на страните пред
Административен съд – гр.Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: