№ 14590
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110168782 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца /фирма/ искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответниците Е.
Ц. З., ЕГН **********, и М. И. З., ЕГН **********, в качеството им на собственици
на топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, с абонатен № ******, съществуването на
следните вземания : по отношение на Е. Ц. З., ЕГН **********, ½ от общото
задължение, а именно- сумата от 1598,49 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 213,88
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 27.06.2023 г.,
сумата от 23,61 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,92 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 27.06.2023 г., и по
отношение на М. И. З. , ЕГН **********, ½ от общото задължение, а именно- сумата
от 1598,49 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
20.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 213,88 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 27.06.2023 г., сумата от 23,61 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.07.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 4,92 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.08.2020 г. до 27.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 40672/2023 г. по
описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
1
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от /фирма/ съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда
да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. Ц. З., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, с който оспорва исковата молба като неоснователна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. И. З., ЕГН **********, подава отговор
на исковата молба, с който оспорва исковата молба като неоснователна.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Подадено е
възражение от Е. З. и М. З. в срока по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение от 22.08.2023 г. по ч.гр.д. № 40672 /2023 г. по описа на СРС. В срока по чл.
415, ал. 1 ГПК е подаден иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
За уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86
ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава- уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна
енергия. При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да
докаже погасяване на процесните вземания. В тежест на всяка от страните е да
установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР
ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.
редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция
от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на
чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
/мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
2
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа посредством приетото по делото заключение на СТЕ, което
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. Установено е също така въз
основа на съвкупната преценка на писмените доказателства наличие на валидно
облигационно отношение между ответника и топлопреносното предприятие за
продажба на топлинна енергия – нотариален акт за продажба № **, том I-1, рег. №
***, дело № 68 от 26.06.2006 г., съгласно който Е. Ц. З. и М. И. З. са закупили /адрес/,
удостоверение от 04.01.2013 г. от ГИС ****** за идентичност на адрес в /адрес/ с
/адрес/, както и подаденото веднага след закупуването на имота заявление от
30.06.2006 г. от Е. З. за открИ.не на партида до /фирма/ за същия апартамент, в който е
обозначено, че домакинството се състои от трима члена. Следователно ответниците
несъмнено имат качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /. Поради
изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, като всеки един от
тях отговаря за ½ част от задълженията по договора в процесния период, доколкото
двамата са съсобственици на процесния апартамент.
От съвкупната преценка на писмените доказателства, събрани по делото, в това
число изравнителни сметки, изготвени от Т. и протоколи от отчет за процесния период,
както и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, което при
преценката му по чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като обективно,
компетентно и безпристрастно се установява, че за процесния период дължимите суми
за сградна инсталация са в размер на 235,24 лева, за отопление на имот 1570,56 лева,
както и за БГВ в размер на 1456,72 лева или сума в общ размер на 3262,47 лева. СТЕ
установява, че изравнителните сметки, изготвени от Т. са в съответствие с действащата
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., както и че общият топломер е минал
метрологична проверка и има валидност до м. 04.2024 г. През процесния период
топломерът не е сменен и при проверките не са констатирани отклонения извън
допустимите стойности. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което при преценката му по чл. 202 ГПК, съдът приема, че следва да бъде
кредитирано като безпристрастно, компетентно и обективно изготвено се установява,
че за процесния период по партидата за абонатен № ****** няма извършвани
плащания, но след отчитане намаление на цената на топлинна енергия в размер на
45,85 лева и извършена корекция на данъчната ставка на изравнителната сметка от 20
% на 9 %, която намалява задължението на абоната със сума в размер на 19,67 лева , то
дължимата сума от ответниците е в общ размер на 3196,98 лева. Доколкото с исковата
молба се претендира сума за топлинна енергия в размер на 3196,98 лева, то в този
размер исковата претенция за топлинна енергия е основателна, като всеки един от
ответниците отговоря за ½ част от посочената сума.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребената
количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия се явяват установени в своето основание за процесния период и
съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза възлизат
на 409,51 лева, като всеки един от ответниците отговаря за половината от сумата.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
3
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В
отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото като
доказателство, като според чл. 22, ал.2 от същите клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец. Установява се, че на проведено общо събрание на етажните собственици на
18.10.2001 г. съгласно приложен по делото протокол/л. 23/ е взето решение да бъде
сключен договор за услугата топлинно счетоводство с /фирма/. От съвкупната
преценка на заключението на СТЕ и писмените доказателства по делото се установява,
че за процесния период е извършвана услугата за дялово разпределение. С оглед
изложеното съдът приема, че страните са се съгласили, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение на ТЕ за
процесния период, които са в размер на 47,22 лева съгласно приетото по делото
ССчЕ, поради което всеки от ответниците отговаря за половината от тази сума.
По отношение на иска за забава за заплащане на главницата за цената на
услугата за дялово разпределение съдът следва да посочи, че намира същия за
неоснователен. С общите условия, приложими към договора, не е регламентиран
падеж на това задължение, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не твърди и не установява да е отправил до ответника покана
за заплащането на цената на тази услуга, с което действие да го е поставил в забава.
Следователно искът за сумата в размер на 9,83 лева, представляваща мораторна лихва
в периода от 15.08.2020 г. до 27.06.2023 г. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 73,64 лева. С оглед
изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за
заповедното производство на ищеца в размер на 122,70 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 73,64 лева, 300
лева за ССчЕ и 300 лева за СТЕ и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. С оглед изхода на спора, в тежест
на ответника следва да бъдат възложени разноските за исковото производство на
ищеца в размер на 718,12 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/, ЕИК ********* искове
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. Ц. З., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ дължи на /фирма/,
ЕИК ********* сумата от 1598,49 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, с абонатен
№ ****** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 204,75 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 27.06.2023 г., сумата от
23,61 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.07.2023
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 40672/2023 г. по описа на СРС,
166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 204,75 лева до 213,88 лева,
4
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 27.06.2023 г., както и
за сумата от 4,92 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до
27.06.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/, ЕИК ********* искове
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. И. З., ЕГН **********,с адрес: /адрес/ дължи на /фирма/,
ЕИК ********* сумата от 1598,49 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, с абонатен
№ ****** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 204,75 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 27.06.2023 г., сумата от
23,61 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.07.2023
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 40672/2023 г. по описа на СРС,
166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 204,75 лева до 213,88 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 27.06.2023 г. , както и
за сумата от 4,92 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до
27.06.2023 г.
ОСЪЖДА Е. Ц. З., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ и М. И. З. , ЕГН **********, с
адрес: /адрес/ да заплатят на /фирма/, ЕИК ********* сумата от 122,70 лева, разноски
за заповедното производство и 718,12 лева, разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
/фирма/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5