Решение по дело №30/2019 на Районен съд - Казанлък

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     №

 

                                                Казанлък, 05.07.2019 год.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:                                      

              Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

при участието на секретаря Г. Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 30/2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод с пр. осн. чл.49 от СК съединен с искове по чл.322 ал.2 ГПК.

Ищецът М.Т.Б. твърди, че с ответницата са съпрузи от 12.08.2008 г. като преди това известен период от време съжителствали на съпружески начала. Бракът е първи и за двамата. Имат три деца - И.М.Т.с ЕГН **********, родена на *** г. в И.; Р.М.Т.с ЕГН **********, родена на *** г. в И. и М.М.Т.с ЕГН **********, родена на *** г. в гр. К. Единственият имот, който са обитавали с ответницата е имотът на неговите родители в с. *****, който имот се явява  семейното им жилище.  През един продължителен период от време - от 2008 г. до 2014 г., с ответницата живели в И. Заедно се грижели за децата си, отношенията им се характеризирали с разбирателство и взаимно уважение. В последните месеци на 2018 г., след като ответницата започнала работа поведението й се променило. Започнала да се държи донякъде отчуждено, да го отбягва, да не излиза с него, да не споделя с него как е протекъл денят й. Станала нервна и избухлива, нерядко предизвиквала скандали. Отдавал го на ангажираността й с децата и в работата й, въпреки че родителите му също им помагали. На 02.01.2018 г., след като заедно посрещнали Новата година, ответницата без да го уведоми за намеренията си и без какъвто и да е повод, напуснала семейното жилище. Заявила му, че е на работа и ще занесе до работата си някои дрехи, за да се преоблича когато се къпе там. Закарал я с автомобила си до фирмата, в която тя работела. Тъй като не се върнала него ден, а и не отговаряла на телефонните му позвънявания, на 03.01.2018 г. я потърсил на работата й. Разбрал, че не е ходила на работа. Търсил я. Обадила му се след няколко дни, уведомила го, че е в Германия и категорично няма намерение да се връща. Отказала да му съобщи къде точно се намира като му заявила да не се надява, че отново ще се съберат. По-късно узнал, че е заминала за Германия с друг мъж. От тогава са във фактическа раздяла, не са събирали, разговаряли са няколко пъти по телефона по повод на децата. Твърди, че те се чувстват дълбоко наранени и не желаят да разговарят с нея, въпреки опитите му да ги убеди, че тя си остава тяхна майка. Твърди, че при тези разговори ответницата нито веднъж не е проявила желание да види децата както и че най-малката му дъщеря вече почти я е забравила, не я споменава. От началото на фактическата им раздяла до сега, вече цяла година той се грижа за децата, осигурява им издръжка. Ответницата е напълно дезинтересирана от децата и техните нужди. Предложил й да прекратят брака си по взаимно съгласие, но тя отказала.

Дълбоко е убеден, че липсва каквато и да е перспектива за семеен живот с ответницата. Семейните му отношения не могат да се крепят на лъжи, незачитане на другия съпруг или поставянето в унизително положение, на който и да е от съпрузите. Поведението на ответницата през последните месеци преди фактическата раздяла, бягството й без основателна причина или повод от семейното огнище, включително и от децата, довело до пълно отчуждение помежду им. Бракът му с ответницата е изпразнен от съдържание, същият е дълбоко и непоправимо разстроен и съществува само формално. Като такъв той противоречи на закона и морала и следва да бъде прекратен.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати бракът му с ответницата поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство, по изключителна вина на ответницата; да постанови родените през време на брака деца - И.М.Т.с ЕГН **********, Р.М.Т.с ЕГН ********** и М.М.Т.с ЕГН **********, да живеят при него, на него да предостави упражняването на родителските права по отношение на трите деца; да осъди ответницата да заплаща месечни издръжки за децата: 160 лева на детето И.М.Т.с ЕГН **********, 150 лева на детето Р.М.Т.с ЕГН ********** и 140 лева на детето М.М.Т.с ЕГН **********, чрез него - М.Т.Б. с ЕГН **********, като техен баща и законен представител, считано от датата на завеждане на исковата молба, заедно със законната лихва върху уважения размер на издръжките за всяка закъсняла вноска, считано от датата на изтичане на текущия месец; на основание чл.149 от СК; да осъди ответницата да заплати месечни издръжки за период от една година назад, считано от датата на предявяването на иска, издръжка както следва: по 130 лева на детето И.М.Т.с ЕГН **********, по 130 лева на детето Р.М.Т.с ЕГН ********** и по 128 лева на детето М.М.Т.с ЕГН **********, чрез него - М.Т.Б. с ЕГН **********, като техен баща и законен представител, заедно със законната лихва върху уважения размер на издръжките, считано от датата на предявяване на иска; да определи подходящ режим за лични контакти между децата И.М.Т.с ЕГН **********, Р.М.Т.с ЕГН ********** и М.М.Т.с ЕГН ********** и ответницата; да предостави на него ползването на семейното жилище на адрес: с. *****, *****. Признава, че е получил от ответницата след подаване на исковата молба общо 800 евро за издръжката на децата.

 

Ответницата Т.Т.Б. чрез назначеният й особен представител адв. В. А. взема становище, че желае прекратяването на брака. Посочва като източник на проблемите в отношенията с ищеца намесата на родителите на ищеца в техния семеен живот. Оспорва твърдението на ищеца, че не е участвала в издръжката на децата си. Заявява, че възнамерява да се върне в България в края на календарната година. Не претендира ползването на семейното жилище, нито промяна на фамилното име.

 

Д.С.п.М. взема становище, че децата И.,Р. и М. Т.се отглеждат от бащата с помощта на бабата и дядото по бащина линия. Всички потребности на децата се задоволяват в достатъчна степен в семейството на бащата. М.Т. притежава необходимите жилищно-битови условия и финансови средства за осигуряване на добра грижа за трите момичета, но разчита в голяма степен  на своите родители, когато той е в Англия.  

Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод с правно основание чл. 49, ал.4 от СК.

  Ищцата Кремена Василева Демирева твърди, че с ответника Асен Митков Демирев сключили граждански брак на 28.07.2018 год. Съпрузите заживели на квартира в с.Ветрен, обл. Стара Загора.  Съвместното им съжителство продължило около месец след което се разделили. Тя заминала за Холандия където заживяла с мъж, от който има дете. Ответникът заминал за Италия където заживял с жената, с която живеел преди да сключат граждански брак. По време на брака нямат родени деца.   Постигнали са съгласие по въпросите визирани в чл. 51 от СК, представят споразумение поради което моли съда да прекрати брака й с ответника с развод при условията на постигнатото споразумение.

  Ответника Асен Митков Демирев признава твърдените от ищцата факти и обстоятелства, моли съда да прекрати бракът му с ищцата с развод без да се произнася по въпроса за вината при условията на представеното и подписано от него споразумение.

 

    От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното :

    Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак съставено по акт № 9/2008 г. издадено от Община М., М.Т.Б., роден на *** год.  и Т.Т.Д., родена на *** год.  са сключили граждански брак на 12.08.2008 год. в с. *****. Съпругата при сключването на брака е приела за свое фамилно име фамилното име на съпруга си – Б..

 От представените заверени копия на удостоверение за раждане на И.Т.по акт № 23/2010 г. изд. от Община М., удостоверение за раждане на Р.Т.по акт за раждане № 14/2012 г. изд. от Община М. и удостоверение за раждане на М.Т.по акт № 228/2014 г. изд. от Община М.  за раждане на Ивана Миткова Тодорова по акт №23/2010 г. изд. от Община Мъглиж е видно, че М.Б. и Т.Б. Митко Тодоров Бондев и Тодорка Танева Димитрова са родители на децата И.М.Т.родена на *** год. в Република И.,  Р.М.Т.родена на *** год. в Република И. и М.М.Т.родена на *** год. в гр. К. Ивана Тодорова

От сключването на брака до 2014 год. съпрузите живели в Република И.. След това се установили да живеят в дома на родителите на ищеца в с. ******.

Видно от показанията на разпитаните като свидетели Т. М. Р. и Д. П.Н. между съпрузите не е имало прояви на неразбирателство, които да са ставали достояние на трети лица. Ответницата не е изразявала публично недоволство или несъгласие нито с ищеца, нито с неговите родители. Без да уведоми семейството си и хората, с които живеела в един дом на 02.01.2018 год. след като прекарала новогодишната вечер с близките и съпруга си, ответницата напуснала семейството си. Напускането било предварително подготвено. За целта ответницата взела пари на заем без това да става достояние на близките й, организирала за себе си и за още две лица, с едното от които от известно време поддържала интимни отношения, а другото-негов брат, пътуване до Германия където имала предварителна уговорка и очаквали тя да пристигне със съпруга си.  След като на 02.01.2018 год. ответницата не се върнала от работа, ответникът предположил, че е останала да работи следваща смяна. Когато не успял да се свържи с нея по телефона, я потърсил на работното й място и разбрал, че тя не е ходила на работа на 02.01.2018 год. Досетил се, че вероятно го е напуснала /“избягала“/ и потърсил съдействието на приятел, за да се свържи с майката на ответницата, която по това време се намирала в Германия. От майката на ответницата разбрали, че тя очаква дъщеря си и мъжът й да пристигнат на следващия ден. Ответницата се обадила на съпруга си няколко дни по-късно и го уведомила, че вероятно няма да се върне при него. Два месеца по-късно мъжът, когото ответницата завела при майка си в Германия се върнал в с. ***, при съпругата и децата си.

След напускането на семейното жилище ответницата изцяло преустановила контактите с ищеца и децата. Отнесла се грубо с най-голямата си дъщеря И., когато тя й се обадила по телефона да й честити рождения ден. След подаване на исковата молба изпратила на ищеца общо 800 евро за издръжката на децата.

Ищецът след раздялата с ответницата заминал да живее и работи в Англия. През юни 2018 год. взел при себе си в Англия и заживял на съпружески начала с друга жена от с. ***.  Преките грижи за децата на страните се полагат от родителите на ответника, от когото получават по 100 евро седмично.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи :

Искът за развод е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Страните са съпрузи от 12.08.2008 година, имат три малолетни деца. Не живеят заедно от 03.01.2018 година, след като ответницата без конкретен повод, напуснала семейното жилище и заминала при майка си в Германия с друг мъж.

Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като семейната общност е разкъсана, преустановени са всякакви духовни, икономически и физически контакти между страните. Двамата съпрузи не живеят заедно повече от една година. Това е обективно състояние  на тяхната връзка и трайно установили се отношения. Съпругата живее и работи в Германия. Съпругът живее на съпружески начала с друга жена, работи във Великобритания. Липсват доверие, уважение, обич. Бракът на страните  се е превърнал във формална връзка, която не е в интерес на съпрузите и на обществото.

Съдът счита, че причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака са от субективен характер и се дължат на поведението на ответницата, която съзнателно нарушила задължението си за съвместно живеене със съпруга, спряла е да изпълнява задължението си да осигурява благополучието на семейството чрез поведение насочено към разбирателство, взаимно уважение и общи грижи за семейството. 

 Факти и обстоятелства както и доказателства за виновно брачно поведение на ищеца по делото не се твърдят и не са представени.

Упражняването на родителските права спрямо децата следва да се предостави на ищеца - родителят който е заявил претенции за това и за който се събраха доказателства, че е в състояние да осигури лично и чрез своите родители  необходимите условия, средства и грижи за пълното задоволяване на базовите потребности на трите деца. Местоживеенето на децата следва да бъде определено при бащата, на адреса му на територията на Република България – с.***, ****.

Ответницата следва да има възможност да поддържа отношения с децата като осъществява контакти с тях всяка първа събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя на територията на населеното място, в което децата живеят и да взема децата при себе си за 30 дни през лятото когато бащата не ползва платен годишен отпуск.

Ответницата следва да участва в отглеждането на децата като заплаща на всяко от тях издръжка.  Данни за доходите на ответницата по делото не се събраха. На територията на Федерална република Германия действа  Закон за минималната работна заплата, в сила от 1 януари 2015 г. През 2018 год. минималното възнаграждение за 1 час възлиза на 8,84 евро, което прави малко над 1500 евро на месец. Във Великобритания за лицата на възраст над 25 години възнаграждението не може да бъде по-ниско от т.н. „Национална жизнена заплата“, която е в размер на £8,21 на час, което прави малко над 1395 паунда на месец. 

Съдът счита, че претендираният размер на всяка от издръжките – 160лв. за детето И., 150 лв. за детето Р.и 140лв. за детето М., е в рамките на социалния минимум за всяко едно от децата и ответницата е в състояние ги да заплаща /общо 450лв. за трите деца месечно или около 231 евро на месец/.

Исковата молба е подадена на 09.01.2019 год. В периодът 08.01.2018 г.-08.01.2019 год. ответницата не е полагала преките грижи за децата И., Р.и М.и е участвала в издръжката им с общо 800 евро, които възлизат на 1564лв.

Претендираните за издръжка за минало време възлизат на 130лв. месечно за детето И., 130лв. месечно за детето Р.и 128 лв. месечно за детето М.или общо 388лв. месечно. Претенциите са в минималните установени с чл.142, ал.2 от СК размери и са основателни и следва да бъдат уважени изцяло. / Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата/. Със сумата 800 евро ответницата е погасила задължението си за издръжка към трите деца за 4 месеца или за времето от 08.01.2018 год. до 08.05.2018 год. Претенциите за издръжки за времето от 08.01.2018 год. до 08.05.2018 год. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

За времето от 09.01.2018 год. до 08.01.2019 год. ответницата следва да заплати на И.Т.издръжка от претендираните 130лв. месечно, да заплати на Р.Т.издръжка от претендираните 130лв. месечно и да заплати на М.Т.издръжка от претендираните 128 лв. месечно.

Ползването на семейното жилище, представляващо част от имот в с. *****, собственост на родителите на ищеца,  следва да бъде предоставено на ищеца.

Ответницата не е направила искане за промяна на фамилното й име. Брачното фамилно име на съпругата е Б. и това име следва да продължи да носи след прекратяването на брака.

По допускането на развода съдът определя окончателна държавна такса от 75 лв., от които  25 лв. са внесени от ищеца при подаване на исковата молба.

В съответствие с нормата на чл.329 ГПК ответницата следва да заплати на РС - Казанлък  50 лв. държавната такса по допускането на развода.

За издръжките на децата ответницата следва да заплати държавна такса от 232,04 лв., от които 93,80лв. за издръжката на детето И., 76,40лв. за издръжката на детето Р.и 61,84 лв. по сметка на РС-Казанлък.

Разноските направени от ищеца възлизат на 1225лв., от които 25 лв. за държавна такса, 600 лв. за адвокатско възнаграждение и 600 лв. за особен представител.

Ответницата следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 1225 лв.

Водим от горното съдът

 

Р     Е    Ш    И   :

 

 

   ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният на 12.08.2008 год. в с. ***, ** граждански брак между М.Т.Б., ЕГН ********** с адрес: *** и Т.Т.Б., ЕГН ********** с адрес: *** поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по ВИНА на Т.Т.Б..

 

ПРЕДОСТАВЯ на М.Т.Б., ЕГН ********** упражняването на родителските права спрямо децата – И. М. Т., ЕГН **********, Р.М. Т., ЕГН ********** и М.М. Т., ЕГН **********.

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата – И. М.Т., ЕГН **********, Р.М.Т., ЕГН ********** и М.М.Т., ЕГН ********** при бащата М.Т.Б. с ЕГН ********** с адрес ***.

 

ДАВА възможност на Т.Т.Б. с ЕГН **********  с п.а. да осъществява режим на лични контакти с децата И. М.Т., ЕГН **********, Р.М.Т., ЕГН ********** и М.М.Т., ЕГН ********** всяка първа събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя на територията на населеното място, в което децата живеят както и да взема при себе си децата И. М.Т., Р.М.Т.и М.М.Т.за 30 дни през лятото когато бащата не ползва платен годишен отпуск. 

 

ОСЪЖДА Т.Т.Б. с ЕГН ********** с п.а. да заплаща на И.М.Т.чрез нейния баща и законен представител М.Т.Б., ЕГН ********** издръжка в размер на 130лв. считано от 08.05.2018 год. и до 08.01.2019 год. както и издръжка в размер на 160 лв. месечно, считано от 09.01.2019 г., в едно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска и до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата като ОТХВЪРЛЯ претенцията за издръжка за периода 08.01.2018 г. – 07.05.2018 год. като неоснователна.

 

ОСЪЖДА Т.Т.Б. с ЕГН ********** с п.а. да заплаща на Р.М.Т.чрез нейния баща и законен представител М.Т.Б., ЕГН ********** издръжка в размер на 130лв. считано от 08.05.2018 год. и до 08.01.2019 год. както и размер на 150 лв. месечно, считано от 09.01.2019 г., в едно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска и до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата като ОТХВЪРЛЯ претенцията за издръжка за периода 08.01.2018 г. – 07.05.2018 год. като неоснователна.

 

ОСЪЖДА Т.Т.Б. с ЕГН ********** с п.а. да заплаща на М.М.Т.чрез нейния баща и законен представител М.Т.Б., ЕГН ********** издръжка в размер на 128 лв. считано от 08.05.2018 год. и до 08.01.2019 год. както и издръжка в размер на 140 лв. месечно, считано от 09.01.2019 г., в едно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска и до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата като ОТХВЪРЛЯ претенцията за издръжка за периода 08.01.2018 г. – 07.05.2018 год. като неоснователна.

 

ПРЕДОСТАВЯ на М.Т.Б. ползването на семейното жилище - имот, собственост на трети лица, находящ се в с. ***, ***.

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака Т.Т.Б. да носи брачното си фамилно име Б.

  

ОСЪЖДА Т.Т.Б. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати по сметка на РС – Казанлък сумата 232,04 лв. / двеста тридесет и два лева и 04 ст. /, за издръжката на децата И., Р.и М.Т.

 

ОСЪЖДА с. ***, **** да заплати по сметка на РС – Казанлък сумата 50,00 лв. / петдесет лева/ държавна такса по допускането на развода.

 

ОСЪЖДА Т.Т.Б. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на М.Т.Б.  с ЕГН ********** с адрес *** сумата 1255лв., представляваща разноски по делото.

 

   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в  двуседмичен срок от 12.07.2019 год. пред ОКРЪЖЕН СЪД  Стара Загора.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :