Определение по дело №385/2024 на Административен съд - Перник

 

 

Производството е образувано по жалба от „У.М.“ЕООД чрез адв. Е. В. срещу Заповед № ДК-02-ПК-2/16.05.2024г., издадена от Началника на РДНСК – Перник на основание чл. 225, ал. 1, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Телекомуникационно инфраструктурно съоръжение“, изпълнен върху част от покривното пространство на административна сграда с [идентификатор] в [населено място], състоящо се от метална мачта (тръба) с приблизителен d = 100 мм, височина – около 11 м. с три броя диполни антени, монтирани на нея през около 2, 4 м. по височина. Адресати на заповедта за премахване са „***“ АД, ЕИК ***, в качеството на извършител на строежа, „У.М.“ ЕООД, ЕИК ***, в качеството на собственик и възложител на строежа по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и възложителите по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ /собствениците на имота, в който е поставен обекта/, съгласно Акт за държавна собственост № 374/29.03.2001 г. и Акт № 3369/12.02.2008 г. за поправка на Акт за частна държавна собственост №374/29.03.2001 г.

В т.2 от заповедта е наредено след влизане в сила на заповедта да бъде отправена покана за доброволно изпълнение на разпореденото премахване на незаконния строеж, по реда на чл. 277 от Административнопроцесуалния кодекс до посочените в т. 1 - извършител на строежа, собственик и възложител на строежа по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 30, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 59 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ и от възложителите по смисъла иа чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. Разпоредено е в т.3 при неспазване срока на доброволно изпълнение по т. 2, да се извърши принудително премахване на незаконния строеж по възлагане на ДНСК за сметка на посочените в т. 1 - извършител на строежа, собственика и възложител на строежа по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 30, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 59 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ) и от възложителите по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ , съгласно чл. 225, ал. 4 от ЗУТ и Наредба № 13 от 2001 г. на МРРБ за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от ДНСК.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна поради некомпетентност на органа, евентуално незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административно-производствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Оспорват се изводите на административния орган, че процесната антена представлява телекомуникационно инфраструктурно съоръжение - трета категория строеж, съгласно чл. чл. 137, ал. 1, т. 3, буква .„з‘ от ЗУТ и чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Иска се допускане на съдебно техническа експертиза, която да установи характеристиките на строежа. Наред с аргументите за незаконосъобразност на атакуваната заповед, се излагат твърдения за незаконосъобразни действия на Областна администрация по премахването на антената и незаконосъобразно бездействие на РДНСК – Перник да преустанови премахването на антената преди да има влязъл в сила административен акт. Излагат се твърдения за незаконосъобразно изпълнение на невлязъл в сила административен акт. Излагат се твърдения за претърпени имуществени вреди и репутационни вреди. Същевременно се прави изрично уточнение, че не се предявява /на този етап/ иск за обезщетение на вредите. Прави се искане за отмяна на оспорената Заповед № ДК-02-ПК-2/16.05.2024г., издадена от Началника на РДНСК – Перник и искане за установяване на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от Областна администрация – Перник и РДНСК –Перник.

С разпореждане от 21.06.2024г. съдът е указал на жалбоподателя да уточни поддържа ли наред с искането си за отмяна на акта - Заповед № ДК-02-ПК-2/16.05.2024г. на Началника на РДНСК – Перник, искането си за установяване от съда на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от Областна администрация – Перник и РДНСК –Перник. Съдът е указал, че установяване на незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи /съединено или не с иск за обезщетение за вреди/ е предмет на исково производство и не може да бъде установявано инцидентно в контролно-отменително производство по оспорване на индивидуален административен акт.

С молба вх. № 2037/15.07.2024г. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, изрично уточнява, че искането до съда е да бъде отменена оспорената заповед.

Ответникът – Началника на РДНСК – Перник, представя административната преписка по издаване на обжалваната заповед и изразява становище за недопустимост на жалбата.

Настоящият състав на А. съд – Перник, след като разгледа депозираната жалба, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, и административната преписка по издаване на акта, намира жалбата за процесуално недопустима, поради следното:

Административното производство е започнало по подаден сигнал от Областен управител на Област Перник /л. 172 от делото/ за извършване на проверка относно законосъобразността на телекомуникационно инфраструктурно съоръжение, разположено върху част от покривното пространство на административна сграда с [идентификатор] в [населено място], пл. „Кракра“ № 1 (бивш Синдикален дом). За резултатите от извършената проверка на място е съставен Констативен протокол № П- 115/2024-1 от 15.02.2024г. /л. 188-189 от делото/. Строежът е описан като “телекомуникационно инфраструктурно съоръжение“. От кмета на Община Перник е изискано в срок от седем дни от датата на получаване на писмото да представи в РДНСК - Перник данни за наличие/липса на строителни книжа и документи в архива на Община Перник за съоръжения на „Кракра“ АД.

С писмо вх. № П-115-24-00-342/22.02.2024 г. Заместник-кмет на Община Перник е уведомил, че в техническия архив на общината не са намерени одобрени проекти или разрешение за строеж за монтаж на телекомуникационното инфраструктурно съоръжение.

От управителите на „У.М.“ ЕООД и „К.“ АД е изискано да представят сключен договор за ползване на съоръжения между „К.“ АД и „У.М.“ ЕООД, както и, ако такива са налични - строителни книжа и документи (проекти, разрешение за строеж и др.). Изискана е от началника на СГКК Перник копие на заповедта, с която е изменена кдастралната карта и е променен идентификаторът на сградата, както и информация за броя на самостоятелните обекти в сградата, с данни за собствениците на тези обекти.

С оглед на резултатите от извършената проверка и събраните материали по преписката е съставен констативен акт № П-115-2/21.03.2024 г. /л. 272 – 278 от делото/. Прието е, че строителството е извършено без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и издадено от Главния архитект на Община Перник разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от Закон за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 137, ал. 3 (предложение второ) от ЗУТ, което го квалифицира като незаконен строеж по смисъла на чл. 225. ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

След изтичане на срока за постъпване на възражения, издадена е оспорената заповед № ДК-02-ПК-2/16.05.2024г., с която на „У.М.“ ЕООД и „К.“ АД, както и на собствениците на имота – възложители по смисъла на чл. 161, ал.1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Телекомуникационно инфраструктурно съоръжение“, изпълнен върху част от покривното пространство на административна сграда с [идентификатор] в [населено място]

В административната преписка е приложен Констативен протокол № П-115/2024-10 от 07.06.2024г. /л. 331/, съставен от представители на РДНСК, в който е посочено, че обектът, предмет на Заповед № ДК-02-ПК-2/16.05.2024г. е премахнат. Към протокола е приложен снимков материал.

При съвкупната преценка на материалите по административната преписка съдът намира, че липсва годен предмет на оспорване, както и че за оспорващия липсва правен интерес да атакува Заповед № ДК-02-ПК-2/16.05.2024г. на началника на РДНСК – Перник.

За да бъде налице правен интерес от оспорването е необходимо не само лицето да е от кръга на заинтересованите лица, но и акта да е неблагоприятен за искащия отмяната. Интересът следва да е правен, т. е. обжалването да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици или към постигане на определен положителен резултат.

Не е спорно, че към момента на подаване на жалбата, обектът, предмет на Заповед № ДК-02-ПК-2/16.05.2024г. на началника на РДНСК – Перник е бил премахнат. В случая, от съда се иска отмяната на заповедта за премахване на строежа. Отменителните съдебни решения на първо място потвърждават със сила на пресъдено нещо преобразуващото материално субективно право на отмяна на акта, и на второ място, реализират отмяната. Самата отмяна се състои в ретроактивното премахване на правните последици от акта. След като последиците от акта са настъпили, съдебното решение няма да има за правна последица автоматично възстановяване на положението, което е съществувало преди постановяване на акта. С премахването на строежа, правният интерес за оспорване на заповедта за премахването му е отпаднал. При липса на обект на заповедта, не е възможно и да бъдат установени характеристиките на строежа, в това число чрез специални знания.

Т. е. предвид изложените мотиви за обосноваване на правния интерес на жалбоподателя, в случая такъв не е налице, доколкото с оглед на цитираното не би се достигнало до осъществяването на целения резултат да се премахнат и правните последици от отмяна на оспорената заповед за премахване. Съществуването на правен интерес на жалбоподателя предполага жалбата да може чрез резултата си да даде пряко отражение в правната сфера на жалбоподателя, съответно правен интерес липсва, когато уважаването на жалбата не би могло само по себе си да удовлетвори жалбоподателя и да произведе пряк ефект в неговата правна сфера. В настоящия случай този пряк ефект не би възникнал, по изложените по – горе съображения.

Фактическите действия по изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж са извършени, а заявеното от оспорващия увреждане по премахване на строежа, изразяващо се в причинени материални щети може да бъде претендирано като материални вреди в производство по общия исков ред.

Следва най – накрая да се посочи, че ако се приеме, че може да се обоснове наличие на правен интерес у жалбоподателя, с оглед на бъдеща възможност за репариране на евентуално претърпени вреди, то фактическия състав по чл. 204 АПК, разписва, че при претенция за вреди "причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение", поради и което е налице и тази защита за жалбоподателя.

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за подаването на жалба, която обуславя правото на едно лице да оспори съответния административен акт, като за нейното наличие съдът е длъжен да следи служебно. Воден от горното, съдът намира, че към момента на това произнасяне жалбата е недопустима - поради отпаднал правен интерес и поради липсата на предмет, като следва да се остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК, а производството по делото да се прекрати.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на А. съд – Перник

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

О. Б. Р. жалбата на „У.М.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. Е. В. срещу Заповед № ДК-02-ПК-2/16.05.2024г., издадена от Началника на РДНСК – Перник.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 385/2024 г. по описа на А. съд Перник.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.