О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ........
гр.Шумен, 22.05.2020г.
Административен съд -
град Шумен, в закрито
заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
като разгледа докладваното от съдията АД № 360 по описа за 2019г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.78, ал.7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл.144 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по искане на председателя на Националното
бюро за правна помощ, с което на основание чл.189 от Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК) и чл.81, във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК и във вр. с чл.27а
от Закона за правната помощ (ЗПП) се иска в полза на Националното бюро за
правна помощ да бъдат присъдени разноски, представляващи изплатено
възнаграждение за един адвокат, предоставил правна помощ по
АД №360/2019г.
по описа на ШАдмС и по КАД № 108/2020г. по описа на ШАдмС.
Към искането е приложено Решение № ШМ-53-1382/28.01.2020г. на НБПП, от което се установява, че на адвокат С.С.С. *** е определено и изплатено възнаграждение в размер на 450,00лв., представляващо адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на ищеца Е.Й.И. по АД № 360/2019г. по описа на ШАдмС. Отправя се искане след влизане в сила на съдебния акт за присъждане на разноските да бъде издаден и изпълнителен лист в полза на Националното бюро за правна помощ.
От приложените по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Административно дело № 360/2019г. е образувано
въз основа на искова молба, депозирана от Е.Й.И., срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” (ГДИН) - гр.София, с която на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се
претендира обезщетение за причинените му
в период от два месеца и 15 дена (от 13 декември 2011г. до 28 февруари
2012г.) неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на
ответника, в размер на 8000,00 лева, ведно с мораторната лихва върху посочената
главница в размер на 3500,00 лева за периода от края на увреждането през 2012г.
и ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
По искане на ищеца с Определение на съда от 25.07.2019г. по настоящото дело на последния е предоставена правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото. С уведомително писмо от 31.07.2019г. АК - град Шумен е уведомила съда, че за осъществяване на правна помощ по делото е определен адвокат С.С.С., вписан под №4742 в Националния регистър за правна помощ. С Определение от 05.08.2019г. адвокат С.С.С. е назначен за процесуален представител на ищеца до приключване на производството и за всички съдебни инстанции.
С Решение № 172 от 16.10.2019г., постановено по адм. дело №360 по описа за 2019г., Шуменският административен съд е отхвърлил изцяло претенцията на ищеца. Това решение е обжалвано от последния пред тричленен състав на ШАдмС, който с Решение № 60/16.03.2020г. по КАД № 108/2020г. по описа на ШАдмС е оставил в сила Решение № 172 от 16.10.2019г. по адм.д.№ 360/2019г. по описа на ШАдмС.
От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:
Искането на Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от администрацията, която организира - чл.6 ал.2 от ЗПП, и заплаща предоставената правна помощ - чл.39 от ЗПП.
Съгласно чл.27а ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски.
АПК не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят разпоредбите на ГПК. Съгласно чл.94 от ГПК правната помощ състояща се в адвокатска защита е безплатна. Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.97, ал.1 от ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми, от плащането на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.
Другата относима разпоредба на ГПК, която регламентира възстановяването на разноските за получена правна помощ е чл.78, ал.7 от ГПК, която съдържа две хипотези. В първата, когато претенцията на лицето, което е получило правна помощ бъде уважена изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ. Настоящият случай не е такъв - исковата претенция на ищеца, който е получил правна помощ, е отхвърлена. Втората хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Тази хипотеза също не е налице - претенцията на лицето, получило правна помощ, е изцяло отхвърлена, респективно не е налице осъдително решение. Неотносими към настоящото дело са и разпоредбите на чл.389 от НПК, тъй като НПК не е приложим в производството по административни дела.
С оглед на горното не е налице основание за дължимост от страна на получилия правна помощ ищец на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Правото на безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право на защита - чл.56 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез прилагане на правни норми по аналогия. В този смисъл е и разпоредбата на чл.94 от .
Въз основа на гореизложеното искането на Националното бюро за правна помощ е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл.78, ал.7 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ, с правно основание чл.189 от НПК и чл.81, във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК, във вр. с чл.27а от ЗПП за присъждане на разноски в размер на 450,00лв., представляващи възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ на ищеца Е.Й.И. по адм.д.№360/2019г. по описа на ШАдмС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: