МОТИВИ
към НОХД 744/18.
Производството
е образувано въз основа на внесен обвинителен акт против пет лица:
І. Ф.У.
(***), ЛНЧ: **********, афганистански гражданин, А.Б.К., ЕГН: **********, М.Т.Й.,
ЕГН: **********, Н.Н.С., ЕГН: ********** и О.И.Н. за
това, че на 04.06.2017 г., на АМ „Тракия“, 97 км. + 700 м., в обл. Пазарджик, в съучастие помежду си:
У. - действайки като подбудител и помагач умишлено
е склонил А.К. да осигури хора и превозно средство, за да бъде незаконно
транспортирана групата от чужденци; умишлено е улеснил извършването на
престъплението, като е осъществявал връзка по телефон с К. и неустановени лица
от незаконно транспортираната група чужденци, с цел да ги напътства за точния
маршрут по време на тяхното пътуване на територията на Република България;
С.
действайки като помагач, умишлено е улеснил извършване на престъплението, като
е участвал в осигуряването на товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 113ЦДИ”, с рег. № ******, с който да бъде
незаконно транспортирана групата от чужденци; свързал се с О.Н., за да бъде
осигурен шофьор на посочения товарен автомобил и e пътувал в пилотния
автомобил, марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ******, за предупреждение на
извършителя Д. за наличието на полицейски постове по АМ „Тракия“;
А.К.,
действайки като помагач, умишлено е улеснил извършване на престъплението, като
е участвал в осигуряването на товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 113ЦДИ”, с рег. № ******, с който да бъде
транспортирана групата от чужденци; поддържал е телефонна връзка с У., за да
намери трафикираната група лица, да ги натовари и
съпроводи до гр. София; пътувал в пилотния автомобил, марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ******, за предупреждение на извършителя Д.
за наличието на полицейски постове по АМ „Тракия“;
Т. Б. Д.,
действайки като извършител е трябвало да транспортира трафикираната
група от с. Маринка до гр. София с товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 113ЦДИ”, с рег. № ******, но при възникналото ПТП
е починал на 04.06.2017 г.;
М.Й.,
действайки като помагач, умишлено е улеснил извършване на престъплението, като
е участвал в осигуряването на товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 113ЦДИ”, с рег. № ******, управлявал е същия по
време на пътуването в посока от град София до град Бургас, пътувал е от гр.
Бургас към гр. София, в пилотния автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ******, за предупреждение на извършителя Д.
за наличието на полицейски постове по АМ „Тракия“;
и О.Н.,
действайки като помагач, умишлено е улеснил извършване на престъплението, като
е осигурил участието на извършителя Т.Д., който да управлява товарния автомобил
марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 113ЦДИ”, с рег. № ******,
с който да бъде транспортирана групата от чужденци и е поддържал връзка по
мобилния си телефон с Т.Д. с цел да го напътства за точния маршрут по време на
тяхното пътуване обратно към гр. София; пътувал е в пилотен автомобил марка
„Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ******, за предупреждение на
извършителя Т.Д. за наличието на полицейски постове по АМ „Тракия“, като макар
и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
контролира действията си,
с цел
да набавят за себе си имотна облага, противозаконно са подпомогнА.група
чужденци – 17 /седемнадесет/ лица, а именно:
1. А. М.(***)
– роден *** г., в Пакистан, пакистански
гражданин, без документи за самоличност;
2. Г.ИСА
Х.(***) – роден *** г., в Афганистан,
афганистански гражданин, без документи за самоличност;
3. З.З.(***) – роден *** г., в Афганистан, афганистански,
гражданин, без документи за самоличност;
4. Ф.М.(***)
– роден на *** г., в Афганистан, афганистански гражданин, без документи за
самоличност;
5. Н.М.А.(***)
– роден на *** г., в Афганистан, афганистански гражданин, без документи за
самоличност;
6. С.Х.(***)
– роден на *** г., в Пакистан, пакистански гражданин, без документи за
самоличност;
7. М.А.(***)
– роден на *** г., в Пакистан, пакистански гражданин, без документи за
самоличност;
8. А.Х.(***)
– роден *** г., в Пакистан, пакистански гражданин, без документи за
самоличност;
9. А.А.(***) – роден на *** г., в Пакистан, пакистански
гражданин, без документи за самоличност;
10. Е.Ф.(***)
– роден на *** г., в Ирак, иракски гражданин, без документи за самоличност;
11. М. М.(***)
– роден на *** г., в Афганистан,
афганистански гражданин, без документи за самоличност;
12. И.М.(***),
рoден на 01.01.1999 г., в
Афганистан, афганистански гражданин, без документи за самоличност;
13. С.С.(***), рoден на 03.09.1994 г.,
в Афганистан, афганистански гражданин, без документи за самоличност;
14. Ш.У.(***),
рoден на 01.01.2001 г., в
Афганистан, афганистански гражданин, без документи за самоличност;
15. Х.Х.(***), рoден на 01.01.1995 г., в Афганистан, афганистански гражданин, без
документи за самоличност;
16. Х.Х.(***) – роден ***
г., в Афганистан, афганистански гражданин, без документи за самоличност; и
17. М. Н.(***)–
роден *** г., в Пакистан, пакистански гражданин, без документи за самоличност;
да
пребивават и да преминават през територията на Република България в нарушение
на Закона за чужденците в Република България – чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 29 от
2007 г.), съгласно който „Чужденец, който влиза в Република България или
преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на
пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или
друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима. Съгласно
Регламент (ЕО) № 539/2001г. на Съвета от 15.03.2001 г., като деянието е било
извършено, чрез използването на моторно превозно средство – товарен автомобил
марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 113ЦДИ”, с рег. № ******,
собственост на Д.Л.А. ***, деянието е било извършено по начин, опасен за живота
на лицата, две от които не са били навършили шестнадесетгодишна възраст, а
именно: Х.Х.(***) – роден *** г., , и М. Н.(***)– роден *** г., и
деянието е било извършено по отношение на повече от едно лице
–
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, т.
3, т. 4 и т. 5, във вр. ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4, във вр.
с ал. 1 от НК, за Ф.У.;
–
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, т.
3, т. 4 и т. 5, във вр. ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4, във вр. с
ал. 1 от НК, за А.К.;
–
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, т.
3, т. 4 и т. 5, във вр. ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4, във вр. с
ал. 1 от НК, за Н.С.;
–
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, т.
3, т. 4 и т. 5, във вр. ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4, във вр. с
ал. 1 от НК, за М.Й.;
–
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, т.
3, т. 4 и т. 5, във вр. ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1,
във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за О.Н..
и ІІ.
само против Ф.У. за това, че на 04.06.2017 г., в гр. София, обл.
София, ж.к. „****, без надлежно разрешително по ЗКНВП, е държал високорисково
наркотично вещество – „марихуана“, с нето
тегло 0.307 грама, със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол“ (ТХК) – 11.8 тегловни процента, на
стойност 1.84 лева, съгласно Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г., за определяне цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК.
При
условията на чл. 384а от НП са съдебно одобрени споразумения, с които делото е
решено , а производството - прекратено по отношение на А.К., Н.С. и О.Н.. Така
съдебният процес се води и приключи на първа инстанция само срещу М.Й. и Ф.У..
В съдебно
заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура
Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда по отношение подсъдимите ( за У.
- по двете обвинения) и налагане на наказания лишаване от свобода за всяко от
престъпленията, при ефективното им
изтърпяване.
Защитниците
пледират оправдателна присъда.
Подсъдимият
Й. дава обяснения, изразява искрено съжаление за признатото участие в
инкриминираното престъпление. У. изразява само желание да бъде освободен.
Районният
съд, като обсъди и прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
През месец май 2017 г. подс. Ф.У.,
афганистански
гражданин с прозвище „Д.“, живеел в
София. От известно време същият участвал в „канал“ за нелегален трафик на мигранти и печелел добре от това. Имал и необходимите
контакти.
Към
края на май-началото на юни приел да организира извозване от района на с.
Маринка, обл. Бургас на 17 човека, сред които можело да има и юноши, и
деца. Затова У.
се свързал с осъдения А.К., с прозвище, „Македонеца“, който работел като
таксиметров шофьор. Убедил го да му помогне в извозването на тези общо
седемнадесет нелегални имигранти, като му споделил и известните му подробности какви са и колко. Уточнил, че трябвало
да бъдат взети от обл. Бургас. Обещал, че ще плати,
след като „ бъдат доставени“. К. трябвало да осигури голям товарен автомобил, с
който да бъде транспортирана групата, като включи в организацията и свои познати, за да
му помогнат. Уговорили се двамата
непрестанно да поддържат телефонна връзка - за да може У. да обяснява кога, къде и как точно
да бъде открита трафикираната група
лица, за да бъде натоварена и откарана до гр. София.
След
разговора с У., К. се обадил по телефона на осъдения С. ( таксиметров шофьор в
гр. София) и му предложил да участва при посочените горе условия и срещу
заплащане, което щял да получи „след като се свърши работата“. По молба на К., С.
също се заел с намирането на товарен автомобил и
затова се свързал с племенника
си О.Н., на
когото споделил предложението и конкретно го помолил да намери шофьор.
След
това С. се свързал и с подс. М.Й.. Обяснил му предложението
с известните детайли, какви и колко лица ,от къде до къде ще се превозват, кога
ще се плати за това и настоял конкретно да
помогне за осигуряване на голямо МПС. Междувременно О.Н. вече бил разговарял
със своя приятел Т.Д., който се съгласил да извози имигрантите от гр. Бургас до
гр. София.
На
03.06.2017 г. К. се обадил на С. по телефона и му обяснил, че тъкмо е обсъждал
случая с У. и трябва да се срещнат. Следобед двамата се срещнА.на
бензиностанция „Лукойл“ на бул. „Сливница“ - София, за да уточнят подробностите.
След това С. се обадил по телефона на М.Й., който пристигнал със своя автомобил
марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ******. Докато
тримата обсъждали, Й. и С. предложили да се свържат с Д.А., за когото знаели,
че притежава товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер
113 ЦДИ“, с рег. № ******. След това те
се придвижили с таксиметровия автомобил на С. до „Бакърената фабрика“, където
се срещнА.с Т.Д.. Той признал, че е неправоспособен и
няма СУМПС и по настояване на К. отишъл до вкъщи и си взел личната карта, за да
може да се легитимира, ако бъде спрян за проверка по пътя. Докато изчаквА.Д., дошъл О.Н., който се съгласил да ги придружи до
морето и да напътства Т.Д. по телефона по време на обратния път към гр. София.
Когато Д. се върнал с личната си карта, всички заедно потеглили обратно към
бензиностанцията „ОМВ“ на „Ботевградско шосе“. Там Н., Й. и Д. останА.да
изчакат, а С. и К. тръгнА.да търсят товарен
автомобил.
Двамата
отишли до кв. „Ботунец“ и взели товарния автомобил
марка марка „Мерцедес“, ДК№ ****** от Д.А., на когото
К. обещал пари срещу ползването му. Автомобилът бил със свален акумулатор и
трудно запалил, но все пак тръгнал. С. се качил да управлява Мерцедеса, а К. - в
неговото такси и заедно отишли до бензиностанция „ОМВ“. Там К. уговорил, срещу
сумата от 100 лева, Й. да управлява Мерцедеса към Бургас до км. 335, за да се избегне проблем
от неправоспособността на Д. при евентуална проверка. Така в Мерцедеса се
качили Й. и Т.Д., във „Форд-а“ на Й. - С., К. и О.Н.. Потеглили в посока към
гр. Бургас.
Когато пристигнА.до бензиностанцията на 335 км. всички спрели, за
да се нахранят. Тук К. предложил на Й. срещу 100 лева да продължи на шофира до
преминаване караулката на Бургас.
Й. се съгласил и продължил да
шофира, а след като преминА.през Бургас и въпросната
караулка, която била на изхода на града, преди бензиностанция „Лукойл“, К. им
казал да спрат. Тогава Д. се качил да шофира Мерцедеса, а К. го съпроводил до
мястото, където трябвало да натоварят имигрантите. Й., С. и О.Н. останА.да чакат на място. К. потеглил с Форда,
следван от Д., който управлявал товарния Мерцедес, в посока към Малко Търново.
Междувременно
на неустановена дата, в края на месец май 2017 г. в гр.
Истанбул, Р. Турция, група
от общо 19 лица
се свързА.с местен
( неустановен) „каналджия“, който им обещал, че срещу сума в
порядъка на около 5000 – 6000 ерво на човек, ще ги
прекара нелегално през България, за да стигнат
до крайната им дестинация – Франция. След като предоставили уговорените суми, в началото на месец юни 2017 г.
групата, водена от трима каналджии от афганистански произход, потеглила към
границата на Р. Турция с Р. България. Там, с помощта
на двойна стълба, те
преодолели телените заграждения. След това вървели изключително
дълго докато не стигнА.до т. нар. „крайна точка”. В хода
на този преход двама от групата се загубили и другите ги изоставили,
продължавайки напред към мястото за среща. Там
групата изчакала още, докато
на място не пристигнал товарният
автомобил марка „Мерцедес“, ДК № ******. Всички седемнадесет
лица
се качили през задните врати, сред
които две под 16-годишна възраст, се настанили в задната част на МПС-то,
управлявано от Д.. Д.
потеглил и на известно разстояние срещнал чакащия го там К., който тръгнал
напред .
К. се
обадил на С. и да го чакат на пътя, от страна за София. След като изминА.известно разстояние К. спрял Форда и в
него се качили чакащите там Й., С. и О.Н., след което отново потеглил. Д. се движел няколко километра зад К., за да
може да бъде предупреждаван от последния, ако по пътя има полицаи. По някое
време Д. се отклонил от пътя и К. го упътил по телефона си, а когото батерията
му се изтощила , Н. му дал предоставил своя мобилен телефон, за да може да
поддържа постоянна връзка с У. и с Д..
На
връщане автомобилите, управлявани от К., следван от този,управляван от Д.,***,
за да избегнат евентуална проверка, а поели през кв. „Меден Рудник“ и
намиращите се в близост до него села, за да излязат на км. 300 на АМ „Тракия“. По
време на цялото движение У. поддържал постоянна телефонна връзка с К., като непрекъснато
се информирал за местоположението им.
Когато
наближили 335 км. на АМ „Тракия“, Д. съобщил по телефона на К., че горивото
няма да стигне до гр. София. РазбрА.се да спрат на
първата бензиностанция и заредят. Понеже нямА.пари, К. се свързал с У. и се разбрА.той
да се обади по телефона на някой от имигрантите и да им каже да им дадат пари
за гориво. След минути У. отново се обадил на К. и му предал, че един от мъжете
ще му даде 50 долара. Тогава двете коли спрели, К. отишъл до буса, отворил вратата и мъжът, който стоял най-близо до нея
му подал една банкнота от 50 долара. К. я взел, върнал си обратно във Форда и потеглили. По пътя правили опити да заредят на
бензиностанции на „Лукойл“ и на „Шел“ с предоставената банкнота, но служителите
отказвА.да я приемат и заредят гориво. Затова К. се
свързал по телефон с Д. и му казал, да отбие встрани и да изчака, а те с л.а. „Форд“
отишли в гр. Стара Загора, където обменили доларите в левове. След това К. дал
на Д. парите за гориво и той заредил на първата бензиностанция по пътя. После
двете коли продължили да се движат в посока към гр. София в същата планирана
последователност - „Фордът“ на около 5 км. напред, за
да може да сигнализира при наличието на полицаи по пътя на Д. . ПоддържА.непрестанно връзка по телефона.
Преди
тунела на „Траянови врата“ и вече в ранните часове на 04,06,19г., К. се опитал
да се свърже с Д., за да му каже да кара спокойно напред, но последният не
отговорил. ПоследвА.още няколко опита за връзка, но всички
били неуспешни. Малко след това едно от трафикираните
лица се обадило от телефона на Д. и уведомило К. ( по телефона на Н.) , че била станала
катастрофа. К. се върнал назад с Форда и когато
наближили 98-ия км. видели, че
действително е станала катастрофа, а на мястото вече бил пристигнал и патрулен
автомобил. След това Й., К., С. и Н. *** и там се разделили.
На
мястото на инцидента бил изпратен екип от РУ на МВР – Пазарджик, който извършил
оглед на местопроизшествие. По реда на чл. 212, ал. 2 от НПК със съставянето на
протокола за горното действие по разследването било образувано Досъдебно
производство № 664/2017 г., по описа на РУ на МВР – Пазарджик, прокурорска
преписка вх. № 2857/2017 г., по описа на Окръжна прокуратура – Пазарджик.
Разследването по това дело е за престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б“, във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК, във във вр.
с чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, материалите от което са
отделени за настоящото разследване по посочените по-горе текстове на НК.
В хода на разследването била установена самоличността на всички седемнадесет трафикирани лица, а именно: А. М.(***) – роден *** г., в Пакистан,
пакистански гражданин, без документи за
самоличност; Г.Иса Х.(***) – роден *** г., в Афганистан, афганистански гражданин, без документи за самоличност;
З.З.(***) – роден *** г., в Афганистан, афганистански, гражданин, без документи за самоличност;
Ф.М.(***) – роден на *** г., в Афганистан, афганистански гражданин, без документи за самоличност;
Н.М.А.(***) – роден на *** г., в Афганистан, афганистански гражданин, без документи за самоличност;
С.Х.(***) – роден на *** г., в Пакистан, пакистански гражданин, без документи за
самоличност; М.А.(***) – роден на *** г., в Пакистан, пакистански гражданин, без документи за
самоличност; А.Х.(***) – роден *** г., в Пакистан, пакистански гражданин, без документи за
самоличност; А.А.(***) – роден на *** г., в Пакистан, пакистански гражданин, без документи за самоличност;
Е.Ф.(***) – роден на *** г., в Ирак, иракски гражданин, без документи за
самоличност; М. М.(***) – роден на *** г., в Афганистан, афганистански гражданин, без документи за самоличност;
И.М.(***), рoден на
01.01.1999 г., в Афганистан, афганистански гражданин, без документи за самоличност;
С.С.(***), рoден на
03.09.1994 г., в Афганистан, афганистански гражданин, без документи за самоличност;
Ш.У.(***), рoден на
01.01.2001 г., в Афганистан, афганистански гражданин, без документи за самоличност;
Х.Х.(***), рoден на
01.01.1995 г., в Афганистан, афганистански гражданин, без документи за самоличност;
Х.Х.(***) – роден *** г., в Афганистан, афганистански гражданин,
без документи за самоличност; и М. Н.(***)– роден *** г., в Пакистан, пакистански
гражданин, без документи за самоличност.
В
резултат на настъпилото ПТП Т.Д. починал на място заедно с деветима от превозваните
от него лица.
В хода на
разследването било претърсване и изземване от обитаваното от У. жилище,
намиращо се в гр. София, обл. София,
ж.к. „****, от което били намерени и иззети следните
предмети, за които У. направил признание, че са негови :
– сушена раздробена растителна маса – тютюн на прах, съдържащ
биологични отпадъци, най-вероятно от гризачи, с тегло 6.65 грама;
– 1 бр.
мини СИМ-карта с № 89355050-100721783646 (с абонатен № *********) на Теленор;
– 1 бр.
мини СИМ-карта с № 8935905010010-2334910 (с абонатен № 0892 978 554) на Теленор;
– 1 бр.
мобилен телефон марка „LG“ с ИМЕЙ № 351522072671421, с поставена в него 1
бр. СИМ-карта № 89359050100524456309 (с абонатен № ********);
– 1 бр.
зелена на цвят тетрадка-речник с две части;
– 1 бр.
мобилен телефон марка „Samsung“ с ИМЕЙ 1 № 353568082625436, и
с ИМЕЙ 2 № 353567082625438, с поставена в него 1 бр. СИМ-карта с №
89359032200039-060738 на Виваком;
– 1 бр.
мобилен телефон марка „Samsung“ с ИМЕЙ 1 № 352504082237393999
и с ИМЕЙ 2 № 352505082373996, с поставена в телефона 1бр. СИМ-карта №
89359050100102386167 (с абонатен № 0892 987 473);
– 3 бр.
СИМ-карти с № 89359050100100610865, № 89359050100100473298 (с абонатен №
**********) и № 89359050100102332757 (с абонатен № **********), всички на Теленор;
– 1 бр.
мобилен телефон марка „Нокиа“ с ИМЕЙ №
356702051128750, ведно с поставена в него 1 бр. СИМ-карта № 89359050100102334902;
– зелена
суха листна маса, впоследствие установена като марихуана с общо тегло 0.307
грама.
Последвалият
физико-химичен анализ на намерената и иззета от обвитаваното
от У. жилище суха листна маса, установил, че:1 едната е марихуана с общо тегло
0.307 грама, със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол
11.8 тегловни процент, другата - с тегло 6.56 грама, представлявало сушена
раздробена растителна маса – тютюн на прах, съдържащ биологични отпадъци,
най-вероятно от гризачи. В същото не е било установено наличието на наркотични
вещества по смисъла на ЗКНВП или на други контролирани вещества.
При
тези данни по делото и като е отчел смъртта на Д. вследствие на ПТП прокурорът
предал на съд петте лица, за които е открил съответната (на действията им) форма
на съпричастност към извършеното от починалия
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл.
1-во, т. 3, т. 4 и т. 5 от НК; С., Н. , Й.
и К. са възприети за помагачи по смисъла на чл. 20, ал.4 от НК, а У. - освен за
помагач и за подбудител по чл. 20, ал.3 от НК. На последния е вменено и
престъплението по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК досежно
откритата в обитаваното от него жилище марихуана с тегло 0,307гр.
Както
се посочи вече, по отношение на три от предадените общо пет на съд лица,
производство приключи със съдебно одобрено споразумения при условията на чл.
384 а от НПК - за С., Н. и К.. Така
настоящият процес бе воден само досежно обвинението
против Й. и У. и приключи на първа инстанция с присъда за тези две лица.
Осъдените за инкриминираното престъпление С.
и К. бяха разпитани като свидетели
в с.з. 06.12.18г., а Н. -бе разпитан като свидетел в с.з. 14,02,19, като на
първите двама на съответното процесуално основания бяха приобщени и обясненията
в качеството им на обвиняеми от ДСП ( т.І, л.183 и сл. и л.205 и сл.) . Тези
свидетели, които имат съответната съпричастност към инкриминираното престъпна
дейност по чл.281 НК, дават подборни и ясни сведения за нея. Преценявана
отделно, информацията, предоставена от всеки от тях, е пълноценен източник на
данни за правно-релевантните факти, логично и хронологично подредена, а
преценявана паралелно -позволява извода, че е съответна и изяснява при съвкупния
й анализ относимата фактоголия.
Разказите на осъдените ( като свидетели, а
К. и Й.- и като обвиняеми)
представят цялата картина на процесната ситуация от
момента на предложението на У. към К. и
неговото мотивационно въздействие пряко спрямо него, а страна на К. - предадено
предложение до останалите участници, като в резултат на общите им действия
транспортирането било осъществено , но не приключило до крайната точка поради
настъпилото ПТП. Решението си да участват всеки от участниците взел срещу
обещана имотна облага и само поради това се включили в дейността по трафикиране на чужденците по процесния
маршрут: чрез ползване на осигурено специално за целта МПС, което било със
съмнителна техническа изправност и предназначено за превоз не на хора, а на
товари, което е създавало и само по себе си опасност за превозваните в него чужди
граждани ( двама от които под 16-годишна възраст); още повече защото движението
е осъществявано по път, който обичайно е свързан с движение с висока скорост и
в тъмната част на денонощието, когато видимостта е намалена, а управлението
било предоставено на неправоспособен водач.
В хронологичен аспект началото на
инкриминираната дейност се поставя с предложението на У. спрямо К. за процесния трафик и мотивационното въздействие, което първият
е оказал върху него основно чрез обещанието за възмездност
- сума, която ще бъде заплатена при изпълнение на поръчката за транспортиране
на чужденците по указания от афганистанеца маршрут. Информацията, предоставена
от К., Н. и С. установи, че само първият е подържал връзка с У. още от самото
начало. К. бил уговорен от У. да участва срещу заплащане, след което той на
свой ред се свързал със С. и му предал предложението да участва и той срещу
заплащане, като му обяснил известните до момента подробности и дейността, която
трябва да се извърши. С. пък се свързал с Й.
и те двамата предложили да се ползва наеман вече от тях товарен
автомобил, собственост на Д. А.. Фактът
на ползване на този автомобил за превоза на чужденците е напълно безспорен и
установен от всички доказателсвени източници (
протокола за оглед на процесното ПТП, информацията от
помагачите ) .
А
фактът, че подс. У.
преди да се свърже с К., е търсел и други начини да осигури превоз за бежанците и то 2-3 дни преди процесната дата, се
установи от показанията на св. В., към който първоначално У. се бил обърнал за
съдействие за трафик на чужденци. Разговорите
между двамата са водени на български език, което установява, че У. е говорел
български език на ниво, достатъчно за такава комуникация. Последното е
потвърдено и от К. и от св. В.. .
Установен
безспорно е и фактът на управление на процесния
автомобил по маршрута Бургас-София от
починалия извършител Т.Д.. Връзката с него е била чрез Н., който препредал „условията за участие“ от С. така, както
последният ги е възприел от К.. Откриването и уговарянето на Д. се сочи от
тримата осъдени вече негови съучастници и от чичо му
( разпи св. Т. И. с.з. 06,12,18). Изяснени са и подробности относно съобразителната
реакция на К. по повод споделеното от Д., че не притежава право да управлява
МПС - първо : Д. си взел лична карта, така че да удостовери самоличността си
при евентуална проверка, за да не предизвика излишни съмнения и второ: по предложение на К. и срещу 100 лева Й. поел
управлението на товарния автомобил на
път към Бургас като първоначалната уговорка била това да стане до 335 км. ,но
когато пристигнА.там, срещу още 100 лева и по
предложение отново на К., Й. продължил да управлява „Мерцедес-а“до караулката
на Бургас, като с него пътувал и Д.. К.,
С. и Н. пътувА.отделно с л.а. Форд и когато стигнА.караулката, останА.да
изчакат край пътя, Д. поел управлението на товарния автомобил. Установено е (
виж твърденията на К. и на С.), че от там К. осъществил връзка с У. за
конкретното местоположение на бежанците, което било в находяща
се край пътя гора, като в разговора предупредил У. да им предаде да следят „ за
микробуса“ и тогава да се насочат от него.
Установено е, че Д. е стигнал сам с управлявания от него микробус до
мястото, където се прикривА.бежанците и те се качили
в него, след което е поел обратно при непрестанна телефонна връзка с К., който
изчаквал на известно разстояние.
Доказано с твърденията на последния и другите
двама осъдени вече съучастници е, че К. е поддържал непрестанно връзка по телефона
и с У. , по който начин е била организирана цялата дейност. У. е бил този,
който е информирал К. за местонахождението на бежанците, за да може той на свой
ред да напъти Д.. У. е „разрешил“ и възникналия инцидентно по обратния път към
София проблем с липсата на гориво- узнавайки по телефона за този проблем, е
направил връзка с един от бежанците,
който дал банкнота от 50 долара, която трудно, но все пак, била обменена посред
нощ и заредено гориво в процесния автомобил.
Същият продължил движението си до пътно-транстпортния инцидент, с който са загинА.водача - извършителя Д. и девет от превозваните от
него лица. Останалите били настанени в болница, като след стабилизирането им,
две от тях М.М.А. и Х.М.А. били разпитани като
свидетели и именно техните показания съдържат обща информация за организацията
по трафика им до момента на укриването им в горичката, от която са качени на
автомобила, управляван от Д..
Установено
е, че разследването за процесното престъпление е
започнало по повод ПТП,за което първоначално било образувано ДСП за
престъпление 343, ал. 4 НК. В тази
връзка въпросите са кога и за какво е било отпочнато процесното разследване, респ. с кой точно акт, и от кой
момент У. следва да се счита за обвиняем, дори и формално да не е получил това
качество. Изясняването на тези
обстоятелства е важно за отговор на възражения на защитника на У. за засегнатото
право на защита. Конкретното възражение е базирано на твърдението, че качеството
си на обвиняем в ДСП У. е придобил в хипотезата на чл. 219, ал.2 от НПК с
първото действие по разследването - претърсването в обитавания от него дом на 04,06,17г.(
от 21 до 21,50ч.) , когато не е получил надлежно и формално това качество, тъй
като няма формулирано обвинение ( в протокола) със съдържание, указано в чл.
219, ал.3 от НПК. Твърди се към този момент е имало достатъчно данни да се
счита, че У. е съпричастен към разследвания трафик и разследващия полицай е бил
длъжен да го привлече като обвиняем за такова престъпление още със съставяне на
протокола за оглед в обитавания от него дом. Ясно, че от двете нормативно
регламентирани форми за привличане на обвиняем по НПК ( по ал. 1 и по ал.2 на чл. 219 НПК) , втората е
тази, според която при липса на достатъчно доказателства за
вината на лицето, необходимост от извършване
на действие по разследването срещу него, обвиняемият се привлича със съставяне на протокола за това
действие. Систематичната съпоставка
на коментираната хипотеза на ал.2 на чл. 219 с тази по ал.1 води до извода, че и в двата случая обвиняемият се привлича
, като в хипотеза на ал. 1 това става с
постановление и при достатъчно
доказателства за вина на определено лице в извършване на конкретно
престъпление, а по втората алинея- и без да са събрани достатъчно доказателства за виновността на
лицето, но срещу него следва да се
предприеме действие по разследването. Тъкмо поради това въпросът е предприетото на 04,06,17г. действие по
претърсване в дома на У. било ли е насочено срещу него?
Първо
следва да се уточни, че разследването е започнато първоначално - с огледа на
местопроизшествие по повод ПТП на АМ
„Тракия“, като с това първо действие по него е било отпочнато
ДСП 644/17 за престъпление по чл.343 НК. По повод на това разследване и с
постановление на разследващия полицай от 04,06,17 г. ( л. 42 и сл. , т.І) са
възложени действия по делегация, с които е поръчано да се изясни придобиване,
ползване и т.н относно катастрофиралия Мерцедес и относно неговия починал
вследствие на ПТП с този автомобил водач. Тоест до този момент са били известни
и налични само данните относно рег. номер на автомобила, с който са били
превозвани бежанци, част от които загинА.в
катастрофата.
От
съдържанието на докладна записка от 04,06,17г. (на л. 54-56;обсъждана само и единствено във
връзка с отговор на възражението на защитника за нарушено право на защита на У.;)
става ясно, че са взети данни от
собственика на микробуса Д. А. относно предоставянето му за ползване на
конкретно лице и то въз основа на писмен
договор с нотариална заверка на подписите - л. 69, т.І, както и конкретното
предоставяне за ползване в деня преди катастрофата. Цялата тази информация е
обсъдена в докладната записка като предоставена от разпитания при проверката Д.А.
- като пострадал от престъплението по чл. 343. Следващото изложение на
докладната записка се състои само от информация, представена като „проведени
ОИМ, извършени справки, оперативни данни“, която сочела, че лице с прозвището Д.Х.(
персонифицирано с пълните му лични данни , ЛНЧ и обитавано жилище) се занимава с
незаконно подпомагане и преминаване на чужденци в страната, сочен бил за
организатор на „канал за трафик на хора“
през българо-турската като за тази цел той бил наел „Мерцедес“, с ДКН ****** автомобил- тоест процесния. Освен, че информацията е само „оперативна“ и не
се сочи никакъв неин източник, а само се заявява, няма никаква връзка между процесното транспортиране на процесната дата на бежанците и У..
Само принципно са представени сведения, че той се занимава с нелегален трафик
на бежанци и ползва процесното МПС в тази си дейност,
водел разговори за транспортиране на лица ( не е уточнено какви) от Бургас до София; поискал на 02,06,17г. от
св. В. ( с прозвище „полицая“) да намери шофьор да транспортират мигранти по този маршрут, на което обаче свидетелят отказал,
но „по оперативни данни Г. бил
свършил работа“ . Съдържанието на този
документ се коментира с оглед необходимостта от преценка дА.към
момента на провеждане на претърсването в обитаваното от У. жилище е имало доказателства или фактически данни, че той е
взел участие при извършването на престъплението. И е така, тъй като нормата
на чл. 219 ал.2 от НПК свързва придобиването на качеството на обвиняем с
първото действие по разследването срещу
това лице , а такова действие е всяко действие по разследването с участие
на лицето, срещу което са събрани доказателства
или фактически данни, че той е взел участие при извършването на престъплението.
Това, което е по-важно в случая - дори и да се приеме, че е имало ( предвид
съдържанието на докладната записка и постановленията на разследващия полицай от
04,06,17 за възлагане на действия по делегация) фактически данни, сочещи
съпричастност на лице с установени имена и прозвище Д.Х.към проверяваната
престъпна дейност, на този етап не е било ясно дА.лицето,
представено като Д.Х.е именно това лице, по повод на което са предоставени
сведенията за „каналджийство“ и тези за прикритото
наемане на превозното средство, катастрофирало с бежанци на АМ. До провеждане
на претърсването в обитавания от У. дом е била налична конкретна и с ясен
източник само информация от: В. ( . т.І, л. 56, по
време на този разпит е започнало претърсването ) - за лице от посочено само с прозвище и описано
по външен вид , което говори добре български език и се занимава с трафик на
хора и от св. В. ( т. І, л. 47, чийто
разпит единствено е проведен от началото до края преди претърсването ),
който също представя У. само чрез прозвището му и дава описание на външния му
вид , като споделя конкретно предложение от него два дни преди процесната дата - 02,06,17г. - за транспортиране на бежанци
от Бургас до София. Следва да е ясно , че съдържанието на тези разпити от ДСП
се обсъжда не във връзка с изясняване на фактическата обстановка, а във връзка
с преценката дА.са съдържА.данни
за съпричастност на У. към разследваното престъпление. С това уточнение, следва
да се акцентира и върху онова съдържание на разпитите, което недвусмислено
сочи, че разпитваните са посочили лицето,
за което предоставят информация само с
прозвището и са дА.описание
за това лице и потвърждение пред разследващи полицай, че ще могат да го
разпознаят. Тоест, на този етап от разследването по първоначално
образуваното ДСП за престъплението по чл. 343 от НПК, са съществувА.основателни
съмнения за идентификацията на реално участващото в сочените действия лице и
това, което се представя само с прозвище, по което и само оперативно е
установена самоличността. Точно поради това са последвА.редица
разпознавания, като първите са били извършени още на следващия ден 05,06,17г..
Необходимо е било процесуално отъждествяване - да се установи индивидуалната
идентификация на лицето, тъй като не е
било ясно дА.именно за него се дава информация,
че участва в нелегален трафик и е търсило два дни преди процесния
инцидент конкретно средства и хора за такъв, чийто маршрут може да е по АМ
Тракия, предвид точките на движение Бургас-София.
Липсата на категорични данни, че персонифицираното
лице е именно лицето, за което В. дава обсъдените горе данни, е повод за последвалата идентификация чрез
разпознаване - каквито действия обаче по воденото ДСП има вече от 05,04,17г., тоест след
претърсването. Затова и с второ от същата дата 04,06,17г. постановление - л.
43, е възложено и разпознаване от св.В. и св.В. В. на посоченото от тях лице Д..
До момента на претърсването в
дома на У. той не е бил разпознат физически и идентифициран като лицето, за
което са събрани общи сведения за реално участие в трафик и инициативи за
търсене на МПС и шофьори за транспорт на лица по маршрут, който минава през
мястото на катастрофата ( до момента не е било ясно, че процесният
маршрут е Бургас - София).
Претърсването
в обитавания от У. дом, видно от изготвения протокол, е започнало в 21ч. на
04,06,17г. и У. е присъствал на него в
качеството си на лице, което ползва помещението ( чл. 162, ал.1 НПК), като
данните му следва да са отразени по представен от него документ - посочен е и
ЛНЧ. При това действие са открити редица вещи, сред които и инкриминираната суха
зелена листна маса, подложена впоследствие на физико-химичен анализ, установил
вида и количеството й. Протоколът е
одобрен по смисъла на чл. 161, ал.2 от НПК. Няма данни по делото помещението, в
което е било извършено това действие да е било ползвано от други лица, както се
твърди от защитника. Съдържанието на докладната записка , на която се позовава
за това твърдение, не може да се ползва като източник на доказателства за
фактически изводи по обвинението и по-горе тя се обсъди само и единствено във
връзка с възражението за нарушено право на защита.
Тя
сочи, както правило настоява защитника на У., че същият бил задържан, но фактът
на това задържане не обосновава, сам по себе си и автоматично ( както се настоява)
качество на обвиняем към момента на претърсването на 04,06,17г. Доколкото се
прави ( имплицитно и във връзка с претендираното качество обвиняем към момента на
претърсването) възражение и относно фактическото задържане на У. ( признато в
коментираната докладна записка), то следва да се насочи от автора му по
съответния ред - по АПК за неговата проверка и експлицитен
отговор. Зачитане ще следва при изпълнение на наказанието от съответния
прокурор.
Изложено
по повод обсъдените възражения даде основание два извода - първият
: не е засегнато правото на защита на подс. У.,
защото не е привлечен при извършеното действие претърсване в обитавания от него
дом като обвиняем и така не е получил
следващите това качество права ; за първи път обвинение по настоящото
разследване му е било повдигнато на 06,06,17 за
престъплението по чл. 281, ал.2, т.1,и т.5 вр. ал.1 и
вр. чл. 20, ал.2. ( последващото
обвинение включва и такова за престъпление по чл. 354, ал.3 т.1 от НК ) и
вторият - извършеното претърсване не е опорочено и констатациите при
него правилно са послужили като основа за фактически изводи за обвинението за
държане на марихуана в инкриминирания вид, количество и стойност, вкл. и за
другото престъпление - във връзка с откритата тетрадка с коментираното долу
съдържание.
Коментираните
горе данни от осъдените вече съизвършители на У. и Й.,
са напълно потвърдени от други гласни доказателствени
средства - частично обясненията, които Й. даде като подсъдим; показанията на
свидетелите, служители на МВР, Я., А. , П., Ц. , тези на свидетелите В. и В..
Последните дават по делото информация, че са познавА.чужд
гражданин с прозвището Д., говорещ български език в степен, че да се разбират
на този език и за който чували, че се занимава с трафик на мигранти,
като само В. споделя интереса, който проявил в телефонен разговор два- три дни преди процесната
дата с него Д.Х.за МПС-та, с които да се превозят бежанци по процесния маршрут.
Показанията
на разпитаните в съдебно заседание полицейски служители Я., П. и А.
потвърждават най-общо установени отделни данни за процесното
престъпление и установените лица , които са били съпричастни, като последната
свидетелка дори само документално е обработила събрани вече от колегите й
сведения. Пълноценни като източник на информация обаче се оказаха интегрираните
на съответното процесуално основание показания на св. Й. Ц.. Тези негови
показания допълват дадените в с.-з. обяснения от подс.
Й., тъй като този полицейски служител е беседвал именно с него в хода на проверката.
От тези гласни доказателствени средства се изясняват
конкретните факти, че връзката с него е осъществил С., който му предложил да
участва в процесната дейност, препредавайки условията, известни му от К..
Според тях, Й. е следвало, срещу сумата от 200 лева, да управлява т.нар „пилотен автомобил“, който
да се движи пред превозващия мигрантите, за да може
да сигнализира за полиция по пътя. Обещанието за посочената сума е изяснено с
показанията на свидетеля, като подсъдимият
по този въпрос даде съвсем нелогични обяснения - съгласил се на предложението
защото К. му дължал пари, като Й. знаел, че дори и да приеме предложението му,
няма да му върне заема?! Поради тяхната категорична нелогичност тези обяснения
не се приеха за достоверни. Установи се, както по отношение на останалите
участници, така и на Й., че за участие в някаква дейност в цялата организация
по трафика, е било обещано заплащане от У., който заявил това на К. и чрез него
разбрА.останалите участници. Установено е също, че
срещу сумата от 100лв. Й. е поел
управлението на микробуса в посока към Бургас до 335-ти км., за да не управлява
неправоспособния Д. и така да се избегнат съмнения при евентуална полицейска
проверка. Последният също получил обещание ( л. 109, т.І ДСП) за заплащане от
500 лева, а за Й. такова последвало втори път- когато стигнА.на
паркинга на 335-ти км- по предложение на К. се съгласил да продължи да
управлява до Бургас .
Установени
са редица детайли и подробности от пътуването , но те са значение само за
преценката на убедителността лансираните гласни доказателствени
средства. Относимите към инкриминираната фактология касаят: лицата, които са взели участие в
пътуването до София в пилотния автомобил и товарния, предназначен за превоза на
бежанците, а това са били осъдените и подс. Й., както
и починалия Д.; У. не е пътувал, но с него непрестанна връзка по телефона е
поддържал К. - така „дистанционно“ от афганистанеца е разрешена липсата на пари по време на
пътуването за зареждане на Мерцедеса и така са открити скритите в крайпътната
гора мигранти; които били натоварени от Д., а на
известно разстояние останал К., на още по-далече място - останалите трима, които на връщане пътувА.с К. в
„пилотния“ автомобил, а Д. управлявал товарния ,превозващ чужденците. .
Горните
данни обосновават правните изводи на повдигналия обвинението прокурор:
извършено от починалия Д. е престъпление по чл. 281, ал.2,т.1,пр.І ,т.3,4 и 5 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1, тъй като транспортирането, правилно е
интерпретирано във всяка от формите на изпълнителното деяние по чл. 281
незаконно подпомагане на чужденци да
пребивават в страната и да преминават
през територията й. Предвид
фактическите действия на съучастниците, правилно са
били разпределени и ролите в извършването на престъплението : Й. е помагач, доколкото е улеснил извършване
на престъплението, участвайки в осигуряването на товарен автомобил „Мерцедес”,
с рег. № ******, който е управлявал от София до Бургас, като в обратна посока Бургас-
София е пътувал е в „пилотния“ автомобил марка „Форд“, с рег. № ****** съвместно
с осъдените вече съучастници за предупреждение на
извършителя Д. при наличието на
полицейски постове по пътя, а У. е подбудител (тъй като е умишлено е склонил осъдения
К. да осигури хора и превозно средство, за да бъде незаконно транспортирана
групата чужденци) и помагач - тъй като е улеснил извършването на
престъплението, като е осъществявал връзка по телефона с К. и неустановени лица
от незаконно транспортираната група чужденци, за да ги напътства за точния
маршрут по време на тяхното пътуване на територията на Република България.
Друго съдействие от страна на У., което е посочено в обстоятелствената част на
ОА и не е изрично фиксирано в заключителната е осъществената от него връзка с
превозваните лица, в резултат на което едно от тях е било информирано за
необходимостта да предостави средства/пари за зареждане с гориво.
Както се коментира горе, налице е било
обещание за материална облага при изпълнение на превоза и това обещание, дадено
от У. на К., е препредадено от последния на
останалите съучастници, които са били мотивирани
всеки за себе си да участва именно поради . Налице са две конкретни уговорки с Й. за възмездяване в конкретни посочени горе
суми за откарване на микробуса от София
до караулката на Бургас. Несъмнено е, че
самият У. е участвал поради следващата материална облага.
Установена е била самоличността на всички
превозвани лица, вкл. починалите вследствие на ПТП, като по делото няма спор
нито относно тяхната идентификация, нито относно факта, че те са пребивавА.нелегално на територията на страната, след като и
от показанията на А. и А. се установи, че нелегално е било премината и
турско-българската граница ( със стъбла).
Превозваните лица са били :
1. А. М.(***)
– роден *** г., в Пакистан, пакистански
гражданин, без документи за самоличност;
2. Г.ИСА
Х.(***) – роден *** г., в Авганистан, авганистански
гражданин, без документи за самоличност;
3. З.З.(***) – роден *** г., в Авганистан,
авганистански, гражданин, без документи за
самоличност;
4. Ф.М.(***)
– роден на *** г., в Авганистан, авганистански
гражданин, без документи за самоличност;
5. Н.М.А.(***)
– роден на *** г., в Авганистан, авганистански
гражданин, без документи за самоличност;
6. С.Х.(***)
– роден на *** г., в Пакистан, пакистански гражданин, без документи за
самоличност;
7. М.А.(***)
– роден на *** г., в Пакистан, пакистански гражданин, без документи за
самоличност;
8. А.Х.(***)
– роден *** г., в Пакистан, пакистански гражданин, без документи за
самоличност;
9. А.А.(***) – роден на *** г., в Пакистан, пакистански
гражданин, без документи за самоличност;
10. Е.Ф.(***)
– роден на *** г., в Ирак, иракски гражданин, без документи за самоличност;
11. М. М.(***)
– роден на *** г., в Авганистан,
авганистански гражданин, без документи за
самоличност;
12. И.М.(***),
рoден на 01.01.1999 г., в Авганистан, авганистански
гражданин, без документи за самоличност;
13. С.С.(***), рoден на 03.09.1994 г.,
в Авганистан, авганистански
гражданин, без документи за самоличност;
14. Ш.У.(***),
рoден на 01.01.2001 г., в Авганистан, авганистански
гражданин, без документи за самоличност;
15. Х.Х.(***), рoден на 01.01.1995 г., в Авганистан, авганистански гражданин, без документи за самоличност;
16. Х.Х.(***) – роден ***
г., в Авганистан, авганистански
гражданин, без документи за самоличност;
17. М. Н.(***)–
роден *** г., в Пакистан, пакистански гражданин, без документи за самоличност
Налице са
всички квалифициращи обстоятелства .
Установено
несъмнено е, че както У., така и останалите помагачи и респ. подс. Йорднанов са знаели и
целели лицата да бъдат транспортирани със специално предназначено за целта МПС,
което, както и водачът му са били осигурени със съвместни действия, посочени
горе подробно. Още при първия разговор между К. и У. последният е обяснил
необходимостта от товарен автомобил с
оглед броя на лицата, които ще се транспортират 17, , като две от тях били под
16-годишна възраст ( виж твърденията на С.
в с.з. и К. на л. 196, т.І ДСП ; ) .
Напълно
основателно е било решението на обвинителя да възприеме и наличие на
квалифициращо обстоятелство по т.3 на ал. 2 на чл. 281 от НРК, а и именно
извършване на деянието по начин, опасен за живота на превозваните чужденци . И
е така, тъй като за управление на МПС при превоза на чужденците е избрано
неправоспособно лице; МПС е било предназначено за превоз на товари, а не на
пътници и натоварени в багажника му те не са били разположени на седалки за
пътуване и не са били обезопасени с предпазни колани; МПС е било дори без
акумулатор, който е поставен непосредствено преди да се поеме управлението му (
К. л. 205, т.І ДСП) и при опита на запалване на двигателя му, той веднага
угаснал, след което му било поставено „някакво реле“ и едва тогава той успял да
потегли. Последните обстоятелства сочат,
че са съществувА.напълно основателни съмнения за
техническата изправност на превозното средство . МПС е било управлявало не само
от неправоспособно лице, но и нощем и по път, за който обичайно движението е с
по-висока скорост.
Горният
анализ обоснова решението за обективна съставомерност на приписаните
престъпления на двамата подсъдими.
Установи
се и субективна такава. Престъплението
по чл. 281 е било извършено умишлено от всеки от подсъдимите. Те са съзнавА.противоправния му
характер, съзнавА.са, че действат заедно, като е
налице и общност на умисъла. ДействА.са умишлено, при
форма на вина „пряк умисъл”, тъй като са предвиждА.и
целели настъпване на общественоопасните
последици -нелегално и срещу материална облага за всеки от съучастниците подпомагане на чужденци да пребивават и да
преминават през територията на страната, както и че ще бъдат превозвани от
неправоспособно лице, от МПС, по отношение на което не е гарантирана
техническата изправност , което поставя превозваните с реален риск за живота на
всички 17 лица, чиито брой е бил известен , както и факта,че две от лицата са
под 16 годишна възраст.
Наистина,
възприетата фактология сочи, че само Д. е видял
лицата при натоварването им в тъмното, тъй като К. не е бил на място, а е
изчаквал на известно разстояние , а останалите трима - още по-далече по пътя.
Трябва да се признае, че няма данни, които да установяват, че У. е знаел
конкретни данни индивидуално за всяко от лицата в групата - негово име, пол,
възраст, националност. Знаел е обаче най-общо (
и е информирал К., а той - останалите) от кои държави са, както и има ли жени и
деца, тъй като това би създало затруднения,
респ. знаел е дА.пътуват лица под 16-годишна възраст
и под 18-годишна възраст и тази информация като част от подробностите е била
сведена до знанието на останалите съучастници.
Всъщност,
дори при липсата на конкретни данни, че на съучастниците
е било известно наличието на лица под 16-годишна възраст следва да се има
предвид и следното - за да е налице квалифициращото обстоятелство по ал.1 т.4
на чл. 281 следва това обстоятелство да е било обхванато от умисъла на дееца. А
за умисълът на дееца се съди от престъпните действия. В случая умисълът е бил
насочен към всички лица в групата от 17 чужденци, за нелегалния трафик на които са съдействА.подсъдимите, без за съучастниците
да е било от значение дА.са жени, деца, младежи,
болни. Техният умисъл е обхващал всички в групата, така, както нпр. при опитът за кражба от едно помещение умисълът е
насочен към всички вещи в това помещение, които са непосредствения обект на
посегателството (без значение техният вид, количество, парична
равностойност).
Налице
е съставомерност и по отношение на инкриминираното деяние по чл. 354а, ал.3 т.1
от НК, приписано на У.. При претърсването в обитаваното от него жилище са били
намерени и иззети следните предмети: – сушена раздробена растителна маса –
тютюн на прах, съдържащ биологични отпадъци, най-вероятно от гризачи, с тегло
6.65 грама;– 1 бр. мини СИМ-карта с № 89355050-100721783646 (с абонатен № *********)
на Теленор;– 1 бр. мини СИМ-карта с №
8935905010010-2334910 (с абонатен № 0892 978 554) на Теленор;–
1 бр. мобилен телефон марка „LG“ с ИМЕЙ № 351522072671421, с поставена в него 1
бр. СИМ-карта № 89359050100524456309 (с абонатен № ********);– 1 бр. зелена на
цвят тетрадка-речник с две части;– 1 бр. мобилен телефон марка „Samsung“ с ИМЕЙ 1 № 353568082625436, и с ИМЕЙ 2 №
353567082625438, с поставена в него 1 бр. СИМ-карта с № 89359032200039-060738
на Виваком;– 1 бр. мобилен телефон марка „Samsung“ с ИМЕЙ 1 № 352504082237393999 и с ИМЕЙ 2 №
352505082373996, с поставена в телефона 1бр. СИМ-карта № 89359050100102386167
(с абонатен № 0892 987 473);– 3 бр. СИМ-карти с № 89359050100100610865, №
89359050100100473298 (с абонатен № **********) и № 89359050100102332757 (с
абонатен № **********), всички на Теленор;– 1 бр.
мобилен телефон марка „Нокиа“ с ИМЕЙ № 356702051128750,
ведно с поставена в него 1 бр. СИМ-карта №
89359050100102334902; както и суха, зелена листна маса, за която
впоследствие е установено, че е представлявала марихуана с общо тегло 0.307
грама.
Няма данни по делото, както настоява защитата,
че имало и други лица, които са живеели с У. в това жилище. Докладната записка
обсъдена горе не може да се ползва за източник на фактически данни ( виж
последния абзац, интерпретиран в защитната теза за обслужването й).
Признанието
на У. за съпричастност към процесните вещи, които са били иззети е обективирано в протокола.
Последвалият
физико-химичен анализ установил, че откритата суха и зелена листна маса
съставлява марихуана, вид наркотично вещество,
има общо тело 0,307гр. , със съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол 11.8 тегловни
процента. В хода на извършената експертиза цялото количество наркотично
вещество било изразходено. Анализ установил, че сухото вещество представлявало
сушена раздробена растителна маса с тегло 6.56 грама и и съставлявало тютюн на
прах, съдържащ биологични отпадъци, най-вероятно от гризачи, като в същото не е
било установено наличието на наркотични вещества по смисъла на ЗКНВП или на
други контролирани вещества. След изследването е останал остатък от 6.10 грама.
При горните
данни директен е изводът, че подсъдимият У. е държал марихуаната, която е високорисково наркотично вещество, включено в Приложение към Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл. 3 ал. 2 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите .
Подсъдимият
У. е съзнавал противоправността на това си деяние. Съзнавал
е общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване - знаел е, че държи наркотично вещество,
забранено от закона и че прави това без надлежно разрешение.
Като се има предвид и процесната
му деятелност по чл. 281 , която е с висока степен на обществена опасност,
установеното количество марихуана, само по себе си, не може да обоснове претендираната по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК малозначителност на деянието, дължима или на липса на
обществена опасност или на нейната явна незначителност. Обществената опасност
на това деяние следва да се отчита и на база на засегнатите обществени отношения,
регулирани със съответната норма, на база взривоопасно растящия брой на
престъпления от този вид, което засяга главно подрастващите и младежите в
най-уязвимата за тях възраст. Така, че поднесените съображения за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК категорично не се прие, че обосновават такава.
Но се
прие маловажност
по смисъла на ал. 5 на чл. 354а ( респ. дефинитивната норма ), обоснована
поради твърде ниското количество на предмета на престъплението. Именно тя сама
по себе си обоснована такава ниска степен на засягане на обществените
отношения, която прави деянието различно при съпоставка с типичните престъпления
от този вид.
Предвид
изложеното, Съдът призна подсъдимия У. за виновен в извършване на престъпление
по чл. 354 а, ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК с предмет
откритата у него марихуана с определени, според химическия анализ, количествени
и качествени параметри, напълно съответни на инкриминираните.
При
определяне на вида и размера на полагащите се на подсъдимите наказания за
извършените от тях престъпления се взеха предвид високата обществена опасност
на престъплението по чл. 281 и тази на двамата подсъдимия. Всъщност за тях тя произтича и само от процесната им деятелност.
У. не е
осъждан ( л. 81,т.ІV ДСП). За него е събрана информация както от К., така и от В.
и от В., че участието му в дейност, свързана с незаконен трафик на имигранти не
е инцидентно, в която посока са и данните ( виж превода от пащу)
от намерената при претърсването и изземването в обитавания от него дом зелена
на цвят тетрадка-речник с две части, отразяваща множество имена, срещу които суми
от 300 долара до 10000 евро; отбелязвания за изплащане или останА.дължими
суми, както и обстоятелства дА.са пристигнА.или
били заловени. Коментираната информация дава отражение и върху тежестта на
деянието и се отчете при индивидуализацията на наказанието на У.. Същият,
бидейки сам с непризнат все още статут на бежанец, следва да е напълно наясно и
да съзнава тежкото положение, в което се поставя всеки бежанец от страната си ,
който приема да бъде транспортиран нелегално само , за да продължи нормално
своя живот в друга държава. Следва уточнението, че ползваното понятие бежанец в
настоящото изложение тук не следва нормативно установеното във вътрешното право
и признато първоначално с Женевската конвенция през 1951г. ( и прота от 1967г.) и с вътрешното право със Закона за
убежището и бежанците, тъй като не са
били изяснени причините поради които превозваните лица са напуснати страните
си.Все пак от показанията на А. и А. се изясни, че тези лица са избягА.от държавите си и са искА.да
се заселят и да живеят в европейска държава,
а само транзитно преминат Турция и България. Тези лица, предавайки
съдбата си на трафиканти като подсъдимите и осъдените, съзнавайки сами нелегалността в действията
им, подлагайки се на възможността да бъдат укривани и транспортирани като
животни, са съзнавА.опасността са себе си и липсата
на всякаква социална и хуманитарна грижа за тях, която биха получили при легален
подход. Както се посочи обаче те само транзитно искА.да
преминат Турция и България, за да достигнат
високоразвитите европейки държави, където знаят и очакват да намерят
работа, дом и продължат живота си. Подлагайки се рискованото пътуване до тези държави и нелегалното
преминаване на няколко граници, те реално са подлагА.на
риск живот си - има много публична информация за ужасно загинА.при
превоза по вода и суша. От това може да се съди за степента на опасност, която
са считали, че съществува за бъдещия им живот в държавата им. А всичко това е
било известно на Ф.У., който сам е
афганистанец и търси статут на бежанец в държаната ни. Затова и Съдът прие, че
участието му в трафика е с най-висока степен на морална укоримост.
При това стана ясно, че то съвсем не е инцидентно и е превърнал тази си дейност
в „бизнес“, от който явно добре печели.
Връзките му с неговите съучастници доказват,
че е разполагал и с необходимите контакти.
Й. е
осъждан двукратно ( л. 90, т.ІV ), като по отношение на визираното по пункт
първи на справката за съдимост осъждане е настъпила реабилитация, а за второто,
при което е наложено условно наказание, към датата на настоящото деяние е бил
изтекъл определения изпитателен срок, но възможната реабилитация ( тук по чл.
88а, ал.1 вр. чл. 82, ал.1 т.4 от НК) не е настъпила,
тъй като към инкриминираната дата не са
изтекли предвидените реабилитационнни
срокове. От друга страна предходното му осъждане категорично не е постигнало
заложените в него предупредителен и възпиращ ефект.
Данните
от св. Соколова ( с.з. 14,02,19) сочат, че Й. има здравословни проблеми -
сърдечно -съдови смущения, за които му е предписана и приема терапия и диабет,
лекуван таблетно.
Като се
взе предвид горните съображения Съдът за извършеното от подс.У.
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, т.
3, т. 4 и т. 5, във вр. ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4, във вр.
с ал. 1 от НК и на основание чл.36 и чл.54 от НК го осъди на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода, при общ режим и глоба в размер на 8 000 /осем
хиляди/ лева, а подс. М.Й. -за извършеното от него престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, т. 3, т. 4 и т. 5, във вр.
ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК и на основание чл.36 и чл.54 от НК бе
осъден на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, които да изтърпи при
първоначален общ режим и ГЛОБА в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева..
За
извършеното от У. престъпление по чл.
354а, ал.5 във вр. ал. 3, т. 1 от НК и на основание
чл.54 и чл.36 от НК той бе осъден на
ГЛОБА в размер на 1000 лева.
На
основание чл.23 ал.1 от НК се определи и наложи на подс.
У. общо най-тежко наказание ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от свобода, които
да изтърпи при първоначален общ режим и ГЛОБА в размер на 8 000 /осем хиляди/
лева. В случая, по-големият размер на глобата ( за престъплението по чл. 281 от НК) „поглъща „ по-малкият ( за престъплението по чл. 354 НК ; не са приложими
разпоредбите на ал. 2 и на чл. 23 от НКС, тъй като не е формирано , както те
изискват, общо наказание , към което да бъде присъединена глобата .
Определеният
начин на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - ефективно и при общ режим -бе резултат от липсата на възможност за приложение на
чл. 66 от НК поради липсата на предвидените материално- правни предпоставки.
Тази липса касае и двамата подсъдими , тъй като наказанието лишаване от свобода
на У. е над 3 години, а Й. е осъждан за престъпление от общ характерна лишаване
от свобода. От друга страна и което е по-важно Съдът прецени, че дори и да бяха
налице основания за приложение на института на условното осъждане по чл. 66,
ал.1 от НК , приложението му не би постигнало нито поправително, нито възпиращо
въздействие върху нито един от
подсъдимите.
Определеният
режим - общ- бе съобразен с обсъдения горе съдебен статус на подсъдимите и нормата на чл.
57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Постанови
се веществените доказателства:
–
сушена раздробена растителна маса – тютюн на прах, съдържащ биологични
отпадъци, най-вероятно от гризачи, с тегло 6.10 грама – да бъде унищожена по
съответния ред, тъй като няма стойност и няма основание за отнемане в полза на
държавата ;
– мини
СИМ-карта с № 89355050-100721783646 (с абонатен № *********) на Теленор; мини СИМ-карта с № 8935905010010-2334910 (с
абонатен № 0892 978 554) на Теленор; мобилен телефон
марка „LG“ с ИМЕЙ № 351522072671421, с поставена в него СИМ-карта №
89359050100524456309 (с абонатен № ********);
мобилен телефон марка „Samsung“ с ИМЕЙ 1 №
353568082625436, и с ИМЕЙ 2 № 353567082625438, с поставена в него СИМ-карта с №
89359032200039-060738 на Виваком; мобилен телефон
марка „Samsung“ с ИМЕЙ 1 № 352504082237393999 и с
ИМЕЙ 2 № 352505082373996, с поставена в телефона СИМ-карта №
89359050100102386167 (с абонатен № 0892 987 473); 3 бр. СИМ-карти с №
89359050100100610865, № 89359050100100473298 (с абонатен № **********) и №
89359050100102332757 (с абонатен № **********), всички на Теленор;
мобилен телефон марка „Нокиа“ с ИМЕЙ №
356702051128750, ведно с поставена в него СИМ-карта № 89359050100102334902 – да бъдат отнети в
полза на държавата, тъй като са ползвани в процесната
престъпна деятелност по чл. 281 от НК и с оглед чл. 53,ал.бА НК; – 1 бр. зелена на цвят тетрадка речник с две части; 1 бр.празен полиетиленов плик, в който е било поставено наркотичното
вещество марихуана; 2 бр. тефтери; 14 бр. раници, съдържащи дрехи и лични вещи
на трафикираните лица – да бъдат унищожени с делото и
по съответния ред, доколкото няма основание за отнемане и нямат имуществена
стойност.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК се осъдиха подсъдимите У. и Й. да заплатят
сторените по делото разноски в полза на ОД на МВР Пазарджик в размер на по
106,20 лева за всеки от подсъдимите, а в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Пазарджик в размер на по 25,00 лева -за всеки от тях.
На подсъдимия У. се възложиха и сторените по
делото разноски за преводач в размер общо на 515.91 лева.
По
изложените съображения Съдът постанови присъдата си, което обяви на страните и
разясни възможностите и сроковете за обжалване и протестиране. РАЙОНЕН СЪДИЯ :