Определение по дело №1097/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Х. Б. Х. и С. С. Х., двамата от Г., чрез А. Б.-АК-К., против решение № 173/17.11.2011 г. по гр. Д. № 27/2011 г. по описа на РС-М., с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.227,ал.1,б.”в” от ЗЗД. Твърдят, че решението на районния съд е постановено в противоречие с материалния закон. По делото се установявало, че в случая основанието по чл.227,ал.1,б.”в” от ЗЗД е налице и ищците имат право да искат отмяна на дарението, тъй като ответникът в качеството си на надарен отказва да им даде издръжка, от която се нуждаят. Считат, че от ангажираните доказателства по делото безспорно се доказвали предпоставките на иска. Относно необосноваността на решението на районния съд считат основния извод на съда , че ищците не били в трайна нужда от издръжка не почива на доказателствата по делото. От значение в случая е не средния размер на пенсията, а издр·жката за едно лице за процесния период. Така доходите на ищците от пенсия са в размер на 325.33 лв. за Х. Х. и 314.80 за С. Х. и са под средния размер за издръжка на едно лице, установен от в.л.по статистически данни за последните две тримесечия на 2010 г. и първото тримесечие на 2011 г. – 500 лв. , 511.25 лв. и 528.14 лв. , както и за стойността на лечението им. За това изводът на съда за липса на трайна нужда от издръжката им , не бил съобразен с експертизите и гласните доказателства. Считат, че само факта на оспорване на исковата молба е достатъчен за да опровергае извода на съда за липса на трайна нужда от издръжка на ищците и същата е отказана от ответника. Молят съдът да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло и се присъдят разноски по делото. В писмената си защита подържат същите оплаквания .

В писмения отговор на въззивната жалба С. Х. Х., чрез А. Г.-АК-С. , твърди, че решението на районния съд е правилно и обосновано. Правилно са анализирани фактите и обстоятелствата по делото и обосновават основния извод на съда, че не са налице условията за отмяна на дарението. Спорните въпроси по делото са дали дарителите са изпаднали в крайна нужда и/или невъзможност да се издържат от доходите си, дали дарителите са поискали издръжка от надарения и дали дареният е отказал даването на издръжка, след като е поискана от дарителите. За преценката на тези обстоятелства по делото били събрани писмени и гласни доказателства, от които се установявало, че ищецът Х. Х. освен пенсията си получава и месечно трудово възнаграждение в размер на 142.00 лв., като допълнителен доход, притежава МПС и за процесния период двамата със съпругата си С. Х. са се разпоредили с МПС и с друг имот/освен процесния/ . От тези данни следвало извода , че ищците разполагат с достатъчно средства , с които да осигурят издръжката си. За да бъде отменено дарението следвало дареният да не се притече на помощ на дарителя си, когато той трайно е изпаднал в нужда и е поискал издръжка , каквито факти не се установявали от представените доказателства и от анализа на действителната фактическа обстановка по делото. Моли съдът да потвърди решението на районния съд .Претендира разноски по делото.

Окръжния съд , след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице имащо право на жалба, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения.

Предявен е иск с правно основание чл.227,ал.1,б.”в” от ЗЗД , за отмяна на дарение на недвижим имот. В исковата молба си Х. Б. Х. и С. С. Х., двамата от гр. М., твърдят, че на 06.03.2009 г. дарали на синът си С. Х. Х.- ответник по делото, недвижим имот , представляващ североизточната половина от двуетажна жилищна сграда, обособена като самостоятелно жилище, с обособен самостоятелен вход , със застроена площ от 73 кв.м и масивен гараж със застроена площ от 26 кв.м , при условие дарителите да живеят в имота докато са живи. Първоначално живеели заедно в имота, но ответника заживял с Васвие Васви Емин на съпружески начала и на 21.07.2010 г. синът им прехвърлил описания имот на същото лице без знанието им. Отношенията между страните по делото се влошили, преди четири месеца ответника заедно с В.Е. се изнесли от процесния имот, не поддържали контакти , ответника не се интересувал от ищците , не ги търсел , не се грижел за тях и не им помагал по никакъв начин.Поради недостатъчност на доходите им и необходимостта от редовно лечение, за тях възникнала нуждата да получават издръжка. Считат, че имат правен интерес да предявят иск за отмяна на дарението , както и от присъждане като обезщетение равностойността на имота, с която ответника се бил обогатил, чрез продажбата му на друго лице, за сумата от 22378.40 лв.

В писмения отговор на исковата молба ответникът С. Х. твърди, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан. От анализа на фактите и обстоятелствата се установявало, че в случая не са налице основанията , за да бъде уважен иск по чл.227,ал.1,б.”в” ГПК , тъй като не са изпълнени кумулативно предвидените условия за това, а именно: да е налице извършено дарение, дарителят да е изпаднал в крайна нужда, в невъзможност да се издържа от доходите си , да има липса на средства за съществуване, както и да е поискал издръжка от дарения и той да му е отказал такава. От представените по делото доказателства се извеждал извода, че ищците имат достатъчно средства , с които да осигуряват своята издръжка. Надареният не е длъжен да издържа дарителя, ако той има достатъчно средства, какъвто е настоящия случай. Ответниците живели в имота, за който се иска отмяна на дарението, получават доходи и пенсия, която е в размер над средния размер за страната, могат да покриват нуждите си от облекло, храна, не се налага да плащат наем. За това счита, че ищците не са изпаднали в крайна нужда , такива факти по делото не се установяват , както към момента на подаване на исковата молба , така и в настоящия момент. Освен това, за да възникне задължение за надарения да издържа дарителя , такава трябва да е поискана. До настоящия момент никой от ищците не е искал от ответника издръжка. Докато живеели заедно полагал грижи за родителите си, включително и чрез предоставяне на материална /парична помощ. Разривът в отношенията бил в резултат на простъпка от страна първия ищец. Моли съдът да отхвърли предявените искове.

Фактите по делото са следните:

С НА за дарение на недвижим имот № 185, том І, рег. № 728,д.№ 185/2009 г. по описа на нотариус Г.Г. с рег. № 459 по РНК с район на действие РС-М. на 06.03.2009 г. ищците са дарили на синът си- ответника С. Х. Х. собствения си недвижим имот, представляващ североизточната половина от двуетажна масивна жилищна сграда , обособена като самостоятелно жилище, със застроена площ от 73 кв.м и масивен гараж със застроена площ от 26 кв.м , построени върху учредено права на строеж върху държавна земя, при условие, дарителите да живеят в имота докато са живи. От два броя удостоверения изх.№ К-12602/ 07.09.2010 г. и № К12603/07.09.2010 г. на НОИ ,РУ”СО” ТП гр.К.се установява, че Х. Б. Х. получава пенсия в размер на 325.33 лв. , а С. С. Х.- 314.80 лв. След сключването на договора за дарение, на 20.05.2010 г. ищецът Х. Х. е сключил договор за кредит с Банка „ДСК” АЕД-С. за сумата от 3100.00 лв. със срок на погасяване 36 месеца, установява се, че притежава лек автомобил марка „Фолскваген Голф” с рег. № К*АТ и за времето от 20.05.2003 г. до 25.05.2010 г. е притежавал лек автомобил ВАЗ 2107 с рег. № К*АК. От м. ноември 2010 г. до м. април 2011 г. /т.е. след завеждане на делото/ Х. Х. работи в „ПС ГАРД” – С. и получава трудово възнаграждение в размер на 142.50 лв.По делото се установява, че през 2009 г. Х. Х. е боледувал от неврологично заболяване с благоприятен изход на заболяването с препоръки за контролен преглед. Установява се , че и С. Х. е боледувала през 2009 г. и е била на лечение в МБАЛ”Д-р Ростовцев” ЕООД – М. за времето от 25.05.2009 г. до 02.06.2009 г. с Артериална хипертония и е изписана с подобрение и препоръки за контролен преглед. От книгата за прехвърляния при СВ при РС-М. се установява, че по вх.№ 6/23.03.2009 г. том 2, № 132/2009 г. НД № 308/23.03.2009 г. ,Дв.вх.рег.№ 382/ 23.03.2009 г. Х. Х. е прехвърлил, чрез покупко-продажба, недвижим имот,находящ се в с.Ч., на Х.А. Х..

От гласните доказателства са установява, че инцидентно е оказана помощ на ищците в пренасянето на дърва и до прехвърлянето на процесния имот, от страна на ответника/на жената, с която живеел/ , страните по делото били в добри отношения, а понастоящем не подържали връзки. На свидетелите не им е известно ищците да са търсили издръжка от ответника. Докато живеели заедно и до завеждане на делото ответника помагал на ищците с храна и издръжка.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и установява, че пазарната стойност на имота е в размер на 64000.00 лв.Съдебно- икономическата експертиза, която също не е оспорена от страните, от статистически данни на НОИ установява, че средната пенсия за страната за третото тримесечие на 2010 г. възлиза на 262.45 лв., за четвърто тримесечие на 2010 г. възлиза на 264.11 лв.За регион К. средната пенсия е в размер на 219.63 лв. За издръжката на едно лице в рамките на четиричленно семейство /двама възрастни и две деца/ за третото тримесечие на 2010 г. е 502 лв., за четвърто тримесечие на 2010 г.- 511.25 лв., за първо тримесечие на 2011 г.- 528.14 лв. От друга съдебно-икономическа експертиза се установява, че след 15.09.2008 г. ищецът Х. Х. не е посещавал личния си лекар и не е закупувал лекарства с рецептурна книжка. При положение, че са налице данни, че приема предписаните лекарства, то необходимите средства , според в.л., за месечно лечение са в размер на 103.68 лв., от които 52.60 лв. се поемат от ищеца и 58.08.лв. от здравната каса при издадена рецепта са намаление. При същите условия С. Х. е посетила личния си лекар на 11.05.2009 г. без да е предписано лечение, а предходното й посещение е от 25.08.2008 г. и при положение , че ищцата взема все още лекарства , то месечно са необходими 14.32 лв., от които 6.10 лв. се поемат от здравната каса , а 8.22 лв. се поемат от лицето.

При тези данни съдът намира искът по чл.227,ал.1, т.б.”в” от ЗЗД, за отмяна на дарение, за неоснователен и недоказан. Изхождайки от характера на дарението като сделка, сключена с оглед личността и отношенията между страните по сделката, за да бъде уважен иска за отмяна на дарение, следва от анализа на събраните доказателства да се установява, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства за своето съществуване. Задължението за издръжка не е задължение по закон, а морално такова и се превръща в правно от момента на възникване необходимостта от издръжка. В тази връзка от съдържанието на исковата молба се установява, че ищците обосновават нуждата от издръжка с „недостатъчност на доходите си и необходимост от редовно лечение” без да сочат конкретен размер на издръжката и необходимостта от поддържащо лечение и средствата им са недостатъчни за да се издържат. За това съдът намира, че исковата молба не представлява искане за получаване на издръжка а и по делото не се установяват факти, които да са настъпили след предявяване на иска до приключване на устните състезания, които да обосноват обективна, трайна нужда, от издръжка на ищците.

Районния съд е отхвърлил иска с правно основание чл.227,ал.1,б.”в” от ЗЗД , като е приел, че въз основа на събраните доказателства, ищците, като дарители, не са доказали нуждата от издръжка. Изводите на съда са обосновани и законосъобразни. От анализа на доказателствата по делото не се установяват данни за „изпадането в нужда” от страна на ищците. Напротив, след сключването на договора за дарение първия ищец е изтеглил банков кредит, получава трудово възнаграждение за положен труд в друго населено място, различно от посочения в исковата молба адрес/т.е. здравословното му състояние позволява да полага труд/, двамата притежават лек автомобил, получават пенсия за изслужено време и старост над средния размер, установен за страната и регион К., не са посещавали личен лекар от м.август 2008 г. и септември 2009 г. , който да установи здравословното им състояние и нуждата от лечение, за което трудно биха могли да осигурят средства. Следователно ищците не са в материално затруднение и твърденията в тази насока са неоснователни. По делото не се установява по несъмнен начин, че дарителите са изпаднали в нужда от издръжка, която не могат да си осигурят сами, а от друга страна- няма данни да са поискали такава от ответника и последния да е отказал да я даде. От съдържанието на свидетелските показания се установява, че инцидентно е оказвана помощ на ищците в пренасянето на дърва, но само това обстоятелство не може да обоснове нуждата от издръжка на ищците и то да е достигнало до знанието на ответника и той да е отказал да я даде. В тази насока не са ангажирани доказателства от ищцовата страна, която носи доказателствената тежест, поради което правилно е прието от районния съд, че заявената претенция е останала недоказана и неоснователна.

При тези данни следва решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото в тежест на ищците следва да останат направените по делото разноски от ответника пред въззивната инстанция общо в размер на 250.00 лв., или на по 125.00 лв., съгласно представения списък на разноските. Ето защо съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 173/17.11.2011 г. по гр.д. № 27/ 2011 г. по описа на РС-М..

Осъжда Х. Б. Х. с ЕГН * и С. С. Х. с ЕГН * , двамата от гр. М., У.И. № 24 , чрез А. Т.Б.-АК-К., да заплатят на С. Х. Х. с ЕГН * , с адрес гр. Д., У.Т. бл.Младой/Младост/”№ 2, . 3 , с постоянен адрес Г., У.И. № 24, със съдебен адрес гр.С.-1618, бул. „Ц.Б. 3” № 90 , вх.Б, .1, ап.Б1, А.Г. –АК-С., разноски по делото за въззивна инстанция общо в размер на 250.00 лв.или на по 125.00 лв.

Решението подлежи на касационен контрол пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.