Решение по дело №116/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 октомври 2021 г. (в сила от 6 октомври 2021 г.)
Съдия: Детелина Кръстева Бозукова Ганева
Дело: 20217220700116
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                              Р Е Ш Е Н И Е  № 130

 

 

                           06.10.2021 г., гр. Сливен

 

 

                    В  И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Сливен, в открито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

                                                   СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

 

при секретар Радостина Желева и с участието на прокурор Красимир Маринов, като разгледа докладваното от съдия Бозукова КАНД № 116 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Сливен срещу решение № 46/20.05.2021 г., постановено по административно наказателно дело № 419/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта, с която е отменено Наказателно постановление (НП №21- 0455- 000072/18.03.2021г. на Началника на РУ на МВР- Твърдица, с което на А.Е.П. *** на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба" в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от същия закон.

В касационната жалба е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Касационният жалбоподател счита за необосновани изводите на РС Сливен, че не са събрани доказателства  за уведомяване на жалбоподателя за прекратяване на регистрацията на автомобила. Претендира се отмяна на решението, в обжалваната част и по същество потвърждаване на наказателното постановление.

Касационният жалбоподател - ОД на МВР – Сливен не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото. В писмено становище от пълномощник – гл. юрисконсулт К. Б. поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Ангажира доказателства. Прави възражение за претендирания адвокатски хонорар.

Ответникът по касационната жалба – А.Е.П. *** се представлява в съдебното заседание от пълномощник – адв. Х.Х. ***, който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила решението на РС Сливен.

Представителят на ОП Сливен изразява становище за основателност на жалбата и предлага решението на РС Сливен да бъде отменено и по същество потвърдено НП.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на обжалване в производството пред РС Сливен е НП Наказателно постановление №21- 0455- 000072/18.03.2021г. на Началника на РУ на МВР- Твърдица, в частта, с която на А.Е.П. *** на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба" в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от същия закон.

Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 11.03.2021 г. в гр. Шивачево ответникът по касацията е управлявал лек автомобил марка "Опел Вектра", с рег. № ……… и след справка с работна станция за отдалечен достъп полицейските служители констатирали, че автомобилът е със служебно прекратена от 01.02.2021 г. регистрация (за липса на застраховка "Гражданска отговорност"). Срещу П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 245335/11.03.2021 г. за нарушение на 140 ал.1 от ЗДвП. Въз основа на съставения акт е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. В производството пред районния съд са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта, които с показанията си потвърждават констатациите в същия.

РС Сливен е приел от правна страна липса на допуснати нарушения в процедурата по съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление, и наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съответно в акта и в постановлението. Формирал е извод, че деянието по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е осъществено, доколкото е установено управление от водача на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред предвид служебно прекратената му по-рано регистрация. Приел е обаче, че липсва субективния елемент и деянието не е доказано от субективна страна поради липса на знание у водача, че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация, с оглед липса на данни по делото за изпълнение на задължението от контролните органи за уведомяване на собственика на автомобила за факта на служебно прекратената регистрация, съобразно изискването на чл. 143, ал. 10 изр. 1, предл. последно от ЗДвП. При тези доводи първоистнационният съд отменил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно и законосъобразно.

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. Правилен е изводът му, че вмененото във вина на ответника по касацията нарушение не е съставомерно от субективна страна, тъй като липсват доказателства, че П. към 11.03.2021г. е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Съгласно изречение първо от посочената в процесното НП за нарушена норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на административно наказание на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Анализът на цитираните нормативни разрешения сочи, че законодателят е вменил в задължение на водачите да управляват моторни превозни средства, регистрирани по законоустановения ред, като неизпълнението на това задължение е скрепено с ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушителите. Следователно, за осъществяване на фактическия състав на процесното административно нарушение е необходимо да се установи наличието на водач, управляващ МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. По делото е категорично установено, а и е безспорно между страните, че на посочените в наказателното постановление дата, място и час П. е управлявал лек автомобил марка "Опел Вектра", който автомобил към момента на проверката е бил със служебно прекратена регистрация във връзка с получено от ОДМВР по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането (КЗ). Вмененото обаче във вина на водача административно нарушение не е съставомерно от субективна страна, доколкото по делото липсват доказателства към датата на проверката ответникът по касацията да е бил уведомен от ОДМВР за служебната дерегистрация на автомобила. До извод различен от изложения не водят представените пред касационната инстанция доказателства – уведомление на Гаранционен фонд по чл.574 ал.10 от КЗ с изх.№ 026701/13.12.2020г. до А.П., писмо на Гаранционен фонд до ОДМВР Сливен от 14.06.2021г. и писмо изх.№ 804р-629/01.02.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“, доколкото няма данни същите да са връчени и достигнали до знанието на ответника по касацията.

Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че процесното наказателно постановление, в обжалваната част, е незаконосъобразно и като го е отменил, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, сочени като касационни основания.

 

 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

                                        

 

                                          Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46/20.05.2021 г., постановено по АНД № 419/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: