О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../………..2019г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на трети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
Като
разгледа докладваното ч.т.дело №1446/2019г. за да се произнесе по
молбата съдът прецени следното:
Производството е по
чл.274 ГПК вр.чл.407 ГПК.
Производството е
образувано по жалба на ЗЕБРА ООД, ЕИК *********, гр.Аксаково, срещу
разпореждане на ВРС от 26.06.2019г., с което съдът е обезсилил издадената в
полза на ГАРАНТ СТРОЙ ООД, ЕИК *********, заповед за изпълнение
№3165/18.04.2019г. по ЧГД №5996/2019г. само в частта, в която е разпоредено
издаване на изпълнителен лист за заплащане от длъжника Зебра ООД на кредитора
Гарант строй ООД, на сторените за производството разноски, в размер на 2089.11
лева.
С жалбата се излага, че
разпореждането за възлагане разноските за производството на длъжника Зебра ООД
е неправилно. Твърди се, че длъжникът е заплатил задължението по заповедта за
изпълнение преди получаване препис от същата, поради което не попада в
приложното поле на чл.414а ГПК; направил е възражение своевременно по чл.414 ГПК. Счита, че поради това не дължи и разноските за производството. В случая, съдът
е отхвърлил и обезсилил заповедта за изпълнение за исканата от ищеца сума –
парично задължение за СМР, поради което и разноските за производството следва
да останат за сметка на ищеца. Освен това, жалбоподателят твърди, че присъдения
на кредитора адв.хонорар е прекомерно висок и не съответства на извършените
процесуални действия по подаване на формуляр на заявление по чл.410 ГПК. В
евентуалност се поддържа искане за намаляване на присъдения на заявителя
адвокатски хонорар.
С молба
вх.№57126/05.08.2019г. жалбоподателят, съобразно указанията на съда за без
движение, уточнява, че се обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен
лист за присъдените разноски в заповедното производство. Поддържа, че сторените
от заявителя разноски следва да останат за негова сметка с оглед обезсилване на
заповедта за изпълнение поради плащане от длъжника. При потвърждаване на
разпореждането за присъждане на разноските, евентуално жалбоподателят поддържа,
че същите следва да бъдат намалени до минималните размери по Наредба №1/2004г.
В срока за отговор е
постъпило становище на насрещната страна ГАРАНТ СТРОЙ ООД, ЕИК *********,
Шумен, чрез адв.Д.Симеонов за недопустимост на жалбата. Твърди се, че същата е
подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване на определението за
обезсилване на заповедта и присъждане на разноските, поради което подлежи на
връщане. Твърди се, че същата е и неоснователна тъй като независимо от
твърдението на Зебра ООД, че е платил преди получаване на заповедта за
изпълнение, липсват представени доказателства за това по делото съгласно
изискването на чл.414а, ал.1, предложение второ ГПК. Именно поради това ВРС е
администрирал възражението по реда на чл.414 ГПК и е дал указания за
предявяване на иска. Поддържа, че възражението всъщност представлява такова по
чл.414а ГПК. Заявителят признава, че е налице плащане на задължението по
заповедта след подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Като цитира т.р.№4/2013г.
на ВКС, заявителят сочи, че поради отпадане нуждата от водене на исков процес
по чл.422 ГПК, подал до заповедния съд искане за издаване на изпълнителен лист
единствено за разноските по заповедта за изпълнение. Представени били
доказателства, че Зебра ООД е станало причина за подаване на заявлението,
поради което и носи отговорността за сторените от заявителя разноски. Признава
се обстоятелството, че след подаване на заявлението, длъжникът е изпълнил
изцяло задължението си. /освен за разноските/ Твърди се, че разноските са
сторени от заявителя към момента на подаване на заявлението, т.е. преди извършеното
от длъжника плащане. В отговора се излага подробно становище относно начина, по
който длъжникът е удовлетворил кредитора си: извършени са частични плащания на
сумата по заповедта в общ размер от 24 455.56 лева, съответно на
02.05.2019г. чрез плащане на част от задължението; на 08.05.2019г. – с протокол
за прихващане; на 09.05.2019г. е извършено окончателно плащане на сумата. По
отношение наведените в жалбата оплаквания, становището на заявителя е, че
същите са неоснователни. Съдът е обезсилил заповедта за изпълнение поради
извършеното плащане и отпадане интереса от исково производство. По отношение
твърдението за прекомерност на адв.хонорар се твърди, че същия е изчислен
съобразно минимума по Наредба №1/2004г. за МРАВ. Поради изложеното претендира отхвърляне
на частната жалба.
При преценка редовността
на жалбата, съдът констатира, че същата е насочена срещу подлежащ на обжалване
акт на съда, в частта за разноските, подадена е от надлежно легитимирана страна
– длъжникът по заповедта за изпълнение, в преклузивния срок съгласно чл.414а
вр.чл.407 ГПК, при спазване на останалите изисквания за редовност на частните
жалби.
При преценка по същество
на жалбата съдът констатира, че пред ВРС по ЧГД №5996/2019г. е подадено
заявление от ГАРАНТ СТРОЙ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Зебра“ООД, ЕИК103801869,
гр.Аксаково, м.Варненски път, имот №039002, за заплащане на кредитора „Гарант строй“
ООД, ЕИК127588059, гр.Шумен, ул.“Васил Левски“ №55, ет.2, ап.2, на сумата от
16 438.91лв. с ДДС по протокол №8 от 14.02.2019г. както и сумата от
8 016.65лв., останала неплатена част по протокол №7/11.01.2019г., и двата
съставени за извършени СМР, заедно със законната лихва от датата на сезиране на
съда на 17.04.2019г. до окончателното
изплащане на сумата както и 2 089.11 лв. разноски по делото, от който
1 600 лв. адвокатско възнаграждение и 489.11 лв. държавна такса.
Съдът е издал заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК съобразно заявлението. В срока за възражение е
постъпило възражение вх.№34947/16.05.2019г. от Зебра ООД за недължимост на
сумата по заповедта поради изплащането и изцяло на заявителя Гарант строй ООД.
С разпореждане от 17.05.2019г. съдът е дал указания на заявителя по чл.415 и
чл.422 ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането. С молба от
11.06.2019г. заявителя ГАРАНТ СТРОЙ ООД е отправил до заповедния съд искане за
издаване на изпълнителен лист по заповедта единствено в частта за присъдените
разноски за производството поради извършеното междувременно плащане на о на
длъжника, последния е станал повод за образуване на производството като на
падежа не е платил свое изискуемо задължение. Фактът, че длъжникът е платил
след подаване на заявлението, но преди получаване на заповедта за изпълнение,
съдът намерил за ирелевантен за отговорността му за разноски. Съдът е дал възможност на длъжника да посочи
дали при изпълнението чрез плащане е погасил и задължението за разноски. В
предоставения срок, с молба от 25.06.2019г. длъжникът е уточнил, че не дължи
разноски, тъй като е платил задължението преди да му бъде връчена заповедта.
Претендирал е обезсилването на заповедта за изпълнение. С разпореждането,
предмет на обжалване, рег.№27417/26.06.2019г., съдът е обезсилил издадената в
полза на „Гарант строй“ ООД, ЕИК127588059, Заповед
за изпълнение № 3165/18.04.2019г. по ч.гр.д.№ 5996/2019г. на ВРС, в
частта, в която е разпоредено длъжникът „Зебра“
ООД, ЕИК103801869 от гр.Аксаково, м-ст Варненски път, да заплати на кредитора
„Гарант строй“ ООД, ЕИК127588059, гр.Шумен, сумата от 16 438.91лв. с ДДС
по протокол №8 от 14.02.2019г. и 8 016.65 лв. останала неплатена част по
протокол №7/11.01.2019г. и двата съставени за извършени СМР, заедно със
законната лихва от датата на сезиране на съда-17.04.2019г. до окончателното
изплащане на сумата; разпоредил издаване на изпълнителен лист срещу длъжника
„Зебра“ ООД, ЕИК103801869 за сумата от и 2 089.11лв., представляваща
разноски, направени по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГП както и отменил свое
определение №6293/17.056.2019 г., с което на заявителя са дадени указания
по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК да предяви иска за установяване на вземането си.
Като мотиви за акта си съдът изложил, че в срока за доброволно изпълнение е подадено възражение
по чл.414а от ГПК с представени доказателство за извършено плащане в полза на
кредитора на дължимите главници по двете фактури без разноските в заповедното
производство. В предоставения тридневен срок, съгласно чл. 414а, ал.3 ГПК
кредиторът е изразил становище, че са заплатените претендираните суми, без
разноските. Съдът е приел, че с оглед поведението на длъжника, който не е
изпълнил на падежа и доколкото кредиторът е генерирал разноски при подаване на
заявлението, а не след датата на получаване на заповедта за изпълнение,
възражението му е неоснователно. Отделно, съдът мотивирал разпореждането си и с
разпоредбата на чл.414а, ал.2 ГПК като приел, че длъжникът е могъл да възрази,
че не дължи разноски за производството като отговорността му за последните се
свързва с датата на предявяване на вземането, а не на получаване на заповедта
за изпълнение.
Настоящият състав споделя
изцяло мотивите на заповедния съд. Видно от подаденото възражение
вх.№34947/16.05.2019г. на Зебра ООД, същото по естеството си представлява
възражение по чл.414а, ал.1 ГПК, поради което съдът не е следвало да дава
указания по чл.415 ГПК за предявяване на иск. Длъжникът е уведомил съда, че е
погасил изцяло вземането по заповедта за изпълнение преди връчване на
последната, т.е. преди срока по чл.412, т.8 ГПК. Към възражението са приложени
и доказателства за извършеното от длъжника плащане, от чиито дати се установява
действително, че плащанията са извършени след подаване на заявлението на
18.04.2019г. – съответно на 02.05.2019г. и на 09.05.2019г. Без значение е
обстоятелството, че дължимите суми по заявлението са били заплатени от длъжника
преди получаване на заповедта за изпълнение щом плащането следва образуване на
заповедното производство. В този смисъл, длъжникът е дал повод за образуване на
делото пред съда, тъй като към момента на депозиране на заявлението, е бил в
неизпълнение по описаните в заявлението фактури. Именно поради това кредиторът
е сторил разходите по заповедното производство. Като последица от образуваното
заповедно дело, длъжникът следва да поеме и разноските на заявителя, които
последния е извършил във връзка и по повод производството. Същевременно, във
възражението на длъжника липсват обстоятелствата по чл.414а, ал.2 ГПК.
Подаването на възражение
от длъжника, поради извършено плащане след образуване на заповедното дело, води
до отпадане на изпълнителната сила на заповедта за дължимите главница и лихви
освен в частта за разноските, като правилно районният съд е разпоредил издаване
на изпълнителен лист за тях в съответствие с постановките на т.10в от ТР №
4/2013г. на ВКС, приложими в настоящия случай. Правилно и в съгласие с чл.414а,
ал.6 ГПК, заповедта за изпълнение е обезсилена в частта за платената главница,
но потвърдена в частта за разноските с разпореждане за издаване на изпълнителен
лист за обективираните сторени от заявителя разноски по образуване на
производството.
В жалбата си длъжникът е
формулирал евентуално възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по заповедта. Действително длъжникът е упражнил
право на възражение по чл.414а ГПК с твърдения за плащане на главницата в срока
за доброволно изпълнение, в което не е направено искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност. Това е така защото с последваща уточняваща
молба длъжникът счита, че не дължи въобще разноски поради отпадане на
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение и същите следва да останат в
тежест на ищеца/заявителя.
Специалното правило на
чл.414а, ал.2 ГПК, се прилага само в случай на оспорването на отговорността за
разноски поради добросъвестност на длъжника, изпълнил в срока за доброволно
изпълнение без да е причинил предявяването на вземането. В случая длъжникът не е
предприел тази защита, тъй като не излага доводи свързани с причиняване на
производството. Поради това и неговото право да възрази срещу размера на
присъдените разноски не е преклудирано. Дали с оглед производството по чл.414 ГПК, съответно с предявяване на иск, или с оглед производството по чл.414а ГПК,
това право може да бъде упражнено едва след произнасяне на съда по възражението
на длъжника. Тъй като заповедното производство се провежда едностранно в
първата си фаза и на длъжника не е предоставена възможност да упражни защита по
чл.78, ал.5 ГПК пред заповедния съд, то възражението за прекомерност не се
преклудира. То може да бъде упражнено в алтернативните следващи фази: по
оспорване на дълга (в исковия процес по чл.422 ГПК) или по обжалване на
заповедта(по чл.413 ГПК), или по реда на чл.414а ГПК. В случая, в частната
жалба е обективирано и такова възражение, поради което същото подлежи на
разглеждане от въззивния съд. С възражението си длъжникът претендира намаляване
на присъденото в полза на Гарант строй ООД адвокатско възнаграждение в размер
на 1 600 лева като твърди, че същото е прекомерно и не съответства на
правната и фактическа сложност на делото. При преценка основателността на
искането, съдът констатира, че действително присъденият хонорар в размер на
1600 лева надвишава чувствително минималния размер възнаграждение по Наредба
№1/2004г., на основание чл.7, ал.2 и ал.7 от същата. Поради това,
възнаграждението следва да бъде отменено в частта за сумата над 900 лева до
1 600 лева като прекомерно. Разпореждането за издаване на изпълнителен
лист следва да бъде отменено съответно в частта за разликата във
възнаграждението, която се явява прекомерна.
Въз основа на горното, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане №27417/26.06.2019г., постановено по ЧГД №5996/2019г. на ВРС, 31
състав, в обжалваната част, в което е разпоредено издаване на изпълнителен лист
за сторените в заповедното производство разноски, в полза на заявителя ГАРАНТ
СТРОЙ ООД срещу длъжника ЗЕБРА ООД, само за разликата над 900 лева до
1 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, представляващо част
от общо разноски 2 089.11 лева /1 600 лева адв.възнаграждение и
489.11 лева държавна такса/, на основание чл.78, ал.5 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане №27417/26.06.2019г., постановено по ЧГД №5996/2019г. на ВРС, 31
състав, в обжалваната част, в която е разпоредено издаване на изпълнителен лист
в полза на заявителя ЗЕБРА ООД, за сторените в заповедното производство
разноски в останалата част, за сумата от 900 лева адв.възнаграждение и 489.11
лева държавни такси, на основание чл.407 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: