№ 17526
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БЕТИНА Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. КИРОВА
като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело
№ 20231110155151 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 4 ЗЗДН, подадена от директора на ДСП - Красно
село, с която се търси защита от домашно насилие по отношение на малолетните деца М. С.
П., ЕГН: ********** и Н. Н. И., ЕГН: **********, подадена срещу Н. Ц. И., ЕГН:
********** и С. Д. П., ЕГН: **********, родители на малолетните деца.
В молбата се твърди, че ответниците са извършили актове на домашно насилие в
присъствие на двете деца, като на 06.10.2023 г. за времето от 15:50 до 16:50 часа в сградата
на ДСП-Красно село, находяща се на адрес: гр. София, ул. "Ами Буе" № 79, на първи етаж,
стая № 2, във връзка с провеждане на регулярна среща между децата и ответниците, децата,
след като чули гласовете на родителите си, които в този момент се намирали в приемната,
находяща се до стая № 2, където били пострадалите деца, започнали да плачат, събрали
ръцете си пред гърдите и започнали да се клатят напред-назад, скопчили се едно до друго и
повтаряли постоянно на социалните работници: „Не ни давайте“, „Не искаме“, „Страх ни е
от тях“, „Те ни бият“, „Не искаме да ги виждаме“. В молбата се твърди, че социалните
работници преценили, че не е в интерес на децата планираната среща да се осъществи, за
което уведомили родителите, които, от своя страна, се ядосали и казали на служителите:
„Какви сте вие да отменяме срещата?“, „Коя си ти, ма, да настройваш децата ми срещу
мене?“, „Ще ви убия!“, „Разкарайте се бе!“, „Ще ви избия“, „Ще ви запаля!“. Поради това, че
стаите са в съседство, децата чули всичко и се изплашили още повече и плачейки, избягали в
дъното на стаята и се скрили под бюро. Твърди се, че ответникът Н. Ц. И. влязъл в стая № 2,
където се намирали децата, изблъскал двама служители на отдела, единият от които паднал
1
върху едно от бюрата, а другият - си навехнал ръката, а ответницата С. Д. П., която в това
време се намирала на прага на стаята, крещяла "Тази кучка настройва децата ми!".
Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител, нито
изразяват писмено становище по основателността на молбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно § 30 от ПЗР на ЗИДЗЗДН производства по молби, искания и жалби,
постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.
Според легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
Молбата за защита е подадена от директора на ДСП – Красно село с искане за защита
от домашно насилие за две малолетни деца, поради което е налице валидно сезиране на съда
от процесуално легитимирано за това лице съгласно чл. 8, т. 4, б. „а“ ЗЗДН. Това становище
на съда съответства с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение от
25.11.2020 г. на ОСГК по тълкувателно дело № 2/2019 г. В тълкувателното решение е прието,
че страни в производствата по реда на ЗЗДН са молителят или лицето, за което се твърди, че
извършил домашно насилие, а при подадена молба от лицето по чл. 8, т. 2 и 4 ЗЗДН, съдът
служебно конституира и пострадалото лице. От събраните по делото доказателства
/свидетелски показания и служебно изготвена справка в НДБН – л. 90 от делото/ се
установява, че ответниците са родители на двете деца, т.е. попадат сред лицата, срещу които
може да се търси защита – чл. 3, т. 4 ЗЗДН. Молбата е депозирана в тримесечния
преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в редакция след изм. и
доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и
местно компетентен съд, поради което се явява допустима.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелката Жаклин Колева /социален работник в ДСП – Красно село/. Преценени по
реда на чл. 172 ГПК, съдът намира, че обсъжданите показания са непротиворечиви, логични
и последователни, поради което ги кредитира. За съдебния състав не възниква съмнение, че
са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, поради което им се доверява за
установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства. Свидетелката се явява
очевидец на акта на домашно насилие, извършен на 19.10.2023 г. От нейните показания се
установява, че на процесната дата и място и в присъствието на децата, ответникът използвал
нецензурни думи /псувни/ и бутнал двама служители, а през това време ответницата също
използвала нецензурни и обидни думи по адрес на някои от присъстващите в стаята
социални работници. В посоченото гласно доказателствено средство се съдържа конкретна
информация за негативните емоции, които двете деца са преживели, по време на
осъществяване на действията на техните родители.
С оглед изложените съображения съдът намира, че по делото се установява по
категоричен и безспорен начин авторството и факта на осъществяване на актовете на
домашно насилие, поради което съдът счита, че молбата се явява основателна и следва да
бъде издадена заповед за защита от домашно насилие.
При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
2
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Съдът намира, че в случая подходящи се явяват
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗЗДН. Съдът не следва да определя срок на действие на
мерките – по аргумент от чл. 5, ал. 2 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023
г., в сила от 01.01.2024 г./. При определяне на мерките съдът съобрази тежестта на
извършения акт на домашно насилие от всеки ответник, настъпилите неблагоприятни
последици за пострадалите лица, както и мястото на извършване на актовете на домашно
насилие – на публично място, в сградата на специализиран орган за закрила на детето.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./ при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 лева до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното домашно насилие и настъпилите последици от деянието, счита, че на
ответницата следва да бъде наложена глоба в размер на 800,00 лева, а на ответника – глоба в
размер на 1000,00 лева, тъй като същият е упражнил както вербална, така и физическа
агресия в присъствието на децата си.
РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО:
С оглед изхода на делото ответниците следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на по 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
ДЕЙСТВИЕ НА ЗАПОВЕДТА ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА:
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита има действие до
издаването на заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че
следва да бъде издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 19.10.2023 г. следва
да бъде изрично отменена.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 312/19.10.2023 г.,
издадена по гр. дело № 55151/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН,
и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
срещу Н. Ц. И., ЕГН: ********** и срещу С. Д. П., ЕГН: **********, като НАЛАГА
следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Н. Ц. И., ЕГН: ********** и С. Д.
П., ЕГН: ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАТ от актове на домашно насилие по отношение на
малолетните деца М. С. П., ЕГН: ********** и Н. Н. И., ЕГН: **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Н. Ц. И., ЕГН: ********** и С. Д.
П., ЕГН: **********, ДА ПОСЕЩАВАТ специализирана програма във Фондация „Център
отворена врата“, адрес: гр. София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет. 4, офис 1, тел.:
********** и **********, e-mail: ***************@*******.***.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. Ц. И., ЕГН: ********** и С. Д. П., ЕГН: **********, че
неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК,
3
като при нарушение на заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно
да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Н. Ц. И., ЕГН: ********** глоба в размер
на 1000,00 лева.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на С. Д. П., ЕГН: ********** глоба в размер
на 800,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Н. Ц. И., ЕГН: **********,
да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН С. Д. П., ЕГН: **********,
да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4