РЕШЕНИЕ
№113
гр. Враца 07.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 09.03.2021г. / девети март две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА кад № 39 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. АПК вр.с чл.37в ал.5 от ЗСПЗЗ.
Образувано е въз основа на постъпила
касационна жалба от „А.Б.“ ЕООД ***, „Г.Б.“
ЕООД *** и „Ф.Е.“ ЕООД ***, депозирана чрез пълномощника *М.М., против РЕШЕНИЕ
№260082/29.09.2020г. на Районен съд Враца,
постановено по адм.д. №4807/2019г., с което е отхвърлена жалбата им против издадената на основание чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ от
Директора на Областна дирекция “Земеделие” Враца ЗАПОВЕД
№220/12.11.2019г. за разпределение на
масивите за ползване на земеделските земи
в землището на *** за стопанската
2019-2020г.
В касационната жалба се сочи, че
оспореното решение е неправилно поради неговата незаконосъобразност и
необоснованост, като се изтъкват и съображения
относно допуснати процесуални нарушения при постановяването му. Сочи се, че
неправилно въззивният съд е приел, че неизслушването на специализирана експертиза е достатъчно основание да се приеме, че
предявената пред него жалба е неоснователна, тъй като производството е от
административен характер и в него е застъпено служебното начало. Изтъква се, че
въззивният съд не е изложил никакви съображения относно наличието или липсата на което и да е от
основанията, посочени в разпоредбата на чл.146 от АПК, за които той следва да
следи независимо дали такива са
посочени в жалбата, както и не се
произнесъл по нито едно от възраженията, направени пред него. Иска се отмяна на
решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, както
и присъждане на направените разноски.
Ответникът по касационната жалба Областна дирекция „Земеделие“ Враца,
чрез процесуалния представител * Ц.Н. , в писмен отговор я оспорва, като заявява, че при постановяване на решението не са
допуснати сочените в касационната жалба нарушения, поради което прави искане
същото да бъде оставено в сила. В жалбата се развиват и подробни съображения
относно законосъобразността на оспорения пред въззивната инстанция административен акт. Прави се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите
страни не вземат становище по касационната жалба.
Участващият в касационното производство
прокурор дава заключение ,че решението на Районния съд е неправилно, тъй като
при постановяването му са допуснати
нарушения на материалния и процесуални закони, поради което прави искане за
отмяната му. Изтъква, че първостепенният съд не е обсъдил нито едно от
възраженията на жалбодателите и не се е произнесъл по съществото на спора,
поради което делото следва да се върне
на Районен съд Враца за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Настоящият съдебен състав,като взе
предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба против решението е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок,против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е и основателна по следните съображения:
Предмет на разглеждане пред
първостепенния съд е Заповед №220/12.11.2019г. на Директора на Областна
дирекция “Земеделие” Враца, с която е
извършено разпределение на земеделските земи в землището на *** по масиви, за
стопанската 2019-2020г. При постановяване на съдебния си акт Районният съд не е съобразил, че в административното
производство действа служебното начало и съгласно чл.168 ал.1 от АПК е следвало да провери законосъобразността на
оспорената пред него заповед на всички основания по чл.146 от същия кодекс,
независимо от това дали са посочени в предявената пред него жалба. Съгласно
ал.2 на същата разпоредба съдът е бил длъжен да се произнесе и относно валидността
на административния акт, дори да няма направено искане за това. Първостепенният
съд изобщо не е разгледал и не се е
произнесъл по нито едно възражение на
жалбодателите, единственото основание за отхвърляне на жалбата е твърдението, че за произнасяне по съществото
на спора са му необходими специални знания, а поради невнасяне на депозит
такива не са били приобщени в производството поради заличаването на допуснатата съдебна
експертиза. Не е обсъдено нито едно от представените с административната
преписка доказателства, които са достатъчни за извършване на съдебен
контрол за спазване на административната
процедура преди издаване на
административния акт. Като не е проявил процесуална активност в разрешаването
на спора и не е събрал необходимите му доказателства, а също така не
е изложил правнозначими аргументи за формиране на волята му за
приетия от него резултат, съдът е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и не е обосновал постановения от него съдебен акт, който по
тези съображения се явява неправилен.
При служебна
проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, съобразно задължението по чл.218 ал.2 от АПК, касационната инстанция установи, че производството пред
Районен съд Враца се е развило с ненадлежно
конституирана ответна страна. Оспореният административен акт е издаден
от Директора на ОД“Земеделие“ Враца в качеството му на едноличен административен
орган. Съгласно чл.153 ал.1 от АПК
страни в административното производство са оспорващият, органът, издал акта и
всички заинтересовани лица. В нарушение на тази разпоредба въззивният съд е
конституирал като страна по делото
ОД“Земеделие“ гр.Враца, което е различен административен орган от
Директора на дирекцията. Разглеждайки делото
с конституиране и призоваване на
нелегитимна страна, Районният съд е постановил недопустимо
решение, което следва да бъде обезсилено.
След
постановяване на решението на касационната инстанция, делото следва да се върне
на Районен съд Враца за ново разглеждане от друг състав на същия съд,
който с разпореждането си за конституиране
на страните да впише като
ответник Директора на ОД“Земеделие“ Враца, тъй като той е издателят на
оспорения административен акт.
При този
изход на спора касационната инстанция не следва да присъжда разноски, а такива
ще бъдат присъдени с решението на въззивната инстанция.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.3 АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ №260082/29.09.2020г. на Районен съд-Враца, постановено по адм.д. №4807/2019г.
по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Враца, при спазване на дадените указания.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.