Решение по дело №323/2017 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 54
Дата: 1 март 2018 г. (в сила от 25 март 2019 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20177120700323
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 01.03.2018 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на тринадесети февруари  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело323 по описа за 2017 г. на КАС и за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс

/АПК/, във вр. с чл.162 Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл.27, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Образувано е по жалба от Д.А.М. от ***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане  №*** от *** г. издаден от директора на ОД  на ДФ „Земеделие“ – Кърджали //АУПДВ/, с който на жалбоподателя е определено задължение в размер на 24 446 лева. Жалбоподателят твърди, че по силата на договор №*** г., сключен между него и ИД на ДФ „Земеделие“ на 30.05.2014 г. било извършено първо плащане, съгласно клаузите на договора. Веднага след финансирането, започнал изпълнението на договора, като закупил необходимите движими вещи и осигурил площ за отглеждане на продукцията. Сочи, че през месец януари, до средата на месец февруари 2015 г., паднали големи количества валежи, станали причина за погиване на част от стопанството. След подобряване на климатичните условия, предприел мерки за възстановяване на стопанството. Настъпилото засушаване и горещини обаче, довели до ново увреждане на стопанството. За горното уведомил ДФ „Земеделие“, но не получил становище и отговор. Веднага след подобряване на условията възстановил изцяло задължителната за първата година площ и разширил стопанството до окончателния размер, но последното не било констатирано от ответника, въпреки уведомяването му. Твърди, че към настоящия момент стопанството е в посочените в договора максимални размери и са изпълнени всички ангажименти по него. В тази връзка счита, че е изправна страна по сключения договор и не дължи горната сума. Иска от съда да отмени оспорения АУПДВ.  В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, като твърди неправилност на отразените констатации по липсата на изпълнение на сключения договор. Сочи, че в случая е доказано наличието на  форсмажорни обстоятелства, изключващи отговорността му. 

Ответникът - директор на ОД на ДФ „Земеделие“-Кърджали, чрез пълномощник, намира жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение. Излага съображения в писмено становище. Претендира разноски.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Безспорно е по делото, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗПЗП, регистриран с уникален рег.№***.

На 13.05.2014 г. между ДФ „Земеделие“ и жалбоподателя, като ползвател,  е сключен Договор №*** за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размер на 39 114 лв. по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по ПРСР за периода 2007-2013 г., за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес-плана. В договора е предвидено помощта да се изплаща на два етапа: първо плащане в размер на 24 446 лв., дължимо в рамките на нормативно установения срок, и второ плащане в размер на 14 668 лв., при нарастване на икономическия размер на стопанството с 4,84  икономически единици /ИЕ/. С т.3.1 от сключения договор, ползвателят се задължил да извърши  инвестициите, основните дейности и цели, заложени в бизнес-плана - Приложение 1,  в срок от 3 години от датата на подписване на договора.  С т.4.4, б.“й“ от договора е предвидено Фондът да откаже да извърши второ плащане и да изиска възстановяване на цялата сума на полученото първо плащане, в случаите, в които ползвателят не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството, съгласно чл.9, ал.1, т.8 от Наредба №9/03.04.2008 г. до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес-плана. 

По делото не се спори, че жалбоподателят е получил първо плащане в размер на 24 446 лв., съобразно предвиденото в т. 2.3, вр. с т.4.12 от сключения договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.   

Видно от приложените доказателства /л.83-96 от делото/, в периода 26.06.2015 г. - 29.06.2015 г., експерти от отдел „РТИ“  - ОД на ДФ “Земеделие“, гр.Кърджали извършили проверка на място, като в изготвен контролен лист отразили, че в стопанството на кандидата са налични 5 бр. лехи за отглеждане на калифорнийски червеи, от които само една, с площ 55,44 кв.м., е функционираща.  За останалите 4 лехи, с обща площ 266,91 кв.м. е установено, че не са населени с калифорнийски червеи. Жалбоподателят подписал изготвения контролен лист от проверката на място, като представил и декларация, в която отразил, че към 26.06.2015 г. в стопанството му има 250 кв.м. червеи, но поради огромното количество валежи и неблагоприятни атмосферни условия, функционира само една от лехите, а останалите са в процес на подмяна. Декларирано е, че в 30 дневен срок всичките 250 кв.м. ще бъдат в нормален производствен процес.

В периода 31.08.2015 г- 01.09.2015 г. е извършена втора проверка на място, видно от приложените доказателства /л. 132-143/, при която е констатирано наличието на 5 бр. лехи с обща площ 273,66 кв.м., от които 98,55 кв.м. били населени с калифорнийски червеи.  Проверката била извършена в присъствието на жалбоподателя, а контролният лист бил подписан от М. със забележка, че липсата на червеи на отделни места се дължи на продължителното засушаване и липсата на водоизточници в радиус от 3 км., довело до унищожаване на продукцията, поради липса на влага. На 16.09.2015 г., в деловодството на ДФ „Земеделие“ София, постъпило и писмено възражение от М., в което е посочено, че след декларираното на 26.06.2015 г., закупил нови червеи и тор и възстановил стопанството. Поради продължителната суша  през м.август обаче, всички водоизточници около стопанството пресъхнали и въпреки че пренасял вода с водоноски и поливал лехите два-три пъти седмично, загинали почти всички налични червеи.  По делото са приложени и доказателства /л.209-223/, че жалбоподателят, в качеството си на земеделски производител е наел цистерна за вода, за срок от 36 месеца, считано от 12.05.2015 г.; на 27.06.205 г. придобил калифорнийски червеи, за площ от 200 кв.м.; на 07.11.2014 г. закупил МПС; както и че на  01.07.2014 г. закупил синхронен генератор за ток и бензинова водна помпа.

По делото е приложена и справка изх.№***/*** г. от БАН, Национален институт по метеорология и хидрология-***, *** /л.202-203/, за количествата валежи за периода 01.02.2015 г. - 02.02.2015 г. и 21.01.2015г. – 10.02.2015 г., както и за максималните температури на въздуха през м. август 2015 г., засечени от станция ***,  относими и за ***, от която се установява, че отношението между нормата за валежи за м.февруари и количеството валежи за първата десетдневка на месец февруари 2015 г., е 251 %, т.е. падналите пред първата десетдневка валежи са два пъти и половина над установената норма за месеца. По отношение на максималната температура на въздуха, в справката е отбелязано, че трайно повишение на температурата, над 30 градуса се наблюдава от 06.07.2015 г.,  като измерената за периодите  01.08.2015 г. – 20.08.2015 г. и 28.08.2015 г. – 31.08.2015 г. максимална температура на въздуха, също надвишава 30 градуса. Обстоятелството, че поройните дъждове през м. февруари 2015 г., наводнили стопанството на жалбоподателя, както и за положените от последния усилия за поддържане на стопанството, се установява и от показанията на свидетеля К.  

Според приложеното писмено становище от М. М. – ***, обилните дъждове могат да предизвикат наводнения и масово измиране на калифорнийския червей. Оптималната температура за развитието им е 15-20 градуса,  като при по-високи температури, се налага разхлаждане чрез пръскане с вода.

Със Заповед №03-090-РД/247 от 09.12.2015 г., издадена от директора на ОД ДФ „Земеделие“-Кърджали, е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор №*** г., поради неизпълнение на задължението по т.4.4, б “й“ от договора и чл.9, ал.1, т.8 от Наредба №9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., изразяващо се в неподдържане на минималния размер на стопанството. Няма данни, заповедта да е била съобщена на жалбоподателя.  

С Нотариална покана за доброволно изпълнение изх.№***/*** г., получена от М. на 11.01.2016 г., ДФ „Земеделие“- РА е уведомила жалбоподателя, че отказва изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по сключения договор, поради неподдържане на минималния размер от 4 ИЕ на земеделското стопанство. Посочено е, че се дължи и връщане на полученото първо плащане в размер на 24 446 лв., ведно със законната лихва, след изтичане на 30 – дневния срок за доброволно възстановяване.

По делото е приложено писмо изх.№***/*** г., отправено до жалбоподателя, за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Липсват доказателства, последното писмо да е било съобщено на адресата.

С Акт за установяване на публично държавно вземане №*** от *** г. /изх.№***/*** г./, издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие“-Кърджали, предмет на настоящия спор, на жалбоподателя е определено задължение в размер на 24 446 лв., представляващо първо плащане по Договор №***/*** г. Актът е издаден на основание чл. 8, ал.1, т.11, вр. с чл.9, ал.1, т.8 и чл.33, ал.1 от Наредба №9/2008 г., чл.165 и чл.166 от ДОПК, и е мотивиран с неизпълнение на задължението по т.4.4, б “й“ от договора, както и на разпоредбата на чл.9, ал.1, т.8 от Наредба №9/03.04.2008 г., изразяващо се в неподдържане на минималния размер на стопанството. В акта е посочено, че представлява и акт за нередност по смисъла на чл.14, ал.1 от Наредбата за определяне на процедурите по администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, тъй като е първата писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение въз основа на конкретни факти за извършена нередност, поради което подлежи на незабавно вписване в регистъра за нередности. Процесният акт е получен от М. на 19.10.2017 г., видно от обратната разписка на л.10 от делото.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, според която икономическият размер на стопанството за периода на първата проверка:   26 -29.06.2015 г., при наличната обща площ на лехите - 266.91 кв.м., би бил 4.78 ИЕ,  а установените 55,44 кв.м., заселени с калифорнийски червеи, съответстват на 0.99 ИЕ. По отношение  на констатираното при извършената втора проверка на място, в периода 31.08.2015 г. - 01.09.2015 г., вещото лице е посочило, че при установените 5 бр. лехи, с обща площ 273,66 кв.м., размерът на стопанството би бил 4.90 ИЕ,   а 98,55 кв.м.,  съответстват на 1.76 ИЕ.   били населени с калифорнийски червеи.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимирано лице с правен интерес, и насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

При проверката за законосъобразност на оспорения акт, съдът констатира следното:

Съгласно чл. 20а, ал.1 от ЗПЗП (Нов - ДВ, бр. 18 от 2006 г.), изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, с правомощия да организира и ръководи дейността на агенцията и да я представлява /чл.20а, ал.2 от ЗПЗП/. Според действащия към момента на издаването на АУПДВ текст на чл.20а, ал.4 ЗПЗП (Нова – ДВ, бр. 12 от 2015 г.), на изпълнителния директор е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, на директорите на областните дирекции на фонда. С приложената по делото Заповед №***/*** г., основана на чл. 20а, ал.2 и 4 от ЗПЗП, чл. 11, ал.2, чл.44 и чл.45 от Устройствения правилник на ДФ ”Земеделие”, изпълнителният директор на ДФ ”Земеделие” е делегирал на директорите на ОД „Земеделие“, съобразно териториалната им компетентност, правомощията по издаване на АУПДВ по мярка 112 „Създаване стопанства на млади фермери“ по ПРСР 2007-2013 г. Следователно, оспореният АУПДВ, издаден от директора на ОД „Земеделие“ - Кърджали, е постановен от  компетентен орган, съобразно териториалната му компетентност и надлежно делегирани правомощия.

Съдът счита обаче, че актът е издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила.

Установяването на публичните вземания, според чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Разплащателната агенция, съгласно чл.27, ал.3 от ЗПЗП е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, като по силата на ал.5 от чл.27 ЗПЗП, вземанията на Разплащателната агенция /РА/, възникнали въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

Публичния характер на вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, вкл. и от европейските земеделски фондове и свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и лихвите за горните вземания, е указан и в чл.162, ал.2, т.8 и т.9 ДОПК.

В Закона за подпомагане на земеделските производители, не е предвиден ред за издаване на АУПДВ, поради което и по арг. от разпоредбата на чл.166, ал.2 ДОПК, следва да се приеме, че издаването на такъв акт, следва реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. 

С чл.26, ал.1 АПК, за административния орган е въведено задължение за уведомяване на заинтересованите граждани и организации, за започване на производството по издаване на акта. От доказателствата по делото не се установи, при издаване на процесния АУПДВ, административния орган да е изпълнил задълженията си, визирани в чл. 26 от АПК - да уведоми оспорващия за започнатото административно производство по издаване на АУПДВ. По делото е налично отправено до жалбоподателя писмо, за откриване на производството, но липсват доказателства, това писмо да е било съобщено на адресата, тъй като от приложеното известие за доставяне не може да се установи, че на 16.06.2017 г., на бащата на жалбоподателя, е доставено именно горното уведомително писмо за откриване на производството по издаване на АУПДВ. От своя страна, липсата на такова уведомяване е лишило жалбоподателя от възможността да упражни правата си по чл.34 АПК - да се запознае с административната преписка и да изрази становище.

Нарушен е и чл.35 от АПК, задължаващ административния орган да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. В случая, процесният  АУПДВ е основан пряко на нарушение на сключения договор, установено при извършени проверки на място. Установи се по делото, че във връзка с конкретно визираното в акта неизпълнение на задължение по т.4.4, б “й“ от договора, жалбоподателят е подал декларация, както и възражение, в които е посочил относими към случая причини, свързани с нетипични природни условия, въздействали сериозно върху неговото стопанство. Събрани са и  доказателства за положени от М. усилия, да поддържа стопанството в размера, предвиден в договора. Тези обстоятелства не са били обсъдени и взети предвид от административния орган при издаване на акта. Така, не е преценена възможността за прилагане хипотезата на чл.8, ал. 3 от Наредба №9/2008 г., според която, при неизпълнение на договорни задължения младият фермер не възстановява сумата, получена по чл. 6, т. 1 в случай на форсмажорни обстоятелства, но е недопустим за второ плащане по чл. 6, т. 2.

Допуснатите от органа нарушения на чл.26, ал.1, чл.34, ал.1 и ал.3 и чл.35 от АПК, са накърнили правото на жалбоподателя да участва в образуваното производство по издаване на акта, а последния е постановен, без да са преценени относимите по случая факти и обстоятелства. Горните нарушения на процесуалните правила съдът преценява като съществени, тъй като недопускането им би довело до постановяването на  различен по съдържание акт, поради което оспореният АУПДВ следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.

Административното производство по издаване на оспорения АУПДВ е започнато служебно, поради което след отмяната на акта, не е налице висящо производство, за да е необходимо връщане на преписката за ново произнасяне.

С оглед изхода на спора, и тъй като жалбоподателят не прави искане за деловодни разноски, такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане №09/112/10741/04/01 от 17.10.2017 г., издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали.  

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването, пред Върховния административен съд на РБ.

 

 

 

                                             СЪДИЯ: