№ 10691
гр. ******, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110154806 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Н. В. срещу ЗК „**********“
АД, с която е предявен частичен осъдителен иск за сумата от 1 000 лв. – част от вземане в
общ размер на 30 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
в резултат на ПТП на 30.01.2023 г. в гр. ******, причинено от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач, ведно със законната лихва
от 22.03.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 30.01.2023 г. в гр. ******, в района на кръстовището между ул.
„**********“ и ул. „**********“ е настъпило ПТП, причинено от виновното и
противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „*******“, с рег. №
***********, който не пропуснал движещия се с предимство по ул. „**********“ и
управляван от ищеца лек автомобил марка „*********“, с рег. № **********. Сочи, че към
този момента за лек автомобил марка „*******“, с рег. № ***********, е имало валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника.
Излага, че при инцидента му е причинено телесно увреждане – травма на окосмената част на
главата, а поради продължаващите болки в главата и появата на допълнителни оплаквания
/повръщане, гадене и дразнене от светлина/ на 23.02.2023 г. той се консултирал с невролог и
след извършена компютърна томография са установени разширени субарахоидни
пространства фронтално, поради което е поставена диагноза хронично посттравматично
главоболие и му е предписана медикаментозна терапия. Твърди, че приемал обезболяващи
медикаменти, но оплакванията продължили, поради което на 02.03.2023 г. отново посетил
медицински специалист. Сочи, че оплакванията му продължили около 6 месеца, през които
той избягвал слънчева светлина и ограничавал употребата на електронни устройства.
Излага, че инцидентът се отразил негативно и на психическото му здраве – станал неуверен
и ангажиран с мрачни мисли и емоции за бъдещето, развил висок стрес и кошмари, свързани
с инцидента, като и понастоящем продължава да изпитва безпокойство и силно притеснение
при шофиране. Твърди, че на 01.03.2023 г. посетил психиатър, който констатирал
разстройство в адаптацията с преобладаващо нарушение на други емоции вследствие на
инцидента и му изписал седативни лекарствени препарати. Посочва, че с молба от
1
22.03.2023 г. е поискал от ответника обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
във връзка с което е образувана щета № 0000-1000-04-23-7223, но по нея му било определено
обезщетение в размер на 500 лв., с размера на което не е съгласен. Счита, че от датата на
сезиране на ответника той е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Възразява, че ПТП е настъпило в резултат на поведението на
ищеца, който е управлявал лек автомобил марка „*********“, с рег. № **********, с
несъобразена с пътната обстановка скорост, поради което счита, че на основание чл. 494, ал.
1, т. 1 КЗ не му се дължи обезщетение. Оспорва настъпването на описаните в исковата молба
неимуществени вреди, както и тяхното конкретно проявление, интензитет и
продължителност, и причинно-следствената им връзка с инцидента. Изтъква, че се касае за
леко по интензитет произшествие, че е съставен протокол за ПТП без пострадали лица, че
при прегледа в спешна медицинска помощ ищецът е бил в съзнание и без оплаквания, че
липсват болничен лист за ползван отпуск по болест и рецепта за предписани на ищеца
медикаменти, както и че документи за повърхностна травма на главата има едва от
02.03.2023 г., когато такава рана би следвало вече да е зарастнала, а повръщането, гаденето и
дразненето от светлина, констатирани на 02.03.2023 г., също не биха могли да са в причинно-
следствена връзка със събитието. Оспорва посещението при психиатър на 01.03.2023 г. да е
извършено и констатираното разстройство в адаптацията да са във връзка с инцидента.
Релевира възражение за съпричиняване на ПТП и на вредите от ищеца поради това, че не се
е съобразил с намиращото се в кръстовището преди него друго превозно средство, каквото
задължение е имал, макар че се е движел по път с предимство, както и поради управление на
автомобила без поставен предпазен колан, като счита, че приносът му е 50 %. Оспорва
претендираното обезщетение като прекомерно. Поради неоснователност на иска за главното
вземане оспорва и претенцията за лихва. Оспорва и периода на забава, във връзка с което
сочи, че застрахователят не дължи незабавно плащане. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
С протоколно определение от 10.04.2025 г. е допуснато увеличение на размера на
частичния иск до сумата от 5 000 лв. – част от вземане в общ размер на 30 000 лв., ведно със
законната лихва.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал.
3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ.
Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите съгласно чл. 477, ал. 1 КЗ е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
С чл. 432, ал. 1 КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ за заплащане на дължимото обезщетение, какъвто именно е
предявен в случая.
С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ допустимостта на прекия иск на увреденото лице
при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за
плащане пред застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане, отказ
на застрахователя да плати обезщетение или несъгласие на увреденото лице с размера на
2
определеното или изплатеното обезщетение. По този начин законодателят е въвел
допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.
В случая с Определение № 48973/02.12.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда
проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно
предявяването на 22.03.2023 г. от ищеца пред ответника на претенция за обезщетение за
неимуществени вреди от процесното ПТП. От разпечатката от електронна кореспонденция
на л. 22 от делото, неоспорена от ответника, се установява, че в тази връзка е образувана
щета № 0000-1000-04-23-7223, по която е определено застрахователно обезщетение за ищеца
в размер на 500 лв., с което той очевидно не е съгласен предвид подаването на исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото производство. Ето защо съдът приема,
че искът е предявен при наличие на специфичната процесуална предпоставка по чл. 498, ал.
3, пр. 3 КЗ, респ. той е допустим.
За основателността на иска в доказателствената тежест на ищеца е да установи
следните обстоятелства: предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – че има вземане за непозволено
увреждане срещу водач на МПС, фактическият състав на който е виновно и противоправно
поведение на водача, в причинна връзка с което са произлезли твърдените неимуществени
вреди, както и какъв е техният размер; наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между делинквента и ответника – застраховател, валидно към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
В случая с доклада са обявени за безспорни между страните настъпването на
30.01.2023 г. в гр. ****** на ПТП между лек автомобил марка „*********“, с рег. №
**********, управляван от ищеца, и лек автомобил марка „*******“, с рег. № ***********,
и наличието към тази дата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за водача на лек автомобил марка „*******“, с рег. № ***********.
Съвкупната преценка на доказателствените материали по делото обуславя извод, че
поведението на водача на лек автомобил марка „*******“, с рег. № ***********, е причина
за настъпването на ПТП. Изяснява се, че на 30.01.2023 г., около 13:20 ч., лек автомобил
марка „*******“, с рег. № ***********, се е движил по ул. „**********“ с посока от ул.
„********“ към ул. „**************“ и на кръстовището с ул. „**********“ при маневра
ляв завой и наличието на пътен знак Б1 /„Пропусни движещите се по пътя с предимство“/
водачът не пропуснал и реализирал ПТП с движещия се по ул. „**********“ с посока от ул.
„**************“ срещу пътен знак Б3 /„Път с предимство“/ лек автомобил марка
„*********“, с рег. № **********, като вследствие на удара лек автомобил марка „*******“,
с рег. № ***********, продължил своето движение направо и ударил паркирано МПС с рег.
№ ********. Този механизъм безпротиворечиво се установява от всички относими към
въпроса писмени доказателства: Протокол за ПТП № ********, подписан от двамата водачи;
Декларация от М. С. М. – водач на лек автомобил марка „*******“, с рег. № ***********, в
която посочва, че е виновен, защото не е видял другото МПС, което се движело направо;
АУАН № **********/30.01.2023 г. за същото събитие, подписан без възражения от водача на
лек автомобил марка „*******“, с рег. № ***********; НП № **********002140/16.02.2023
г., връчено лично на М. С. М. и необжалвано от него, глобата по което дори е платена от
него в деня на връчването. Така установеният механизъм на ПТП намира експертна опора в
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което е прието без оспорвания на
страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно. От него се изяснява, че
мястото, където е възникнало първоначалното съприкосновение между превозните средства,
по дължина на пътното платно е на ул. „**********“ в района на кръстовището с ул.
„**********“ – в лентата за движение с посока от ул. „********“, считано по посоката на
движение на двете МПС, а по широчина на пътното платно – на около 10.50 м. вляво от
десния край на пътното платно на бул. „**********“, считано обратно на посоката на
движение на лек автомобил марка „*********“. Според заключението от техническа гледна
3
точка може да се направи извод, че причина за настъпването на процесното ПТП е
поведението на водача на лек автомобил марка „*******“, който при маневра ляв завой и
наличието на пътен знак Б1 /„Пропусни движещите се по пътя с предимство“/ не пропуска
движещия се по ул. „**********“ срещу пътен знак Б3 /„Път с предимство“/ лек автомобил
марка „**********“, вследствие на което настъпва ПТП между двете МПС. Установява се от
това заключение, че водачът на лек автомобил марка „*******“ е имал възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е пропуснал движещия се по ул.
„**********“ срещу пътен знак Б3 лек автомобил марка „*********“, след което
безпрепятствено да завърши своята маневра за ляв завой. В открито заседание вещото лице
Й. допълнително разяснява, че предвид разстоянието, изминато от лек автомобил марка
„*******“ от навлизане в лентата на движение на лек автомобил марка „*********“ до
мястото на удара, което е много малко, то при движение на лек автомобил марка „*******“ с
каквато и да е скорост над 5 км./ч. ударът за другия водач е бил технически непредотвратим,
а в случая от Декларацията на М., приложена по административно-наказателната преписка,
е видно, че той се е движел със скорост от 40 км./ч.
При така установените факти възражението на ответника, че инцидентът е настъпил
заради поведението на ищеца, а не на застрахования при него водач по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е неоснователно.
По силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, че поведението на М. С. М. – водач на
лек автомобил марка „*******“, с рег. № ***********, е виновно, като в случая ответникът
не е провел обратно доказване.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява следното: На
30.01.2023 г. след претърпяното ПТП като водач на лек автомобил при преглед от лекар в
екип на Център за спешна медицинска помощ при ищеца са установени данни за контузия
на главата с порезна рана челно към окосмената част на главата, което нараняване е
наложило първична хирургична обработка. Липсват данни за форма, размер и други
характеристики на травмираната зона. При този преглед е описан нормален соматичен и
неврологичен статус на пострадалия. Липсва проследяваща медицинска документация за
проведено лечение и наблюдение на ищеца до 23.02.2023 г., когато при преглед е съобщил,
че след претърпяното ПТП е без спомен за случилото се и се оплаква оттогава от главоболие,
гадене, постоянно повръщане, дразнене от светлината. От КТ – изследване са установени
данни за леко разширени пространства под меки мозъчни обвивки и е поставена диагноза
хронично посттравматично главоболие. На 01.03.2023 г. по повод същата симптоматика от
личен лекар е изказано съмнение за черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение.
Мозъчното сътресение е най-леката степен на закрита черепно-мозъчна травма и протича с
общомозъчни симптоми и без изразени огнищни неврологични прояви. В основата на
болестната картина лежат процеси на задържане /потискане/ в кората на главния мозък,
които настъпват в резултат на патофизиологични промени и невродинамични разстройства,
ангажиращи кората на големите мозъчни полукълба, а след това – и покорието и
сегментните рефлексни центрове /вкл. и вегетативните структури/. Дори при леко
сътресение са налице кратковременна дезориентираност и световъртеж, а може да се
установят понижен мускулен тонус, хипо-рефлексия, тазово-резервоарни нарушения,
забавена сърдечна дейност, спадане на артериалното налягане, разстройство на дишането и
други, каквито не са описани в конкретния случай. Много често болните се оплакват от
главоболие и повръщане. Симптомите се изявяват веднага след инцидента. В следващия
период процесът на задържане последователно отслабва в подкоровите структури и се
съсредоточава в големите мозъчни полукълба. При леките степени на сътресение при
пострадалите се отбелязват паметови нарушения, антиградна и ретроградна амнезия /загуба
на спомен за събития преди или след мозъчното сътресение, промяна във фиксационната
памет, дезориентация за време/. В конкретния случай съобразно медицинските документи не
е регистрирана никаква симптоматика, сочеща за черепно-мозъчна травма след инцидента –
4
не е съобщена и не е наблюдавана при единствения преглед, а от екипа на Бърза медицинска
помощ е описан нормален неврологичен и соматичен статус при пострадалия. Теоретично е
възможно след черепно-мозъчна травма по-късно да се наблюдават усилени вегетативни
рефлекси, главоболие, безсъние, световъртеж, светобоязън и други, каквито симптоми се
съобщават от пострадалия и са характерни за мозъчно сътресение, но липсата на
проследяване на здравословното му състояние за значим период от време /24 дни след ПТП/
на фона на наличните данни от първичния преглед не позволяват да се приеме /особено пък
еднозначно/, че съобщените на 23.02.2023 г. симптоми са именно от получена при него
черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение. Установеното от образно изследване наличие
на леко разширение на субарахноидалните пространства не е характерно за преживяно
мозъчно сътресение, а промяната на размера и налягането в субарахноидалното
пространство често е признак на възпалителен процес или тумор, но най-често развитието
на такива промени е следствие от възпалителен процес /често арахноидит или менингит/,
увеличаващ производството на цереброспинална течност, която постепенно разтяга
субарахноидалното пространство. Процесът се потенцира от налична механична бариера
пред изтичането на цереброспиналната течност, което е следствие от локално повишаване на
налягането и образуването на удължения в определена част на вентрикуларната система на
мозъка. Възможни са обаче и други механизми, които да доведат до разширяване на
субарахноидалното пространство, и по-специално е възможна временна промяна в размера
на циркулиращата течност система с реактивен мозъчен оток и намаляване на
вътречерепното пространство, дължащо се на хематом или абсцес. Симптоми на това
увреждане на меки мозъчни обвивки са упорито главоболие, гадене и подобно на фонтан
повръщане, повишена чувствителност към зрителни и слухови стимули, замаяност, като
степента на симптомите зависи от сериозността на развитието и това доколко широко е
субарахноидалното пространство. Травмата с контузия и порезна рана на главата е резултат
от действие на твърд тъп предмет и такъв с режещ ръб и може да се причини при ПТП от
достигане и удар на главата на пострадалия в счупено от удара стъкло на автомобила, а
съобразно данните за удар в предна лява част на лекия автомобил, управляван от
пострадалия, това може да се обясни с удар в страничното стъкло на лявата предна врата или
предното ветроопорно стъкло. От мекотъканната травма на главата при пострадалия са били
налични болки и страдания, които е възможно да са налагали временно медикаментозно
обезболяване. Средностатистически след травма на меки тъкани на главата възстановяване
настъпва до около 2 – 3 седмици след инцидента. Симптоматиката от прегледи на 23.02.2023
г. не може да се изключи да е във връзка с травмата на главата, но няма и обективно
основание за еднозначен извод за това. Въз основа на данните за налична травма в областта
на главата не може да се изключи от удара пострадалият да е получил и мозъчно сътресение
без изпадане в пълно безсъзнание, но без изява на симптоми непосредствено след инцидента
и без проследяващи медицински документи, регистриращи ранни оплаквания в дните след
инцидента, не може да се приеме еднозначно наличието на причинна връзка на
симптоматиката с травмата от инцидента, още повече че подобна симптоматика може да се
обуслови от болестен процес /хронични, включително и дегенеративни заболявания/, от
възпалителен процес или да е следствие от друг инцидент, а и такова разширение на
пространствата под паяжиновидна мозъчна обвивка не е типично и характерно за състояние
след мозъчно сътресение. Ако се приеме, че от инцидента е причинена и черепно-мозъчна
травма – мозъчно сътресение, то средностатистически с оглед данните за липса на изпадане
в пълно безсъзнание възстановяване на пострадалия от подобна травма настъпва до 20 – 25
дни след инцидента при спазване на необходимия режим и постстационарно лечение, а
неспазването на режим и лечение или наличието на хронични болестни промени могат да са
причина възстановяването да е за по-продължителен период от време, включително месеци.
В открито заседание вещото лице Г. разяснява, че всяка травма в областта на главата, която
може да доведе до рана, включително травмата при ищеца, би могла да причини мозъчно
5
сътресение, но в случая предвид изтеклото време от инцидента до провеждане на
изследването с КТ – скенер, при което е установено наличие на лек оток на меките мозъчни
обвивки, е възможно такъв оток да се получи при много други обстоятелства, включително и
болестно обусловени, макар по делото да няма данни за други болестни състояния на ищеца.
Установената симптоматика е характерна за мозъчно сътресение и тя е обективната
обосновка на поставената диагноза през м. март, но същевременно е изключено
персистирането и недиагностицирането на отока непосредствено след травмата, защото той
е свързан в началото със симптоматика, характерна за повишено вътречерепно налягане,
което се изявява веднага след причиняване на травмата и на самото мозъчно сътресение. За
да се обоснове толкова късно персистиране на този оток на меките мозъчни обвивки като
причинен от удар в главата, следва да се обсъжда не мозъчно сътресение, а черепно-мозъчна
травма с хемораргия, но в случая отокът не е коректно описан, което затруднява
определянето на причината за него. В обобщение вещото лице Г. изключва по-късно
съобщените оплаквания, непридружени от обективна неврологична симптоматика
/например скованост на врата, непоносимо главоболие, невъзможност да ходи, изява на
моторни смущения/, да са свързани травматично с лек оток на меките мозъчни обвивки,
защото за да има връзка, трябва да е налице мозъчна контузия, а тя, от своя страна, поражда
опасно за живота състояние, което се позитивира със съответните клинични признаци, които
се изявяват непосредствено след травмата и стават все по-ясно изразени в следващите
няколко дни, а в случая не са установени, а освен това, ако тези клинични признаци не се
лекуват във времето с ноотропни средства, противооточни медикаменти и т. н., те ще
доведат до увреждане, свързано с много тежка симптоматика и налагащо болнично лечение,
а тук няма такова нещо. Счита, че лекият оток на меките мозъчни обвивки е по-вероятно да е
или индивидуална особеност на ищеца, или да се дължи на болестно състояние. Разяснява,
че мекотъканното увреждане, което категорично е настъпило в резултат на ПТП, е довело до
болка и страдание, тъй като е имало рана, а доколкото кръвоснабдяването в тази част е
обилно, е имало и обилно кървене до оказването на медицинска помощ за обработване на
нараняването.
Съдът кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза в посочените
части /ведно с разясненията на вещото лице Г./ като пълно, обективно, компетентно и
обосновано. Ето защо съдът приема за установено, че травма като тази, която е причинена на
ищеца при процесното ПТП, теоретично би могла да причини мозъчно сътресение, но в
случая предвид липсата на изява на симптоми непосредствено след инцидента /такива данни
липсват както в медицинските документи, така и в показанията на свид. ***********/,
липсата на проследяващи медицински документи, регистриращи ранни оплаквания в дните
след инцидента, и факта, че подобна симптоматика може да се обуслови от болестен процес
/хронични, включително и дегенеративни заболявания/ или от възпалителен процес, не може
да се приеме за доказано от ищеца при условията на пълно главно доказване наличието на
причинно-следствена връзка на регистрираната на 23.02.2023 г. симптоматика с травмата от
инцидента, а е категорично установено единствено това, че травмата с контузия и порезна
рана на главата е резултат от процесното ПТП.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се изяснява следното: Преживяното по време на ПТП на
30.01.2023 г. и след това е свръхсилно негативно и включва цяла гама от силни отрицателни
емоционални преживявания – от емоционален шок и ужас от неизбежния сблъсък през
безпомощност, загуба на контрол, безпокойство и страх от вероятните последствия. Тези
болезнени преживявания рефлектират пряко негативно в реорганизация на личните и
социалните задължения и отговорности и рязко променят динамичния стереотип на живот и
дейност на ищеца. Тези преживявания отговарят на категорията остра стресова реакция
/свръхсилно емоционално пренапрежение/ като резултат от пряка жизнена застрашеност.
Психологически това е изразено в напрегнатост, многократно неволево връщане и
6
преживяване на травмиращото събитие, трудно заспиване и проблеми със съня, силно
главоболие, гадене и повръщане, дразнене от светлина, повишена раздразнителност. На
емоционално равнище острата стресова реакция е изразена в тревожност, съчетана с
раздраза и гняв заради затрудненията в справянето с ежедневните дейности при състояние
на непрекъснато главоболие, невъзможност да усеща радост от живота, липса на способност
за преживяване на радост, наслада и удоволствие от любими занимания и контакти с хора,
чувство на страх и опасения относно пълноценното възстановяване, страх дали ще може да
се справя с работата си, както преди, мъчителни мисли за отговорността пред семейството за
обезпечаване на живота и сигурността в процеса му на възстановяване, неяснота кога и
доколко ще възстанови предишната си физическа форма. На когнитивно ниво това се
проявява в невъзможност да се концентрира пълноценно върху обичайните ежедневни
дейности, намалена работоспособност, ограничаване на кръга от интереси. На поведенческо
ниво болковият синдром, който съпътства цялостния период на лечение и възстановяване, и
продължаващото главоболие се проявяват в нежелание за общуване, затваряне в себе си и
социално дистанциране поради невъзможност за нормално контактуване. Острата стресова
реакция по правило продължава от 2 до 4 седмици, а при ищеца тя е продължила
приблизително около 30 дни поради съпътстващото и неотзвучаващо главоболие,
световъртеж и търсенето на помощ за овладяването му. Посттравматичният стрес по
дефиниция трае най-малко месец и съпътства възстановителния процес, като е пряко и
правопропорционално зависим от него – колкото повече се подобряват физическият статус и
кондиция, толкова по-бързо се възстановява усещането за сила, увереност и надежда за
пълно възвръщане на физическата кондиция. По данни на ищеца при него той е продължил
около половин година. От друга страна обаче, като човек с високо съзнание и чувство за
отговорност към себе си, близките си и другите хора, ищецът изисква да бъде уважаван и
зачитан, като бъдат признати и удостоени с почтителност стресът, болките и страданията,
които е преживял по време на ПТП и в следващите месеци на възстановяване, защото за
него тези последици са значими и болезнени и никога няма да бъдат забравени, тъй като е
високо вероятно при голямо натоварване и умора главоболието да се появява, да се
възвръщат нощните кошмари и безпокойство, опасения и мрачни мисли. Ищецът е със силен
характер и към момента е успешно реализиран в желана от него сфера на дейност,
удовлетворен е от дейността си и постиженията си. Независимо от пълноценното
възстановяване инцидентът винаги ще присъства в съзнанието му като болезнено негативен
опит, ще предизвиква опасения и стремеж да предвиди и предотврати подобен случай, ще го
ограничава при вземането на решения дали да шофира или не, защото е преживял
безпомощността от невъзможността да избегнеш сблъсък. В открито заседание вещото лице
А.-С. разяснява, че понастоящем острата стресова реакция е напълно преживяна, а
хроничният стрес, който ищецът е преживял през месеците, през които не е могъл да се
отърси и да се справи с последствията от катастрофата, също е на изживяване, но ще има
остатъчни явления, защото при прекомерно натоварване и натрупване на много негативи
може пак да се получи главоболие или някакви странични остатъчни действия. Посочва, че
при В. е диагностицирана преди много години 80 % нетрудоспособност, като хронично
болните имат определени правила, които спазват, и лекарства, които получават, поради
което едно допълнително силно негативно преживяване разклаща в значителна степен
тяхното състояние, респ. рязко и грубо се нарушава динамичният стереотип на живот.
Съдът намира, че показанията на свид. *********** – приятел на ищеца, следва да
бъдат кредитирани изцяло като обективни, логични, последователни и намиращи опора в
другите доказателства по делото /в частност – в заключението на съдебно-психологичната
експертиза и в издадената рецепта от психиатър/. Той разказва, че разбрал за инцидента в
деня на настъпването му, но първите дни не могъл да види приятеля си, защото той не
вдигал телефона си и бил по болници, а за първи път го видял 2 дни по-късно. Тогава той
изглеждал доста зле, неадекватен, стресиран, не знаел какво се случва, постоянно говорел за
7
ПТП и повтарял: „Можеше да ме убият, можеше да ме убият“, имал нарязвания по лицето и
главата му била сцепена. Посочва, че ищецът започнал да се оплаква от главоболие и да
получава паник-атаки и ходел при психолог или психиатър, като започнал да пие
антидепресанти, които продължава да пие и понастоящем. Съобщава, че след инцидента
приятелят му не искал да се вози в кола заради страх, че ще го ударят и ще се случи същото,
а това затруднило и забавило връщането му към работа като шофьор на камион на „Пътна
помощ“ /върнал се едва след 2 – 3 месеца/, за което му била необходима подкрепа от
приятели. Междувременно имало проблеми от страна на работодателя му и не било сигурно
дали ще се върне на работа. Свидетелят разказва, че и понастоящем белегът от инцидента
продължава да е на главата на ищеца и е голям, както и че той често отказва работа и почти
никога не иска да работи нощем за разлика от преди. Заявява, че преди ПТП В. не се е
оплаквал от здравословни проблеми, а едва след инцидента *********** разбрал, че той е
имал ТЕЛК.
Съдът приема за доказано въз основа на съвкупната преценка на показанията на свид.
*********** и заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психологичната
експертизи, намиращи опора и в представените медицински документи, че на ищеца са
причинени при процесното събитие неимуществени вреди, изразяващи се от медицинска
гледна точка единствено в травма с контузия и порезна рана на главата, от която е останал
голям белег и понастоящем, а от психологична гледна точка – в продължила около 30 дни
остра стресова реакция /свръхсилно емоционално пренапрежение/ като резултат от пряка
жизнена застрашеност, намираща широка проява на психологическо /включително в силно
главоболие, гадене и повръщане, дразнене от светлина/, емоционално, когнитивно и
поведенческо ниво; в продължилия около половин година посттравматичен стрес; във
вероятността за остатъчни психологични последици от ПТП, защото инцидентът винаги ще
присъства в съзнанието на В. като болезнено негативен опит, ще предизвиква опасения и
стремеж да предвиди и предотврати подобен случай, ще го ограничава при вземането на
решения дали да шофира или не, защото е преживял безпомощността от невъзможността да
избегне сблъсък.
Причинно-следствена връзка между ПТП и твърдяното в исковата молба увреждане,
изразяващо се в разширени субарахоидни пространства фронтално, дало основание за
диагноза хронично посттравматично главоболие, не е доказана от ищеца при условията на
пълно и главно доказване. По делото се установява, че оплакванията на В. от силно
главоболие, гадене и повръщане, дразнене от светлина, са израз не на настъпило известно
време след инцидента усложнение в здравословното му състояние, причинено от травмата
от ПТП, а на преживяните от него остра стресова реакция и посттравматичен стрес заради
инцидента.
Предвид кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на нормата на
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и на валиден застрахователен договор по риск „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към момента на произшествието, сключен с ответното дружество в
качеството му на застраховател на виновния за деянието водач на МПС, във връзка с чието
неправомерно управление са причинени на ищеца посочените по-горе неимуществени
вреди, предявеният иск за заплащане на обезщетение за тяхната обезвреда се явява доказан
по основание.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на
обективни критерии, свързани например с вида на уврежданията, начина на настъпването
им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за
бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези и други. Справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
8
еквивалент на всички понесени от конкретното пострадало лице болки, страдания и
неудобства – физически, емоционални и психически сътресения, които намират отражение
върху здравето и върху психиката му и му създават дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
и/или психическото му състояние, и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди.
При определяне в случая на размера на понесените от ищеца неимуществени вреди в
съответствие с разясненията, дадени в т. 11 на ППВС № 4/1968 г., съдът взе предвид
следните обстоятелства: 1. момента на настъпване на събитието и социално-икономическата
конюнктура в страната към този период, определяща глобалните параметри на критерия за
справедливост, във връзка с което съобрази средната месечна работна заплата според НСИ;
2. възрастта на пострадалия към датата на събитието – около 46 години; 3. вида, характера и
степента на получените телесни увреждания – единствено травма с контузия и порезна рана
челно към окосмената част на главата; 4. начина, времетраенето и степента на тяхната
регенерация – необходимост от първоначална хирургична обработка на порезната рана, след
което възстановяването е протекло без медицински данни за лечение и за период от 2 – 3
седмици, но в случая са налице остатъчни последици – голям белег на главата; 5.
интензитетът на търпените болки, страдания и неудобства по време на възстановителния
процес – болка и страдание от мекотъканното увредане, които е възможно да са налагали
временно медикаментозно обезболяване, и обилно кървене от порезната рана до момента на
медицинското й обработване; 6. отражението на събитието върху психо-емоционалния
статус, което в случая е значително, защото ищецът е преживял остра стресова реакция за
период от около 30 дни и посттравматичен стрес за период от около 6 месеца, намерили
широка проява при него на психологическо, емоционално, когнитивно и поведенческо ниво,
включително в постоянно силно главоболие, страх да пътува в автомобил, затруднения при
връщането към работа и реорганизация на работния процес /започнал да отказва да работи
нощем/, като съществува риск да се наблюдават остатъчни последици и в бъдеще. С оглед на
всичко това, но давайки приоритет на наличието на останал загрозяващ белег от ПТП – от
една страна, и значителния психологически ефект от инцидента върху В. – от друга страна,
съдът приема, че следва да се определи на ищеца в съответствие с принципа на
справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от процесното
събитие в размер на 8 000 лв.
По възражението за съпричиняване на инцидента и на вредоносния резултат от ищеца
следва да се посочи следното:
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично в т. 7 на ППВС № 17/1963 г.
Прието е, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В настоящия случай ответникът навежда твърдение, че В. не се е съобразил с
намиращото се в кръстовището преди него друго превозно средство, каквото задължение е
имал, макар че се е движел по път с предимство, както и поради управление на автомобила
без поставен предпазен колан.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, преценено съвкупно с
данните в декларациите на двамата водачи по административно-наказателната преписка за
скоростите, с които те са се движели преди ПТП, се изяснява, че за ищеца ударът е бил
технически непредотвратим.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира и в
9
частта относно предпазния колан, се установява, че предназначението му е в началните
хилядни от секундата след ПТП да задържи, фиксира към седалката тялото на пасажерите и
с това да ги предпази от удари в интериора, защото фиксирайки тялото към седалката,
коланът съществено снижава амплитудата на движения на свободно подвижни глава и
крайници, с което намалява възможността за по-тежкото им травмиране. Вещото лице Г. в
своето заключение посочва, че коланът е най-ефективен при челен удар, а в конкретния
случая има данни за ексцентричност на удара – удар отпред вляво на лекия автомобил, което
дава основание за векторно движение на тялото на водача напред и наляво. При тези данни
вещото лице Г. не може да изключи свободноподвижната в шията глава да има достатъчна
амплитуда на движение, за да достигне и да се травмира с удар в страничното стъкло на
предната лява врата, дори и при поставен предпазен колан. Не следва нещо различно от
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, в което е посочено, че
обезопасителните колани, монтирани в автомобилите, задържат тялото на шофьора и
пътниците към седалката при наличие на отрицателно ускорение по направлението на
движение, т.е. при челни /фронтални/ сблъсъци. Макар че вещото лице Й. посочва в своето
заключение, че по делото няма данни за състоянието на колана след настъпване на
произшествието и дали същият е бил със задействан механизъм или е бил в изходно
положение, прибран към колоната на превозното средство, поради което не може да се
определи от техническа гледна точка дали водачът на лек автомобил марка „*********“ е
бил с поставен колан при възникване на ПТП, това в случая е ирелевантно, защото се касае
за удар между МПС под ъгъл, а не за челен сблъсък. Следователно в случая поставянето на
обезопасителен колан е без значение за настъпването на вредите.
След като доказателствената съвкупност не съдържа данни за поведение на ищеца,
което обективно да е допринесло за настъпване на инцидента и на вредите, съдът намира
възражението за съпричиняване за неоснователно.
По изложените съображения предявеният частичен иск е изцяло основателен.
Върху обезщетението ответникът дължи и законната лихва, считано от 22.03.2023 г. –
датата на уведомяване на застрахователя с предявяването на застрахователната претенция,
до окончателното плащане. В тази връзка съдът съобрази Решение № 50001/03.02.2023 г. по
т. д. № 2530/2021 г. на ВКС, I ТО, според което застрахователят по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите дължи по прекия иск на
увреденото лице лихва за забава върху застрахователното обезщетение от датата, на която е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита
на отговорност на застрахователя, а на основание чл. 497, ал. 1 КЗ дължи законна лихва за
собствената си забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, като от датата на деликта до уведомяване на застрахователя
обезщетението за забава /законната лихва за забава/ се дължи от делинквента на основание
чл. 86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на
основание застрахователния договор.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати в полза на ищеца сторените от него разноски в общ размер на 1 255 лв., както
следва: 400 лв. – държавна такса; 5 лв. – такса за съдебно удостоверение; 850 лв. – депозити
за вещи лица.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на процесуалния
представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ, размера на което предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът
определя на сумата от общо 600 лв.
Така мотивиран, съдът
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „**********“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. ******, бул. „**************, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл.
498, ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ на Д. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ж.к.
„**********, сумата от 5 000 лв. – част от вземане в общ размер на 30 000 лв.,
представляващо обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на
30.01.2023 г. в гр. ******, причинено от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач, ведно със законната лихва от
22.03.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1
255 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК „**********“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. ******, бул. „**************, да заплати на адв. Г. Б. Х. от САК, с личен №
**********, с адрес: гр. ******, ул. „********, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв
вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лв. – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на Д. Н. В..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11