РЕШЕНИЕ
№ 6344
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110165984 по описа за 2022 година
Ищцата Н. М. П. е предявила срещу ответника „П.П.М. ЕООД кумулативно
обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на извършеното и
със заповед № Заповед №15/24.10.2022г. уволнение и и неговата отмяна – правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; и 2) на основание чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.2 КТ за заплащане на
парично обезщетение в размер на 31562,46лв. за период от 24.10.2022 г. - 24.04.2023 г.
дължимо й поради оставането й без работа за времето през което е останала без работа; 4) на
основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 32,15лв. лихва за забава за периода от 10.11.2022г. –
01.12.2022г. На основание чл.224,ал.1 КТ сумата от 2906,30лв. –обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 10 дни. Претендира законна лихва върху обезщетенията
от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията. Претендира
разноски.
Ищцата твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника, като е
заемала длъжността длъжност „Инженер Инвеститорски контрол“ по силата на трудов
договор №10 /02.07.2020г. Заявява, че със Заповед №15/24.10.2022г. работодателят е
прекратил трудовия договор считано от 25.10.2022г. на основание чл.328,ал.1т.2 КТ.
Ищцата твърди, че заповедта е издадена в нарушение на правилата за представителство, тъй
като заповедта и е подписана само от един от управителите, при условие, че е посочен начин
на представителство „заедно“ като се има поне двама от вписаните общо трима управители.
Заявява, че уволнението и е извършено в нарушение на чл.333,ал.1,т.3 КТ, тъй като
ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.287 КТ да извършва определен брой и с
определена периодичност медицински прегледи и в този смисъл не е съставил годно
здравно досие на ищцата. Сочи, че работодателят при съкащаването на длъжността й не е
извършил подбор. Претендира разноски.
Ответникът „П.П.М. ЕООД, в законоустановения едномесечен срок, е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като излага подробни аргументи, че
при прекратяване на трудовото правоотношение е спазена законовата процедура и
уволнението на ищеца е законосъобразно. Заявява, че не оспорва факта, че не е извършван
подбор при съкращаването на ищцата, доколкото е съкратена единствена такава длъжност.
1
При условията на евентуално уважаване на ищцовите претенции прави възражение за
прихващане с изплатените на ищцата суми в размер на 17437,86лв. – изплатени
обезщетения по чл.220,али 1 и чл.222,ал.1 КТ. Претендира разноски.
С протоколно определение от 13.03.2023г. съдът е допуснал изменение на
претенцията по чл.225,ал.1 КТ като същата е намалена на сумата от 26467,19лв.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, че между тях било налице трудово правоотношение
между страните по делото възникнало на основание трудов договор №10/02.07.2020г, като
ищцата е заемала длъжността „Инженер – инвеститорски контрол/.
Не е спорно, по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява със Заповед №15/24.10.2022г., връчена лично на ищцата на същата дата, като
посоченото в нея уволнително основание е чл.328,ал.1 т.2 КТ. При връчване на заповедта
ищцата е посочила, че възразява срещу извършеното съкращаване и подбор, както и че
отказва да подпише декларацията по чл.333 КТ.
От страна на ответното дружество не се оспорва наведеното от ищцата твърдение, че
не е извършван подбор.
Със Заповед № РР-1/24.10.2022г. считано от 25.10.2022г. е утвърдено ново щатно
разписание в ответното дружество, като се закрива длъжността „Инженер, инвеститорски
контрол/.
Като писмено доказателство по делото е приет Учредителен акт на „П.П.М. ООД,
като в чл.17,ал.5 от него е посочено, че дружеството се управлява от трима управители, като
представителството се осъществява от поне двама от тях.
Видно от приетото по делото пълномощно Управителите на ответното дружество
А.Й. и Л.Л. са упълномощили последния да действа от името и за сметка на дружеството
самостоятелно, като изрично му е делегирана работодателска компетентност – да сключва,
изменя и прекратява трудови правоотношения със служители на дружеството.
Представена като писмено доказателство по делото е длъжностна характеристика на
заеманата от ищцата длъжност „Инженер – инвеститорски контрол“.
Видно от карта за предварителен медицински преглед представена от ищцата при
сключване на трудовия договор – на 30.06.2020г. ищцата не съобщава за минали
заболявания, като е посочено, че ищцата може да започне работа в „Е.Б.“ ЕООД.
От приетия по делото анкетен лист от 02.07.2020г., неоспорен от страните се
установява, че при постъпване на работа ищцата изрично е заявила, че няма регистрирани
професионални болести, няма трудоустрояване, няма трайно намалена работоспособност, не
се ползва от специалната закрила по чл.333, ал.2 КТ.
Представено е заключение от Служба трудова медицина „Медико“ ЕООД от
22.11.2021г. съгласно което ищата е пригодна да изпълнява длъжността „Инженер,
инвеститорски контрол“.
Установява се от представена по делото декларация за наличието или липсата на
обстоятелства по чл.333 КТ, че на 24.10.2022г. същата е представена за подпис на ищцата,
но последната е отказала да я подпише.
След извършена констатация в трудовата книжка на ищцата, се установява, че ищцата
е започнала работа при друг работодател от 15.02.2023г. с трудово възнаграждение от
3296лв.
Установява се от разпита на свидетелката Р.Б. – служител в „Т.Е.“ ЕООД, част от
групата „ YMV Груп“, в която група се намира и „П.П.М. ЕООД, на длъжност „Експерт
управление на човешки ресурси“. Свидетелят завява, че всички процеси, свързани с
администрирането на служители, от тяхното започване, представянето им в компанията до
2
прекратяването, минават през съответния екип, в който тя работи. Свидетелят заявява, че
трудовата функция на „инженер инвеститорски контрол“ изисква инженерно техническо
образование, тъй като е насочена към разглеждане на строителни документи, архитектурни
документи, свързани с извършването на целия строителен процес, съблюдаването за
неговото изпълнение, спазване на съответните графици за изпълнение и спазването на
разпоредбите за здраве и безопасност, като по отношение на длъжността на ищцата се е
касаело за обекти извън България. Свидетелят твърди, че не е имало друг служител на
дружеството, освен нея, който да е осъществявал тези трудови функции. Свидетелката
посочва, че „П.П.М. ЕООД и „Т.Е.“ ЕООД са една и съща група от дружества, под групата
на „YMV Груп“, като свидетелката твърди, че с оглед нейната длъжностна характеристика
функции следва да изпълнява административните функции и за дружеството „П.П.М. ЕООД
и разполага с пълномощно да представлява дружеството пред различни институции.
Заявява, че има трудов договор с „Т.Е.“ ЕООД, но конкретно с „П.П.М. ЕООД няма трудов
договор. Сочи, че е била свидетел на на връчването на документите свързани с уволнението
на Н. П., като е удостоверила отказа и да подпише Декларация за липса на обстоятелства по
чл. 333 от КТ. Твърди, че се е подписала като експерт управление на човешките ресурси,
защото заема такава позиция. Свидетелката твърди, че макар, че работи в „Т.Е.“ ЕООД,
обслужва и „П.П.М. ЕООД. Сочи, че след съкращаването на длъжността на ищцата, друга
такава длъжност в „П.П.М. ЕООД не е откривана.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
според условията на сключения между страните трудов договор основно месечно трудово
възнаграждение е 4537,21 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 462,79 лв. Допълнителното възнаграждение за стаж е в
размер на 0,6 % върху основното месечно трудово възнаграждение за всяка година трудов
стаж и професионален опит. Уговорен е платен годишен отпуск в размер на 20 дни. Вещото
лице посочва, че брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец на ищеца е
5812,61 лв. . което се формира от следните елементи с постоянен характер : основно трудово
възнаграждение - 5217,79 лева и 594,82 лева - допълнително възнаграждение -процент за
стаж и професионален опит. Вещото лице посочва, че размерът на обезщетението по
чл.225,ал.1 КТ при съобразяване на факта, че ищцата е започнала работа при друг
работодател възлиза на 26467,19лв. Отразено е в експертизата, че Към дата на прекратяване
на трудовото правоотношение размера на неизползвания платен год. отпуск е 5 работни дни.
При проверката е установено, че обезщетението по чл.224, ал. 1 от КТ за 5 работни дни е
начислено в размер на 1 453,15 лв. в платежен фиш за РЗ за м. октомври 2022 г. и е
изплатено заедно с трудовото възнаграждение за същия месец. Обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за времето след прекратяване на трудовото
правоотношение до датата на започване на новата работа за 6 работни дни е в размер на 1
743,78 лв.
Останалите представени по делото доказателства съдът не обсъжда, тъй като не
установяват релевантни за спора факти.
При така приетото за установено, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено, като процесната
уволнителна заповед е връчена на ищеца на 24.10.2022г. Тези факти не се оспорват от
ответника.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, а именно, че заеманата от ищеца длъжност е била единствена и е
съкратена с щатно разписание, утвърдено от компетентния орган и влязло в сила към датата
на уволнението, съответно че съкращението е реално - оставащите длъжности в щата са
различни и не включват в цялост функциите вменени на съкратената длъжност, както и че
заповедта за уволнение е връчена на ищеца на посочената в нея дата.
Възраженията на ищцата касателно незаконността на уволнението са в три насоки.
3
Първото възражение е свързано с обстоятелството, че уволнителната заповед е
подписана от лице действащо без представителна власт, само от един от управителите на
ответното дружество при уговорено в учредителния договор представителство на поне от
двамата от управителите. Възражението е неоснователно, по следните съображения:
В чл.36 ЗЗД е уредена принципна допустимост на представителството (по разпоредба
на закона или по волята на представлявания) за всички правни действия. Установява се от
приетото по делото и неоспорено от страните нотариално заверено пълномощно, че на един
от управителите на ответното дружество – Л.Л. са делегирани работодателски правомощия,
включително да сключва, изменя и прекратява трудови договори от името и за сметка на
дружеството. С оглед разясненията дадени в Тълкувателно решение № 6 от 11.01.2013 г. по
тълк. д. № 6 / 2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК е допустимо е делегиране на
работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово
правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192,
ал.1 КТ. КТ не съдържа забрана за упълномощаване за прекратяване на трудово
правоотношение, нито естеството на този акт изисква личното действие на работодателя.
Поради това упълномощаването е допустимо. Предвид горното съдът приема, че в случая
уволнителната заповед е издадена и подписана от лице, разполагащо с работодателска
компетентност и не се явява незаконосъобразна на това основание.
Второто възражение на ищцата е свързано с обстоятелството, че уволнението е
извършено в нарушение на чл.333,ал.1,т.3 КТ във връзка с чл.1,ал.1 от Наредба №5 от
20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат право на
закрилата по чл.333,ал.1 КТ. Ищцата твърди, че работодателят не е изпълнил задълженията
си по чл.287 КТ за задължителни предварителни и периодични медицински прегледи на
работниците.
Закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ има обективен характер и цели да запази
работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни
съображения. Когато работникът или служителят страда от болест, която е включена в
наредба на министъра на здравеопазването, работодателят е длъжен да проведе процедурата
по чл.333 КТ, като предварително събере информация дали той страда от заболяване и се
ползва от закрила при прекратяване на трудовото му правоотношение. Няма правно
значение дали работникът е уведомил работодателя за заболяванията си, тъй като във всички
случаи когато към деня на прекратяване на трудовия договор, работникът или служителят
обективно страда от заболяване включено в чл.1 от Наредба № 5/87 г., той се ползва от
закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ. По същество възраженията на ищцата представляват
възражение в насока, че работодателят не е изпълнил задължението си да събере
информация за здравословното състояние на ищцата /тъй като не са провеждани
необходимия брой профилактични прегледи и не е съставил годно здравно досие на
ищцата/. В Решение № 20 от 25.03.2020 г. по гр. д. № 2607 / 2019 г. на Върховен касационен
съд, 3-то гр. Отделение касационното обжалване е допуснато именно по въпроса допуснато
по въпроса дали несъбирането на информация за здравословното състояние на работника,
независимо от липсата на заболяване, е нарушение на предварителната закрила по чл. 333,
ал.1, т.3 КТ, като в него изрично се посочва, че неизпълнението на това задължение от
страна на работодателя в хипотезата на чл. 333, ал.1, т.3 КТ юридическият факт, който
поражда предварителна закрила е наличието на болест, включена в Наредба на МЗ. Никъде
в КТ не е постановено, че задължението за събиране на информация за здравословното
състояние на работника или служителя е случай на предварителната закрила, откъдето
следва, че несъбирането на информация за здравословното състояние само по себе си не
може да представлява нарушение на предварителната закрила. Приети са писмени
доказателства от които се установява, че към момента на постъпването си ищцата е
декларирала, че не страда от предвидените в горепосочената наредба заболявания, както и е
представено удостоверение от служба трудова медицина, че към 2021г. тя е била физически
годна да изпълнява длъжността, която е заемала.
Не се оспорва обстоятелството, че към датата на прекратяване на ТПО, работодателят
4
е поискал от ищцата да подпише декларация за наличие на обстоятелства по чл.333 КТ, като
последната е отказала да го направи, който отказ е удостоверен от свидетелят Безева.
Възприето е в съдебната практика, че при бездействие, изричен отказ или умишлено
затаяване на информация от работника или служителя, работодателят няма възможност да
проверява във всеки един случай на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2,
т. 6 КТ, ако не разполага с информация от преди това, дали служителят или работникът
страда от някоя от болестите по чл. 1 от Наредба № 5/87 г., нито правото да ги задължава да
преминат на задължителни медицински преглед преди прекратяване на трудовото
правоотношение за наличие на заболяване от вида на тези, за които се прилага закрила по
чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, От друга страна, работодателят няма как да принуди работниците или
служителите, ако не желаят, да му предоставят резултатите от медицински прегледи, нито да
ги изиска от медицинските специалисти.
В случаите, когато работодателят е предприел всички нужни действия, за спазване на
процедурата на чл. 333, ал.1 т. 3 и ал. 2 КТ, но именно със своето поведение служителят или
работникът сам е осуетил произнасяне на ТЕЛК и на инспекцията по труда, той не може да
черпи права от собственото си недобросъвестно поведение /в случая ищцата е отказала да
подпише декларация за наличие на обстоятелства по чл.333 КТ/. Общ принцип в правото е
изискването за добросъвестност при упражняване на предоставените права; изрично той е
прокламиран и в чл. 8, ал. 1 КТ, което изисква точно и честно отношение на всеки един
субекти по трудовото правоотношение, изпълнение на правата и задълженията в
съответствие със законовите разпоредби.
Съдът приема, че отказвайки да подпише представената й декларация ищцата сама е
осуетила възможността работодателят-ответник да изпълни процедурата предвидена в
чл.333 КТ, поради което не може да черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение.
Третото възражение на ищцата касае назаконосъобразност на уволнението, тъй като
работодателят не е изършил подбор. Горното обстоятелство не се оспорва от ответника, тъй
като последният заявява, че длъжността на ищцата е единствена и след промяна в щатното
разписание същата е закрита, което е довело и до съкращаването й.
Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата "съкращаване на
щата" се преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител
конкретна трудова функция. То е приложимо само когато съкращаването на щата е реално -
т. е., когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата
функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност.
Когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в
новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови
задължения, които предполагат и нови различни квалификационни изисквания за заемането
й, съкращаването на щата също е реално. Реално съкращаване на щата е налице и когато,
при запазване общата численост на персонала, се закриват щатни бройки за определени
длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции,
както и при трансформация на длъжности. Когато се преценява реалността на
съкращаването, преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед
естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само
от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения
по длъжностна характеристика. Едни и същи трудови задължения по длъжностна
характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната
длъжност; от йерархичното й място в структурата на работодателя; от предмета на дейност
и организацията на предприятието. За установяване на различие между присъщите трудови
функции на длъжности по щатното разписание на работодателя не е задължително да са
представени длъжностни характеристики за тях. Такива може й да не са съставени, това не
се отразява на валидността на трудовото правоотношение, не се отразява също и на
законността на уволнението, ако щатът действително е съкратен. От естеството на
възложената работа следва дали при едновременно закриване и създаване на длъжности е
5
налице реално съкращаване на щата, като естеството на работата може да се установява с
всички доказателствени средства. Съкращаване на щата е налице и при запазване или даже
увеличаване на бройки по щатното разписание, когато се съкращават определени длъжности
и същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на
извършваната работа.
Установява се от приетите по делото доказателства, че действително длъжност, че
действително длъжността на ищеца е заличена от щатното разписание.
Доказано е от страна на ответника, че е взето решение за премахване на единствената щатна
бройка за длъжността, заемана от ищеца, както и че други щатни бройки за същата
длъжност не са разкривани. Установи се, че и след съкращаването на длъжността на ищеца,
няма новооткрита длъжност с идентични или сходни по характер трудови функции с тези на
ищеца.
В случая заеманата от ищеца длъжност е единствена, поради което за работодателят
не съществува задължение да извършва подбор, поради което в това отношение
възражението е неоснователно.
Тоест, в случая е налице реално съкращаване в щата, поради което възражението на
ищеца е неоснователно.
При горното съдът намира предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за неоснователен,
поради което подлежи на отхвърляне, ведно със съединените с него искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225 КТ. Неоснователни са и останалите
предявени от ищцата искове с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД, както и искът по чл.224 КТ,
доколкото се обуславят от законността на извършеното уволнение. Искът за неизползван
платен годишен отпуск за времето през което ищцата е останала без работа се явява
допустим, но неоснователен, доколкото съдът възприе искът отхвърли иска за отмяна на
уволнението.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати
направените от ответника разноски. Ответникът претендира сумата от 7041лв. – адвокатски
хонорар. При своевременно направеното възражение за прекомерност съдът счита, че следва
да намали същото на 5325лв., като съобрази броя на предявените искове, оценяемите и
неоценяемите такива.
При този изход на спора направените разноски за държавна такса и депозит за вещо
лице остават за сметка на бюджета на съда.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. М. П. с ЕГН ************, предявени срещу „П.П.М.,
ЕИК ***, както следва: с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на уволнението,
извършено поради съкращаване на щата със Заповед № 15/24.10.2022 г.; с правно основание
чл.344,ал.1,т. КТ за възстановяването й на длъжността “Инженер Инвеститорски контрол “;
на основание чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.2 КТ за заплащане на парично обезщетение в
размер на 26467,19лв. за период от 24.10.2022 г. - 24.04.2023 г. дължимо й поради
оставането й без работа за времето през което е останала без работа; 4) на основание
чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 32,15лв. лихва за забава за периода от 10.11.2022г. – 01.1.2022г.
върху обезщетението по чл.225 КТ; на основание чл.224,ал.1 КТ сумата от 1743,78лв. –
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни.
ОСЪЖДА Н. М. П. с ЕГН 81**********да заплати на „П.П.М., ЕИК *** на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 5325лева – разноски по делото, представляващи
заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
6
който на основание чл.315,ал.2 от ГПК тече от 24.04.2023г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7