Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№6863 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците Х.П.Д.-М. и С.Х.М.
срещу решение от 29.11.2018 г. по гр.д. №40064/2017 г. на Софийския районен
съд, 119 състав, с което е признато за установено, че жалбоподателите дължат на
„Т.С.” ЕАД на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от по 1156,89 лв. за незаплатена топлинна енергия за
периода 01.07.2013 г. – 30.04.2015 г., сумата от по 172,80 лв. – обезщетение за
забава за периода 31.08.2013 г. – 28.07.2016 г., сумата от по 27,88 лв. за
дялово разпределение за периода 01.07.2013 г. – 30.042015 г., сумата от по 4,29
лв. – лихва за забава за периода 31.08.2013 г. – 28.07.2016 г., ведно със
законната лихва върху главниците от 08.08.2016 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №44436/2016 г. по описа на СРС, 119
състав, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски в заповедното
и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е необосновано,
незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Поддържат, че не са в облигационни отношения с
ищеца, както и че не им е доставяна топлинна енергия, респ. не е установено
реалното потребено количество такава. Жалбоподателят С.Х.М. твърди, че
предявените срещу него искове са недопустими, тъй като са предявени след
изтичане на срока по чл.415 ГПК. Предвид изложеното, жалбоподателите молят
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендират разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД
в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.”
ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. С
определение от 04.12.2017 г. заповедният съд е дал на заявителя указания по
чл.415 ГПК за предявяване на установителен иск срещу ответника С.Х.М., които
указания за връчени на заявителя на 18.12.2017 г., а исковата молба, с която са
предявени исковете за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК е депозирана на 17.01.2018 г., т.е. в едномесечния
срок. Обжалваното решение е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите
му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във
връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.4 Закон за енергетиката и енергийната
ефективност /отм./, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна
енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество –
ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.2 ЗЕЕЕ
отм., продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според
която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал,
поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.3 ЗЕЕЕ
отм., несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна
енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване
на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване
от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда
да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и
възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се
прилагат съответно правилата за договорите. Ответниците не е оспорили, че са
собственици на процесния топлоснабден имот през процесния период в срока за
отговор по чл.131 ГПК, като това обстоятелство се установява и от представения
нот. акт за продажба на недвижим имот №94, т.ІІІ, н.д. №455/27.10.2004 г. на
нот. Д.Т.. Ирелевантно е дали ответниците са страни по договора за дялово
разпределение в процесната сграда. Липсата на договор за дялово разпределение,
респ., че потребителят не е страна по него, не може да доведе до извод, че
потребителите на ТЕ не дължат цената на потребената от тях ТЕ, тъй като в тази
хипотеза доставчикът е длъжен да отчита потребените количества ТЕ по реда на
чл.61 ал.3 Наредба №16-334/2007 г. или по реда на чл.58 ал.5 вр. ал.3 т.2
Наредба №2 за топлоснабдяването /отм./.
От приетото по делото СТЕ е установено, че сградата, в която
се намира процесният апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за
дялово разпределение. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. В
случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено
от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните
изисквания, както и че сумите за топлинна енергия в имота на ответника и за
дялово разпределение са начислени в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката
От заключението на СТЕ се установи, че сумите за ТЕ, дължими
от ответника за процесния период, коригирани с изчислените суми при дяловото
разпределение, вкл. и и изравнителните сметки, са в общ размер на 2313,77 лв.
По делото е установено, че за процесния период услугата
дялово разпределение е извършвана от „Т.С.“ ЕООД, поради което и с оглед
осъществената услуга ответникът дължи заплащането и, която услуга е в общ
размер на сумата от 55,75 лв., видно от приетото по делото заключение на ССчЕ.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде
потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №549175/29.11.2018
г., постановено по гр.д. №40064/2017 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав.
Решението е постановено при участие на третото
лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.