№ 159
гр. Кюстендил, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20241500500215 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба
подадена от А. И. Й. с ЕГН **********, чрез адв. Х. Й. от САК, преупълномощена от
ЕАД „Д. М.“ насочена против Решение № 115 от 08.03.2024 г., постановено от РС –
Дупница по гр.д. № 1700/2023 г. по описа на същия съд.
С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил иска
на А. И. Й. за обявяване нищожност на клауза от договор за заем като неоснователен и
го е осъдил да заплати на „***“ гр.София 500 лв. деловодни разноски.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в цялост като релевира
доводи за неговата неправилност и необоснованост. Сочи, че, че процесният случай
касае такса за отпускане на кредит, и поддържа, че клаузата от договора, в която
същата е предвидена, е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП и
противоречи на добрите нрави. Твърди, че клаузата има неравноправен характер по
смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП, тъй като същата не е индивидуално уговорена. Иска
отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Претендира
присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната страна.
Кюстендилският окръжен съд счита че въззивната жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване
на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
1
въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба, с изключение
на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните.
При извършена проверка, съдът намира, че обжалваното решение е нищожно.
Съображения:
Процесуалният закон не съдържа норми, които да определят кога един съдебен
акт е нищожен, но такива критерии са въведени от съдебната практика. Приема се, че
нищожност на съдебно решение е налице в хипотезата на особено съществени пороци
(напр. когато решението не е постановено в предвидената от закона форма или е
постановено от незаконен състав (в случаите, когато актът е постановен от лице, което
няма качеството съдия или в състав без необходимия брой членове), както и когато
съдебният акт е напълно неясен в степен правораздавателната воля на решаващия
орган да не може да се изясни по пътя на тълкуването. Пороците, които водят до
нищожност на решението следователно са свързани с начина на формиране и
изразяване на волеизявлението на съда.
В чл. 236, ал.1 от ГПК е посочено необходимото съдържание на съдебното
решение. Съгласно тази норма то трябва да съдържа: 1. датата и мястото на
постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на
прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се
постановява решението; 4. имената, съответно наименованието и адреса на страните; 5.
какво постановява съдът по съществото на спора; 6. в тежест на кого се възлагат
разноските; 7. банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг
посочен от ищеца начин за плащане; 8. подлежи ли решението на обжалване, пред кой
съд и в какъв срок. Част от тези изисквания имат технически характер, но неспазването
на друга част от тях може да съставлява особено съществен порок на решението,
водещ до нищожността му.
В настоящия случай в диспозитива на решението на Дупнишкия районен съд не
е посочен ответника по иска, индивидуализиран посредством наименование, седалище
и адрес на управление. Това е пречка да бъдат очертани субективните предели на
решението. Изхождайки от понятието за нищожност, нищожно е това решение, което
само създава под някаква форма привидност, че съществува, респ. дори да влезе в сила,
то не би могло да има присъщите на действителните решения правни последици. При
липсата на посочен ответник по иска, не биха могли да се приложат правните
последици на чл.298 и чл. 299 от ГПК
Седва да се има предвид, че диспозитивът на съдебното решение не може да е
бланкетен и схематичен, без да възпроизвежда в нужната степен съответните данни за
правата, предмет на исковете, страните по тях и т. н. От обжалвания съдебен акт не е
ясна провораздавателната воля на съда. Решението – по начина, по който е
формулирано – не позволява да бъде припознато като валиден съдебен акт именно
поради липсата на надлежно, пълно и ясно волеизявление. Смисълът на обжалваното
решение не би могъл да се извлече, тъй като липсва и индивидуализация на
договорната клауза, чиято нищожност се иска, както и част от кой договор за заем е, т.
е. не са надлежно очертани и обективните предели на "разрешения" правен спор.
При тези обстоятелства въззивният съд намира, че обжалваното решение не
отговаря на изискванията за валидност на съдебното решение, доколкото изразената от
съда воля е напълно неясна, за да бъде проверена от въззивната инстанция.
С оглед посоченото, на основание чл.270, ал.1 от ГПК, следва да бъде прогласена
нищожността на обжалваното решение. Доколкото делото не подлежи на прекратяване,
същото следва да се върне на Районен съд Дупница за разглеждането му от друг състав
на съда.
При този изход на въззивното производство съдът не следва да се произнася по
направените искания за присъждане на деловодни разноски, тъй като не е налице
2
произнасяне по съществото на спора, а по отношение на валидността на атакуваното
решение. Предвид изхода на производството, по отношение на отговорността за
разноски във въззивното производство следва да се произнесе Районен съд- Дупница
при новото разглеждане на делото, тъй като същите следва да се присъдят с оглед
изхода на делото при новото му разглеждане и постановяване на решение по
съществото на спора от първоинстанционния съд, като същият съобрази и разноските,
направени при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 115 от 08.03.2024 г. на
Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 1700/2023 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3