Присъда по НЧХД №174/2024 на Районен съд - Димитровград

Мотиви към присъда № 19/ 26.03.2025 г., постановена по НЧХД№ 174/ 2024
г. по описа на РС- Димитровград.
1. Против А. Д. Д., род. на **** г. в гр. Димитровград, б. гр., жив. в гр.
Димитровград, висше образование,ЕГН**********, неосъждан, е депозирана
тъжба, с която е обвинен в това, че на 27.04.24 г. в гр. Димитровград е причинил
на Я. И. Я. лека телесна повреда, посредством нанасяне на удари с юмрук по
лицето и причиняване на отток с кръвонасядане и две малки охлузвания в
дясната половина на лицето, с което е причинено страдание без разстройство на
здравето - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.
2. Съдът е приел предявен в това производство за съвместно разглеждане и
гражданки иск от Я. И. Я., ЕГН**********, гр. Димитровград, ул. ****** да
бъде осъден А. Д. Д. да му заплати сумата в размер на 1,500.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени в следствие на деянията
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от
27.04.2024 г. до окончателно изплащане на сумата и направените по делото
разноски.
3. ПОВЕРЕНИКЪТ – адв. М. Х. при ХАК поддържа тъжбата, моли за признаване
на подсъдимият за виновен и уважаване на гражданският иск.
4. ЗАЩИТНИКЪТ- адв. Т. Н. при ХАК пледира невиновен на различни основания,
моли за разноски.
5. ПОДСЪДИМИЯТ - А. Д. Д. в обясненията си не се признава за виновен.
Съдът намира:
Материален закон:
6. НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС.
Чл. 130. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.,
бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е
лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева..
Факти по делото.
7. Съпругата на г- н Д.- г- жа Д.а имала интимна връзка с тъжителят г- н Я., която
продължила в периода от март 2023 г. до 14.02.2024 г. Г- н Д. разбрал за това и г-
жа Д.а на посочената дата прекратила връзката. Г- н Я. не би съгласен с този
развой на събитията и правил многократни опити да поднови контакт с г- жа Д.а,
което прераснало в повод за последната да подаде молба до РС- Димитровград за
отпочване на дело по реда на ЗЗкДН. Снабдила се със заповед за незабавна
защита №13/11.04.24 г. по г.д. № 558/24 г. по описа на РС- Димитровград.
8. На 17.04.24 г. г- н Я. бил предупреден по реда на чл. 65, ал.1 и 2 от ЗМВР да не
продължава да осъществява принуда по отношение на г- жа Д.а.
9. В периода от 13.02.24 г. до 27.04.24 г. г- н Д. бил наясно с опитите на г- н Я. да
търси контакт с г- жа Д.а, очевидно това го настроило негативно към г- н Я..
10. На 27.04.24 г. около 17- 18:00 часа, г- н Я. се намирал заедно със св. М. Б. на
лостове ,находящи се в близост до механа „Кортовете“, гр. Димитровград, в
непосредствена близост до стадион „Раковски“, където заедно тренирали. Г- н Я.
е посещавал всъщност занимания по бокс в гр. Димитровград, а св. М.Б. имал
познания по борба. В близост до тях имало трениращи тенис, между които и Д.
Б., на механата също имало клиенти, между които и св. С..
11. Относително тогава св. В. В., приятел на г- н Д., получил обаждане от баба си, с
което тя уведомила свидетелят, че детето на последният се намирало на
стадиона. Обадил се на г- н Д. и го поканил заедно да отидат до стадиона и да
1

приберат детето, последният се съгласил, като приел, че могат да използват
уредите там за тренировка. Спрели автомобила на паркинг до механата, а св. В.
В. звъннал на баба си, че ще се позабавят малко, защото били на уредите.
Слизайки от автомобила, свидетелят говорил и възприел, че г- н Д. бил в близост
до две момчета- познатият му г- н Я. и непознатия за свидетеля св. М. Б. . Между
г- н Д. и г- н Я. възникнал кратък диалог, в конотация с интимната връзка на
последният със съпругата на г- н Д.. В един момент двамата установили
физически контакт по между си, пряка намеса в който имал и св. Д. Б.. Намесил
се и св. В. В. , а междувременно конфликта бил възприет и от св. М. Б. и св. С..
Св. М. Б. се притекъл на място , с цел да предотврати боят. Възприел размахване
на ръце, по- скоро г- н Я. се отбранявал. Св. В. В. пък възприел нападение на св.
М. Б., както и на г- н Я., също се намесил за да предотврати сбиване. Св. М. Б.
пък приел, че г- н Д. е нападнал г- н Я. и неговата намеса била с целта на
останалите свидетели. Конфликта бил прекратен след 20- 30 секунди и
участниците в него се отстранили. Непосредствено след това св. М. Б. възприел
по лицето на г- н Я. червено на главата и счел, че е от удар . Г- н Я. се прибрал
след това у дома си , където бил възприет от майка си- св. Я.а към 21:00 часа, с
подутина по главата и силно главоболие, пресъздал какво се е случило.
Няколко дена след това слагали лед да спадне оттока, употребявал обезболяващи.
На 30.04.24 г. г- н Я. бил прегледан от съдебен лекар , констатирал телесни
повреди. В частност това било отток с кръвонасядане и две малки охлузвания в
дясната половина на челото, получени по механизъм на действие – твърди тъпи
предмети, като е причинено страдание, без болка.
12. Г- н Д. не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.
78а от НК.
13. Горните факти се установиха от гласните доказателствени средства, събрани по
делото, преценени по отделно и в съвкупността си , съдебно медицинска
експертиза, материали по приложена полицейска преписка и доказателства от
гражданското дело, свързани с издаване на заповед за незабавна защита и
справка за съдимост.
Правни изводи за съставомерност.
14. Съдът намира че по това дело доказателствата са до такава степен разнопосочни
, че е невъзможно да се приеме по стандарта на НПК , че е безспорно
установено ад е извършено деяние, което да е виновно сторено от подсъдимият.
15. Две групи свидетели са налице. В първата са св. Д. Б. и М. Б.- очевидци, според
които конфликта е физически сблъсък, при който г- н Д. се е нахвърлили към г-
н Я. и размахвайки ръце като че ли е ненесъл удар, или пък – не е възможно по
друг начин г- н Я. да е наранен , освен от удар , нанесен от г- н Д..
16. В тази връзка пост фактум това се подкрепя и от показанията на св. Я.а – по-
скоро по отношение на предаденото от нейният син и възприетото нараняване.
17.
18. За характера на телесната повреда е категорично заключението на вещото лице.
19. От друга страна са показанията на св. В. В. и св. С.- също преки очевидци.
Според първият от тях агресор е г- н Я., но на практика удар от страна на г- н Д.
против него няма. С. изобщо не посочва да е имало размяна на удари.
20. В тази връзка са и обясненията на г- н Д..
21. Последните бяха приети от съда със силно съмнение , предвид и правотно на г- н
Д. да се защитава , т.е. че са дадени в негов интерес. Въпреки това, няма как да
не се отбележи , че те силно припокриват изнесеното от двамата свидетели в тази
група.
22. Разколебан е съда, най – вече това се дължи на обстоятелството , че при разпита
2

и на св. Д. Б., и на св.М. Б., показанията им, че удар има нанесен са силно под
съмнение- първият изобщо извежда като логика , че удар е имало, вторият- след
многократно задаване на такъв въпрос от обвинението накрая заяви това.
Всъщност първоначалната му позиция е подобна на св. Д. Б.- че нее видял, но
няма как от друго да е зачервяването на г- н Я..
23. Убедително като резултат, но пък – неубедително като дата е и заключението на
д.- р Е., който преглежда г- н Я. три дена след инцидента.
24. Така според този съд , няма пряко доказателство ,което да посочва , че г- н Д.
нанася удар/ - и по г- н Я., в следствие на който/ - ито е причинено установеното
нараняване, довело пък до страдание.
25. Доказателствената тежест е върху обвинението ,стандарта не е покрит, логичният
извод е – недоказаност на обвинението.
26. Това , по аргумент от обратното на чл. 303, ал.2 от НПК задължи този съд да
признае г- н Д. за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение изцяло
За гражданки иск и разноски.
27. С оглед признаването на подсъдимият за невиновен , то и допустимият
граждански иск с основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД ,предявен от г- н Я. бе отхвърлен
изцяло.
28. По тези причини съдът възложи в тежест на г- н Я. направените от г- н Д.
разноски поделото- 800 лева за адвокат, те трябва да се платят изцяло от
обвинението.
Мотивиран така , съдът постанови своята присъда.
Съдия:

3

Номер на акта:	19
Дата:	26 март 2025 г. (в сила от 11 април 2025 г.)
Съдия:	Петър Владимиров Петров

Дело:	20245610200174
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	13 май 2024 г.

Присъда по НЧХД №174/2024 на Районен съд - Димитровград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите