Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ……………….2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети юни две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при участието на секретаря Б.ГЕШЕВА
и прокурора Д.ДОЧЕВ, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.а.н. дело №2082 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.378, ал.5 от НПК вр. с глава ХХІ от НПК.
С Решение от 29.01.2018г., постановено по НАХД №16126/2017г. по описа на
СРС, НО, 129-ти състав е признал обвиняемия А.А.К. за ВИНОВЕН в това, че на
05.05.2017 г., около 01:30 часа, в гр. София, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „745 И“ с рег.№*******,
движещ се по бул. „Т.А.“*** към бул. „Опълченска“ и на кръстовището с ул.
„Одрин“ нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.6, т.1 от ЗДвП:
„ Участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали вр. чл.12,
ал.1 от ЗДвП: „За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки,
стеснени и други участъци от пътя се използват пътни светофари, които подават
сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят. “, вр. чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП: „Светлинните сигнали имат следното значение: червена светлина означава
„Преминаването забранено“... “, като при светеща червена
светлина на светофара навлязъл в кръстовището и реализирал пътно- транспортно
произшествие с движещия се по ул. „Одрин“ с посока на движение от бул.
Александър Стамболийски“ към ул. „Пиротска“ лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Аурис“ с per. №******* и по
непредпазливост причинил на водача на същия - В.С.М.средна телесна повреда,
изразяваща се в изкълчване на лявата раменно-лопаткова става, което е довело до
трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни
- престъпление по чл.343, ал.1, б. ”б ”, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК,
поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, вр. чл.378, ал.4, т.1 от НПК го
е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност, като му е НАЛОЖИЛ административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди / лева.
На основание чл.78а, ал.4, вр. чл.343г, вр. чл.343,
ал.1 б. ”б ”, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът е лишил обвиняемия К. от право да
управлява МПС за срок от 1 /една/ година.
С решението и с оглед изхода от делото, СРС на основание
чл.189, ал.3 НПК, е осъдил А.К. да заплати в полза и по сметка на СДВР, сумата от 275,08 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски за
експертизи и в полза, и по сметка на Софийски районен съд, сумата от 50.00 лева, представляваща направени в хода на съдебното производство пред
първоинстанционния съд разноски за възнаграждение за вещо лице.
Срещу това решение е подадена жалба от защитника на
обвиняемия – адв. Р.П., в която се сочи, че решението на първия съд е
неправилно и незаконосъобразно, иска се неговата отмяна, като едновременно с
това се иска допускането на нова СМЕ, която да бъде изготвена от експерт със
специалност „образна диагностика“, като според защитника вещото лице не бива да
е с месторабота в „Пирогов“, без да се изтъкват доводи в тази насока. Като
аргументи за това доказателствено искане се сочи липсата по делото на
резултатите от рентгенографията на пострадалата, както и обстоятелството, че
вещото лице, изготвило СМЕ в ДП, не е със специалност „образна диагностика“ и
същото не се е запознало в цялост с проведените на пострадалата изследвания и
лечение /доколкото в материалите по делото не са приложени самите
рентгенографски снимки/.
Алтернативно се прави искане за намаляване на
наложеното на обвиняемия наказание „глоба“ до предвидения в закона минимум,
както и за отмяна на наложеното му наказание „лишаване от право да управлява
МПС“.
В разпоредително заседание на 10.05.2018г., въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, но е уважил искането на
защитата за допускане и назначаване на нова СМЕ, като с оглед отстраняване на
изразените от защита съмнения по отношение притежаваните знания от вещото лице
досежно естеството на получените от
пострадалата наранявания, е приел, че следва да бъдат назначени две вещи лица с
различни специалности. Въззивният съдебен състав не е намерил за основателно
искането на защитника, вещото лице да бъде със специалност „образна
диагностика“, тъй като видно от приложената медицинска документация, се касае за травма, изразяваща
се в изкълчване на раменна става, а съмненията на защитата касаят основно
процеса и продължителността на лечение на това заболяване, както и периода от
време, за което крайникът е останал обездвижен. С оглед на наличните данни за
естеството на причиненото на пострадалото лице нараняване, съдът е приел, че
допуснатата нова СМЕ, следва да бъде извършена от вещо лице със специалност
„ортопедия и травматология“ и вещо лице със специалност „физикална терапия и
рехабилитация“. Въззивният съд е счел, че експертното заключение следва да се
изготви, след като вещите лица се запознаят с цялата, налична по делото
медицинска документация, както и с документацията, съхранена в болница
„Пирогов“, включително и наличните резултати от направените рентгенографии,
като след запознаване с посочените материали, вещите лица да дадат отговор на
същите въпроси, които са били поставени на СМЕ, изготвена в ДП.
Пред
въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура изразява
становище, че жалбата подадена срещу първоинстанционното решение е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, намира, че от
доказателствата по делото се установява механизма на осъщественото деяние, по
отношение на наложеното наказание, счита същото за правилно определено и
отговарящо на целите, заложени в чл.36, ал.1 от НК.
Защитникът на обвиняемия – адв. П.,
моли жалбата срещу решението да бъде уважена. Изтъква, че и след приемане на
заключението по КСМЕ, назначена от въззивния съд, не може да се твърди с
категоричност, че става въпрос за средна
телесна повреда, причинена на пострадалата, доколкото неясно остава дали
последната е провеждала рехабилитационно лечение и колко време е продължило то,
ако изобщо е проведено, счита, че се касае по-скоро за голяма степен на
вероятност причиненото на пострадалата нараняване, вследствие на ПТП-то, да е
средна телесна повреда, без този извод да е категоричен. Пледира за намаляване
на размера на наложената на обвиняемия глоба, тъй като финансовото му състояние
се е влошило, поради прекратяване на трудовото му правоотношение, както и за
отмяна на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, защото се касае за
непредпазливо деяние и по делото не се съдържат категорични доказателства, че
обвиняемият е недисциплиниран шофьор.
Обвиняемият А.А.К., в лична защита, заявява, че желае
да му бъде намалена глобата, тъй като е останал без работа поради фалит на
ресторанта, в който е работел, в последната си дума, иска намаляване на
наложеното му наказание.
Софийски градски съд, след
като обсъди доводите в жалбата, нейното допълнение, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице основания за неговото отменяване или
изменяване, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционното решение е постановено при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително и тези, събрани
допълнително от въззивния съд. Събраните пред първата инстанция доказателства
са обсъдени обстойно и в цялост в мотивите на решението. Въз основа на този
доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:
Обвиняемият А.А.К.
е роден на ***г***, българин е, български гражданин, неженен, неосъждан, със
средно образование, е постоянен адрес:***. Видно от представената от ОПП-СДВР
справка-картон на водача, към 2007г. обвиняемият К. е бил правоспособен водач
на МПС, притежава СУМПС, издадено на 23.07.2014 г., със срок на валидност до
23.07.2024 г.
На
05.05.2017г., около 01.30 часа, в гр. София ,обвиняемият А.К. управлявал лек
автомобил марка „БМВ”, модел „745 И” е рег.№ ******ВК, движещ се по бул.”Т.А.”***
към ул.”Опълченска”, като в управляваното от него МПС се возели и свидетелите Н.Х.Я./на
задна седалка в ляво/ и И.Н.А./на предна дясна седалка/. Приближавайки
кръстовището с ул.”Одрин”, управляваният от обвиняемия К. лек автомобил, се
движел със скорост от около 65 км/час. В същия момент, в посока от дясно на
ляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил „БМВ”, по ул.”Одрин”, се
движил лек автомобил „Тойота Аурис” с рег.№ *******, управляван от свидетелката
В.М.. Кръстовището се регулирало от светофарна уредба. Обвиняемият следвало да
продължи направо през кръстовището. В средната лента на пътното платно на
червен сигнал бил спрял автомобил „Порше Кайен” с неустановен номер, в който на
предна дясна седалка се возела свидетелката П.С.П.. Обвиняемият, вместо да спре
на забранителния сигнал на светофара, продължил пътя си в дясна лента,
навлизайки в кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната уредба.
По същото време светнал зелен сигнал на светофара за свидетелката М. и тя
потеглила по ул.”Одрин”. Преди това била спряла като първа кола, изчакваща
светването на разрешителен сигнал на светофара, за да потегли. При навлизането
в кръстовището била ударена от управлявания от обвиняемия автомобил, като
съприкосновението било между предна дясна част на л.а. „БМВ“ и предна лява част
на л.а. „Тойота“.
Съгласно назначената
и изготвена по делото АТЕ, след изследване и установяване на точното място на
произшествието, скоростта на движение на лекия автомобил марка „БМВ”,
управляван от обвиняемия К. е била не по-малко от 65 км./ч., а опасната зона за
спиране на същия при тази скорост, е била 48 м. Заключението на вещите лица по
посочената експертиза, установява, че в момента на навлизане в кръстовището на
двата автомобила и към момента на удара между тях, л.а. „Тойота“, управляван от
свидетелката М. е навлязъл на зелен разрешителен сигнал, а л.а. „БМВ“,
управляван от обвиняемия К., е навлязъл в кръстовището на червен забранителен
сигнал, като от техническа гледна точка, причина за настъпване на ПТП са
субективните действия на водача на автомобила „БМВ“, а именно обвиняемият К.,
който е навлязъл в кръстовището при червен забранителен сигнал на светофарната
уредба, като водачът на същия е имал възможност да предотврати настъпването на
ПТП, като не навлиза в кръстовището при червен забранителен сигнал на
светофарната уредба.
В резултат
на така реализираното ПТП между лекия автомобил „БМВ”, модел „745 И” е рег.№ ******ВК,
управляван от обвиняемия К. и лек автомобил „Тойота Аурис” с рег.№ *******,
управляван от свидетелката В.М., на последната са били причинени телесни
увреждания, които съгласно заключенията на изготвената СМЕ в досъдебното производство
и КСМЕ, изготвена в хода на въззивното съдебно следствие, са следните:
изкълчване на лявата ключично-лопаткова /раменно-лопаткова/ става, което е
довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок
повече от 30 дни, мозъчно сътресение без загуба на съзнание, малки ранички в
областта на 4 и 5-ти пръсти на дясната ръка и в областта на 4-ти пръст на
лявата ръка, обширни кръвонасядания в областта на дясното бедро, коляно и
подбедрица, в областта на лявото бедро, лявото коляно и подбедрица по предна и
задна повърхности, които наранявания представляват временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Посочената
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, от събраните на досъдебното производство
доказателства, приобщени от първия съд по реда на чл.283, вр.чл.378, ал.2 от НПК, които са: показания
на свидетелите: Н.Х.Я./л.21-22/, И.Н.А./л.30-31 и л.32/, П.С.П. /л.27-28/, В.С.М./л.34-35/,
СМЕ /л.48-49/ и АТЕ /л.58-70/, обясненията на обвиняемия К., депозирани пред
първия съд и писмените доказателства и доказателствени средства: фиш за спешна
медицинска помощ /л.56/; епикриза от УМБАЛ „Пирогов“, издадена на В.М. от
05.05.2017 г./л.50/; СМУ №61/2017 г., издадено на В.М. след преглед от съдебен
лекар в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ гр. Габрово /л.51-54/; амбулаторен лист
№1073/10.05.2017 г.; справка за съдимост на обвиняемия К.; писмо с изх.№553/20.06.2017г.
от „И.Т.С.“АД, ведно със схема на разположението на светофарната уредба на
кръстовището на бул. „Т. А.“*** - ул. „Одрин“ и план на фазите за преминаване
през кръстовището и циклограма на светофарната уредба /л.40-46/, констативен
протокол №К-292 на ОПП-СДВР /л.6/, протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно със скица и албум /л.10-15/,
както и от
доказателствата, събрани в проведеното въззивно съдебно следствие: справка за
постъпили данни от болнични листове, за периода 05.05.2017г. – 03.05.2018г., справка
за извършени прегледи на В.М. от НОИ, КСМЕ, заповед за прекратяване на трудово
правоотношение, договор за покупко-продажба на МПС, договор за продажба на
двигател.
В доказателствената съвкупност не
се откриват противоречия относно фактите и обстоятелствата от значение за
предмета на доказване по делото. Времето, мястото и начинът на настъпване на процесното
ПТП се установяват по един несъмнен и категоричен начин от всички приобщени
доказателства по делото - свидетелски показания и писмени доказателства, без
наличие на каквито и да е противоречия по отношение на тези съставомерни факти.
Първостепенният съд е
направил обстоен анализ на доказателствата, събрани в хода на проведеното от
него съдебно следствие и в досъдебната фаза на процеса, като въззивната
инстанция се солидаризира изцяло с анализа, направен от районния съд. Относно авторството на
деянието, времето, мястото, механизмът на процесното ПТП, както и причините за
настъпването му, не се спори от страните. Спорният момент касае характера на
причиненото на пострадалата М. телесно увреждане, изразяващо се в изкълчване на лявата ключично-лопаткова става, както и дали това
увреждане е пряка и непосредствена последица от реализираното ПТП или се дължи
на други причини.
Първостепенният съд е
изложил подробни съображения в тази насока, като в мотивите към атакуваното
решение ясно е посочил въз основа на кои доказателства и доказателствени
средства е достигнал до извод, че причиненото на пострадалата М. телесно
увреждане, обективира признаците на средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 НК, както и защо приема, че същото е получено в резултат от
инкриминираното ПТП. Въззивният съдебен състав споделя изцяло доводите на
състава при СРС досежно тези обстоятелства, но тъй като възраженията на
защитата, направени пред въззивния съд, се отнасят именно до тях, е нужно да
бъдат отново обсъдени.
Заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство СМЕ, се потвърждава напълно от изготвеното и
прието в хода на въззивното съдебно следствие, заключение на КСМЕ. Тъй като
вещото лице, изготвило СМЕ не е било запознато с рентгенографиите, направени на
пострадалата, въззивният състав е допуснал КСМЕ, като предварително е указал на
вещите лица, че следва да дадат своето заключение, след като се запознаят освен
с наличната по делото медицинска документация, касаеща пострадалата и с
медицинските документи, съхранявани в болница „Пирогов“, включително и с
наличните резултати от извършени рентгенографски изследвания.
Вещите лица по КСМЕ са дали
своето заключение въз основа на всички документи, изготвени във връзка с получените
от пострадалата наранявания, както и въз основа на наличните рентгенографии. В
съдебно заседание пред въззивния съд, вещите лица обстойно и изчерпателно коментираха
нараняването на лявата раменна става, като посредством тези разяснения с
нужната степен на категоричност бе установено, че пострадалата М. е получила
изкълчване на лявата ключично-лопаткова /раменна/ става, което нараняване
затруднява движенията на горния ляв крайник за период по-дълъг от 30 дни.
Вещото лице Й., при разпита си пред въззивния съд, заяви, че в конкретния
случай, имобилизацията на крайника е продължила 30 дни, като периодът на
рехабилитационните процедури след това е не по-малко от 2 месеца, за да се
получи пълно раздвижване на засегнатия крайник, поради което не е възможно оздравителният
процес да настъпи преди 30 дни. Вещото лице С.поясни, че при лечението на М.
имобилизацията на засегнатия крайник е продължила 30 дни, след което е
направена нова рентгенова снимка, видно от която, лечението не е било особено
успешно.С.разясни още, че при подобен род травми, при неправилно лечение, се
нарушава функцията на крайника, тъй като ключцата има подпорна функция по
отношение на раменната става, като в случая се касае за пълна луксация, защото видно
от рентгеновата снимка, е налице освен разминаване на костите и скъсяване,
което означава, че костите са се разминали в цялата си дебелина. Вещото лице С.,
въз основа на приложените рентгенографии, изясни и механизма на получаване на
това травматично увреждане при пострадалата, като посочи, че луксацията на
лявата раменна става е получена вследствие на страничен удар в областта на
рамото, като ударът е с по-голяма площ, за да се измести цялата ръка спрямо
рамото, както е в случая при М., докато при ограничен удар, с по-малка площ, би
се получило по-скоро счупване, отколкото изкълчване /разместване на костите/. От
приетото заключение на КСМЕ и допълнителните пояснения на вещите лица, дадени в
хода на въззивното съдебно следствие, за въззивния съд не остана съмнение, че
при процесното ПТП, на пострадалата В.М. е причинено изкълчване
на лявата ключично-лопаткова става, лечението на което е продължило повече от 30 дни, респ. затруднението
на движението на левия горен крайник е продължило за период по-дълъг от 30 дни
и представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Относно изразените от защитата съмнения, че
описаното травматично увреждане, субсумиращо признаците на средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК, може да е получено по друго време, а не
при процесното ПТП, следва да се спомене, че рентгеновите снимки на лявата
раменна става на пострадалата, установяващи наличието на изкълчване на тази
става, са именно от 05.05.2017г., датата на настъпване на пътно-транспортното
произшествие. На следващо място, свидетелката П., в показанията си сочи, че
след процесното ПТП, пострадалата й се оплакала от силна болка в лявото рамо.
Показанията на тази свидетелка се подкрепят и от разясненията на вещото лице С.,
който заяви пред въззивния съд, че при този вид травми първоначално болките са
силни, след това отзвучават, но функцията на крайника е нарушена. При наличието
на тези доказателства, според въззивния състав, аналогично на първия съд, е
безспорно установено, че описаното травматично увреждане, засягащо лявата
раменна става на пострадалата М. и представляващо средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 НК, е пряка и непосредствена последица от
инкриминираното ПТП.
При така събраните доказателства
от районния съд, обстойно анализирани в мотивите на атакуваното решение, както
и въз основа на събраните от въззивния състав доказателства, по категоричен
начин се установява, че обвиняемият К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б. ”б ”, пр.2, вр.чл.342,
ал.1, пр.3 от НК.
От обективна страна - на 05.05.2017 г., около 01:30 часа, в гр. София, обвиняемият А.А.К., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „745
И“ с рег.№*******, движещ се по бул. „Т.А.“*** към бул. „Опълченска“ и на
кръстовището с ул. „Одрин“ нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл.6, т.1 от ЗДвП: „ Участниците
в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали вр. чл.12, ал.1 от ЗДвП: „За
регулиране движението
на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други
участъци от пътя се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи
и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят. “, вр. чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП: „Светлинните
сигнали имат следното значение: червена светлина означава „Преминаването
забранено“... “, като при светеща червена
светлина на светофара навлязъл в кръстовището и реализирал пътно- транспортно
произшествие с движещия се по ул. „Одрин“ с посока на движение от бул. Александър
Стамболийски“ към ул. „Пиротска“ лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“ с peг. №******* и по непредпазливост
причинил на водача на същия - В.С.М.средна телесна повреда, изразяваща се в
изкълчване на лявата раменно-лопаткова става, което е довело до трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни.
Обект на престъплението по чл.343 от НК са обществените отношения, свързани
с безопасността на
транспорта,
а негов предмет са
правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.343, ал.1, б."б", пр.2 вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, се изразява в нарушаване на
правилата за движение. Обвиняемият К., като
водач на МПС, управлявайки лек автомобил марка „БМВ“, с рег.№*******, е бил длъжен
да спазва разпоредбите на Закона за движение по пътищата, като навлизайки в
кръстовище /мястото, на което е реализирано ПТП-то/, е бил задължен да съобрази
движението си със сигналите на светофарната уредба, предназначена да регулира
движението в района на кръстовището. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП му е
вменявала задължение, като участник в движението да съобразява своето поведение
със светлинните сигнали, разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДвП, указва при какви
случаи се използват светофарни уредби, както и какви сигнали подават тези
уредби: „За регулиране движението
на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други
участъци от пътя, се използват пътни светофари, които подават сигнали с
немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят. “, като съгласно чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП: „Светлинните
сигнали имат следното значение: червена светлина означава „Преминаването е
забранено ... “. От доказателствата по делото, районният съд напълно правилно е
приел, че обвиняемият е допуснал нарушение на правилата за движение, изразило
се в навлизане в кръстовището, при забранителен сигнал на светофарната уредба,
което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат –
реализираното пътно-транспортно произшествие с движещия се по ул. „Одрин“ с
посока на движение от бул. „Ал. Стамболийски“ към ул. „Пиротска“ л.а. „Тойота“,
модел „Аурис“ с per. №*******, управляван от свидетелката В.М., вследствие
на което по непредпазливост е причинил на М. изкълчване на лявата раменно-лопаткова става, което е довело до трайно
затрудняване движенията на левия й горен крайник за срок повече от 30 дни,
представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
От субективна страна –
деянието е извършено при форма на вината непредпазливост, като К. е знаел за нормативните изисквания
на посочените текстове от
Закона за движението по пътищата, но ги е нарушил, навлизайки в кръстовището при забранителен сигнал на
светофарната уредба, регулираща същото, като е могъл да предвиди, че в
кръстовището може да навлезе друг автомобил по път, с който неговият се пресича
и по този начин да стане причина за настъпване на ПТП.
С
основание първостепенният съдебен състав е приел, че независимо от причините,
сочени от обвиняемия за навлизането му в кръстовището на червен забранителен
сигнал на светофарната уредба, К. е предприел неправилно движение, нарушаващо
нормите на ЗДвП, което е довело до реализираното по негова вина ПТП и така е
осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1, б."б", пр.2 вр.чл.342, ал.1, пр.3
от НК, защото е бил длъжен да спре на червен сигнал на светофарната уредба и да изчака
появяването на зелен сигнал, разрешаващ му да премине през кръстовището.
Въззивният
съд изцяло се солидаризира с приетото от районната инстанция, че са налице всички предвидени от закона
предпоставки, за да бъде приложен чл.78а от НК. А.А.К. е пълнолетен, не е осъждан за престъпление
от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание до този момент, за престъплението по чл.343, ал.1, б."б", пр.2 вр.чл.342, ал.1, пр.3
от НК законът предвижда наказание
„лишаване от свобода” до три години или „пробация”, деянието е извършено при
форма на вината непредпазливост, от деянието не са настъпили имуществени
вреди, /които да са съставомерни/.
Въззивният
състав намери за неоснователно искането на защитата, да бъде намален размера на
наложеното наказание „глоба“, както и да бъде отменено наложеното от първия съд
административно наказание „лишаване от право да упражнява определена дейност“ - а именно лишаване от право по чл.37,ал.1,т.7 от НК
- да управлява МПС, за срок от една година.
Според въззивната инстанция, размерът на наказанието
„глоба“ е правилно определен, тъй като в резултат от деянието, на пострадалата М.
освен съставомерната средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване
на лявата раменно-лопаткова става, са причинени и допълнителни телесни увреждания. Освен
това, естеството на средната телесна повреда е било такова, че е изисквало допълнителна
рехабилитация в продължение поне на още 2 месеца след имобилизацията, за да
бъде възстановено движението на засегнатия крайник в пълен обем, от
рентгеновата снимка, направена след имобилизацията, се установява, че
проведеното консервативно лечение не е било особено успешно, което допълнително
затруднява движението на увредения крайник. Първият съд е съобразил размера на
глобата и с обстоятелството, че обвиняемият работи и реализира доходи. Пред
въззивния съд бе представена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на обвиняемия, но същият е млад човек, в трудоспособна възраст,
който може да престира труд, за да осигури доходите си, поради което въззивният
състав намери, че прекратяването на трудовото му правоотношение, не е основание
за намаляване размера на наложената глоба. Районният съдебен състав при
отмерване размера на глобата е съобразил и обстоятелството, че обвиняемият е
управлявал автомобила с превишена скорост, макар и това нарушение на ЗДвП да не
е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Правилно контролираният
съд е взел предвид, че обвиняемият макар и млад водач, към 2017г. два пъти е
бил санкциониран за управление на МПС с превишена скорост, като в настоящия
случай отново е шофирал с превишена скорост. Тук е мястото да се посочи, че
възраженията на защитата за незнанието на обвиняемия, че са му наложени санкции
по ЗДвП за превишена скорост, не намират опора в доказателствата по делото.
Видно от справка картон на водача, през 2017г. обвиняемият К. двукратно е
санкциониран за управление на МПС с превишена скорост. Изложените в съдебно
заседание твърдения, че обвиняемият е собственик на друг автомобил, марка
„Ауди“, който е продал или предоставил за ползване посредством упълномощаване,
с който автомобил са извършени посочените нарушения, но от друго лице, са
несъстоятелни. В случай, че обвиняемият К. е прехвърлил собствеността върху
този друг автомобил чрез договор за покупко-продажба или е предоставил
ползването му на друго лице посредством надлежно упълномощаване, при получаване
на фиша, с който е установено извършеното административно нарушение, е следвало
да депозира съответната декларация, с която да уведоми наказващия орган, че не
той е управлявал автомобила, с който е извършено нарушението. Разпоредбата на
чл.186 от ЗДвП подробно изброява случаите, в които се издава фиш, а не се
съставя АУАН. Фиш се издава, когато административното нарушение е установено в
момента на извършването му. Единственото изключение за издаване на фиш в
отсъствието на водача е за неправилно паркиране. От справката картон на водача,
се установява, че въпросните две нарушения, санкционирани с фиш, не са за
неправилно паркиране, а за превишена скорост, което изключва вероятността
фишовете да са съставени в отсъствие на водача,
освен ако не се касае за нарушение, установено посредством техническо
средство или заснемащо устройство. В този случай, обаче, на собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, се изпраща покана с препоръчано писмо с обратна разписка
да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от получаването й,
за да му бъде издаден фиш или за да
посочи лицето, на което е предоставило управлението на моторното превозно
средство. Очевидно в
случая, такава декларация не е била депозирана от обвиняемия. Ако действително
другият автомобил марка „Ауди“ е бил предоставен за ползване на трето лице, което
е извършило тези нарушения, то логично би било обвиняемият да предприеме
действия в насока установяване на действителния нарушител, имайки предвид и
размера на наложените глоби /400 и 600 лева/. Фактът, че това не е сторено,
води на единствено възможният извод, че нарушенията са извършени именно от
обвиняемия К.. Ето защо, въззивният съд намери възраженията на защитата в тази
насока за несъстоятелни и ненамиращи опора нито в доказателствата по делото,
нито в здравия разум. Данните за извършени няколкократни нарушения от
обвиняемия, свързани с управление на МПС с превишена скорост в рамките само на
една календарна година и въпреки реализираното ПТП, сочи на недисциплинираност
на виновния водач, който пренебрегвайки повече от едно от правилата за движение
по пътищата, с поведението си е причинил съставомерния резултат, предвиден в
чл.343, ал.1, б.“б“ от НК. За да не
намали размера на наложената на обвиняемия глоба, въззивният съд взе предвид,
че не е налице съпричиняване на съставомерния резултат от пострадалата, която
се е движела при спазване на всички правила на ЗДвП. Още повече, че определянето
на административното наказание „глоба“ в размер, близък до минимума, не би
могло да окаже превантивно и възпитателно въздействие спрямо дееца и не би
подействало предупредително върху останалите участници в движението.
По
отношение на административното наказание „лишаване от право да упражнява определена дейност“ - а именно лишаване от право по чл.37,ал.1,т.7 от НК
- да управлява МПС, за срок от една година, въззивният съд намери, че не са налице основания то да бъде
отменено. В конкретния случай се касае за престъпление, засягащо обществените
отношения, които регулират безопасността на транспорта. Голямата разпространеност на този вид деяния, честото
нарушаване на правилата за движение по пътищата, високата обществена опасност на този вид деяния и
честотата им в съвременното общество, налагат за постигане на генералната превенция на
наказанието и защита на обществения
интерес, който е с приоритет пред личния, при всички случаи на престъпления, свързани с нарушения
по ЗДвП, да бъде налагано и наказание „лишаване от право да управлява МПС“. По изложените съображения, решението на
първата инстанция досежно определените и наложени на обвиняемия административни
накацания, трябва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода от делото, районният съд правилно е възложил разноските по делото
в тежест на обвиняемия. С оглед обстоятелството, че въззивният съд също намери
обвиняемия за виновен по предявеното му обвинение, в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК , в негова тежест ще следва да се присъдят и
разноските, направени във въззивната инстанция, които възлизат на сумата от 700
лева, представляващи възнаграждения, изплатени
на вещите лица.
При
извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания за изменяване или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на
основание чл.378, ал.5 от НПК вр. чл.338 от НПК ‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 29.01.2018г., постановено по НАХД №16126/2017г. по описа на СРС, НО,
129-ти състав.
ОСЪЖДА обвиняемия А.А.К. /с установена по делото
самоличност/ на основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 НПК, да заплати по сметка
на СГС сумата от 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща направените във
въззивното производство разноски, както и сумата от по 5 лв. /пет лева/,
представляваща държавна такса за всеки издаден изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
Решението не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.