№ 818
гр. София, 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110125616 по описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Първоначално производството
е образувано пред Софийския градски съд като гр.д. № 12296/2020г. на СГС, І-25 състав. С
определение от 22.03.2022г. същото е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийския
районен съд, където е образувано като гр.д. № 25616/2022г. и разпределено за разглеждане
на 173 състав при І ГО.
С искова молба, вх. № 285870/10.11.2020г. на СГС, уточнена с Молба, вх. №
327838/14.06.2021г. на СГС, и Молба, вх. № 353760/07.10.2021г. на СГС, ищецът Р. Д. М. е
предявил срещу ответниците К. С. К. и В. С. К. искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на недвижим
имот - апартамент, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, находящ се на
първия етаж /над магазин/ на сградата с идентификатор 68134.304.188.1.1, построена в имот
с идентификатор 68134.304.188 с площ от 141 кв.м., представляващ УПИ VІ-6, кв. 250 по
плана на град София, м. "Център", и с административен адрес: град София, бул.
"Александър Стамболийски" № 29, както и на 1/5 идеална част от така описания поземлен
имот. Ищецът твърди, че е придобил владението върху имотите през 2002г. въз основа на
сключен с предишния им собственик Симеон Великов Копривленски предварителен
договор за продажба, като покупната цена от 50000,00 лева била изцяло заплатена на същия.
Поради документални спънки пред сключването на окончателния договор и воденото между
съсобствениците на имота дело за делба изповядването на сделката по окончателния
договор се отложило във времето. През 2005г. Копривленски починал, като оставил за свои
наследници ответниците, тогава малолетни. Това обстоятелство довело отново до отлагане и
в крайна сметка изоставяне на въпР.а относно прехвърляне на собствеността. Ищецът
твърди, че от 2002г. необезпокоявано и като собственик владее процесните имоти, поради
което и към датата на подаване на исковата молба ги е придобил по давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците К. С. К. и В. С. К. са подали отговори на исковата
молба, вх. № 285317/21.12.2022г. на СРС и вх. № 285312/21.12.2022г. на СРС, с които са
признали предявените срещу тях искове. Заявяват, че действително през 2002г.
1
наследодателят им е предал владението върху имотите, като е получил цялата покупна цена
за тях. След това те вече не са се интересували от имотите. Не оспорват факта, че ищецът ги
е придобил по давност, но заявяват, че нямат вина за неизповядване на сделките по
прехвърлянето по нотариален ред, поради което и не следвало да носят отговорност за
разноски по делото.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и съобразявайки
данните по делото, релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното:
Ищецът е предявил спрямо ответниците искове за признаване на правото му на собственост
върху недвижими имоти. В молба, вх. № 327838/14.06.2021г. на СГС, ищецът изрично
заявява, че ответниците не оспорват правата му, но трети лица, които претендират права
върху имота в качеството си на кредитори на ответниците, от своя страна оспорвали
правата, които ищецът твърди, че притежава върху имотите. Изказва мнение, че
процедурата за снабдяване с нотариален акт чрез обстоятелствена проверка по чл. 587 ГПК
не давала стабилност на издадения документ за собственост, каквато стабилност би имало
влязлото в сила решение между страните. При това положение съдът намира, че
предявените искове са недопустими.
Допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на
защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява
конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор.
Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а
ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни
действия (ТР 4/2014-2016-ОСГК, т. 3Б). Ищецът не твърди по никакъв начин ответниците да
засягат или да оспорват с поведението или изявленията си пряко или косвено правото му на
собственост. Напротив - изрично признава, че те не го оспорват. Ответниците сами в
отговорите на исковата молба потвърждават твърденията на ищеца и заявяват, че признават
придобиването от негова страна на имота по давност. При това положение спор между
страните по делото няма. Действително чл. 124, ал. 1 ГПК дава възможност на всеки да
предяви иск за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато
има интерес от това. Само нарушаването на правото обаче обуславя нужда от иск за
неговото възстановяване. Оттук за предявяването на установителен иск за право на
собственост или друго вещно право правен интерес ще е налице само тогава, когато
ответникът по някакъв начин засяга правната сфера на ищеца и тези негови действия
изискват защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо (така изрично ТР
8/2012-2013-ОСГТК, т. 2). Правен интерес за придобилия чрез давност имот собственик от
предявяване на иск срещу наследниците на лицето, от което той е придобил владението, би
бил налице тогава, когато те оспорят по някакъв начин възникналото в патримониума му
право на собственост - било като фактически му пречат да упражнява твърдените от него
права, било като си набавят или се опитват да си набавят титул за собственост на свое име,
2
било като по друг начин открито демонстрират, засягайки по някакъв начин правната сфера
на ищеца, че не признават придобиването на имота по давност. В отношенията с трети лица,
включително кредитори на предишния собственик, защитата на придобилия по давност би
се изразявала или в противопоставяне на правото на собственост в образувано срещу него
производство, било в производство по чл. 523-524 ГПК, било чрез аргументиране на правен
интерес от предявяване на искове /в зависимост от конкретното оспорване/. При липса на
спор с посоченото като ответник лице обаче липсва и правен интерес от иска, тъй като от
една страна постановеното по делото решение ще има действие само между страните, а от
друга няма да доведе реално до никаква промяна в отношенията помежду им. Третите лица
не биха били обвързани от силата на съдебното решение. Законодателят е предвидил за
подобни хипотези - установяването на придобито по давност право на собственост,
провеждането на охранително нотариално производство по чл. 587 ГПК. Едва ако в рамките
на това производство е налице възражение от засегнато лице /държавата, общината или
физическо или юридическо лице/, то едва тогава за твърдящия придобиване на собственост
по давност ще възникне правен интерес от установяване на правото му по съдебен път.
По изложените съображения производството по предявените искове е недопустимо и следва
да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА Искова молба, вх. № 285870/10.11.2020г. на СГС, уточнена с допълнителни
молби, изпратена за разглеждане по подсъдност на Софийския районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 25616/2022г. на Софийския районен съд, І
ГО, 173 състав, като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Определението да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3