МОТИВИ към решение по НОХД
№ 4707 по описа на Варненския Районен съд за 2017 година, XIII състав.
Варненският
районен прокурор е внесъл във ВРС Обвинителен акт срещу Е.А.А.
за извършено от него престъпление по чл. 343ал.1 б."Б" пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК. Делото е насрочено за разглеждане по
реда на глава 28 от НПК, тъй като са били на лице предвидените предпоставки за
приложение на чл. 78А от НК.
По
внесения обвинителен акт е образувано производство пред първа инстанция срещу
обвиняемия Е.А.А.
за извършено престъпление от общ характер, наказуемо
. по чл. 343ал.1
б."Б" пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК - затова,
че на 29.05.2016 г. в град Белослав, обл.Варна, при
управление на мотоциклет „Ямаха" с рег.** е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
-Всеки участник в движението
по пътищата :
1 .с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди -чл.5 ал.1 от ЗДвП;
-
Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1.да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства-чл.5
ал.2 т.1 от ЗДвП;
-
Водачът на ППС е бил длъжен при избиране скоростта на
движението да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие. Водачът е бил длъжен да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението - чл.20
ал.2 от ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
пешеходеца Методи Илиев Антонов, изразяваща се в счупване в областта на лявата подбедрица, обусловило трайно затруднение в движението на
левия долен крайник за период не по-малък от 4-5 месеца и счупване на дясна
лъчева кост, определило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник
за период от около 3,5-4 месеца.
Производството е по реда на чл. 414а и
сл. от НПК.
Обвиняемият
редовно призован за датата на съдебното заседание не се явява, представлява се
от процесуален представител адв.В.. В пледоарията защитникът
излага доводи, че безспорно е настъпило ПТП и моли за това деяние да бъде
наложено на обв.А. наказание по реда на чл. 78а от НК.
РП - Варна, редовно
призована за датата на съдебното заседание, не се представлява.
От преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Обв. Е.А.А.
притежавал мотоциклет „Ямаха" модел „ХЖ600"
с**. На 29.05.2016 г., около 12:00 ч. той привел в движение мотоциклета си в
гр. Б*, обл. В*, като се движел по ул. „Т*т" в посока към ул. „*в" към полицейския участък.
След като отминал кръстовището на ул. „Т*" с ул. „К*" той забелязал
между паркираните автомобили в дясно по посока на движението му глава на човек.
Това бил свидетелят **. Този човек – св.А* започнал да пресича пътното платно
пред управлявания от обвиняемия мотоциклет, от дясно на ляво по посока на
движението му, в посока хранителния магазин. Тогава обв.
А. подал звуков сигнал. Св. А* за кратко в средата на пътното платно, след
което веднага продължил да пресича улицата с бавен ход. Вместо да изпълни
задължението си по чл.20 ал.2 от ЗДвП, да намали скоростта на движение на
управлявания от него мотоциклет или да спре, за да не създаде опасност за
живота и здравето на останалите участници в движението, обв.
А. предприел на свой риск маневра, с която се опитал да заобиколи
от лявата страна пресичащия пешеходец - св. А*. Маневрата са оказала грешна и
мотоциклетът, управляван от обвиняемия блъснал св. А*, който полетял във
въздуха и паднал на около 3 метра на пътното платно. След това обв. А. не успял да спре и предната гума на мотоциклета
преминала през левия крак на пострадалия в областта на глезена. В резултат на
сблъсъка св. М* получил счупване в областта на лявата подбедрица,
обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не
по-малък 4-5 месеца и счупване на дясна лъчева кост, определило трайно
затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около 3,5 -4
месеца - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 от НК.
С
действията си обв. А. е нарушил ЗДвП, който го
задължава с поведението си да не създава опасности и пречки за движението и да
не поставя в опасност живота и здравето на хората. След като не е намалил
скоростта и не е спрял, когато е възникнала опасност за движението, т.е. когато
св. *е започнал да пресича пред мотоциклета и е бил видим за него – представлявал
е опасност, а е предприел маневра да го заобиколи, с
това си действие обв. А. е нарушил и чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Описаните
нарушения са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
Видно от заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза №
200/2016 г., въз основа на наличната документация дава следното заключение: от
медицинската документация на Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ
„Св.Анна-Варна" АД, проведения клиничен преглед, направената справка в
Архив Образна диагностика и показанията на свидетелите се установи, че на 2S>.06.2016 г., в резултат на ПТП като
пешеходец, блъснат от мотоциклет, св. * е получил многофрагментно
счупване в долна трета /на типично място/ на дясна лъчева кост, счупване с
разместване по ширина и дължина на лява тибия и лява фибула /голям и малък пищял/, травматичен оток и кръвонасядане в областта на лявото ходило; ожулвания и кръвонасядане по страничната повърхност на дясното коляно,
травматичен оток, кръвонасядане и ожулвания по
страничната повърхност на десния глезен и дясното ходило, ожулвания по десния
лакът и дясната предмишница. Описаните травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, отговарят да
бъдат получени при удари от детайли на МПС в областта на лявата подбедрица в посока отляво-надясно, последващо
падане и удар на десните горен и долен крайници в подлежащата повърхност.
Счупването в областта на лявата подбедрица е
обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период не
по-малък от 4-5 месеца. Следва да се има предвид и допълнителната хирургична
интервенция във връзка с екстракцията на синтезиращия материал. Счупването на
дясна лъчева кост определя трайно затруднение в движенията на десния горен
крайник за период от около 3,5-4 месеца. В своята съвкупност останалите описани
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Видно от заключението на
назначената в хода на досъдебното производство автотехническа
експертиза,
1. Мястото на удара
между мотоциклета и пешеходеца, по широчина на ул.
„*" се намира на 1,20 метра вдясно от левия бордюр, предвид избраната
посока на огледа и посоката на движение на мотоциклета.
2.
Мястото на удара по дължина на ул. „Т*" се намира на
29,93 метра след ориентира.
3.
Скоростта на движение на мотоциклета „Ямаха",
с* непосредствено преди удара с пешеходеца, възлиза на 50 - 51 км/ч.
4. Дължината на
опасната зона за спиране на мотоциклета, при движение с
изчислената скорост възлиза на (37,00-38,00) метра.
5. Отстоянието на
мотоциклета от мястото на удара, в момента на възникване
на опасността възлиза на 32,00-33,00 метра.
6.
Пострадалият пешеходец попада в опасната зона за спиране на
мотоциклета и водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да
предотврати сблъсъка.
7.
Механизмът на настъпване на произшествието е описан в
отговора на въпрос №4.
В хода на
разследването е била назначена допълнителна съдебна автотехническа
експертиза, от заключението на която е видно, че:
1.
Пешеходецът попада в опасната зона за спиране на
мотоциклета,при вариант на движение с бързо бягане 10,5км/час и водачът на
мотоциклета, при такъв вариант не е имал техническа възможност да предотврати
сблъсъка чрез спиране.
2.
Пешеходецът попада в опасната зона за спиране на мотоциклета
и при вариант на движение с обикновен ход 3,9км/час, и с допускането, че
пешеходецът се е спрял по средата на улицата.
3.
Пешеходецът не попада в опасната зона за спиране на
мотоциклета при вариант на движение с обикновен ход 3,9км/час и без да се спира
по средата на улицата. При такива варианти водачът на мотоциклета ще е имал
техническа възможност да предотврати сблъсъка чрез спиране.
С оглед на това водача нарушил правилата за движение визирани в закона чл.20
ал.2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Причина за настъпването на ПТП - то е, че обв.А.
е нарушил правилата за движение визирани в чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства – обяснения
на обвиняемия, протокол за оглед на местопроизшествие, съдебно медицинска експертиза,
автотехническа експертиза, свидетелство за съдимост и
др., приобщени от съда на оснавание чл. 281 от НПК,
като всички доказателства по делото са безпротиворечиви
и взаимнодопълващи се.
За да приеме, че е осъществен състава на визираното
престъпление съда приема за безспорно установено, че удара е настъпил в
средната лента за движение и не е имало каквато и да било пречка водача на
автомобила да възприеме пресичащия пешеходец. Безспорно е, че той е създал
опасност за движещия се водач на МПС от стъпването си на пътното платно. Видно
от приложената скица е, че и че от момента на стъпване на пътното платно, до
момента на удара, пешеходецът е изминал дължина около 6,2 метра. Категорично е
неоспорено по делото е изчисляването на опасната зона за спиране на мотоциклета
управляван от обв.А.. Когато пешеходецът е стъпил на
платното и от този момент е представлявал заплаха за движещите се МПС и ако
тогава водача е предприел спиране на мотоциклета е имало техническа възможност
да избегне настъпване на ПТП, чрез спиране.
Съда изцяло приема изводите на изготвената по делото авто-техническа експертиза като обективни и не оспорени
от страните и компетентно извършена, въз основа на която се установява, че и
обв. А. има вина за настъпването на ПТП и настъпване на противоправния
резултат, а именно причиняването на телесната повреда на свидетеля Антонов.
Съда приема, че пресичането на необозначено место за
пешеходци са допринесли за настъпилото ПТП, но същото е било допуснато в
следствие на неспазване на разпоредбите на ЗДвП, които именно задължават
водачите да имат такова поведение на пътя, че да избегнат всякакви внезапно
възникнали опасности на пътя. Правилото визирано в разпоредбата на чл. чл.20
ал.2 пр.И от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" е нарушил
водача и поради несъобразяване на скоростта на движение и възникналата опасност
на пътя е допуснал ПТП. Каквото и да било алкохолното повлияване на пешеходеца
и неправилното пресичане от негова страна настъпилото ПТП е в
причинно-следствена връзка с извършените от него действия,
които са били неправилни от гледна точка на Закона за движение по пътищата, и
те са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Съдът приема, че
обв.А. не е енарушил нормата на чл. 5 ал.1 и 2 от ЗДВП, тъй като посочените
правни норми само указват нужно поведение на водачите ан МПС но не възвеждат
задължения за тях. Конкретната нарушена правна норма чието неспазване е довело
до настъпването на пТП е тази на чл. 20 ал.2 от ЗДВП.
След като прецени всички
релевантни по делото доказателства, съобразно нормата на чл. 16 от НПК - по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че обв.
А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по по чл.
343ал.1 б."Б" пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК -
затова, че на 29.05.2016 г. в град Б* обл.В* при
управление на мотоциклет „Ямаха" с рег.*нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно:
Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението - чл.20 ал.2 от ЗДвП, с което по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на пешеходеца *, изразяваща се в счупване в
областта на лявата подбедрица, обусловило трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от 4-5
месеца и счупване на дясна лъчева кост, определило трайно затруднение в
движенията на десния горен крайник за период от около 3,5-4 месеца.
Подс. Е.А.А. е
пълнолетно, вменяемо физическо лице, неосъждан.
Осъществявайки гореописаното деяние,
същият е действал при форма на вината – непредпазливост.
Като причина за извършване на деянието
се установи незачитане от страна на обвиняемия на установения в Република
България правов ред, досежно определяне на правилата
за движение по пътищата.
При определяне наказанието на подс.Е.А.А., съдът установи, че
същият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление, нито е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII от НК и от деянието не са причинени съставомерни вреди. В този смисъл съдът приложи
императивната разпоредба на чл. 78а от НК.
При индивидуализирането на наказанието - глоба, съдът
присъди същата към минималния размер - 1000 лв., съобразен с имотното състояние
на обвиняемия и обществената опасност на дееца, която съдът оцени като
минимална с оглед смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно липсата на
предходна съдимост. Едновременно с това, за да определи размера на наказанието, което
следва да се наложи на обвиняемия, съдът отчете сравнително
невисоката степен на обществена опасност
на деянието, добросъвестното поведение на обвиняемия на досъдебното
производство, изразеното
критично отношение към извършеното.
Съдът намира, че по отношение на обвиняемия не следва да бъде налагано
наказание лишаване от право да управлява МПС, като в тази връзка съобрази
обстоятелствота по възникналото ПТП. Съдът намира, че с така наложеното по
размер наказание ще се постигнат целите, предвидени в чл.36 от НК и ще се
въздейства предупредително и превъзпитаващо по отношение на обв. А. в извършването на
други престъпления.
Съдът възложи на обвиняемия направените
по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: