Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
гр. Габрово 19.04.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и
шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря Е.И. като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 2865
по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че Н.
СТАФАНОВ К. е
клиент на "Енерго - Про Продажби" АД, с клиентски номер № ********** във връзка с продажба на
ел.енергия за обект на потребление заведен с Абонатен № **********, гр. Габрово, ул. „Градище” № 25, ап. 3.
Отношенията
им се регламентирали съобразно общите условия на ДПЕЕ на “Е.ОН България
Продажби” АД, където в чл. 26 ал.6 е
изрично посочено, че потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната ел. енергия в посочените срокове, без значение дали е
получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това
положение длъжникът изпада в забава с падежа на задължението по фактурата.
Съобразно чл. 38 от ОУ на ДПЕЕ потребител, който не изпълни задължението си за
плащане в срок на дължимите суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден.
С Решение 562/17.12.2013 постановено по г.д. 1771/2013г. на Районен съд Габрово,
потвърдено с Решение 123/16.05.2014, постановено по В.гр.д. № 81/2014г. на
ГОС, бил отхвърлен отрицателен установителен иск, предявен от Н.С.К., с
който същият оспорил дължимостта на сумата по фактура
**********/19.07.2013г. Доколкото със съдебното решение е прието, че Н.С.К., дължи
на "ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД сумата по фактура **********/19.07.2013 и доколкото въз
основа на решение по отрицателен установителен иск, кредиторът не може да се
снабди с
изпълнителелен лист, "ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД счита,
че за него е бил налице правен интерес от подаване
на заявление, с което да поиска да бъде осъден длъжника да му заплати сумата по фактура
**********/19.07.2013г в размер на 3293.42 лева.
Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от
Закона за енергетиката на 05.10.2015 г. в Районен съд Габрово е подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение срещу Н.С.К., в резултат на което е
образувано ч.г.д. 2270/2015г на Районен съд Габрово.
Към момента на подаване на заявлението длъжникът е имал неизплатени задължения в
общ размер на 3998.35 лв., включващи главница по неплатена фактура
**********/19.7.2013 в размер на 3 293.42 лв и
мораторна лихва в размер на 704.93 лв.
С
разпореждане на съда била издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответникът възразил. Независимо от депозираното възражение обаче на
13.112015г., 26.11.2015г. и 01.12.2015г. длъжникът извършил плащания, с които
погасил изцяло задълженията си за заплащане на главницата по фактурата , за
която е издадена заповедта по ч.г.д. № 2270/2015г. на ГРС, но не е заплатил лихвата
на стойност 704.93 лв. , за която е осъден със същата Заповед за изпълнение.
Предвид горното ищецът моли съдът за признае за установено, че ответникът Н.С.К.
му дължи сумата 704.93 лева
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 09.08.2014г.
– 17.09.2015г. Претендира за деловодни разноски.
В законния срок е постъпил отговор от
ответника, който взема становище за
неоснователност на иска по чл. 422 от ГПК. Съображенията му са, че липсва идентичност
между вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по ч.г.д. № 2270/2015г. на
Районен съд Габрово и вземането предмет на иска по чл. 422 от ГПК. Ответникът счита, че не дължи заплащане на посочената в петитума на
исковата молба сума, тъй като щом не е установено задължение за
плащане по главницата, а такова искане не е предявено с иска по чл.422 от ГПК, то не се дължи и лихва върху нея.
Моли
да бъде приложено ч.гр.д.№2183/2015г по описа на РС -Габрово по което е
допуснато обезпечение на бъдещ иск и по което е издадено определение по ч.гр.д.
№2183/2015г по описа на РС - Габрово, за да се установи, че е поискал да бъде
преведена внесената по делото гаранция на ищеца в настоящото производство, но
искането му е отхвърлено.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :
Видно от положеното ч. гр. д. №2270/2015г. на ГРС по заявление по чл.
410 от ГПК подадено от "ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 4177/08.10.2015г. за сумата от 3 293.42
лева главница по фактура № **********/19.07.2013г., както и за сумата от 704.93
лева лихва за забава за периода
09.08.2013г. -17.09.2015г. и разноските по делото.
В депозирано в заповедното производство възражение длъжникът е признал,
че дължи главницата по издадената фактура, като е оспорил само вземането за
лихва и разноски.
С Молба вх. № 9492/12.12.2015г. заявителят по ч. гр. д. №2270/2015г. на
ГРС - "ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД
е уведомил съда, че е получил плащане за целия размер на главницата по
Заповедта по чл. 410 от ГПК с № 4177/08.10.2015г., поради което за него
съществува интерес единствено от установяване на съществуването на вземане за
мораторна лихва в размер на 704.93 лева и е представил доказателства за
предявяване на иска с основание чл. 422 от ГПК.
Настоящото исково производство е депозирано именно по молбата за
установяване на вземането за мораторна лихва.
Като доказателство по делото са приложени фактура №
**********/19.07.2013г. на стойност 3 293.42 лева и извлечение от сметката
на Н.С.К., от което е видно 1, че за периода 09.08.2013г. – 17.09.2015г.
дължимата мораторна лихва върху главницата по фактурата е в размер на 704.93
лева.
Приложено е и копие от Решение 562/17.12.2013 постановено по г.д.
1771/2013г. на Районен съд Габрово, потвърдено с Решение 123/16.05.2014,
постановено по В.гр.д. № 81/2014г. на ГОС, с което е отхвърлен отрицателен
установителен иск, предявен от Н.С.К. във връзка с дължимостта на сумата по
фактура **********/19.07.2013г. От това решение е видно, че фактът на издаване
на фактура № **********/19.07.2013г. е бил известен на ответника през 2013г.
Съгласно чл. 26 ал.6 от Общите
условия на ДПЕЕ на “Е.ОН България Продажби” АД, потребителят се задължава да
заплаща стойността на използваната ел. енергия
в посочените срокове, без значение дали е получил предварително писмено
уведомление за размера на задължението. При това положение длъжникът изпада в
забава с падежа на задължението по фактурата. Съобразно чл. 38 от ОУ на ДПЕЕ
потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимите
суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника представя
разписка № 04000418050338/23.02.2016г. за заплатени чрез системата „Изи
пей” сумата от 766.66 лева, като заявява, че с внасянето й е заплатено
задължението по ч. гр. д. №2270/2015г. на ГРС.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна
страна следното :
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.
гр. д № 2270/2015г. на ГРС е съществувало вземането на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ”
АД за мораторна лихва върху задължението
по фактура № **********/19.07.2013г. за периода 09.08.2013г. – 17.09.2015г. в
размер на 704.93 лева.
Съгласно чл. 38 от ОУ на ДПЕЕ потребител, който не изпълни задължението
си за плащане в срок на дължимите суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. Издаването на фактура №
**********/19.07.2013г. е било известно на ответника К., тъй като още през
2013г. той е водил отрицателен установителен иск във връзка със съществуването
на задължение по нея.
Между страните няма спор във връзка с размера на мораторната лихва за
забава за процесния период.
В отговора си на исковата молба ответникът е изложил възражения във
връзка с това, че след като не съществува вземането за главница / погасено от
него чрез плащане извършено на 13.11.2015г., 26.11.2015г. и 01.12.2015г./,
то погасено е и задължението за
заплащане на лихва за забава. Това възражение е неоснователно. Вземането за
лихва за забава е възникнало в периода 09.08.2013г. – 17.09.2015г., предхождащ
датата на плащане на главницата и поради това остава дължимо дори и след
нейното изплащане през м. ноември и декември 2015г.
В хода на производството по
делото с разписка № 04000418050338/23.02.2016г. ответникът е заплатил и претендираната от “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД
мораторна лихва за периода 09.08.2013г. – 17.09.2015г. в размер на 704.93 лева
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 422 от ГПК е следва да бъде отхвърлен поради погасяване на задължението чрез плащане.
Ответникът Н.С.К. следва да бъде
осъден да заплати на ищеца “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД направените в исковото
производство разноски в размер на 325.00 лева, както и разноските в заповедното
производство в размер на 449.91 лева.
За да определи разноските в исковото производство в размер на 325.00
лева, а не в размер на претендираните от ищеца 461.77 лева, съдът взема предвид
цената на предявения установителен иск – 704.93 лева . По същия се дължи допълнителна
държавна такса в исковото производство от 25.00 лева както и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Обстоятелството, че ищецът неправилно е внесъл по сметка на ГРС държавна
такса в размер на 101.77 лева, не следва да доведе до утежняване положението на
ответника. Надвнесената държавна такса може да бъде върната но ищеца при
поискване от негова страна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс -Г, представлявано от Боряна Димитрова Пенева,Пламен Стоянов С., Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, иск с основание чл. 422 от ГПК против Н.С.К., ЕГН********** с адрес *** със съдебен адрес ***- чрез адвокат С.Б., за установяване на съществуването на вземане за сумата от 704.93 лева, представляваща мораторна лихва за периода 09.08.2013г. – 17.09.2015г. начислена върху главницата по фактура № **********/19.07.2013г. за която е издадена Заповед за изпълнение № 4177/08.10.2015г. по ч. гр. д. № 2270/2015г. по описа на Габровски РС, поради ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА Н.С.К., ЕГН********** с адрес *** със съдебен адрес ***-
чрез адвокат С.Б. ДА ЗАПЛАТИ на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс -Г, представлявано от Боряна Димитрова
Пенева,Пламен Стоянов С., Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия направените в исковото
производство разноски в размер на 325.00 лева / триста двадесет и пет лева/,
както и разноските в заповедното производство в размер на 449.91 лева /четиристотин четиридесет и
девет лева и деветдесет и една стотинки/.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :