Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..01.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното
от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 1719
по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по постъпила
въззивна жалба, подадена от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.България №49, бл.53 Е, вх.В, действащо
чрез ю.к. Р.И., срещу решение № 2999/02.07.19г. по гр.д.№13953/18г. на ВРС, 7
състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, срещу Н.А.А. ***, иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2100,84лв представляваща
предсрочно изискуемо възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги по
договор за потр.кредит № ****/31.05.17г. съгласно сключено споразумение за предоставяне пакет за
допълнителни услуги и чл.15 от ОУ от договора.
В жалбата въззивникът е навел
твърдението, че решението е неправилно и необосновано. Твърди, че сключването
на споразумение за предоставяне на допълн.услуги е по избор на потребителя и не
било задължително условие за отпускане на кредита. Счита, че тези разходи не са
част от общите такива и не подлежат на отчитане при изчисляване на ГПР, а това
възнаграждение се дължало отделно и независимо от цената на кредита, като
договарянето им между страните съответствало на принципа на свободно
договаряне, регламентиран в чл.9 от ЗЗД. Моли да бъде отменено решението като
неправилно в обжалваната част и да бъде уважен иска.
В
срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна Н.А.А. ***, не е постъпил отговор.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявени от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, против Н.А.А.
***, обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено,
че Н.А.А. дължи на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, сумата от 1831,64лв, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ****/31.05.17г, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението в съда– 08.06.2018г. до
окончателното изплащане, за които е издадена заповед №4623/12.06.2018год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№9106/2018год. на
ВРС, и с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2100,84лв,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълн.услуги по договор за
потр.кредит № ****/31.05.17г.
В исковата
молба поддържа, че с договор за потребителски кредит № ****, сключен между страните на 31.05.17г., на
ответника е предоставен паричен кредит в размер на 2000лв, за срок от 24 месеца, при ГЛП 41,17%, както и е
закупен пакет от допълн.услуги на стойност 2400,96лв. Излага, че договорът бил сключен при Общи условия,
подписани и приети без забележки от кредитополучателя, и същите са неразделна
част от договора. Сочи се, че съгласно сключено между страните споразумение за
предоставяне на пакет за допълн.услуги и чл.15 от ОУ ответникът дължал
възнаграждение , неизплатената част от което възлизала на 2100,84лв. Излага, че
поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника съгласно
договорката в т.12.3 от ОУ договорът бил прекратен автоматично от страна на
ищеца и била обявена неговата предсрочна изискуемост, за което било изпратено
уведом.писмо. Сочи, че ищецът се е
снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Ответникът Н.А.А. ***, в срока по чл.131 ГПК не е депозирал отговор
на исковата молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Предвид предмета на настоящото
въззивно производство, очертан с въззивната жалба само по отношение на частта
на решението, касаеща произнасянето на първоинстанционния съд по предявения
осъдителен иск за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълн.услуги, произнасянето на въззивния съд следва да се
ограничи в тези предели. В рамките на така дължимата от въззивния съд
проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за процесуално допустим, поради което
и дължи произнасяне по същество на спора.
Настоящият
състав не споделя релевираното във въззивната жалба оплакване за неправилност
на изводите на ВРС за нищожност на договорката за заплащане на възнаграждение
за предоставяне на допълн.услуги. Съгласно приложеното към договора споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, посоченото възнаграждение се дължи при предоставяне от
кредитора на една или всички от
посочените услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4)
възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Съдът намира, че така уговорените услуги касаят действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита, поради което и уговарянето на това
допълн.възнаграждение противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Освен
това видно от споразумението е уговорено, че „възнаграждението за
предоставянето на тези допълнителни услуги става изискуемо с подписването на
настоящото споразумение от страните по ДПК”.
Оттук се налага извода, че страните са се договорили за плащане срещу всяко
конкретно упражнено от кредитополучателя преобразуващо кредитното
правоотношение право. По делото нито се твърди, нито са представени
доказателства, че правата, договорени в допълнителното споразумение са били
упражнени от ответника. Следователно, таксуването с допълнителното споразумение
на предоставени, но неупражнени права, въз основа на самото споразумение, без
същото да е консумирано, е неоснователно и необосновано. Отделно от изложеното,
обосновано би могло да се приеме, че по същество тази уговорка поражда значително фактическо
оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява на кредитора
да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено
на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи
свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл.19 ЗПК). Това е в
очевидно противоречие както с изискванията на закона за добросъвестно
кредитиране, така и с добрите нрави. Ето защо изводът на ВРС за
недействителност на уговорката за възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 2100,84лв. се явява правилен,
което обуславя недължимост на тази искова претенция. Въззивният съд
напълно споделя мотивите на ВРС в този смисъл и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Поради съвпадане изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2999/02.07.2019г., постановено по гр.д. № 13953/2018г. по описа на Варненски районен съд, 7
състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.България №49, бл.53 Е, вх.В,
срещу Н.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2100,84лв
представляваща предсрочно изискуемо възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги по договор за потр.кредит № ****/31.05.17г. съгласно сключено
споразумение за предоставяне пакет за допълнителни услуги и чл.15 от ОУ от
договора.
В
необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: