Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 307
22.12.2021
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на осми
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова
и в присъствието на прокурора Елеонора
Иванова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 972
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от А.П.С. *** против Решение №
260132 от 12.08.2021 г., постановено по АНД № 152 по описа за 2021 година на РС
– Димитровград.
Решението се
обжалва с оплаквания за незаконосъобразност, като се твърди, че Районен съд - Димитровград
не обсъдил направените в жалбата възражения за допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, както и нарушения на материалния
закон. На първо място, се твърди допуснато нарушение на чл. 42, т. 3 и 4 от ЗАНН,
тъй като в съставения акт липсвало посочване на конкретното място на извършване
на нарушението, както и пълно описание на обстоятелства, при които то било
извършено. От описаното като място на нарушението в АУАН и в НП не можело да се
установи дали се касае за „обществено място“, като в тази връзка се твърди, че посоченото
място на бул.***, в помещение до автобусната спирка в близост до „Неохим“АД, не
представлява такова обществено място – това било частно помещение, което не
работело като заведение от 10 години, а било за лично ползване. Заявява се още,
че разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗЗДетето била в отношение на евентуалност
спрямо тази на чл. 8, ал. 3 от ЗЗД, като двете задължения на родителя - да
придружи лично детето и да му осигури пълнолетен придружител на обществено
място след 22,00 часа, не можело да възникнат едновременно. Нямало как едно
деяние да обективира неизпълнение и на двете задължения, така както било описано
в случая изпълнителното деяние.
Твърди се
още, че в конкретния случай, макар формално деянието да осъществявало
признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност било
с явно незначителна степен на обществена опасност.
По
изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото
с него наказателно постановление.
Ответникът
по касационната жалба – РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ НА МВР - Димитровград, редовно
призован, не изпраща представител.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Хасково намира доводите, изложени в касационата жалба,
за неоснователни и счита решението на РС – Димитровград, с което е потвърдено
наказателното постановление, за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде
оставено в сила.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира, че касационната
жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата
е основателна.
С оспореното
решение Районен съд – Димитровград е потвърдил като законосъобразно Наказателно
Постановление № 254р-179/16.02.2021 г. на Началник РУ на МВР - Димитровград, с
което на А.П.С. ***, ЕГН : **********, за това, че на 26.12.2020 г. около 01:00
часа в гр.Д., на бул.***, на обществено място, в помещение до автобусна спирка
в близост до „Неохим“АД, в качеството си на родител на П.А. С.с ЕГН : **********,
която не е навършила 18-годишна възраст, не я е придружил на горепосоченото
обществено място, както и не й е осигурил пълнолетно дееспособно лице с нея
след 22:00 ч., за нарушение на чл. 8, ал. 3 и чл. 8, ал. 4 от Закона за закрила
на детето, на основание чл. 45, ал. 3 от същия закон му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева и на основание чл. 45,
ал. 3 „Глоба“ в размер на 300 лева.
За да
постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено от фактическа
страна, че във връзка с получен сигнал в РУ-МВР - Димитровград за събиране на
множество хора в сграда до автобусна спирка до „Неохим“ АД и нарушаване на
въведените противоепидемични мерки в страната, била извършена проверка. Било
установено, че в помещението има над 30 човека, като всички били без предпазни
маски на лицето, имало силно пусната музика, диско-светлини, бар-плот, маси и
столове, като присъстващите консумирали алкохол и танцували, част от тях седели
на масите. Били установени присъстващите там, след което на същите били
съставени актове за установяване на административно нарушение. Сред присъстващите
на празненството била и Полина Семерджиева - на 17 г. В тази връзка на баща й
бил съставен АУАН за нарушения на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на
детето и впоследствие издадено наказателно постановление.
От правна
страна съдът е приел, че като цяло са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Действително били налице пропуски при самото описание, доколкото не било
описано А.С. в качеството си на какъв е задължен да изпълни разпоредбите на чл.
8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДетето, както и това, че непълнолетното лице било
заварено на посоченото място след 22,00 часа. Налице било и описание за
неосигуряване на „физически дееспособно лице“ като придружител. Така
направеното описание обаче не можело да се приеме като объркващо или
неуточнено. Прието е, че не е допуснато съществено процесуално нарушение и че
приложима е разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. По отношение мястото на
извършване на нарушението, съдът е намерил, че същото е достатъчно ясно описано
и определено и че същото отговаря на понятието за обществено място. Осъществяването
на вменените нарушения е прието за безспорно установено от събраните делото
доказателства. За правилна е приета и дадената материално-правна квалификация
на извършеното нарушение. Заявено е, че задълженията по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗДетето не се намират в отношение на алтернативност, а на отрицателна връзка
на евентуалност, като е посочено, че в случая е налице неизпълнение и на двете
задължения - непълнолетното дете е било на обществено място след 22,00ч., без
да е било придружено от родителите си (ал. 3) и без да му е бил осигурен
пълнолетен придружител (ал. 4). Обсъдени са приложената санкционна норма, както
и размера на наложените административни наказания.
Така
постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Настоящият
касационен състав не споделя мотивите на въззивния съд, с които е обоснован
извода за правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
В случая в АУАН
и в НП са посочени като осъществени две нарушения - на чл. 8, ал. 3 и на чл. 8,
ал. 4 от ЗЗДетето, включващи задължения на родителя да придружава
непълнолетното си дете на обществено място след 22:00 часа, или при
невъзможност за това да осигури пълнолетно дееспособно лице за придружител. От
анализа на цитираните нормативни разпоредби следва извода, че разпоредбата на
чл. 8, ал. 4 от ЗЗДетето е в отношение на евентуалност спрямо тази на чл. 8,
ал. 3 от закона. Двете задължения на родителя - да придружи лично детето и съответно
да му осигури пълнолетен придружител на обществено място след 22:00 часа, когато
детето е на възраст между 14 и 18 г., не могат да възникнат едновременно. Ако
родителят не е в състояние да придружи лично детето, то за него възниква
задължението за осигуряване на пълнолетен придружител. Тоест законът урежда
двете задължения в отношение на евентуалност и не би могло едно деяние да
обективира неизпълнение и на двете задължения, така както е описано
изпълнителното деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение в
случая. Това е довело и до налагане на две отделни административни наказания,
което е неправилно. В
тази връзка е следвало да бъде установено дали за родителя е съществувала възможността
да придружи детето си, и в случай, че тази възможност е съществувала, то
нарушението би засегнало задължението по чл. 8, ал. 3 от ЗЗДетето. В случай на
установяване невъзможността на родителя да придружи детето и същото е било без
придружител, тогава нарушена би била разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗЗДетето.
Ето защо едновременното посочване като нарушени разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и на
чл. 8, ал. 4 от ЗЗДетето представлява нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1,
т. 6 от ЗАНН. Соченото за нарушител лице следва да е наясно за какво точно
деяние бива санкционирано. Освен това, обстоятелствената част на АУАН и НП
следва да е максимално пълна, описваща всички релевантни обстоятелства. В
случая констатираната неяснота
точно кое от двете алтернативно посочени от законодателя нарушения е
реализирано и налагането на две административни наказания за едно деяние
налагат извода за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
По изложените мотиви настоящият
състав намира касационната жалба за основателна. Решението на районния съд -
предмет на проверка в настоящото производство, е валидно и допустимо, но
постановено в нарушение на материалния закон, при което следва да бъде отменено
като неправилно и вместо него постановено друго по същество, с което да бъде
отменено като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260132/12.08.2021 г., постановено по АНД № 152/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград, и вместо
него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
Постановление № 254р-179/16.02.2021 г. на Началник РУ на МВР - Димитровград, с
което на А.П.С. ***, ЕГН : **********, за нарушения на чл. 8, ал. 3 и чл. 8, ал. 4 от Закона за закрила на детето, на
основание чл. 45, ал. 3 от същия закон е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева и на основание чл. 45, ал. 3 „Глоба“ в размер на
300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.