№ 985
гр. София , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20201000503665 по описа за 2020 година
V
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение №4970 от 13.08.2020г., постановено по гр.д. №15950/2017г.
Софийски градски съд, I ГО, 18 състав е осъдил Т. И. Т. да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, /предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ“/, сумата от 32 994,60 швейцарски франка, представляваща
главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL29808/28.11.2007 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 07.12.2017 г. до окончателното й плащане, сумата от 330,02
лева - нотариални такси, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 32
994,60 швейцарски франка до предявения размер от 36 268,80 швейцарски
франка и за разликата над сумата от 330.02 лева до предявения размер от
630,02 лева - нотариални такси като неоснователен. С решението СГС, I ГО,
18 състав е осъдил, на основание чл. 78. ал. 1 от ГПК, Т. И. Т. да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 7564,63 лева, представляващи
направени по делото разноски съразмерно е уважената част от иска.
Срещу решението в осъдителните му части е подадена въззивна жалба
от ответника в първоинстанционното производство, чрез особения му
представител. В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалвания
1
съдебен акт. Поддържа се възражение, че от решението на съда не ставало
ясно по какъв начин е приел, че на ответника е бил предоставен банков
кредит, обезпечен с договорна ипотека. Прави се оплакване, че от
обжалваното решение не ставало ясно на кого е плащал ответникът
дължимите вноски на „Юробанк България“ АД или на цесионера „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД. Релевира се довод, че при постановяване на
първоинстанционното решение съдът не е взел предвид възраженията на
ответника, че ищцовата банка не го е уведомила за извършената цесия. Излага
се становище, че на ответника не са били редовно връчени нотариалните
покани нито за извършеното прехвърляне, нито за обявената предсрочна
изискуемост. Поддържа се възражение, че първоинстанционният съд
неправилно е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза, тъй като
ответникът е направил оспорване. В жалбата се прави искане въззивният съд
да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да
постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Въззиваемият – „Юробанк България“ АД, чрез процесуалния си
представител, в срока по чл. 263 ГПК е депозирал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва жалбата, поддържа изразеното в исковата молба, като
противопоставя възражения срещу наведените във въззивната жалба
оплаквания. Прави искане въззивният съд да потвърди обжалваното решение
като правилно и обосновано. Претендира присъждане на разноски.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предмет на исковото производство са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 79 ЗЗД,
вр. с чл. 430, ал.1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 36 268,80
швейцарски франка - главница и 630,02 лв. - нотариални такси (300 лв. -
нотариални разноски за покана за обявяване предсрочна изискуемост на
кредита и 300,02 лв. - за подновяване на ипотека), ведно със законна лихва
върху посочените суми от 07.12.2017 г. (датата на подаване на исковата
молба) до окончателното плащане.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че от
събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
сключен договор, по силата на който на ответника Т. И. Т. е предоставен
банков кредит, обезпечен с договорна ипотека. Вземането по договора за
кредит е било предмет на два договора за цесия, като те са породили правно
действие от връчване на нотариалните покани, с които прехвърлителите по
2
тях са уведомили длъжника. Приел е, че от събраните по делото
доказателства се установява, че на ищеца е предоставена по договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL29808/2007 г. и е усвоена сумата от 20000
евро - тяхната равностойност в швейцарски франкове. Приел е, че се
установява, че с допълнителни споразумения е променян размерът на
главницата, като към него е прибавян размерът на просрочената непогасена
договорна лихва и главница. Приел е, че уговорката на страните, направена с
допълнителни споразумения от 11.12.2009 г., 23.02.2011 г., 31.10.2011 г. и
11.12.2012 г. за прибавяне на неплатени лихви към главницата и олихвяването
й отново е недействителна и представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3
ЗЗД. Приел е, че с оглед преустановяване на плащанията от страна на
длъжника и упражняване на правото на банката по чл. 18. ал. 1 от договора,
вземането по кредита е станало предсрочно изискуемо. Приел е, че от
събраните по делото доказателства се установява, че банката е направила
разходи във връзка с подновяване на ипотеката, обезпечаваща задължението
по договора за кредит, поради което е осъдил ответника да заплати тази такса.
След извършената служебна проверка на първоинстанционното
решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо в
обжалваните части, което обуславя възможността за настоящата инстанция да
се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и
задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1
от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013
г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на
обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в
жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
По същество на спора, с оглед релевираните в жалбата оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, съдът намира следното:
От данните по делото, въззивният състав приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, породено от сключен
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29808 от 28.11.2007г. в
швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на
общо 20 000 евро по търговски курс „купува“ за швейцарския франк към евро
на Банката в деня на усвояване на кредита /чл.1/. Кредитополучателят се е
задължил да върне кредита, заедно с дължимата лихва, в срок от 240 месеца,
на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска
съгласно погасителен план /Приложение №1/. Съгласно чл. 2, ал. 1
разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове
на кредитополучателя, като усвоеният кредит в швейцарски франкове по
сметката по ал. 1 се превалутира служебно от Банката в евро по търговски
3
курс „купува“ на швейцарския франк към евро на Банката в деня на
усвояването, като се превежда по открита в Банката сметка на
кредитополучателя в евро. Предвидено, е че кредитополучателят дава своето
безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката служебно да
извършва тези действия - ал.3 на чл.2. Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора при
непогасяване на която и да е вноска или при неизпълнение на което и да е
задължение банката има право да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем. Съгласно чл. 18, ал. 2 при неиздължаване на три
последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък от
кредита се превръща изцяло в предсрочно изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска, без да е необходимо волеизявление на страните.
В този случай банката има право да пристъпи към принудително събиране на
вземането си.
По релевираното в жалбата възражение, че по делото не било
установено предоставяне и усвояване на кредита настоящият съдебен състав
намира следното: От ССчЕ се установява, че сметката на Т. И. Т. в
швейцарски франкове с IBAN: ********** е заверена (кредитирана) на
14.12.2007 г. със сумата от 34 070.00 CHF, като в извлечението от банковата
сметка е записано наименование на операцията „усвояване“. На същата дата
14.12.2007 г. сметката в швейцарски франкове е дебитирана със сумата от 34
070,00 CHF, като е посочено наименование на операцията „Валутна сделка -
Арбитраж, Купени 34 070,00 CHF, Продадени 20 000,36 EUR Крос курс CHF/
EUR 1.703469“. Със сумата от 20 000,36 евро е заверена (кредитирана)
банковата сметка на Т. И. Т. в евро с IBAN: **********. С оглед тези данни и
доколкото ответникът не оспорва, че така посочените банкови сметки са
негови, то въззивният състав приема, че Банката е предоставила на ответника
договорения размер на кредита и същият е усвоен. Поради това въззивният
съд приема за неоснователно възражението на жалбоподателя.
Във връзка с релевираното от жалбоподателя процесуално нарушение,
извършено от първата инстанция, въззивният съд е уважил доказателственото
искане на въззивника и е задължил ищеца да представи договора за кредит в
оригинал за извършване на констатация, като е приел, че приложеното към
исковата молба копие е идентично с оригинала, представен в о.с.з., проведено
на 08.06.2021г.
По релевираното възражение във връзка с цесиите: От данните по
делото се установява, че след сключването на договора за кредит, вземанията
към ответника са прехвърлени с договор за цесия от 09.01.2008г. в полза на
цесионера „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, който, с последващи четири
допълнителни споразумения, е предоговарял условията на договора за кредит.
С последващ договор за цесия от 30.07.2014 г. „Бългериън Ритейл Сървисиз“
АД е прехвърлило обратно вземанията си към „Юробанк България“ АД. По
делото за първи път пред въззивната инстанция се прави възражение, че от
4
данните не ставало ясно дали са били извършени разплащания в полза на
цесионера „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. Независимо от това, то от ССчЕ
се установява, че разплащания в полза на цесионера „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД, не са извършвани, нито счетоводно цедираното вземане е
отписано от цедента, респ. е заведено от цесионера. В този смисъл съдът
приема за неоснователно възражението на жалбоподателя.
На следващо място, въззивният състав намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя-ответник, че уведомяването за извършените
цесии не било редовно. От приложените по делото две нотариални покани, по
безспорен начин се установява, че длъжникът е бил уведомен за извършената
на 09.01.2008г. цесия. Нотариалната покана е била редовно връчена по реда
на чл. 47 ГПК. Независимо от това следва да се посочи, че всички
допълнителни споразумения следващи датата на цесията са били подписани
от представител на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и от самия длъжник. В
случая, обаче, тези допълнителни споразумения не следва да се прилагат в
отношенията между страните по кредитното правоотношение, поради
следното съображение: Във всички четири на брой допълнителни
споразумения от 11.12.2009 г., 23.02.2011 г., 31.10.2011 г. и 11.12.2012 г. е
налице уговорка за прибавяне на неплатени лихви към главницата.
„Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за
лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по см. на чл.10, ал.З ЗЗД, който е допустим само при уговорка
между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13
от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен
риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за
олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. (В този смисъл Решение №
66/29.07.2019 г. по гр.д. № 1504/2018 г. по описа на ВКС, II ТО). Поради това
взаимоотношенията следва да бъдат уредени, съгласно първоначалния
договор.
От данните по делото /ССчЕ/ се установява, че ответникът е прекратил
плащанията на вноските, като последното погасяване е на 30.12.2013г. в
размер на 112.71 швейцарски франка, с които са погасени лихви и 10.63
швейцарски франка, с които е погасена такса. Тъй като ответникът не е
издължил на падежа много повече от три последователни месечни вноски, за
банката е възникнало право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем.
От данните по делото съдът приема за установено, че това право е упражнено
надлежно и Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, с нотариална
покана, изпратена на 25.08.2017г. на адреса, посочен в сключените
впоследствие допълнителни споразумения, като изрично е посочено, че този
адрес е и за кореспонденция. В нотариалната покана банката е посочила ясно
и недвусмислено всички обстоятелства, които й дават право да обяви
5
предсрочната изискуемост на кредита. С нотариалната покана кредиторът е
поканил ответника доброволно да заплати сумите по посочения договор, като
е посочил последиците от това. На гърба на нотариалната покана се съдържа
удостоверяване, в което е отразено, че адресът е посетен на 26.08.2017г. в
9.30ч.; на 06.09.2017г. в 11.20ч.; и на 26.09.2017г. в 9.30ч., като връчителят е
отбелязал, че на адреса не е намерен никой, както и че е залепил
уведомлението на посочения адрес. Върху поканата е поставен печат, че на
10.10.2017г. нотариус В. М. е удостоверил връчването на поканата, на
основание чл. 47, ал.1 и ал.5 и чл. 50, ал.4, във вр. с чл. 592 ГПК. От
изложеното, съдът приема, че нотариалната покана е била изпратена на адрес,
който кредитополучателят е посочил. От отразеното от помощник-нотариуса,
съдът намира, че при връчването не е била нарушена процедурата по чл. 47,
ал.1 ГПК (ред. до изм. с ДВ бр. 86/2017г.). Доколкото, за да бъде надлежно
осъществено връчването чрез залепване на уведомление, е необходимо
ответникът да не е намерен на адреса. С оглед на това, настоящият съдебен
състав приема, че съобщението до ответника, във връзка с уведомяването му
за обявената предсрочна изискуемост, е било оформено от връчителя
съобразно изискванията на закона, поради което официалната му
удостоверителна сила следва да бъде зачетена. В този смисъл съдът приема,
че е налице надлежно упражняване на правото на банката да обяви вземането
по кредита за предсрочно изискуемо на 10.10.2017г.
По размера на претенциите за главница и такса, то същият е установен
от приетата съдебно-счетоводна експертиза. Общият размер на усвоената
главница е бил 37 625.05 CHF, от нея са били погасени 1 356.25 CHF, поради
това остатъчната главница възлиза на 36 268.80 CHF, в т.ч. и капитализирана
сума в размер на 3 274,20 CHF. При преценка на заключението съдът намира,
че същото е обективно, пълно, ясно и мотивирано, вещото лице е работило по
документите, които са в кориците на делото, като е извършило проверка в
счетоводните записвания на банката, което прави експертизата още по-пълна.
Експертът е посочил не само изводите, които прави във връзка с поставената
му от съда задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи.
Поради което въззивният съд не намира основания да не кредитира
експертизата. В този смисъл счита за бланкетни и неоснователни
възраженията на ответника.
Следва да се посочи, че в настоящото производство не е предмет
задължението на кредитополучателя за заплащане на възнаградителна лихва.
С оглед на изложеното и след като приложи първоначалния погасителен
план, без капитализираните, съгласно допълнителните споразумения, суми, то
ответникът дължи сумата от 32 994.60 швейцарски франка. Върху тази
главница той дължи и законната лихва, считано от подаване на исковата
молба в съда - 07.12.2017г. до окончателното плащане.
По отношение на претенцията за дължимост на такса за подновяване на
6
ипотека в размер на 330.02лв. в жалбата не се съдържат никакви оплаквания,
поради което въззивният съд не следва да се произнася без наличието на
конкретни доводи за неправилност на решението по отношение на тази
претенция.
В заключение: Въззивният съд приема за основателни и доказани
претенциите на ищцовата банка, така както е приел и първостепенният съд,
поради което обжалваното решение е правилно. Не са налице основанията,
които обосновават неговата незаконосъобразност.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция за неоснователност
на жалбата на ответника, то същият дължи, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
разноски на въззиваемия. Последният не е релевирал искане за присъждане,
поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът не
дължи присъждане.
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №4970 от 13.08.2020г., постановено
по гр.д. №15950/2017г. от Софийски градски съд, I ГО, 18 състав.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 и
ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7