№ 171
гр. Пловдив , 03.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на трети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Елена Р. Арнаучкова
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500411 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№274842/14.05.2021г. от Н. В. В. против
Определение №261002 от 05.05.2021г., постановено по в.гр.дело №878/2021г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане
подадената от нея в качеството й на длъжник по изп.дело №9/2021г. по описа
на ЧСИ А. А. с рег.№... жалба вх.№267377 от 01.03.2021г. като процесуално
недопустима, прекратено е производството по делото и е осъдена да заплати
на П. В. ИВ. направените по делото разноски в размер на 250лв.
Жалбоподателят претендира за отмяна на определението без да посочва и
излага съображения за конкретни негови пороци.
Ответникът по частната жалба П. В. ИВ. е депозирала чрез
пълномощника си адв.П.Б. писмен отговор с доводи за нейната
неоснователност и искане атакуваното посредством същата определение да
бъде оставено в сила, както и да се присъдят направените от нея за
настоящото производство разноски за ангажиране на защита и процесуално
представителство.
1
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице – жалбоподателя-длъжник; касае обжалваемо, съгласно
чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие
на делото характер, и от формална страна е редовна, поради което се явява
допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по
следните съображения:
Видно от приложените материали по изп.дело №9/2021г. по описа на
ЧСИ А. А. с рег.№... е, че то е образувано по заявление вх.№102/19.01.2021г.
на взискателя П. В. ИВ., чрез пълномощника й адв.Б., и представен с нея
изпълнителен лист от 14.01.2021г., издаден въз основа на Присъда
№109/02.06.2020г. по НЧХД №6510/2019г. по описа на Районен съд-Пловдив,
с която длъжника Н. В. В. е осъдена да й заплати сумата от 1000лв.,
представляваща разноски по делото за процесуално представителство, и
сумата от 1000лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивния съд. С Разпореждане от
19.01.2021г. ЧСИ е постановил да се образува изпълнително производство,
приемане на разноските по изпълнението, да се изиска справка от НАП и да
се изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника, каквато е
изпратена на 21.01.2021г. за задължение от общо 3079,08лв. и връчена с
писмо с обратна разписка на 15.02.2021г.
От страна на длъжника Н.В. в двуседмичния срок от получаване на
показаната за доброволно изпълнение е подадена жалба вх.
№267377/01.03.2021г. В заглавната част на същата е посочено тя да е срещу
Разпореждане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по НЧХД №6510/2019г. на ПРС. В обстоятелствената й част се съдържат
оплаквания за това, че с поканата за доброволно изпълнение, с която е
обявена за длъжник за сумата от 3079,08лв., е получила само изпълнителен
лист, което счита за документ с невярно съдържание, защото: липсва
разпореждане на ПРС за издаване на заповед за изпълнение; липсва протокол
за провеждано съдебно заседание и кои лица са участвали в него; органът,
който трябва да връчи подлежащите на самостоятелно обжалване актове е
ПРС; незаконосъобразно не е била поканена от ПРС преди да бъде издадена
2
Заповед за парично задължение; други основания. С оглед на така наведените
пороци, жалбоподателят счита действията на ЧСИ А. за незаконосъобразни,
защото не е връчил заповедта и не е оправомощен от ПРС да бъде връчител,
което квалифицира като измама и документно престъпление. Заявено е
искане за отмяна на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по НЧХД №6510/2019г. на ПРС, за търсене на законова
отговорност на взискателя П.И. и на ЧСИ А., както и за издаване на съдебно
удостоверение за спиране на всякакви изпълнителни действия по случая до
неговото окончателно решаване.
С обжалваното Определение №261002 от 05.05.2021г. окръжният съд е
приел, че жалбата е насочена срещу действията на ЧСИ А. във връзка с
връчването на документи по изпълнителното дело, които не са сред
обжалваемите от длъжника по чл.435,ал.2 от ГПК, поради което същата е
процесуално недопустима. Във връзка с конкретните оплаквания на
жалбоподателя е посочил, че разпореждането за издаване на изпълнителен
лист подлежи на обжалване, но по друг ред, а дали документа е с невярно
съдържание е въпрос, който не може да бъде изследван при обжалване
действията на съдебния изпълнител, като в случая изпълнителният лист не е
издаден въз основа на заповед за изпълнение, а въз основа на влязъл в сила
съдебен акт – присъда по НЧХД №6510/2019г. на ПРС. По тези решаващи
съображения окръжният съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил
производството по делото, присъждайки разноски.
Настоящата инстанция споделя приетото от окръжния съд с
обжалваното определение. Изпълнителният лист удостоверява правото на
принудително изпълнение и задължава изпълнителния орган да пристъпи към
такова, съгласно чл.426,ал.1 от ГПК. Съдебният изпълнител няма
правомощия да преценява допустимостта, валидността и правилността на
изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителния
лист, респективно такава преценка е недопустима и в производството по
обжалване на неговите действия. Проверката за законосъобразност се
осъществява от съда в рамките на инстанционния контрол спрямо обжалвания
съдебен акт или по исков ред. Само в случай, че по този процесуален ред
3
изпълнителния лист бъде обезсилен или с влязъл в сила съдебен акт бъде
отменен актът, въз основа на който е издаден, или този акт се признае за
подправен, изпълнителното производство е недопустимо. В конкретния
случай изпълнителният лист, по който е образувано изпълнителното
производство, е издаден въз основа на влязла в сила присъда, а не въз основа
на заповед за изпълнение на парично задължение, както сочи жалбоподателя,
поради което всички оплаквания в жалбата относно издаването на такава
касаят несъществуващ съдебен акт. С тези оплаквания жалбоподателят В.
обосновава незаконосъобразност на действията на ЧСИ А. по връчване на
поканата за доброволно изпълнение и изпълнителния лист. Тези действия не
са сред лимитативно посочените в чл.435,ал.2,т.1-т.7 от ГПК, които е
допустимо длъжникът да обжалва. Обсъденото обосновава извода за
недопустимост на жалбата на длъжника, която като такава правило е оставена
без разглеждане с обжалваното определение и същото следва да се потвърди.
С оглед на този изход по частната жалба и във връзка с изричната
претенция на ответника по нея за присъждане на направените в
производството пред настоящата инстанция разноски, жалбоподателя следва
да бъде осъдена да заплати такива в размер на 250лв. за адвокатско
възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от
23.06.2021г.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение №261002 от 05.05.2021г.,
постановено по в.гр.дело №878/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА Н. В. В. с ЕГН:**********, и постоянен адрес: гр.П.,
ул.“С.“№21, ет.1, ап.7, да заплати на П. В. ИВ. с ЕГН:********** и съдебен
адрес: гр.П., ул.“Й. К.“№1-чрез адв.П.Б., сумата от 250лв. /двеста и петдесет
лева/, представляваща разноски за производството пред Апелативен съд-
Пловдив.
4
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5