Мотиви към присъда по
НОХД № 1176/2011г. по описа на СГС, НО, 27 с-в
Софийска
градска прокуратура е повдигнала срещу Т.В.П. обвинение за
извършено престъпление по чл. 116,ал.1,т.12,пр.1, вр.чл115, вр.чл.29, ал.1,
б.”Б” от НК за това ,че: На
23.08.2009г. около 00.30 ч. в гр.С., ж.к."С." -„С.П.", в
беседка в близост до бл. 19 умишлено е умъртвил С.Я.О. ЕГН: ********** като и нанесъл една порезна рана в областта на шията, с
прерязване на десния гръдно-ключично-сисовиден мускул, прерязване на дясната
югуларна вена, наличие на венозна въздушна емболия, прерязване на гръкляна в
областта на крикоидния хрущял довели до остра кръвозагуба и венозна въздушна емболия, като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив - престъплението е извършено след като П. е бил осъждан два пъти
на лишаване от С. за умишлени грестъпления от общ характер, ако поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не
е отложено по чл.66 НК, както следва: 1.С
определение на СРС по НОХД №9335/2007г. в сила
от 20.11.2007г.- за престъпление по чл. 198 ал. 1 пр. 1 НК -10 месеца лишаване от С., 2.С
определение на СРС по дело № 5047/04г . в сила от 15.03.2005г. одобрява
постигнато споразумение - за престъпление по чл.198 ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2
вр.ал.1 НК -лишаване от С. за срок от 2
години и на основание чл.66 изпълнението на наказанието е отложено за
срок от 3 години -чл. 116,т.12,пр.1, вр.чл115, вр.чл.29, ал.1, б.”Б” от НК.
В съдебно заседание, сл.защитник на подсъдимия и подсъдимия Т.В.П. направиха изрично искане делото да бъде
разгледано по реда на чл.371,т.2 от НПК. Подсъдимият в хода
на допуснато съкратено съдебно следствие признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се е съгласява да не се събират
доказателства за същите факти.
Конституираните по делото като частни
обвинители са Я.Я.О. –баща на С.Я.О.., К.Н.О.
–майка на С.Я.О., К.Н.О. в качеството й на настойник на малолетното дете на С.Я.О.-
А.С.О. и малолетният В.Х.Л., представляван от назначеният му особен представител
–адв. К.М. от САК.
Малолетният В.Х.Л. е роден от майка С.Я.О. и
припознат от Х.Ч.Л. –виетнамски
гражданин, с неизвестно местонахождение
към датата на разглеждане на делото,поради което на същият му бе
назначен особеният представител на осн. чл.101 от НПК.
По направеното искане от защитника и
подсъдимия за провеждане на диференцираната
процедура, ЧО, повереника и респ. особеният представител не възразяват .
Съдът като намери, че са налице
предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие и липсва законова
пречка , разясни правата на подсъдимия по смисъла на чл.371 и чл. 372 и обяви определението си по чл.372,ал.4 от НПК.
В
съдебното заседание представителят на СГП поддържа
обвинението с фактическото и правно
съдържание, очертА.с обвинителния акт. Пледира
за постановяване на осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от С. в
размер на 14 години за извършеното деяние от подсъдимия П..
ЧО и техният служебно назначен повереник- адв.М. /респ.особен представител
пледират за осъдителна присъда с налагане на наказание доживотен затвор на
подс. П.. Смятат това наказание за
справедливо. Акцентират върху проявената
от него безпощадност при отнемане живота на С.Я.О..
Защитата на подс.П., в лицето на служебно назначеният
му защитник –адв. С.К.И. от САК не оспорва
доказателствата относно връзката
на авторството на инкриминираното деяние с подс. П..
Адв. И.
моли съдът на осн.чл.58,ал.4 от НК да приеме наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства -самопризнанието на подсъдимия, младата му възраст, оказаното съдействие на органите на
ДП за разкриване на обективната истина и
изразеното съжаление за извършеното. В тази връзка намира за основателно
приложението на чл.55 от НК, като бъде заменен предвиденият в чл.116 от НК
–доживотен затвор с наказание ЛОС в
размер на 15-16 години. Алтернативно моли съда, ако приеме ,че адекватно е
наказание ЛОС в законоустановеният размер от 15 -20 години ЛОС ,то същото да бъде
намалено с 1/3 .
Отново при алтернативност предлага, ако съдът приеме да наложи наказание доживотен
затвор, то да бъде заменено с наказание ЛОС в минималният размер предвиден от
законодателят в чл.58,ал.2 от НК, а именно -20 години ЛОС.
Подсъдимия П. - изразява съжаление за извършеното. Акцентира
върху чувствата си към жертвата С.Я.О., като причина за деянието си сочи изпитаната ревност. В последната си дума
смята , че справедливото му наказание е в размер на 15-20 години лишаване
от С..
Съдът, като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съобразяване разпоредбите на
чл.18 и чл.19 от НПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От фактическа страна
Подсъдимия Т.В.П. ЕГН **********,*** ,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, преди работил като общ работник , живущ ***. Осъждан е както следва :
1.С определение на СРС по НОХД
№9335/2007г. в сила от 20.11.2007г.- за
престъпление по чл. 198 ал. 1 пр. 1 НК -10 месеца лишаване от С.,
2.С определение на СРС по дело № 5047/04г . в сила от 15.03.2005г. одобрява
постигнато споразумение - за престъпление по чл.198 ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2
вр.ал.1 НК -лишаване от С. за срок от 2
години и на основание чл.66 изпълнението на наказанието е отложено за
срок от 3 години.
Подсъдимия не боледува от психични
болести, няма интелектуални отклонения, определящи болестно поведението му.
Същия е психично здрав. По време на деянието е могъл за разбира свойството и
значението на постъпките си и да ръководи действията си
Подс.Т.В.П. към месец август 2009г.
изтърпявал присъда „ Лишаване от С. „ в размер от 10 месеца в ТПО „ К.” За
периода 22-24.08.2009г. същия е бил пуснат в отпуск.Сутринта на 22.08.2009г. след како бил пуснат от затвора П. с маршрутка № **
отишъл в ж.к. Л. * район, на К. пазар бл.*** ап.**
при родителите на пострадалата С.Я.О., с която живеел на семейна начала повече
от 13 години и имали две деца. Подс.П. от известно време имал съмнения, че
постр.О. работи като проститутка. На адреса на родителите и не успял да я открие , никой не успял да му даде отговор къде е жена му, освен че е в гр. П..След това
обв. П. отишъл
в дома си в
кв.Ф., и там
не успял да намери
постр. О.. Същата пристигнала
някъде около 14.00 ч. с такси. Подс.П. до това време бил изпил 2-3 бири.
Легнали да спят до към 18.00часа. На
излизане от дома си обв. П. взел със себе си кухненски нож с дължина
17см., със счупен връх и с кафява дървена
дръжка. След това с постр.О. отишли в заведение „ Б. „ в кв.З.П., където
подс.П. пил още една бира.След това с автобуси на градския транспорт отишли до С.П. на гр. С.. За периода-19:30-00,30ч
се разхождали из парка, стояли в беседка в
близост до бл. 19. П. разпитвал постр. О. с какво се занимава, защо не
му се обажда и О. му признала ,че работи като проститутка около гр.П. за да
издържа родителите си.Разговора се състоял в беседката в парка , като макар и
околността да била осветена , беседката била
тъмна . Наоколо нямало хора.
След
като постр.О. признала на П. че проституира
, същия много се ядосал. Попитал я „ Искаш ли тази вечер да се самоубиеш
и после и аз да се самоубия.От тези думи С. О. много се уплашила , започнала да реве, станало
и лошо и паднала на земята. Тогава подс.П. започнал да и нанася побой, удрял я
по цялото тяло, включително и с крака по главата. Извадил ножа който носил със
себе си , наръгал я няколко пъти и и нанесъл една порезна рана в областта на шията, с прерязване на десния гръдно-ключично-сисовиден
мускул, прерязване на дясната югуларна вена, с наличие на венозна
въздушна емболия, прерязване на гръкляна в областта на крикоидния хрущял, довели до остра кръвозагуба и венозна въздушна
емболия и смърт за С.Я.О.. След което си тръгнал и по пътя в парка
изхвърлил ножа. На самото местопроизшествие , в беседката в парка , скъсал част
от записките , които си бил водил в затвора за това какво казват родителите на О.
къде е била тя в даден ден. От трупа на О.
взел портмонето с личната и карта и две снимки където били двамата. Снимките и личната карта изхвърлил в боклучийска
кофа около С.П. , а портмонето й оставил в апартамента на П.А.И. в гр.С. ж.к.С. бл.** вх.** ет.** ап.**, където впоследствие на
25.08.2009г. било намерено и иззето при извършеното претърсване от органите
на МВР.
След
като излязъл от С.П., подс. П. отишъл у
леля си П.А.И. в гр.С. ж.к.С. бл.** вх.** ет.** ап.**, където преспал и стоял до
16ч. на 23.08.2009г. След това се прибрал у дома си в
кв.Ф..Там разказал на родителите си - св. А.П. и св.В.П. за станалото с О..Същото
споделил по късно и със св. М.Р.. На 24.08.2009г. около 10ч. бил заловен от
органите на МВР.
На
26.08.2009г. е бил проведен следствен експеримент с участието на подс.Т. П.,
при който същия е показал мястото където е изхвърлил ножа с който е извършил
убийството на О.. На мястото показано от П., действително е бил намерен нож с
дървена кафява дръжка, със счупено острие.
СМЕ
на труп №********. установява
заколване -порезна рана на шията с прерязване на десния гърдно –ключично
–сисовиден мускул,прерязване на дясна югуларна вена,наличие на въздушна
емолия,прерязване на гръкляна в областта на крикоидния хрущял у С.Я.О..Като причина за смъртта се сочи
остра кръвозагуба и венозна емобиля настъпила в резултат на порезната рана в
областта на шията с прерязване на голям
кръвоносен съд и гръкляна.
По доказателствата:
Изложените фактически положения съдът прие за
несъмнено доказА.на базата на направеното от подсъдимия признание на фактите
изложени в обстоятелстевната част на
обвинителният акт, дадените от него обяснения пред съдия л.115-123 том 1 от дп, свидетелски показания на М.
Т. –л.146
-147 том 1 от
дп, С.П.-148-149 том 1 от дп , М.Р. – л.152-158 том 1 от
дп пред съдия, В.П. –л.161-163 том
1 от дп пред съдия, А.П.
л.166-169 том 1 от дп пред съдия , В.О. л.173-174
том 1 от дп , Я.О. л.175-176 том 1 от
дп, А. В.
л.177-178 том 1 от
дп, протокола за оглед на
местопризшествие и фотоалбум л.22-35 от том 1 на дп, проткол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум –л.36-44 том 1 от дп,проткол за оглед на местопроизшествие
и фотоалбум-л.45-53 том 1 от дп,проткол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум л.54-59 том 1 от дп,проткол за
следстевн експеримент и фотоалбум-л.60-77 том 1 от дп, определения на СГС ,НО
по чл.161,ал.2,вр.ал.1 от НПК, протоколи за претърсване и изземване –л.78-99
том 1 от ДП, заключенията на
назначените по делото СПЕ,СМЕ на труп, СМЕ на веществени доказателства,
заключенията на ДНК експертизи, трасологичната експретиза, биологична екпретзиа,
дактилоскопна експертиза,ФХЕ, одорологична експертиза,комплексна техническа и
дактилоскопна експритиза, графическа ,техническа експертиза- всички в том 2 от
Дп, протоколи за доброволно предаване и
протоколи за взимане на образци за сравнително изследване –л.198-201 том 2 от
Дп, удостоверение за наследници на С.Я.О.-л.215
от дп , справка за съдимост ведно с заверени преписи от съдебни бюлетини
за подсъдимия и справка от ГДИН за изтърпените до момента наказания „лишаване
от С." от подсъдимия л. 39, л.41-45 от нохд,удостоверения за раждане
-91-93 о нохд и от останалия писмен доказателствен материал, съдържащ се в
делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите,
тъй като същите са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви и кореспондират помежду си и с останалия
събран по делото доказателствен материал, като между тях няма съществени противоречия.
Показанията на свид. М.Р. , В.П., А.П.,
В.О., Я.О. и А. В. съдържат фактически сведения за случилото се преди ,по време и след
инкриминираната дата,за направените пред тях извън процесуални признания от
подс.П. за това ,че е убил С.Я.О., за поведението му след деянието. Показанията
им установят важни за предмета на
делото обстоятелства .
Съдът кредитира
и обясненията на подс.П. дадени пред съдия,тъй като не се опровергават от останалите доказателства по делото.
По делото е приложен протокол за оглед на
местопроизшествие и албум, който съдът кредитира изцяло, тъй като същият е
изготвен по реда предвиден в НПК. От същия се установява, че при извършения
оглед на местопроизшествието са се направили съдържащите се в албума фотоснимки
и са иззети веществените доказателства, послужили по-нататък за изготвянето на
експертизите по делото.
Съдът кредитира и протокола за претърсване и
изземване, извършено в дома на П.А.И., с който е иззета бяла хавлиена кърпа с
червеникаво петно върху нея, както и
празно дамско портмоне,подробно описани в протокола,поставени в плик и запечатани
с картон серия №********* и ********
на НЕКД-СДВР.
Съдът
кредитира и протокола за оглед на местопроизшествие
от 26.08.2009г. /тревна площ около беседката /
и фотоалбума към него, с който е иззет
нож подробно описан в протокола,запечатан в хартиен плик с картон Серия *********** и ********* НЕКД-СДВР.
Причината
за смъртта на С.Я.О. и
средството на престъплението- кухненски нож с дължина 17см., със счупен
връх и с кафява дървена дръжка,
съдът прие за безспорно установени от изготвената съдебно-медицинска експертиза
на труп и СМЕ на ВД, протокол за оглед и
протокол за следствен експеримент.
СМЕ на труп сочи ,че прободно –порезната рана в областта
на шията е в резултат от действието на остър режещ предмет,какъвто е и ножа.
Наличието на кожно шипче и нарези в левия край на раната над и под нея сочат за
поне три тегления на ножа в една и съща рана.Установеното порязване на
надкостницата на четвърти шиен прешлен сочи,че поне едно от порязванията е с
голяма сила и е достигнало до гръбначният стълб. Установява се и черепно –мозъчна
травма. Констатираните у трупа травматични увреждания в областта на главата се
дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети.
След
нанасяне на порезната рана смъртта на С.Я.О. е настъпила бързо и е била
неизбежна. Преди смъртта си О. не е употребила алкохол или отровно действащи
вещества /наркотични ,упойващи и др/.
Обстоятелствата свързани с психичното
състояние на подсъдимия към момента на извършване на деянието и към момента на
провеждане на наказателното производство, съдът прие за установени от
съдебно-психиатричната експертиза , а именно че е психично здрав, че по време
на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ръководи действията си.
Съдът даде вяра на изготвените в хода на
досъдебното производство и приобщените към доказателствения материал по делото
експертни заключения, като прие, че те са дадени в съответствие със специалните
знания и опит на експертите,
безпристрастни са, обективни и съответстващи на другите доказателства по делото, без да се опровергават от същите
напълно или частично- това са заключенията на
СМЕ
на труп, СМЕ на ВД, заключенията на ДНК експертизите, трасологичната
експретиза, биологична експертиза, дактилоскопна експертиза, ФХЕ, одорологична
експертиза, комплексна техническа, графическа и техническата експертиза.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото,които коректно отразяват и
потвърждават правно релевантни обстоятелства
включени в предмета на доказване.
Съдът намира, че горепосочените доказателства са
категорични, непротиворечиви и взаимно кореспондиращи се, поради което изцяло
обосновава на тях правните си изводи.
От правна страна:
От събрания по делото
доказателствен материал може да бъде направен несъмнен извод, че именно
подсъдимия Т.В.П.
е извършил престъплението, в което
е обвинен, като това той е сторил на инкриминираните в обвинителния акт място,
време и начин, описани в обстоятелствената му част.
От обективна страна подсъдимия е
осъществил състава на престъплението като на На 23.08.2009г. около 00.30 ч. в гр.С.,
ж.к."С." -„С.П.", в беседка в близост до бл. 19 умишлено
е умъртвил С.Я.О. ЕГН: ********** с кухненски
нож с дължина 17см., със счупен връх и с
кафява дървена дръжка нанесъл на С.Я.О. една порезна рана в областта на шията,
с прерязване на десния гръдно-ключично-сисовиден мускул, прерязване на дясната
югуларна вена, прерязване на гръкляна в областта на крикоидния хрущял довели до
остра кръвозагуба и венозна въздушна емболия,
вследствие
на което пострадалата починала.
От субективна страна деянието е извършено
виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Всичките му действия, извършени в логична
последователност показват, че той е съзнавал, че нанасяйки в областта на шията силен
удар с прободно –порезно оръжие, каквото е ножа, нанася такова нараняване, което е
несъвместимо с живота и което ще причини смъртта пострадалата и при съзнаването
на тези факти го е причинил.
Представите на подсъдимия П. безусловно
са обхващали и факта на предходните
негови осъждания. Този извод съдът основава на свидетелството за
съдимост и справката на ГДИН.,което обуславя и приложението на квалифициращият
състав на чл.116,ал.1,т.12,пр.1, вр. чл.115,вр.чл.29,ал.1,б.”Б” от НК- престъплението е извършено след като П. е бил
осъждан два пъти на лишаване от С. за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл.66 НК, както следва: 1.С определение на СРС по НОХД №9335/2007г. в
сила от 20.11.2007г.- за престъпление по
чл. 198 ал. 1 пр. 1 НК -10 месеца
лишаване от С., 2.С определение на СРС по дело № 5047/04г . в сила от 15.03.2005г.
одобрява постигнато споразумение - за престъпление по чл.198 ал.1 пр.1 вр.чл.20
ал.2 вр.ал.1 НК -лишаване от С. за срок от
2 години и на основание чл.66 изпълнението на наказанието е отложено
за срок от 3 години.
С оглед изложеното съдебният състав
призна подсъдимия Т.В.П. за виновен в извършването
на престъпление по чл.116,ал.1,т.12,пр.1, вр. чл.115, вр.чл.29,ал.1,б.”Б” от НК.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от
подсъдимия Т.В.П. престъпление чл.116,ал.1,т.12,пр.1 от НК предвиденото в
закона наказание е „ Лишаване
от С. от петнадесет до двадесет години ,доживотен затвор или доживотен затвор
без замяна”.
Предвид
проведеното съкратено съдебно следствие
се налагат следните уточнения:
Сегашната
редакция на чл. 58а, ал. 2 НК предвижда, че в случаите по чл. 57, ал. 1 НК,
когато съдът определи като най-подходящо по вид наказание "доживотен
затвор без замяна", не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с
лишаване от С. от двадесет до
тридесет години, като продължава в ал. 3 на същия текст, че съдът определя
размера на наказанието лишаване от С. в пределите на най-ниския минимален
размер и най-високия максимален размер на наказанието "лишаване от С.",
определено при условията на ал. 2 и
наказанието "лишаване от С.", предвидено в Особената част на този кодекс.
От тук следват няколко извода - първо, че съдът не налага
наказанието "доживотен затвор без замяна", ако определи същото за
най-адекватно. Но тълкуването на тази разпоредба не спира до тук и не дава
законно право на съда да определи друго наказание, избирайки между
"доживотен затвор" и "лишаване от С.", както се предвижда в
разпоредбата на
чл.116 НК. Анализирайки смисъла и мястото на ал. 2(съпоставено и с
това на ал. 3), се прави изводът, че по принцип в тези случаи съдът не налага и
наказание "доживотен затвор", тъй като го заменя с лишаване от С. от
20 до 30 години. Систематичното тълкуване на разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл.58а НК, определя и действията на съда по индивидуализиране на наказанието и след
като същото се индивидуализира в границите от 20 до 30 години. Съгласночл.58а,ал.3 НК, както беше посочено и по-горе, съдът определя размера на наказанието
"лишаване от С." в пределите на най-ниския минимален размер и
най-високия максимален размер на наказанието лишаване от С.. Следователно, при
определяне на наказание по сегашната редакция начл.58а,ал.2 от НК,
при извършено деяние по чл.116,ал.1
от НК, както е в случая, съдът следва да търси най-подходящия
размер на наказанието в границите на "лишаване от С." от 15 до 30
години(15 години минимум според разпоредбата на чл.116,ал.1 НК и
30 години - максимум съгласно изискванията на чл.58а,ал.2,вр.ал.3 НК). Следователно ал. 3 очертава последователността от действия на съда при
индивидуализиране на наказанието при условията на ал. 2 на текста на чл.58а и дава пределите на
наказанието "лишаване от С.", в рамките на които да се определи
наказанието. Това обаче се съобразява и с нормата за съответното престъпление в
особената част на
НК.
Горното съдът изложи, за да посочи коя редакция
на чл.58а НК следва да се приложи в процесния случай.
Прилагайки сега действащата норма, наказанието на подсъдимия следва да е в
границите на от 15 до 30 години "лишаване от С.", което разбира се не
е по-благоприятното за дееца.
На следващо място безспорно престъплението, за което се
търси наказателна отговорност на подсъдимия е осъществено на 23.08.2009
г. С оглед на обстоятелството, че на
23.08.2009 г. е била в сила първата редакция на новосъздадения чл.58а НК, приета с ДВ бр. 27/09 г. от 10.04.2009 година, то следва да се приложи
именно тя. Този текст е гласял, че при провеждане на настоящото производство по
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,т.2 от НПК,
при определяне на наказанието, съдът не налага най-тежкото по вид наказание, при
алтернативно предвидени наказания, а в останалите случаи, прилага чл.5 НК. Съпоставена тази редакция на чл.58аНК, към настоящия
случай, налага следния извод: за извършеното деяние по чл.116,ал.1 НК и при съкратено съдебно следствие по чл.371,т.2 НПК, на
подсъдимия
П. не трябва да се налага най-тежкото наказание, при условие, че има
алтернативно предвидени такива. Нормата на чл.11 НК предвижда за процесното престъпление, наказанията - "доживотен затвор
без замяна", "доживотен затвор" и лишаване от С." от 15 до
20 години. Безспорно в тези случаи има алтернативни наказания и те са
"лишаване от С." и "доживотен затвор"(включително и
изключителната мярка "без замяна"). Тук следва да се отбележи, че в
разпоредбата на чл.37 НК точно са посочени всички видове наказания, като в т. 1
това е "доживотен затвор", а в т. 2 "лишаване от С.".
"Доживотният затвор без замяна" се определя само като временна и
изключителна мярка, според ал. 2 на чл.37 НК. Именно за това, съдът в този случай, следва да игнорира най-тежката
алтернатива "доживотен затвор" (интегрираща в себе си и мярката
"без замяна") и да определи наказание на подсъдимия в границите на
по-лекото измежду алтернативните наказания, а именно - "лишаване от С."
то 15 до 20 години. От тук нататък,
съдът прецени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, свързани с
конкретизирането на наказанието.
Настоящият
съдебен състав отчете при индивидуализирането на наказанието на подс.П. за отегчаващи отговорността
му обстоятелства: това ,че е извършил процесното деяние по време на разрешен му отпуск при
изтърпяване на наказание ЛОС в размер на 10 месеца по НОХД № 9335/2007г. на СРС
в ТПО Казичене, извършените от него след убийството действия по заличаване на
следите /захвърляне на ножа и унищожаване на
записките си /, както и по опитите му да затрудни разкриване
самоличността на умъртвената чрез взимане от трупа на личната й карта и общата им снимка,
факта, че се е укривал първо в дома на родителите си, после при роднини в Костинброд и не се завърнал в ТПО Казичене доброволно, а по сигнал на близките си е бил заловен от органите на МВР.
На следващо
място като отегчаващо отговорността му обстоятелство се отчете проявената жестокост спрямо С.О.
-причинена й е черпено мозъчна травма, множество охлузвания и
кръвонасядания в горната част на тялото й, които сочат, за нанасяне на удари върху същата в т.ч и с
крак, констатират и поне три тегления на
ножа в една и съща рана при заколването
й.Установеното порязване на надкостницата на четвърти шиен прешлен сочи,че поне
едно от порязванията е нанесено с голяма сила и е достигнало до гръбначният
стълб. Това характеризира изключително негативно подсъдимия.
Съдът
анализира и сочените от него подбуди за деянието му – изпитана ревност. Същата
е била немотивирана,непредизвикана с нищо от постр.О., майка на две деца, с
която подсъдимия е живял в съвместно
съжителство от години. Умъртвената О. е
проявявала е загриженост към подс.Т.П. като е била на всяко свиждане в затвора. В същото време подс.лице твърди,
че е баща на двете й деца, липсват надлежни писмени доказателства за тези му твърдения. Видно от
удостоверенията за раждане -едното дете е с баща неизвестен ,а другото е
припознато от виетнамски гражданин. Т.е
липсват данни които да сочат, че подс.П. е загрижен за децата и семейството си.
От установените по делото му действия
извършени последователно и хронологично може да се изведе и елемент на
планираност на деянието му , макар и да
липсва подобно обвинение/за предумишлено убийство/ тъй като
същият си е водил записки,отчитащи по дати и часове поведението на С.О.,обясненията
й къде и с кого е била, както и обяснения на нейни близки за същите тези обстоятелства.
Излизайки в отпуск завел Я. в безлюдно място, късно вечерта, като преди това
взел кухненски нож от дома на родителите си. Мястото, времето сочат на съзнателното им
избиране с цел да се елиминира вяска възможност при нужда на О. да и бъде оказана своевременно помощ, било от
минувачи или мед. специалисти.
На
следващо място не бива да бъде подминат и факта на съдържащите се в справката
съдимост на П. две осъждания /макар и
към датата на процесното деяние да не е имал влязла в сила присъда за тях/ за
извършени от него престъпления по чл.297 ,ал.1 от НК. Всичко това го определя
като деец с висока степен на обществена опасност и следва да бъде изолиран от обществото
за един дълъг период от време.
Съдът не споделя становището на защитата,че подсъдимия е оказал пълно съдействие на
органите на ДП. Действително налице са от него обяснения пред съдия. Но следва
да бъдат отчетени и следните данни : близките както на жертвата ,така и на
подсъдимия са били наясно, с това ,че двамата с постр. О. са заедно на 22.08. срещу 23.08.2009г., намерението
на родителите на О. да уведомят РПУ, за
това ,че не се е прибрала на 23.08.2009г., отделно от това скъсаните му записки са били намерени от
органите на МВР още при първоначалният оглед на местопроизшествието ,при
възстановяването на същите и на база
отразените в тях имена стигат до
подозрението, че лишеният от С. Т.П.,
пуснат в отпуск по това време има връзка
със случая. Всичко това определено
говори,че органите на МВР са разполагали с ресурс, в следствие на ефективната си дейност
да разкрият това престъпление и без обясненията на подс.П.. Показателно е и
в случая, че показанията на неговите близки роднини пред съдия предхождат
неговите обяснения. Поради което и съдът намира ,че липсват основания да ги интерпретира като допълнително смекчаващо
отговорността му обстоятелство при индивидуализацията на санкцията.
В случая
младата възраст и изразеното съжаление
не могат да обуславят снизходителност
към него.
При тези съображения съдебният състав отмери максималното възможно наказание - лишаване
от С. за срок от 20 години, при първоначален строг режим на изтърпяването му в
затвор от закрит тип.
На
основание чл.59, ал.1 от НК от така определеното наказание на подсъдимия, съдът
приспадна времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение по
настоящото наказателно производство, считано от 29.08.2009г.до влизане на присъдата
в сила.
С оглед изхода на делото съдът възложи
в тежест на подсъдимия Т.В.П. заплащането
на направените по воденето на делото разноски в размер на 3 973,87лв./
три хиляди деветстотин седемдесет и три лева и осемдесет и седем ст./, както и
5лв. /пет лева/ за служебно издаване на 1бр. изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ-МЛ. СЪДИЯ: