Решение по дело №1381/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 и ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК ******** гр. София, чрез адв. Т. срещу Национална агенция за приходите /НАП/ гр. София, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с цена на иска 500 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие, в административно производство по чл.41, ал.1 от ДОПК, пред Директора на ТД на НАП – Варна, приключило с постановено от последния Решение № 200/27.08.2021г., ведно със сумата от 93,47 лева, представляваща законна лихва, считано от 13.08.2021 г., до датата на предявяване на исковата молба, както и законова лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното приключване на делото.

В исковата молба се твърди, че в резултат на отменени незаконосъобразни действия по обезпечаване на доказателства по чл.40, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и административен акт – решение на Директора на ТД на НАП Варна, от „Изток инвест 3000“ ЕООД са направени разноски за заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева по фактура № 54 (или ф-ра № **********) от 19.08.2021 г., при задължителното обжалване на действията по административен ред пред горестоящия административен орган, които следва да се приемат за вреда, която да се обезщети по реда на ЗОДОВ съгласно решение № 1 по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС. Относно претендираните лихви се сочи, че съгласно т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. за начален момент на забавата, съответно – правото на законна лихва върху сумата, дължима за незаконни действия или бездействия на административния орган, следва да се счита момента на тяхното преустановяване. Уточнява се в тази връзка, че незаконосъобразните действия по обезпечаване на доказателства по реда на чл. 40, ал.2 ДОПК са преустановени от административния орган на 13.08.2021 г., за което е съставен протокол сер. АА № 1566543/13.08.2021 г., предвид което началният момент, от който следва да се отчита забавата и съответно – възниква правото за претендиране на законна лихва, е датата 13.08.2021 година. Претендира присъждане на сторените разноски в настоящото съдебно производство. В съдебно заседание, чрез надлежно преупълномощен представител - адв. П.Т., е изразено становище, че в хода на съдебното производство по категоричен начин е установено наличие и на трите материални предпоставки, посочени от законодателя в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ като основание за ангажиране отговорността на ответника. Исковата молба и искането за разноски се поддържат изцяло.

Ответникът – Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител в съдебно заседание и с депозирана молба с.д. № 11458/ 03.08.2023 г. и изрично писмено становище, оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че посочената от ищеца фактура № 54/19.08.2021 г. (или ф-ра № **********/19.08.2021 г.) ведно с разписка за заплащане на същата сумата от 500 лева по същата фактура, са приложени от дружеството към жалбата, с която пред Административен съд – Варна е оспорено Решение № 200/27.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП Варна. Сочи, че с Определение № 12096/21.09.2021 г. по адм. дело № 2093/2021 г. съдът е отменил действията на органите по приходите, като е осъдил НАП да заплати на дружеството разноски в размер на 550 лева /такса и разноски за адвокат/, като основанието за заплащане на разноските са именно процесната фактура №**********/19.08.2021 г. и разписката към нея. С оглед изложеното е изразено становище, че претендираните в настоящото производство разходи вече са присъдени на дружеството-ищец с посоченото определение и не следва да му се присъждат повторно. Противното би довело до неоснователно обогатяване на дружеството. Пледира се за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

Контролираща страна – Окръжна прокуратура – Варна, намира исковата претенция за неоснователна. Счита, че, макар принципно разноските, направени в хода на оспорването по административен ред, да подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ, искът е неоснователен с оглед на това, че направените от дружеството такива са присъдени с определението по частно адм. дело № 2093/2021 г., което е влязло в законна сила. Съответно – повторно присъждане на обезщетение за същото не му се следва.

Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

С протокол сер. АА № 0048457/12.08.2021 г. /л.11 – 14 /, в 18,15 часа, от служители на Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са предприети действия за обезпечаване на доказателства, по реда на чл. 40, ал.1 и ал. 2 ДОПК, във връзка с извършвана ревизия на „Изток инвест 3000“ ЕООД. Тези действията се изразяват в поставяне на 1 бр. техническо средство за контрол с номер 0534084 на МПС марка Iveco с рег. № ****** и ремарке с рег. № *****, с които в контейнер с № ********* са превозвани стоки, собственост на „Изток инвест 3000“ ЕООД, представляващи mdf профили с общо бруто тегло 26 000 кг., с място на разтоварване гр. *******, ул. „*****“ № *.

Във връзка с горните действия на приходната администрация от „Изток инвест 3000“ ЕООД, чрез надлежно упълномощен представител, е подадена жалба до Директора на ТД на НАП – Варна рег. № 39141-2/2021 г. (л. 17 и 18 от делото), с която действията по обезпечаване на доказателствата, обективирани в протокол сер. АА № 0048457/12.08.2021 г., са оспорени по административен ред. Към жалбата е приложено пълномощно от 06.08.2021 г. (л. 90 от делото), с което управителят на дружеството „Изток инвест 3000“ ЕООД е упълномощил адв. П. Т. Т. да представлява дружеството „пред всички лица, превозващи стоки – собственост на дружеството, като от името и за сметка на дружеството получи същите в мястото на тяхното получаване, включително да представлява дружеството пред Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в производства по извършване на проверка на получаваните стоки с всички права на дружеството в качеството му на страна в образуваното производство, включително с правото да обжалва всички действия, бездействия, индивидуални административни актове и обезпечителни мерки, постановени в хода на производството, като за целта представлява дружеството пред компетентния орган и съд като води производството и/или делото до окончателното му приключване във всички инстанции, включително с право да преупълномощава адвокати с всички или с част от предоставените му права“. Ведно с пълномощното, към жалбата е приложена и фактура № *********4/19.08.2021 г., издадена от адв. П.Т., за услуга – „адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу обезпечителни мерки по чл.40 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП Варна по Протокол № 0048457/12.08.2021 г.“, стойност на услугата 500 лв., получател на услугата – „Изток инвест 3000“ ЕООД, и разписка № 100000054/19.08.2021 г. издадена също от адв. П.. Т., удостоверяваща заплащане на сумата 500 лв. по посочената фактура в брой.

Производството пред Директора на ТД на НАП Варна е приключило с постановяване на Решение № 200/27.08.2021 г. /л. 21 - 24/, с което жалбата на „Изток инвест 3000“ ЕООД срещу действия на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателства № 0048457/12.08.2021 година, е отхвърлена.

След изчерпване на възможността за оспорване по административен ред на 16.09.2021 г. пред Административен съд – Варна е подадена жалба от „Изток инвест 3000“ ЕООД срещу Решение № 200/27.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Варна. Жалбата е депозирана в съда от адв. М.Г.Т. въз основа на приложено пълномощно от 14.09.2021 г. (л. 10 от ЧАД № 2093/2021г.), с което М. Р. Д. - управител на „Изток инвест 3000“ ЕООД, е упълномощил еднолично адвокатско дружество „М.Г.Т.“ да представлява дружеството пред всички ТД на НАП в страната и пред всички съдилища в страната. Във връзка с депозираната жалба в съда по описа за 2021 година е образувано частно административно дело /ЧАД/ № 2093. Съдебното производство е приключило с Определение № 12096/21.09.2021 година. С него жалбата на „Изток инвест 3000“ ЕООД е уважена и едновременно с това, като незаконосъобразни, са отменени действията на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол сер. АА № 0048457/12.08.2021 г., потвърдени с Решение № 200/27.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП Варна. Със същото определение ТД на НАП – гр. Варна е осъдена да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД, сумата от 550 лева, представляваща разноски по делото, от които 50 лева – държавна такса, и 500 лева – адвокатско възнаграждение, заплатено с представената към пълномощното на адв. М. Г. Т. фактура № **********/19.08.2021 г. и разписка към нея от същата дата, но подписани от друг адвокат, а именно от адв. П. Т. Т.. Така постановеното определение е окончателно по аргумент от чл.41, ал.3 от ДОПК.

В срока по чл. 248, ал.1, предл. ІІ-ро от ГПК в АС – Варна е постъпило искане от административния орган за изменение на Определение № 12096/21.09.2021 г. в частта за разноските като искането е да се намали размера на присъдения адвокатски хонорар от 500 лв. на 300 лева. Постановено е Определение № 2616/15.10.2021 г. по частно адм. дело № 2093/2021 година, с което искането на Директора на ТД на НАП – гр. Варна за промяна размера на присъдения адвокатски хонорар е оставено без уважение.

Видно от доказателствата по делото, на основание влязлото в законна сила Определение № 12096/21.09.2021 г. срещу ТД на НАП – гр. Варна е издаден изпълнителен лист в полза на „Изток инвест 3000“ ЕООД за сума от 550 /петстотин и петдесет/ лева.

Към настоящата жалба от дружеството е представено пълномощно от управителя на „Изток инвест 3000“ ЕООД, с което е упълномощил еднолично адвокатско дружество „М.Г.Т.“ да представлява дружеството пред всички ТД на НАП в страната и пред всички съдилища в страната; фактура № **********/19.08.2021 г., издадена от адв. П.Т., за услуга – адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу обезпечителни мерки по чл.40 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП Варна по Протокол № 0048457/12.08.2021 г., стойност на услугата 500 лв., получател на услугата – „Изток инвест 3000“ ЕООД, и разписка № *********/19.08.2021 г. издадена от адв. П.Т., удостоверяваща извършено заплащане в брой на сумата 500 лева по посочената фактура.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

В предявения от „Изток инвест 3000“ ЕООД иск правилно е посочено, че правното основание да сезира съда с него е чл. 1, (ал. 1) от ЗОДОВ. Според посочената разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност. В производството по проверка допустимостта на предявен осъдителен иск съдът извършва проверката по чл. 129 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, относно правосубектността и дееспособността на страните, наличието на сила на присъдено нещо или идентичен висящ или решен вече спор, както и доколко е родово и местно компетентен. Проверката относно обстоятелствата по чл. 204 от АПК следва да се извършва при съобразяване с изложените в исковата молба фактически твърдения. Преценката следва да обхване въпросите дали е налице незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие, претърпени ли са от ищеца вреди и в какъв размер, налице ли е пряка причинна връзка между актовете и действията/бездействията на ответника и настъпилите вреди за ищеца. В конкретния случай, искът е предявен от юридическо лице - „Изток инвест 3000“ ЕООД, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди породени от незаконосъобразността на действията на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048457/12.08.2021 г., потвърдени с Решение № 200/27.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП Варна, срещу юридическото лице, в чиято структура се намира органът, извършил незаконосъобразните действия в производство по реда на чл. 40 от ДОПК. На основание чл.205, ал.1 от АПК Национална агенция за приходите е надлежен ответник, тъй като съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. От изложеното следва извод, че ищецът и ответникът притежават нужната процесуална легитимация – активна и пасивна, въз основа на която да бъдат конституирани като страни в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Установява се наличие на хипотезата на чл.204, ал.1 вр. ал.4 от АПК, тъй като с исковата молба се претендира заплащане на имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар, които произтичат от незаконосъобразни действия на административни органи, отменени по съдебен ред. Изложеното дотук е достатъчно да обоснове извод за допустимост на иска.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

При решаване на настоящия спор следва да се има предвид, че претендираното обезщетение е за претърпени имуществени вреди от дружеството, в хода на административното производство, проведено по реда на чл. 41 от ДОПК пред Директора на компетентната ТД на НАП.

Между страните няма спор по фактите. Не се спори, че дружеството-ищец при обжалване на действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048457/12.08.2021 г. на инспектори в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по реда на чл.41 от ДОПК, е ползвало адвокатска защита, извършена от адв. П.Т.Т., което се доказва както от приложеното на л. 90 от делото пълномощно от 06.08.2021 г., така и от приложената към доказателствата фактура № **********/19.08.2021 г. и разписка № **********/19.08.2021 г., подписани също от адв. П.. Т.. Не се спори, че търговското дружество е заплатило сумата от 500 лева в брой за извършеното процесуално представителство. С настоящия иск се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева, които съставляват заплатено възнаграждение за адвокат в производството по задължителното административно обжалване на действие на административен орган, предвидено с чл.41, ал.1 и ал.3 от ДОПК. С Определение № 12096/21.09.2021 г. по частно адм. дело № 2093/2021 г. на Административен съд – Варна са отменени по жалба на „Изток инвест 3000“ ЕООД, действия по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048457/12.08.2021 г. на инспектори в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Поради необжалваемост на определението по аргумент от чл. 41, ал. 3, предл. последно от ДОПК, същото е влязло в сила в деня на постановяването му.

Както вече се посочи, според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана, отговорността е пълна, защото обхваща всички претърпени вреди, които са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност, по аргумент от чл.4 от ЗОДОВ. В казуса е безспорно, че отменените като незаконосъобразни действия на органи по приходите са такива на административни органи и са форма на проявление на административната дейност на тези органи, съгласно чл.40, ал.1 от ДОПК. Както в ДОПК, така и в АПК липсва специален ред, по който страната при оспорване на актовете или действията по административен ред може да търси направените от нея разноски в това производство. На основание чл.36, ал.1 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. Нормата на чл.8, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г./ не е била действаща към момента на заплащане на възнаграждението за адвокат – 19.08.2021 г., но към настоящия момент е приложима, поради което следва да служи като критерий за определяне на дължимото възнаграждение.

От представената от ответника административна преписка се установява, че към момента на подаване на жалбата до Директора на ТД на НАП срещу действията по обезпечаване на доказателства по чл. 40 ДОПК е представено пълномощно от 06.08.2021 г. /л. 90 от делото/, с което адв. П. Т. Т. е упълномощен от управителя на „Изток инвест 3000“ ЕООД да представлява дружеството „пред всички лица, превозващи стоки – собственост на дружеството, като от името и за сметка на дружеството получи същите в мястото на тяхното получаване, включително да представлява дружеството пред Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в производства по извършване на проверка на получаваните стоки с всички права на дружеството в качеството му на страна в образуваното производство, включително с правото да обжалва всички действия, бездействия, индивидуални административни актове и обезпечителни мерки, постановени в хода на производството, като за целта представлява дружеството пред компетентния орган и съд като води производството и/или делото до окончателното му приключване във всички инстанции, включително с право да преупълномощава адвокати с всички или с част от предоставените му права“. Надлежно е приложена и фактура № *********/19.08.2021 г., в която в графата „Наименование на стоките или услугите“ изрично е изписан следния текст: „Адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу обезпечителни мерки по чл. 40 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП – Варна по Протокол № 0048457/12.08.2021 г.“. Цената на услугата е определена в размер на 500 лева, а заплащането на сумата в брой се установява от приложената разписка от 19.08.2021 годена. И двата документа – фактурата и разписката към нея, са подписани от адв. П.Т.. Жалбата по административен ред е подадена по пощата на 27.08.2021 г., чрез адв. Т., видно от приложеното на л. 19 от делото известие за доставяне. Пълномощното, фактурата и разписката за заплащане на сумата не са оспорени от ответника и съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, удостоверяват, че ищецът е договорил и заплатил адвокатското възнаграждение за извършените действия пред контролно-отменителната административна инстанция.

Налага се извод, че е изпълнен фактическият състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Независимо от горното, исковата претенция на „Изток инвест 3000“ ЕООД е неоснователна поради факта, че вече е налице възмездяване на заплатеното адвокатско възнаграждение в хода на административното производство по обжалване на действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048457/12.08.2021 г. на инспектори в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по реда на чл.41 от ДОПК, което е станало в производството по частно адм. дело № 2093/2021 г. по описа на Административен съд – Варна. С влязлото в сила Определение № 12096/21.09.2021 г. по посоченото частно адм. дело, с което действията по обезпечаване на доказателства са отменени, в полза на „Изток инвест 3000“ ЕООД, са присъдени разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, като е посочено в мотивите на определението (непосредствено преди диспозитива): „500 лева представлява договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на адв. П.Т.“, въпреки че в съдебното производство дружеството е представлявано от друг адвокат – адв. М.Г.Т. въз основа на друго пълномощно от 14.09.2021 г. (л. 10 от ЧАД № 2093/2021 г.). Действително, от събраните по делото доказателства се установява, че тези разноски са извършени в хода на административното производство и по-точно в производството по задължителното административно обжалване на действията по обезпечаване на доказателства, а не в хода на съдебното производство по частно адм. дело № 2093/2021 г. на Административен съд – Варна. Въпреки това с влязлото в сила Определение № 12096/21.09.2021 г. същите са присъдени като разноски по частно адм. дело № 2093/2021 г. на Административен съд – Варна, като ТД на НАП – Варна, която е част от НАП, е осъдена да ги заплати, след което в полза на „Изток инвест 3000“ ЕООД е издаден изпълнителен лист. С оглед горното при уважаване на настоящия иск би се стигнало до присъждане за втори път на същите разноски/разходи, а оттам – до неоснователно обогатяване на дружеството – ищец, по смисъла на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите.. След като претърпените от „Изток инвест 3000“ ЕООД вреди вече са възстановени, чрез присъждането им като разноски по частно адм. дело № 2093/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, принципът на справедливостта е спазен, като повторното им присъждане, каквото се цели с подаване на процесната искова молба, би го нарушило, довеждайки до неоправдано разместване на имуществени блага. При последното би се стигнало до незаконосъобразно обогатяване на ищеца за сметка на обедняване на ответника, без да е налице основание за това.

Както се посочи по-горе в мотивите, от събраните по делото доказателства се установява, че „Изток инвест 3000“ ЕООД е претендирало разноски в производството по частно адм. дело № 2093/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, като доказателства за извършване на такива са представени именно коментираната в настоящото производство фактура № 54 (или № **********) от 19.08.2021 г. и разписка към нея от същата дата, и двете подписани от адв. П. Т. Т.. Факт е, че претендираните разноски са присъдени от съда в полза на дружеството-ищец в пълен размер с постановеното Определение № 12096/21.09.2021 година.

В допълнение към горното следва да се добави, че в производството по ЧАД № 2093/2021 г. по описа на Административен съд – Варна не са представени доказателства за извършени от дружеството други разноски във връзка с осъществено процесуално представителство от адвокат. Това се установява и от приобщеното към доказателствения материал по делото частно адм. дело № 2093/2021 г. на Адм. съд – Варна. Не се споделя становището на процесуалния представител на „Изток инвест 3000“ ЕООД, изложено в негово становище с.д. № 10999/21.07.2023 г. (л. 68 – 70 по делото), че при подаване на жалбата до съда срещу Решение № 200/27.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП - Варна, по повод на която е образувано частно адм. дело № 2093/ 2021 г., адв. М.Т. е приложил процесната фактура № *********/19.08.2021 г. единствено като доказателство за наличие на правен интерес от оспорване действията на приходната администрация по реда на чл. 40 от ДОПК, тъй като наличието на такова плащане е ирелевантно както за доказване на правния интерес от завеждане на делото, така и за изхода на спора по същество. Факт е, че именно тази фактура и разписката към нея са приложени от адв. М. Т. към списъка на разноските по чл. 80 от ГПК, представен на съда в производството по частно адм. дело № 2093/2021 година. Съответно – именно сумата по тази фактура е била присъдена в полза на „Изток инвест 3000“ ЕООД, за която има издаден изпълнителен лист. Релевантен е единствено факта, че претендираната сума за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лв., за осъществено представителство в производството по административно оспорване на действията на приходната администрация по чл. 40 от ДОПК, за която е издаден разходооправдателен документ - фактура № *********/19.08.2021 г. и разписката към нея от същата дата, към датата на подаване на исковата молба, а така също и към момента на постановяване на настоящото съдебно решение, са възстановени в патримониума на „Изток инвест 3000“ ЕООД. Ето защо повторното им присъждане по реда на ЗОДОВ би довело до нарушаване принципа на справедливостта, както вече се посочи по-горе в мотивите.

Лихва за забава от 13.08.2021 г. до 21.06.2023 г. и законна лихва от 19.06.2023 г. също не се дължат на ищеца, доколкото задължението за лихва по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото в случая не е налице.

С оглед горното исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на правния спор претенцията на ищеца за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за един адвокат в настоящото производство е неоснователна по аргумент на противното на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуално представителство е извършено от юрисконсулт, чрез представяне на писмени становища и участие в проведените по делото публични заседания. Делото не е с фактическа и правна сложност, приключило е след провеждане на две публични съдебни заседания, искът не е над 10000 лева. Предвид изложеното и на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на НАП сумата от 100 лева за възнаграждение за юрисконсулт.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „****“ № *, с управител и представляващ М. Р. Д., на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с искане да бъде осъдена Национална агенция за приходите да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща претърпени от дружеството вреди, изразяващи се в сторени разноски за адвокатска защита в административното производство по реда на чл.41, ал.1 от ДОПК по оспорване на действия по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол сер. АА № 0048457/12.08.2021 г. на инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 200/27.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП Варна, отменени с Определение № 12096/21.09.2021 г. по частно адм. дело № 2093/2021 г. на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва в размер на 93,47 лева, считано от 13.08.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 19.06.2023 г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2023 г. до окончателното заплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: