РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Свищов, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20214150100713 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба с правно основание
чл. 266, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 303а, ал. 3, изр. 1, пр. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД
на ищеца „*********“ ЕООД, ЕИК: ********, *********************,
срещу ответника Д. СТ. Д. , ЕГН: **********, гр. *****************.
Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
12 734.40 лв., представляваща възнаграждение от договор за изработка, ведно
със законната лихва върху тази сума от 22.07.2021 г. до 16.09.2021 г. в размер
на 205.17 лв., както и законната лихва върху главницата 17.09.2021 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се навеждат твърдения, че през лятото на 2020 г.
между *****“ ЕООД, като изпълнител, и „К.Л.“ ЕООД, ЕИК: *******,
***************** действащо чрез своя пълномощник Д. СТ. Д., като
възложител, било постигнато съгласие изпълнителят да извърши тапицерски
услуги на дивани, табуретки, както и изработване на калъфи за столове и
други мебели, срещу възнаграждение. *****“ ЕООД извършило възложената
му работа относно тапициране на вътрешни и външни дивани и изработил
калъфи за столове, диван, кръгли табуретки, фотьойли, бар-столове,
декоративни възглавници, бар-плот, и маса. Всичко възлизало на стойност от
12 734 лв.
За тази дейност била издадена Фактура № 351/13.07.2021 г. от
изпълнителя на стойност от 12 734.40 лв. Но като данъчно задължено лице по
нея бил посочен – въз основа на съглашение между изпълнителя *****“
ЕООД и възложителя „К.Л.“ ЕООД – пълномощникът на последното
дружество и ответник в настоящия процес Д. СТ. Д.. Това било така, защото
представляваното от Д. дружество имало „проблеми с НАП“. Понеже Д. СТ.
1
Д. не се е бил явил на поканите на *****“ ЕООД, за да му се връчи фактурата,
тя му била изпратена с нотариална покана, получена лично от него на
26.07.2021 г. Изпълнение на вземането обаче според ищцовото дружество не
било настъпило, поради което то предявило настоящия иск в съда.
В отговора на исковата молба се оспорва същата, и то както по
основание, така и по размер. Релевират се доводи за нередовност на
фактурата с оглед на данъчните закони: съгласно чл. 113, ал. 3 ЗДДС фактура
не се издавала на физическо лице, но ако това все пак било се случило, в нея
следвало да фигурира ЕГН му – чл. 114, ал. 1, т. 8 ЗЗДС и чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗСч.
Прочее процесната фактура била нищожна. В писмените си бележки
ответникът изтъква, че дори и да е валидна, процесната фактура не е годно
доказателствено средство, понеже нито е била подписана от него, нито е била
осчетоводена от него, нито пък той е бил ползвал данъчен кредит за нея.
В о. с. з. ответникът сочи, че вещите, които били тапицирани, били
собственост на Стопанска академия (СА) „Д. А. Ценов“, гр. Свищов, а СА „Д.
А. Ценов“ ги е била отдала под наем на „К.Л.“ ЕООД, ведно с заведението, в
което те се намират. Прочее ответникът признава, че процесните тапицерски
услуги върху тези движими вещи са били действително извършени от
изпълнителя, и то съобразно уговореното, както и че работата е била приета
от възложителя, но отстоява, че работата е била възложена и приета от „К.Л.“
ЕООД, което е действало чрез своя представител Д. СТ. Д.. Оттук се извежда
и следващия довод на ответника срещу иска: надлежната материално-правно
легитимирана страна в процеса била „К.Л.“ ЕООД, а не пълномощникът му –
Д.Д.. Този извод се потвърждавал и обстоятелството, че мебелите били
доставени и получени в заведението, което е стопанисвано от това дружество.
Д. СТ. Д. моли Свищовския районен съд (СвРС) да отхвърли иска като
неоснователен. Претендират се и разноски.
След като взе предвид събраните по делото доказателства,
посредством предвидените в закона доказателствени средства, и обсъди
исканията, доводите, възраженията и оплакванията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Свищовският районен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
„К.Л.“ ЕООД е постигнало съгласие със СА „Д. А. Ценов“ срещу
заплащане на наем да получи ползването на вътрешно обособена част от
партерния етаж на С.С. № 2, ***********, с площ 50 кв. м. – бар „Д.“ (чл. 1 от
Договор за отдаване под наем от 01.07.2020 г., л. 31 и сл.). Имотът е отдаден с
находящите се в него вещи, описани в Протокол към същ. дог. от 01.07.2020
г. (л. 32): 5 бр. ъглови дивани, 21 бр. дивани, 19 бр. табуретки, 9 бр. ниски
маси, 2 бр. табуретки високи (ратан), 44 бр. столове тип кресло, 11 бр. маси, 2
бр. огледала, 3 бр. климатици.
По-късно през лятото на 2020 г. *****“ ЕООД и „К.Л.“ ЕООД се
споразумели първото дружество (изпълнител) да извърши тапицерски услуги
срещу възнаграждение, дължимо му се от второто дружество (възложител).
От името на „К.Л.“ ЕООД е действал неговият пълномощник Д. СТ. Д..
Предмет на работата били: тапициране на външни дивани – 16 бр. на
2
единична цена от 88.50 лв., или 1 416 лв.; тапициране на вътрешни дивани
(пунто) – 4 бр. на единична цена от 128 лв., или общо 512 лв.; тапициране на
вътрешни дивани (брокат) – 6 бр. на единична цена от 155 лв., или общо 930
лв.; изработване на калъфи за столове – 44 бр. на единична цена от 30 лв., или
общо 1 320 лв.; изработване на диван (2 м.) – 2 бр. на единична цена от 800
лв., или общо 1 600 лв.; изработване на кръгла табуретка – 10 бр. на единична
цена от 40 лв., или общо 400 лв.; изработване на фотьойл – 4 бр., на единична
цена от 160 лв., или общо 640 лв.; изработване на бар-стол – 10 бр. на
единична цена от 30 лв., или общо 300 лв.; изработване на декоративна
възглавница – 83 бр. на единична цена от 18 лв., или общо 1 494 лв.;
изработване на барплот и маса за 2 000 лв. Цената на цялата работа била
10 612 лв., 2 122.40 лв. ДДС, или всичко общо 12 734.40 лв. Всичко това е
безспорно между страните, а и е видно от Фактура № 351/13.07.2021 г., л. 3 от
делото.
*****“ ЕООД извършило така възложената му работа в периода от м.
юли – м. септември на 2020 г. Готовите вещи периодично били предадени от
работниците на *****“ ЕООД в склада на „К.Л.“ ЕООД, до който първото
дружество имало осигурен достъп от последното. Някои от вещите поради
естеството им били тапицирани на място в заведението в С.С. № 2,
***********. Цялата работа е била приета „К.Л.“ ЕООД, и то без възражения.
Тези обстоятелства са безспорни между страните, а и се потвърждават от
разпита на св. Х.Ф..
„К.Л.“ ЕООД не било заплатило стойността на възложената услуга на
*****“ ЕООД, въпреки мнократните обещанията за това в периода от есента
на 2021 г. до лятото на 2022 г., давани от пълномощника на „К.Л.“ ЕООД – Д.
СТ. Д.. Нещо повече, „К.Л.“ ЕООД и *****“ ЕООД постигнали съгласие
последното дружество да издаде фактура за цената на извършената работа, по
която привидно като длъжник да фигурира – вместо „К.Л.“ ЕООД – Д. СТ.
Д.. Целта на това допълнително споразумение била да се скрие истинската
страна по съглашението на *****“ ЕООД и „К.Л.“ ЕООД от трето лице.
Третото лице бил ТД на НАП, гр. Велико Търново. Мотивът за скриването на
действително задълженото лице – „К.Л.“ ЕООД – били собствените му
данъчни затруднения.
Тези обстоятелства са безспорни по делото:
От една страна, те се твърдят в самата искова молба: „Ответникът
изрично пожелал фактурата за свършената работа да бъде издадена на
него като физическо лице, а не на дружеството, на което е бил
пълномощник.“ По-късно тези факти се навеждат и в о. с. з. на 07.02.2022 г.
от ищеца: „дружеството, което той [ответникът] представлява по
пълномощие имало проблем с НАП […], като [ответникът] е заявил, че иска
фактурата да бъде издадена на неговото име като физическо лице“, а не на
действителния длъжник „К.Л.“ ЕООД. Най-сетне, всичко това е наведено
отново и в писмената защита на ищеца: „Ответникът изрично помолил
фактурата за свършената дейност да бъде издадена на него като
физическо лице, а не на дружество, на което се е представял като
пълномощник.“
От друга страна, ответникът в о. с. з. на 07.02.2022 г. признава, че:
„всички столове и табуретки от това заведение [бар „Д.“] са
претапицирани от ищеца, ние не оспорваме и приемането“ на работата.
Ответникът обаче твърди, че работата е възложена от „К.Л.“ ЕООД, а
3
ответникът, Д.Д., е действал като пълномощник на това дружество. В този
смисъл твърденията на двете страни съвпадат. Неприемлив е доводът на
ищеца, че тези обстоятелства не били доказани, защото самият той ги
признава като неизгодни нему, ответникът пък не ги оспорва.
Уточняването на исковата молба по чл. 143, ал. 2 ГПК по същността е
твърдение на факти, които са част от вече посоченото основание на иска и
които като такива се обхващат от обективните предели на силата на
пресъдено нещо на съдебното решение по делото, независимо дали са
посочени изрично, или не, в исковата молба. Следователно те не могат да
бъдат основание за предявяване на нов иск за същото право. Същевременно
тези уточнения не могат да бъдат приравнени на изменение на иска по
основание по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК, тъй като не променят
основанието на предявения иск, а само го поясняват и детайлизират. Затова
чрез поясняването на исковата молба ищецът може да отстрани вътрешни
противоречия между собствените си фактически твърдения, както и да
обоснове връзката между заявените факти и търсената с иска защита, но не и
да промени предмета на делото. (В този смисъл е и практиката на ВКС: вж. р.
№ 214/22.01.2018 г. по гр. д. № 1213/2017 г., III г. о., както и р. №
178/18.10.2016 г. по гр. д. № 1624/2016 г., I г. о., така и р. № 162/17.12.2014 г.
по търг. д. № 1742/2013 г., II т. о., а също и р. № 55/27.04.2015 г. по гр. д. №
5558/2014 г., I г. о.)
В този смисъл уточняването на исковата молба в о. с. з. 07.02.2022 г., че:
„Договорът е сключен между ищцовото дружество и физическото лице Д.
СТ. Д..“, единствено пояснява иска му, като дава да се разбере категорично,
че страните по договора, „К.Л.“ ЕООД и *****“ ЕООД, са се разбрали Д.Д. да
фигурира като страна по договора, но само пред фиска, не и между
страните. Всичко това се потвърждава и от показанията на св. Х.Ф.: Д.Д. й е
обяснил, че фирмата му имала проблем с данъчните и фактурата е трябвало да
бъде издадена от нея самата на физическото лице, вместо на действителната
страна по съглашението. Най-сетне до същата фактическа констатация се
стига и от показанията на св. Ч.С.. Последният свидетелства, че Д.Д. по
прякор „Д.“ е помолил св. Х.Ф. като служител на *****“ ЕООД да издаде
фактурата на името на Д. („Д.“), а не на името на юридическото лице („К.Л.“
ЕООД).
Твърденията в писмената защита на ищеца (чл. 149, ал. 3 ГПК), че
„ответникът възложил на ищцовото дружество тапициране“ , по същият
начин би могла да има единствено значението на твърдение и конкретизиране
на факти, които са част от предявения иск, а именно: че страните, *****“
ЕООД и „К.Л.“ ЕООД, са се уговорили, за да заблудят НАП, че Д.Д. ще
фигурира като задължено лице по фактурата, вместо действителната страна
по съглашението им – „К.Л.“ ЕООД. Прочее тези твърдения не биха могли да
се квалифицират като изменение на иска (чл. 214, ал. 1 ГПК). Каквато
впрочем е и константната практика на касационния съд относно писмената
защита: „Член 149, ал. 3 ГПК не установява процесуална възможност за
въвеждане на нови, невъведени в производството обстоятелства.“ (р. №
56/28.06.2016 г. по т. д. № 3591/2014 г., I т. о. на ВКС).
С оглед на всичко изложено се стига до единственият верен извод, че
при съставянето на Фактура № 351/13.07.2021 г., гр. Свищов от *****“
4
ЕООД, като задължено лице бил посочен Д. СТ. Д., ЕГН: **********, без тя
да е била подписвана от него (вж. л. 3 от гр. д. № 713/2021 г. на СвРС); вместо
действително задълженото лице, на което той е бил пълномощник – „К.Л.“
ЕООД. Фактурата била връчена на Д. с нотариална покана от 14.07.2021 г.,
получена лично от Д. на 26.07.2021 г. (л. 6). С тази показана *****“ ЕООД е
дало срок от десет дни от получаването й на Д.Д. да плати сумата от 12 734
лв.
От заключението по назначената в делото съдебно-икономическа
експертиза (СИЕ) от Ж. В. ДЮЛГ. (л. 41 и сл.) се установява, че: (1)
Процесната фактурата е издадена на името на ответника по делото,
осчетоводена е съгласно изискванията на ЗСч, ЗДДС и ППЗДДС от издателя й
*****“ ЕООД. (2) Същата фактура е регистрирана в НАП от *****“ ЕООД.
(3) Дължимият ДДС по тази фактура е бил платен от *****“ ЕООД на ТД на
НАП – гр. Велико Търново в размер на 2 487.46 лв. през м. август 2021 г.
СвРС дава вяра на процесната СИЕ, защото обективна, логична, пълна и
дадена в съответствие със специалните знания на вещото лице, а освен това е
приета от страните без възражения; най-сетне фактурата кореспондира с
писмените доказателствени средства по делото: Уведомление за постъпили от
*****“ ЕООД данни от Справка-декларация за ДДС, дневника за покупки и
дневника за продажби за данъчния период юли 2021 г. (л. 4) и Дневника за
продажби на същ. дружество за същ. месец (л. 5). Възражението на ответника,
че фактурата не била валидна с оглед на счетоводните стандарти у нас, е
неприемлив.
Понеже не било направено плащане на претендираното вземане от Д.,
*****“ ЕООД предявило настоящия иск по делото.
По правото:
Съдът намира, че е сезира с искове с правно основание чл. 266, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 303а, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД на
„***********“ ЕООД, ЕИК: ********, *********************, срещу
ответника Д. СТ. Д. , ЕГН: **********, ***************** с който се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 12 734.40 лв. с вкл.
ДДС, представляваща възнаграждение от договор за изработка – тапициране
на дивани и табуретки, изработка на калъфи за столове и други мебели,
находящи се в бар „*****************, ***********; ведно със законната
лихва върху тази сума от 22.07.2021 г. до 16.09.2021 г. на 205.17 лв.; както и
законната лихва върху главницата от 17.09.2021 г. до окончателното й
изплащане.
За да е основателен така предявеният иск, *****“ ЕООД, че (1) между
него, *****“ ЕООД, като изпълнител и Д. СТ. Д. като възложител е било
постигнато съгласие изпълнителят да извърши тапицерски услуги на дивани и
табуретки, както и да изработи калъфи за столове и други мебели, срещу
възнаграждение (чл. 258 ЗЗД); че (2) *****“ ЕООД е изпълнило работата (чл.
79 и сл. ЗЗД); (3) че Д. СТ. Д. е приел извършената работа (чл. 264 ЗЗД); (4) че
*****“ ЕООД е поканило Д. СТ. Д. да изпълни дълга си за заплащане на
възнаграждението относно извършената и приета работа (чл. 266, ал. 1, изр. 2
ЗЗД, във вр. чл. 303а, ал. 3, изр. 1, пр. 1 ТЗ). Вземането за законната лихва е
добавъчно (акцесорно) и се обуславя от съществуването на главно парично
вземане, което не е изпълнено (чл. 86 ЗЗД).
5
Д. СТ. Д. носи доказателствена, за да установи фактите, на които
основава своите възражения срещу иска: че процесната фактура е невалидна,
че договорът е сключен между *****“ ЕООД и „К.Л.“ ЕООД, а той,
ответникът, е действал като представител на последното дружество.
В настоящия случай съдът намира, че не е било надлежно доказано
първото обстоятелство, което е предпоставка за възникването на вземането на
*****“ ЕООД срещу Д. СТ. Д., а именно, че: между тях е било постигнато
съгласие за сключване на договор за изработка – тапициране на дивани и
табуретки, изработка на калъфи за столове и други мебели, срещу
възнаграждение. След като не е установен първият юридически факт на
вземането, предмет на делото, то е безпредметно съдът да се произнася по
следващите предпоставки на облигаторното право по чл. 266, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
Същото важи и за вземанията за лихви за периода от 22.07.2021 г. до
16.09.2021 г. в размер на 205.17 лв. и от 17.09.2021 г. до окончателното й
изплащане: чл. 303а, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Последните вземания,
които са акцесорни, са неоснователни, тъй като неосветлено и недоказано е
главното вземане за възнаграждение от договор за изработка в размер на
12 734.40 лв. (с вкл. ДДС).
Вземането за възнаграждение, което е предмет на иска, възлиза в размер
от 12 734.40 лв. Следователно съглашението, от което произтича то, не би
могло да се докаже със свидетелски показания – арг. от чл. 164, ал. 1, т. 3, пр.
2 ГПК. (Вж. в този смисъл константната практика на ВКС: р. № 59/06.03.2014
г. по гр. д. № 4617/2013 г., IV г. о. и много други).
Приложената по делото Фактура № 351/13.07.2021 г. (л. 3) е
недостатъчна (инсуфициентна), за да докаже процесния договор.
Това е така, защото – макар и да осчетоводена съобразно изискванията
на закона и въпреки че регистрирана в НАП, и независимо от това че *****“
ЕООД са заплатили дължимия ДДС по нея, както става ясно от заключението
на вещото лице по СИЕ и приложените счетоводни документи – настоящата
фактура не е подписана от задълженото по нея лице; нито е била отразена
в счетоводните регистри на ответника; нито пък последният е ползвал
приспадане на данъчния кредит по нея. Не е налице, респ. не е било
доказано по делото, нито едно от посочените обстоятелства, които се изискват
в практиката на касационния съд, за да може да се приеме, че фактурата
доказва дадено обстоятелство, което е следвало да се установи с писмен
документ, но такъв не е бил създаден. (В този смисъл са напр.: р. №
138/17.10.2011 г. по т. д. № 728/2010 г., II т. о., р. № 42/15.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г., II т. о., р. № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о., р. №
65/16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г., І т. о. на ВКС.) Прочее доводът на
ответника за това е основателен.
Само в допълнение следва да се отбележи и следното:
Ищецът *****“ ЕООД, както стана ясно по-горе при изясняване на
делото от фактическа страна, твърди, че договорът за изработка е бил
сключен между него, *****“ ЕООД, като изпълнител, и „К.Л.“ ЕООД, като
възложител, действащ чрез своя пълномощник Д. СТ. Д.. Но ответникът Д.
СТ. Д. е бил вписан само номинално като задължено лице по процесната
фактура, тъй като „К.Л.“ ЕООД е имало затруднения с НАП. При това не би
6
могло да има съмнение, че дори договорът за изработка да беше доказан
съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК, то Д. СТ. Д. не е надлежната
материално-правно легитимира страна по делото (арг. от чл. 26, ал. 2, изр.
1, пр. последно ЗЗД). Следователно искът би бил отново недоказан и
неоснователен.
Придобиването на личните данни на ответника от ищеца не би могло да
разколебае този извод по никакъв начин. Най-малкото, както сочи служителят
на *****“ ЕООД, който е съставил фактурата, св. Х.Ф.: тя и управителят на
това дружество, М.А., с когото са семейни партньори, са поддържали
приятелски отношения с Д.Д., ходили са заедно на почивки и пр.
Другият довод на ищеца, че Д. не бил вписан в Търговския регистър
като пълномощник на „К.Л.“ ЕООД, е неприемлив: Всеки, в т. ч. и едно
ЕООД, може да упълномощи друг, не само като своя прокурист или
управителен орган, за да го представлява, без да е необходимо това да бъде
вписано в нарочен регистър (арг. от чл. 36, ал. 1 in fine; срвн. чл. 41, ал. 2 in
fine ЗЗД). Същевременно, ако някой действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът одобрява действията му,
доколкото не е възразил срещу тях веднага; по делото липсват данни за
подобно възражение (чл. 301 ТЗ). Впрочем за сключване на сделка, чиято
форма за действителност е свободна, т. е. устна, пълномощното може да бъде
също устно (арг. от противното на чл. 37 ЗЗД). Така в случая липсата на
писмено пълномощно не е липса на представителна власт.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има насрещната страна (чл.
78, ал. 3 ГПК) в размер на 920 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Свищовският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 266, ал. 1, изр.
2 ЗЗД, във вр. с чл. 303а, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД от ищеца
„***********“ ЕООД, ЕИК: ********, *********************, срещу
ответника Д. СТ. Д. , ЕГН: **********, ***************** с които ищецът
иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 12 734 (дванадесет
хиляди седемстотин тридесет и четири) лева и 40 ст., с вкл. ДДС,
представляваща възнаграждение от договор за изработка – тапициране на
дивани и табуретки, изработка на калъфи за столове и други мебели,
находящи се в бар „*****************, ***********; ведно със законната
лихва върху тази сума от 22.07.2021 г. до 16.09.2021 г. на 205 (двеста и пет)
лева и 17 ст.; както и законната лихва върху главницата от 17.09.2021 г. до
окончателното й изплащане; като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
ОСЪЖДА ищецът „**********“ ЕООД да плати на ответника Д. СТ.
Д. сумата от 920 (деветстотин и двадесет) лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски.
Препис от решението да се връчи на страните, като им се укаже, че то
7
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването на съобщението.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8