РЕШЕНИЕ
№ 1188
гр. Велико Търново, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110101493 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
30.08.2016г. в *, на паркинг пред жп гарата, ответникът при управление на лек автомобил *
е предизвикал пътнотранспортно произшествие като при движение на заден ход удря
паркирания лек автомобил *, като му причинил имуществени вреди в размер на 174 лв.
Изтъква се, че ответникът е напуснал мястото на произшествието преди идването на
органите на полицията като по отношение на управлявания от него лек автомобил е имало
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с *. Ищецът
твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в горепосочения размер на собственика
на увредения автомобил, като на основание чл. 500, ал. 1 от КЗ за него е възникнало
регресното право да иска възстановяването му от ответника заедно с направените разноски в
общ размер на 199 лв. С оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати горепосочената сума, ведно със
законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението
както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба. В
съдебно заседание признава механизма на пътния инцидент, че между участниците в него не
е постигнато съгласие относно обстоятелствата по настъпването му както и че е напуснал
местопроизшествието, за което му е наложено административно наказание по ЗДвП.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 500, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 30.08.2016г. около 10:25 часа ответникът управлявал лек автомобил * в района на
паркинга на жп гарата в *, когато при извършване на маневра движение на заден ход ударил
с теглича на превозното средство паркирания лек автомобил *, след което напуснал
местопроизшествието. След подаден сигнал ответникът е установен от органите на
полицията като в съставения от тях протокол за ПТП са констатирани щети по предната
броня на лекия автомобил *и извършено от *нарушение на правилата за движение по
пътищата. На 30.08.2016г. собственикът на увредения автомобил заявил претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение към * по сключена застраховка „Каско” от
05.08.2016г. След оглед на щетите от застрахователя по имуществената застраховка същите
са оценени на 174 лв., които с преводно нареждане от 29.09.2016г. са платени на *. С писмо
от 27.10.2016г. * уведомила ищеца в качеството му на застраховател по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, сключен по отношение на управляваното от
ответника превозно средство, че встъпва в правата на увреденото лице. Сумата по щетата е
погасена от ищеца на 10.07.2017г., след което е изпратена регресна покана до ответника за
възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и разноски по определянето му
в общ размер на 199 лв., която е върната с отбелязване, че е отказана.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 500, ал. 1 от КЗ въвежда основания за освобождаване на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност” от задължението му към застрахования свързани с
поведение на последния, което обективно увеличава риска от настъпване на
застрахователно събитие, което води до целенасоченото му настъпване или което
възпрепятства възможността за установяване на обстоятелствата свързани с настъпване на
събитието и причинените от него щети. Основанието за плащане на застрахователното
обезщетение в тези случаи възниква по силата на закона като застрахованият понася реално
своята гражданска отговорност и не се освобождава от нея, независимо от заплащането на
застрахователните премии. В разглеждания случай ищецът има качеството на застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно
управлявания от ответника лек автомобил, а последният има качеството на застрахован по
смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ. Безспорно е установено, че ответникът при управление на
автомобила си не е изпълнил задължението по чл. 40 от ЗДвП и е причинил вредите на
процесния автомобил. С напускане на мястото на инцидента той не е изпълнил и
задълженията си по чл. 123, ал. 1, б. „а” и б. „в” oт ЗДвП да укаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието и при липса на съгласие с другия водач относно
2
обстоятелствата за настъпването им, да не напуска местопроизшествието и да уведоми
службите за контрол на МВР. В резултат от пътния инцидент са причинени имуществени
вреди от 174 лв., които ищецът е изплатил съгласно чл. 411 от КЗ на застрахователя по
имуществената застраховка „Каско” относно лекия автомобил *.
С оглед гореизложеното са налице всички предпоставки по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. чл.
125, т. 7 от ЗДвП, които обуславят възникването на регресното право на застрахователя да
претендира от застрахования заплатеното от него застрахователно обезщетение от 174 лв. и
направените разноски за определянето му в размер на 25 лв., поради което предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен. От забавата за изпълнение на главницата е възникнало
и правото на кредитора да търси обезщетение в размер на законната лихва за периода от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лв., представляващи направени по делото разноски
за държавна такса.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда * с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 199 лв. /сто деветдесет и девет
лева/ - главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение във връзка с причинени щети на лек автомобил *от пътнотранспортно
произшествие на 30.08.2016г. около 10:25 часа в района на паркинга на жп гарата в *, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2021г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3