№ 2705
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110205040 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
012538/23.06.2021 г., издадено от Г.В.Б. на длъжност началник група към СДВР, Отдел
Пътна полиция СДВР, упълномощена със заповед на министъра на МВР № 81213-
515/14.05.2018 г., с което на В. В. М., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание за нарушение на чл.137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл.183 ал .4 т.7 пр.1 от
ЗДвП -глоба в размер на 50лв.
Жалбата е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания срещу НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован и по телефон, не се явява,
не се представлява.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, за което е редовно
призована.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното:
На 27.05.2021 г. около 08:41 часа жалбоподателят М. управлявал товарен
1
автомобил марка и модел: Рено Канго с per № СА****ХМ, собственост на ОТП Лизинг
ЕООД с ЕИК ********* в град София по бул. Васил Левски и при маневра десен завой
по бул. Янко Сакъзов към ул.Кракра бил спрян за проверка от служителите на ОПП
СДВР С.Б. и В.А., които установили, че по време на движение водачът не използва и
не е поставил обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобилът. На водача бил
съставен АУАН за констатираното нарушение.
Въз основа на АУАН при същата възприета фактическа обстановка и правна
квалификация на нарушението било издадено и обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-012538/23.06.2021 г., от Г.В.Б. на длъжност началник
група към СДВР, Отдел Пътна полиция СДВР, упълномощена със заповед на
министъра на МВР № 81213-515/14.05.2018 г., с което на В. В. М., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание за нарушение на чл.137а ал. 1 от ЗДвП на
основание чл.183 ал .4 т.7 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50лв.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитания в съдебното заседание свидетел В.А., както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля, тъй като същите се подкрепят от приложените по
делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. От
показанията на свидетеля А. се извежда по несъмнен начин описаната по-горе
фактическа обстановка. Свидетелят възпроизвежда лични възприятия, категоричен е в
обстоятелството, че водачът не е бил с поставен обезопасителен колан, както по време
на движение, така и непосредствено след спирането му, не е представил контролен
талон към СУМПС. Свидетелят има ясен спомен за нарушението, като си спомни и
данни за годината на нарушението, кой от двамата служители на ОПП СДВР е спрял
водача. От всички доказателства и доказателствени средства несъмнено се установява
извършването на нарушенията, както и техният автор.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира,
че не допуснато съществено нарушение на материалния закон или процесуално
нарушение при издаване на НП, което да е основание за неговата отмяна.
2
АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Видно от приложената заповед
81213-515/14.05.2018 г. мл. автоконтрольорите имат право да издават АУАН, каквото
правомощие им дава и изрично чл.189, ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление
също е издадено от компетентно длъжностно лице – началник група към СДВР ОПП,
която също е упълномощена с цитираната заповед и в рамките на предвиденото в
чл.189, ал.12 от ЗДвП, според който наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, „Водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани.”.Управляваното от жалбоподателя МПС попада именно в категория,
предвидена в разпоредбата на чл. 149 ЗДвП. В случаите, в които се допуска нарушение
на посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 е предвидил наказание за
виновните лица в абсолютен размер – „глоба” в размер на 50 лева.
Съдът намира, че свидетелят А. категорично заяви обстоятелството, че
жалбоподателят е бил без обезопасителен колан, което е достатъчно доказателство за
извършеното нарушение. Ето защо за съда то е доказано от обективна страна, а
наложеното за него наказание е законосъобразно, защото е с размер точно фиксиран от
законодателя и съдът няма право да ревизира същото.
От субективна страна нарушаването е извършено от жалбоподателя при форма на
вината на вината пряк умисъл – той е съзнавал задължението си като водач на МПС да
постави обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС, по време на движение, но
въпреки това не го е сторил, като е искал и целял именно това.
АУАН и НП отговарят на всички реквизити, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съдът не констатира и липса на описани данни за самото нарушение в
обстоятелствената част на АУАН и НП. Напротив, всички елементи от обективната
съставомерност на нарушението са намерили своето отражение в АУАН и НП,
включително датата и мястото на нарушението, кое е привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, за какво нарушение, описано
фактически.
Във връзка с оплакването за отнети 6 броя контролни точки следва да се посочи,
че разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ЗДвП делегира на министъра на вътрешните работи
правомощия с наредба (НАРЕДБА № Із-2539 от 17.12.2012 г.) да определя
3
първоначалния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението се отнемат точки,
съобразно допуснатото нарушение. Съгласно нормата на чл. 3, ал. 1 от тази наредба,
отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно
постановление. Отнемането на точките е последица именно от влязло в сила
наказателно постановление. Броят на контролните точки, които се отнемат е определен
конкретно за отделните видове нарушения на правилата, установени със ЗДвП. Самите
контролни точки и отнемането им не представляват административно наказание, нито
принудителна административна мярка, а имат отчетно – статистическа функция за
извършените от водача нарушения, по които има влязло в сила наказателно
постановление. Евентуалните грешки при фактическото посочване в даденото НП на
броя на отнетите контролни точки подлежи на съдебен контрол в производството по
обжалване на заповед по чл. 171, т.4 от ЗДвП. Отнемането на контролни точки не
подлежи на проверка по реда на ЗАНН. Така в Решение № 1462 от 10.03.2014 г. на
АдмС - София по адм. д. № 138/2014 г.
Поради тези съображения НП следва да бъде потвърдено.
Право на разноски има въззиваемата страна, която не претендира такива и не
следва съдът да присъжда. Съдът в производството е сторил разноски в размер на 30
лева – изплатена сума на свидетеля за гориво, сумата следва да се възложи в тежест на
жалбоподателя с оглед изхода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
012538/23.06.2021 г., издадено от Г.В.Б. на длъжност началник група към СДВР, Отдел
Пътна полиция СДВР, упълномощена със заповед на министъра на МВР № 81213-
515/14.05.2018 г., с което на В. В. М., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание за нарушение на чл.137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл.183 ал .4 т.7 пр.1 от
ЗДвП -глоба в размер на 50лв.
ОСЪЖДА В. В. М., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Висшия съдебен
съвет сумата от 30 лева – разноски в производството, сторени от СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му до страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5