Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 20.03.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-А
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
НЕДЕЛИНА
СИМОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Симова в. гр. дело № 11579 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 422279 от
04.06.2018 г., постановено по гр. дело № 34069/2017 г. по описа на Софийски районен
съд, І-во ГО, 31-ти състав предявеният от ищцата М.Л.П. срещу ответното
дружество „Ч.Е.Б.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1, пр. 3 ГПК е уважен изцяло за сумата от 2366,29 лева, представляваща
главница, начислена по фактура № 02214882555/16.05.2017 г. за клиентски номер
310187062730 за обект с адрес: гр. Самоков, курорт Боровец, бл. хотел, въз
основа на констатации след проверка по констативен протокол №
1016031/21.11.2016 г.
Срещу така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба на ответника в първоинстанционното
производство „Ч.Е.Б.“ АД. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съдебен акт
е неправилен, като са изложени доводи за допуснати нарушения на приложимия
материален закон и на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост.
Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила по реда на косвения съдебен
контрол първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за процесуалната
законосъобразност на нормативен административен акт, каквото правомощие има
единствено ВАС. Отправено е искане за отмяна на постановеното решение и за постановяване
на ново такова, с което предявеният от ищеца отрицателен установителен иск да
бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски.
В законоустановения
двуседмичен срок е постъпил отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата
страна-ищец в производството М.Л.П.. Със същия въззивната жалба се оспорва като
неоснователна и е отправено искане за оставането ѝ без уважение,
съответно – за потвърждаване на постановеното от СРС решение, макар и да не се
споделят изложените от съда съображения по същество. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си
задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното
първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо. Относно
релевираните в жалбата доводи за незаконосъобразност, въззивният съд намира
следното:
От фактическа страна:
Не се спори
между страните по делото, че ищцата М.Л.П. е потребител на електрическа енергия
за битови нужди за обект, находящ се на адрес: гр. Самоков, курорт Боровец,
хотел, с клиентски номер № 310187062730.
От представен по
делото Констативен протокол № 1016031/21.11.2016 г. от извършена техническа
проверка на средството за търговско измерване на ищцата, се установява, че
проверката е констатирала липса на пломба на щита на ел. таблото. Нарушени са
холограмните стикери, пломбите на големия капак и пломбата на капачката на
клемния блок на електромера. В протокола е отразено, че електромерът е
демонтиран и ще бъде заявен за метрологична експертиза. Монтиран е нов изправен
електромер, който мери в класа на точност. Този констативен протокол е подписан
от двама свидетели – сътрудници на федерация на потребителите, както и от двама
служители на ЧЕЗ. Протоколът е бил изпратен на титуляря на партидата с препоръчано
писмо с обратна разписка.
От приложен по
делото констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско
измерване № 638/03.05.2017 г. се установява, че са унищожени пломби против
неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера, както и че са
нарушени, разлепяни допълнителни стикери от ляво и от дясно. Относно
техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран
достъп е установено, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера.
Във вътрешността му към електрическата схема допълнително е присъединено
устройство, което се състои от две електронни платки, реле и проводник служещ
за антена. Съгласно заключението от проверката има изменение на електрическата
схема, което не съответства на одобрения план.
Въз
основа на съставения констативен протокол е извършена корекция на сметката на ищцата като
потребител на електроенергия, като е съставена фактура № **********/16.05.2017
г. на стойност 2 366 ,29 лв. за период от 24.08.2016 г. до 21.11.2016 г.
От заключението
на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което на основание чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като компетентно и пълно, се установява, че
отбелязаните в Констативния протокол № 1016031/21.11.2016 г. нарушения създават
условия за нерегламентиран достъп в средството за търговско измерване. Констатирано
е осъществяване на нерегламентиран достъп, респективно неправомерно въздействие
до защитената вътрешност на електромера. Общото количество електроенергия
неотчетено от СТИ – 16628 KWh за периода от
90 дни, е преизчислено правилно при спазване на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“
ПИКЕЕ. Изчисленията са математически верни и съответстват на одобрените цени на
електрическата енергия за процесния период от ДКЕВР, като това обстоятелство се
признава изрично от ищцата още в исковата молба. Вещото лице не е установило
данни за проверки от служители за изправността на СТИ в периода 90 дни преди
проверката на 21.11.2016 г.
От разпита на
св. Бързанов, познат на ищцата, се установява, че тя притежава къща в Боровец,
но живее в София, а в продължение на два месеца през лятото е на морето, поради
което рядко е в къщата в Боровец. През зимата я посещава рядко заедно със сина
си – може би около веднъж месечно за по 1-2 дни. Свидетелят сочи, че друг освен
ищцата няма достъп до къщата. Къщата е оградена с висока ограда, има монтирани
камери и се охранява от СОТ. Настоящата инстанция счита, че не следва да бъде
дадена вяра на показанията на свидетеля, доколкото той е разпитан по време на
съдебното заседание на седми март 2018 г., но показанията му не се подкрепят от
други налични по делото доказателства – а именно приложени по делото фактури за
месеците декември 2016, и януари – април 2017 г., от които се установява
начислена електрическа енергия на значителна стойност, като дължимостта на така
начислените суми не е оспорена.
По делото е
разпитан и свидетелят Х., сътрудник към Федерация на потребителите, присъствал през
цялото време на извършената проверка на
електромера. От разпита му се установява, че при проверката е установена липса
на пломби на големия капак и на капачката на клемния блок на електромера, както
и на холограмни стикери. Техниците са търсили в къщата представител на
потребителя, но не са намерили никого. Поради нарушенията на пломбите
електромерът е бил свален, изпратен на метрологична проверка и заменен с друг.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият въззивен състав намира от правна страна следното:
Софийски районен
съд е бил сезиран с предявен от М.Л.П. срещу „Ч.Е.Б.“ АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата
от 2 366,29 лв., начислена по фактура № **********/16.05.2017 г., издадена на името на
ищцата, която сума представлява начислена цена за електрическа енергия за
периода от 24.08.2016 г. до 21.11.2016 г. за обект процесния с клиентски №
310187062730, находящ се на адрес: гр. Самоков, курорт Боровец. По така
предявената искова претенция в тежест на ответника е да установи основанието за
начисляване на процесната сума, което в случая се свежда до доказване на
правото му за извършване на едностранна корекция на сметки на потребителите и
спазване на установения за това нормативен ред.
По въпроса за
правото на дружеството въззивник да извършва едностранна корекция при сега
действащата редакция на ЗЕ, е налице съдебна практика на ВКС, според която след
приемането на чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл.
98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ е
налице законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите
от страна на доставчика на електрическа енергия – в този смисъл решение №
118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на ВКС, ІІ ТО. Настоящият състав
споделя тази практика и приема, че по силата на горецитираните норми след
влизане в сила на новите ПИКЕЕ е предвидено законово основание за доставчика на
електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия.
В случая е изпълнена
корекционната процедура, предвидена в чл.
48, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ, която е приложима именно, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не
измерва или измерва с грешка извън допустимата. С изменение на ЗЕ /обн. ДВ, бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приетите въз основа на законовата
делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ е предвидена
възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно
сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или
неточното измерване, е предвиден начин на извършване на корекцията. Съгласно
мотивите на цитираното решение на ВКС, тази процедура въвежда обективни правила
за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на
неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест
на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира
доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед
намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във всички
случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче
правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция
не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело
до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй
като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение. Предвид обективния характер на отговорността на
потребителите, установеният по делото факт на неотчитане на електрическата
енергия е достатъчен, за да се приложи предвиденият от закона компенсаторен
механизъм, тоест ответникът да извърши едностранно корекция на сметката, без да
се доказва виновно поведение на потребителя. В тази насока неотносими са
доводите на ищцата за липса на договорно неизпълнение, както и на виновно
поведение на потребителя.
В разглеждания
случай при извършената проверка е било установено нарушение на пломбите и на
холограмните стикери, като в съставения при проверката констативен протокол не
е отразено наличие на промяна в схемата на свързването на електромера. Предвид
отсъствието на потребителя при извършване на проверката, на основание чл. 47,
ал. 2 ПИКЕЕ, констативният
протокол е
следвало да бъде подписан от поне
двама
свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. Това
императивно изискване е спазено, видно от отразеното в представения по делото
протокол. Протоколът е бил изпратен на титуляря на партидата с препоръчано
писмо с обратна разписка в изпълнение на изискването на чл.
47, ал. 4 ПИКЕЕ
/в сила към момента на извършване на проверката/. Предвид горните констатации,
неоснователни се явяват доводите на ищцата за неспазен ред за съставяне и
връчване на констативния протокол. С оглед пълнота, в случая не е било нужно
протоколът да бъде подписван и от представител на полицията, доколкото промяната
на схемата на свързване е установена едва при извършената метрологична проверка
от БИМ, а при извършената проверка на 21.11.2016 г. е било установено единствено
нарушение на пломбите и стикерите, създаващо само съмнение за манипулация,
именно поради което и проверяващите са демонтирали електромера и изпратили същия
за проверка на компетентния орган за метрологичен надзор.
Предвид
изслушаната съдебно–техническа експертиза, начислената от ответника стойност на
електрическата енергия е в съответствие с действащите за периода на проверката
цени, определени от КЕВР. Това налага извода, че дружеството-въззивник надлежно
е упражнило законоустановеното си право едностранно да извърши корекция на сметката
за електроенергия на ищцата за посочения период. Спазено е и изискването на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ,
тъй като с чл. 17, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 от действащите Общи условия на
ответника е бил предвиден ред за уведомяване на клиента при извършването на
корекция на сметка, поради което неоснователен се явява доводът на ищцата –
въззиваема в тази насока.
Неоснователни са доводите на ищцата, че при
приемане на чл. 48 – 51 ат ПИКЕЕ КЕВР е излязъл извън законовата делегация,
като в тази част настоящата инстанция напълно споделя изложените от
първоинстанционния съд доводи, като препраща към тях, без да е налице нужда да
ги преповтаря.
Настоящата
инстанция не споделя обаче изложените от първоинстанционния съд изводи относно
процесуалната незаконосъобразност на ПИКЕЕ поради допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила за издаването им –
основание по чл. 146, т. 3 АПК, вр. чл. 196 АПК, въз основа на които е приел,
че в полза на ответното дружество не е възникнало правото за извършване на
едностранна корекция и е уважил исковата претенция. Гражданският съд не
разполага с правомощието да се произнася по процесуалната законосъобразност на
нормативни административни актове, каквито са ПИКЕЕ, като това правомощие е
единствено от компетентността на ВАС на основание чл. 132, ал. 2, т. 1 АПК,
както изтъква въззивникът. Неоснователно е и инцидентното позоваване на
мотивите на решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС,
петчленен състав, I кол., с което
са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, тъй като, както и първоинстанционният съд
сочи, с това решение не са отменени чл. 48 – 51 от същите. По аргумент от чл.
195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение, съответно до този момент той поражда
правни последици. Следователно посоченото решение на ВАС не се отнася до
приложимата в случая нормативна уредба, която – както вече бе посочено –
създава ред за извършване на едностранна корекция на сметки.
С оглед горните
мотиви, обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявеният от ищцата
установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Този изход на
спора налага ревизиране на първоинстанционното решение и в частта за
разноските, като същото следва да бъде отменено в частта, в която ответното
дружество е осъдено да плати на ищцата разноски в размер на 490,29 лв.
Ответникът е претендирал разноски пред първоинстанционния съд в размер от 575
лв., от които 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещо лице в
размер на 250 лв. и депозит за свидетел в размер на 25 лв. С оглед момента на приключване
на съдебното дирене и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, дължимото юрисконсултско възнаграждение
възлиза за сумата от 100 лв. Следователно на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски за първоинстанционното
производство в размер на 375 лв.
С оглед изхода
на делото разноски за настоящата инстанция се дължат единствено в полза на
въззивника. Същият е претендирал такива за държавна такса за въззивна жалба в
размер на 47,33 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., но
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение само
в размер на 100 лв. Поради това на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника разноски за настоящото
производство в размер на 147,33 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК,
с оглед цената на предявените искове.
По изложените
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 422279 от
04.06.2018 г., постановено по гр. дело № 34069/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, І-во ГО, 31-ти състав, като
вместо това ПОСТАНОВАВЯ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на М.Л.П., ЕГН **********
срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********* с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в
размер на 2366,29 лв., начислена по фактура № **********/16.05.2017 г., която сума
представлява цена за електрическа енергия за периода от 24.08.2016 г. до
21.11.2016 г. за обект за обект с клиентски № 310187062730, находящ се на
адрес: гр. Самоков, курорт Боровец.
ОСЪЖДА М.Л.П., ЕГН ********** да заплати на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *********** лв. сумата в размер на 375
лв. разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, и сумата в размер на 147,33 лв.
разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.