РЕШЕНИЕ
гр. Кърджали, 16.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в открито заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дарина Байданова
при секретаря Марияна Суркова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1431 по описа за 2018г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава 29 ГПК във фазата по допускане на делбата по предявен иск с
правно основание чл.34 от ГПК във вр. с
чл.27, ал.1 и чл.28 от СК и прието за
съвместно разглеждане възражение по чл.23,ал.1 във вр. с чл.21, ал.3 от СК за установяване на трансформация на лични средства на
ответника по време на брака при
придобиване на процесния недвижим имот.
Постъпила е искова молба от С.Х.А. ***, в която
се твърди, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак бил прекратен
със съдебно решение от 26.01.2018г. на Първоинстанционен Франкофонски съд
Брюксел, Семеен съд, 141-та семейна колегия, както и че са съсобственици на следните недвижими
имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност / СИО/ , както
следва : 3,76% , възлизащи на размер на 28,23 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 40909.113.139, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кърджали, с площ 752 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
средно застрояване /от 10 до 15м/, с адрес на поземления имот: ***, номер по
предходен план: пл.сн.№ 6319, квартал 208, парцел V, при съседи: ПИ с
идентификатор 40909.113.140, ПИ с идентификатор 40909.116.145, ПИ с
идентификатор 40909.113.222, ПИ с идентификатор 40909.113.119, СГРАДА с идентификатор
40909.113.139.1.12, със застроена площ 75,25 кв.м., с предназначение: ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1, с адрес на сградата: ***, като
самостоятелният обект се намирал в: сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 40909.113.139, по КК и КР на гр.Кърджали, ведно с прилежащо складово помещение № 12, със светла площ 4,54
кв.м., ведно с 3,21% идеални части от общите части на сградата в размер на
13,46 кв.м. и съответното право на строеж, ниво: 1, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж- 40909.113.139.1.13, 40909.113.139.1.11, под
обекта- 40909.113.139.1.7, над обекта- 40909.113.139.1.117 и сграда с
идентификатор 40909.113.139.1.28 , със застроена площ 17,33 кв.м.,
представляващо 17,33/455,01 ид.ч. от подземен гараж, с предназначение: ГАРАЖ В
СГРАДА, брой нива на обекта: 1, с адрес на имота: ***, самостоятелният обект се
намира в: сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
40909.113.139, по КК и КР на гр.Кърджали, ниво:1, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж-40909.113.139.1.22, под обекта- няма, над
обекта- 40909.113.139.1.20, 40909.113.139.1.22, 40909.113.139.1.23, като
съсобствеността е възникнала на
основание на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том I,
рег.№ 1418, дело. № 64 от 2016г. по описа на Нотариус К.З. с район на действие
РС-Кърджали, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69 , том I,
рег.№ 1416, дело. № 62 от 2016г. по описа на Нотариус К.З. с район на действие
РС-Кърджали и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том I,
рег.№ 1417, дело. № 63 от 2016г. по описа на Нотариус К.З. с район на действие
РС-Кърджали, по силата на които ищецът е собственик на 1/2 идеална част от посочените недвижими имоти и
ответникът също е собственик на 1/2 идеална част от описаните недвижими имоти.
Твърди, че до момента съсобствеността не е прекратена между страните на друго
основание и моли да бъдат допуснати до делба посочените недвижими имоти.
Претендира разноски. В съдебно заседание
лично и чрез адвокат по пълномощие поддържа иска и моли да бъде допусната делба
при равни части,както и да бъде отхвърлено възражението по чл.23,ал.1 от СК, за
което развива съображения.
Ответникът С.А.А. от с.с. в депозирания в срок отговор на исковата молба намира
иска за допустим и неоснователен, като
сочи, че не е налице съсобственост между страните, вкл. и по отношение на
процесните недвижими имоти. Прави възражение по чл. 23, ал. 1 СК за пълна
трансформация на лично имущество относно процесните имоти и оборване на
презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос при придобиването на имуществото от съпрузите
по време на брака, като твърди, че имотите били придобити със средства
индивидуална собственост на ответника. Конкретизирани в съдено заседание – сума
в размер на 20000,00 лева, дадени като капаро чрез лицето М.А.К. за
закупуването на апартамент №12 и сума от 20 000,00 лева - дарени от бащата
на ответника – А. Х. А. за закупуването на апартамент №12, както и сума,
заплатена от ответника чрез банков превод за закупуването на паркомясто от
негова лична сметка - равностойността на 5000 лева в евро. Твърди, че
произходът на тези средства не бил от съвместен принос на двамата съпрузи -
страни по настоящото дело, а били парични средства, притежание на ответника от
преди брака, поради което и процесните имоти били закупени с притежаваните от
ответника парични средства от преди брака. Сочи, че към сключването на брака
имал налични депозити на свое име, както и лични средства, които вложил при
осъществяване на сделките. Твърди, че единствено ответникът договарял при сключването на предварителния
договор и предплатил депозит за процесното жилище, още преди сключването на
гражданския брак с ищцата. Твърди, че ищцата не е осъществила личен принос във
финансите и издръжката на семейството, тъй като по време на брака същата не е
работила, а е била издържана от съпруга си, като той е поел изцяло издръжката на семейството и
финансовото обезпечаване на нуждите и на двамата. В съдебно заседание лично и
чрез адвокат по пълномощие поддържа отговора и моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли предявения иск за делба , поради липса на съсобственост
между страните и алтернативно, в случай, че съдът счете, че съществува такава,
моли, да бъде допусната делба при следните идеални части - 1/4 ид.ч. за ищцата
и ¾ ид.ч. за ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – писмени и гласни поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
С доклада по делото е признато за безспорно, че страните са съпрузи, чийто граждански брак е прекратен със Съдебно
решение от 26.01.2018г. на Първоинстанционен Франкофонски съд Брюксел, Семеен
съд, 141-та семейна колегия.
Установява се,че делба на имуществото,придобито
по време на брака между страните, не е извършена в Кралство Белгия.
Представена е по делото
декларация без дата,изходяща от трето лице М.А.К., с която същият декларирал,че
на 12.09.2012г. превел на ЕТ „Д.-И.Д.“ с банков превод сумата от 20000,00 лв.
за покупка за апартамент № 12, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 40909.113.139.1.12 по КККР на гр.Кърджали, ведно с
принадлежащото му складово помещение № 12 за купувача С.А.А.. С фактура от
12.09.2012г. и преводно нареждане от същата дата е преведена от банковата
сметка на третото лице М.К. сумата от 20000,00 лв.,представляваща авансово
плащане на апартамент в ***.
Установява се още по делото ,че с бракоразводното решение,с което е
прекратен сключеният на 03.08.2014г. в гр.Омуртаг, обл.Търговище граждански
брак между страните, ползването на семейното жилище не е предоставено на никого
от съпрузите. Не е спорно по делото, че на 23.08.2016г. страните са придобили,
както следва: 3,76%, възлизащи на размер на 28,23 кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 40909.113.139 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кърджали, целият с площ 752
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: средно застрояване /от 10 до 15м/, с адрес на поземления имот: ***,
номер по предходен план: пл.сн.№ 6319, квартал 208, парцел V, при съседи: ПИ с
идентификатор 40909.113.140, ПИ с идентификатор 40909.116.145, ПИ с
идентификатор 40909.113.222, ПИ с идентификатор 40909.113.119; САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 40909.113.139.1.12, със застроена площ 75,25
кв.м., с предназначение: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1, с адрес на
сградата: ***, ***, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
40909.113.139, по КК и КР на гр.Кърджали, ведно с прилежащо складово помещение № 12, със светла площ 4,54
кв.м., ведно с 3,21% идеални части от общите части на сградата в размер на
13,46 кв.м. и съответното право на строеж, ниво: 1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж- 40909.113.139.1.13, 40909.113.139.1.11, под
обекта- 40909.113.139.1.7, над обекта- 40909.113.139.1.117 и САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА- паркомясто № 6 с идентификатор 40909.113.139.1.28 , с площ
17,33 кв.м., представляващо 17,33/455,01 ид.ч. от подземен гараж в сутеренния
етаж на сградата, с предназначение: ГАРАЖ В СГРАДА, брой нива на обекта: 1, с
адрес на имота: ***, ет.1, гараж-подземен, намиращ се в: сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 40909.113.139, по КК и КР на
гр.Кърджали, ниво:1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж-40909.113.139.1.22, под обекта- няма, над обекта- 40909.113.139.1.20,
40909.113.139.1.22 и 40909.113.139.1.23, за сумата съответно от
940,00 лв., 40000,00 лв. и 5000,00 лв., общо, 45940,00 лв., като в нотариалните
актове е записано, че продажната стойност на поземления имот е заплатена
напълно и в брой, цената на апартамента е заплатена с банкови преводи чрез
„Юробанк България“АД, а цената на паркомястото купувачите са се задължили да
заплатят до 30.10.2016г.
На 23.08.2016г. за покупка на процесния апартамент № 12 ищцата е заплатила
по банков път на ЕТ „Д.-И.Д.“ сумата от 20 000,00 лв.,като за целта е попълнено
платежно нареждане в клона на „Банка ДСК“ЕАД-гр.Кърджали ,*** за сумата от
20000,00 лв.,в което е вписано като наредител името на ищцата и операционна
бележка за плащане от същата дата „Банка ДСК“ЕАД, клон 801 за сумата от
20000,00 лв. с посочване в основанието имената на ищеца и ответника С.А.А.. В
тази връзка, от сайта на банковата институция се установява,че клон 801,посочен
в операционната бележка от 23.08.2016г. е финансовият център на банката в
гр.Кърджали, ***, при което не следва да се приема изложеното от процесуалния
представител на ищцата, че двете суми от по 20000,00 лв. са внесени в един ден
– половината в гр.Кърджали и другата половина в клона в с.Пловка, общ.Кирково, обл.Кърджали,а
също и че въобще не са внесени две суми от 20000,00 лв., а е внесена една сума
от 20000,00 лв.,която е документирана чрез необходимите платежно нареждане,
операционна бележка и фактура.
На купувачите е издадена фактура №13188/23.08.2016г. от ЕТ „Д.-И.Д.“ за
сумата от 20000,00 лв. с посочен клиент - ищцата и основание : „плащане за покупка
на апартамент № 12, С.А.А., ЕГН **********“,с която продавачът е документирал продажбата на апартамента
на двамата съпрузи.
Установява се още,че ответникът в периода 2010г. – 2013г. е завършил стаж
като сервитьор в ресторант в Брюксел,Белгия и от 11.10.2010г. работел по
безсрочен трудов договор при трудово възнаграждение 11,8022 евро/час при
седмична продължителност от 22,80 часа. Същият е бил трудово зает през 2012г.,
2014г. и 2016г., когато е договорено допълнително възнаграждение в размер на
0,2094 евро/час. Надлежно удостоверено е ,че в периода 2010г.-2015г. ответникът
годишно е отработил работни дни както следва: 2010г.- 36 работни дни, 2011г.-
164 работни дни, 2012г.- 77 работни дни, 2013г.- 87 работни дни, 2014г.- 179
работни дни, 2015г.- 205 работни дни. Ответникът е реализирал трудово
възнаграждение както следва: м. септември 2014г. - 931,19 евро, м.януари 2015г.
– 1089,35 евро, м.януари 2016г. – 1433,17 евро и през цялата 2014г. е получил брутна
заплата в размер на 14735,32 евро.
На 05.12.2016г. ответникът е превел от банковата си сметка сумата от
2570,00 евро, на И.Д. – собственик на дружеството-продавач на процесните
недвижими имоти с посочено основание:
гараж паркомясто № 6 и апартамент №12, като същият е разполагал със сума по
банковата си сметка към м.юли 2017г. в размер на 5000,00 евро.
През м.юни 2016г. е правена проверка на семейното положение на ответника от
Националната служба по заетост – Шаербек относно декларираното обстоятелство,
че живее със С.Х.А., която е безработна.
Представени са по делото доказателства, че в периода м.август
2013г.-м.август 2014г. ищцата е била трудово заета и е реализирала
средномесечен брутен доход от 447,07 лв., или, 5364,88 лв., както и че е
получила сума от Европейския парламент, както следва: - на 10.12.2014г. - 2040,00
евро, на 13.01.2015г. – ваучер за 1500,00 евро и на 12.02.2015г. – ваучер за
728,90 евро. Представените документи след 23.08.2016г. съдът не обсъжда като
неотносими към правния спор.
По делото са изслушани свидетелски показания. Св.А.К. - приятелка на ищцата - установява, че ѝ
е известно, че през 2016г. страните идвали на огледи в Кърджали, като по това
време С. работела в Областната администрация и получила парична сума от родителите
си за апартамента, които получила след
като се омъжила през 2016г. по банка, а след това ѝ броили на ръка
допълнително през август 2016г. за окончателно плащане на апартамента. От
родителите на ищцата разбрала за заплатеното капаро и на страните бил издаден документ,
че са правили оглед и са капарирали.
Св. М. Й. – приятелка на ищцата и
ответника - заявява,че след сключването
на брака страните заминали за Белгия и ищцата й споделила след време, че иска
да купува апартамент и помолила свидетелката за помощ. Свидетелката уговорила
няколко огледи на апартаменти - около
8-10 места и накрая ищцата и ответникът през м.август 2016г. харесали процесния
апартамент, като ищцата заявила, че решила да го купи и оставили капаро. Тя
разполагала с пари, тъй като работела и
имала средства, дарени и от родителите й. С. платила 1000 лв. капаро за
апартамента. Парите, с които купили апартамента - половината били платени от С.
по банков път,а другата половина ѝ дал баща ѝ на ръка. С. осигурил около 4000-5000 лева. Не
свидетелката не ѝ било известно лице на име М. М. К. да е платил от името
С. още през 2012г. за апартамента, като тогава страните не се познавали. Освен
това С. не познавал собственика на строителната фирма Д. или управителя К. и се
запознал при огледа. Заплатили капаро през м. август 2016г. и сделката била сключена
през м.август 2016г. По време на покупката на апартамента родителите на ищцата били
на място. Свидетелката присъствала при превода на парите - когато бащата Х.дал
парите на С. и изтеглили пари и от банката. На самата сделка свидетелката не
присъствала. Около 10 дни минали от плащането на капарото до окончателната
сделка, след което заминали за Белгия.
Според св. А. Х. А. – баща на
ответника – от 2003г. свидетелят живеел в Белгия със семейството си, където
работел до преди една година в строителството, като самонаето лице и имал и 2-3
работници. Живеел в 4-етажна къща в Белгия, където ищцата и ответника след
сватбата също заживели. С. като дошла в Белгия,
не знаела език, искала да учи френски език и три години била редовна
ученичка и научила езика. Свидетелят и съпругата му поддържали младото
семейство и им помагали, майката на ответника поддържала семейството, работела, но била и домакиня и готвела. През
2016г. или 2017г. ищцата работила за 2 месеца в Европейския парламент. С. плащал
обучението ѝ по езика - 250-300 евро на година. Всяка година свидетелят и
семейството му се връщали два месеца в България за ваканция. През 2012г. ответникът
харесал един парцел във „Възрожденци“, харесал мястото на блока и решил в
Кърджали да си има апартамент. Запознал се с посредника на фирмата и тогава дал
капаро. По-късно през 2016г., когато сградата била готова, свидетелят и
съпругата му решили да помогнат на децата и преди сделката при нотариуса, дал
на С. пари в евро. При нотариуса били свидетеля и съпругата му, посредника на
фирмата Р., С. и С.. Родителите на ищцата не присъствали на сделката. При
нотариуса станал малък скандал ,тъй като името на ищцата не било вписано в нотариалния
акт, а било записано само името на С.
като купувач. Нотариусът казал, че тя не била вложила сума и не можело да се
пише името ѝ, поради което С., С. и посредникът Р. отишли в банката, за
да се прехвърли сума от сметката на С. на фирмата – продавач. После като дошли
казали, че платили- по сметката на С. вложили сумата, която свидетелят подарил
на сина си и той ги прехвърлил в сметката на С., откъдето били преведени на
продавача и след това нотариусът записал името на С. в нотариалния акт. Няколко
месеца С. работела заедно със съпругата на свидетеля във фирма за
почистване.
Св.И.Д. - собственик на ЕТ „ Д.”- дружеството –продавач на процесния
недвижим имот, установява,че е пенсионер и от 5 години е дал пълномощно на сина
си В. И. Д. да ръководи строителната част на фирмата. Не познава страните.
Св. Р.К. - технически сътрудник в ЕТ
„Д.“, занимаващ се с продажбите и с документацията по сделките, установява,че
преди 2017г. също работел с фирмата,тъй като имал агенция за недвижими имоти и
продавал апартаментите на дружеството. Познава С. от 2012г., а С. - от деня на сделката, за която си спомня, че
е сключена през м.август 2016г. , когато работел като брокер. За ап.12 в кв. „Възрожденци“
обяснява, че през 2012г. сградата не била започната още да се строи, когато
ответникът отишъл при него и двамата отишли до стотните блокове, но тъй като не
ги харесал, попитал дали ще се строи в центъра на „ Възрожденци“. Фирмата имала
готов проект за бул. „Христо Ботев“ № 45, поради което посетили мястото и
ответникът го харесал и казал, че трябва да се консултира с родителите си. След
2-3 дни се обадил на свидетеля и му казал, че има одобрение, но нямал
възможност да направи плащане, защото работел в чужбина и не бил финансово
готов. Уговорката била 50 % от цената първоначално да се плати и 50 % - след
като е готова сградата. След една седмица или десет дни се обадил на свидетеля
и му казал, че изпратил сумата от 20 000 лева по негов познат, който донесъл
парите и му била издадена фактура за покупка на апартамента на С.. Парите били
преведени по банков път. Имало практика във фирмата, тъй като 99 % от клиентите
били в чужбина, да се пращат роднини, приятели и познати и парите да носи друг
човек за определен клиент. Фактурата била издадена на лицето, което внесло
сумата и в деня на сделката М. подписал декларация, че сумата, която превел от
20 000 лева била за покупка на
апартамент от С.А. - ап.12. Свидетелят видял за първи път С. един ден преди
сделката, но тогава сделка не била изповядана, тъй като ищцата настоявала да се
пише и нейното име в нотариалния акт. Свидетелят поискал 1000 лева като капаро за
документите, с които следвало да се снабди, които при сключване на сделката
върнал. При нотариуса присъствали С., С., родителите на С. и пълномощникът на
фирмата –В. И.. С. поискала в нотариалния акт да бъде вписано и нейното име и че
50 % от сумата трябвало да мине от нейно име и фактурата да е на нейно име. Сделката
останала за следващия ден, когато сметката на ответника била захранена със
20000 лв., които след това били преведени на ищцата и тя превела парите по
банков път на фирмата от нейно име и фактурата била издадена на нейно име. Така
били платени 20 000 лева от името на С. и 20 000 лева от С. и имената
и на двамата били вписани в нотариалния
акт. С. и С. не са идвали с други лица да направят оглед на апартамента, който
ще купят. На огледа бил само С., а С. дошла в деня на сделката. С. вече имал ключ
за апартамента. В деня на сделката нотариусът настоявал за банковите преводи за
плащане на продажната цена, без които не минавала сделката. Фактура №13188/23.08.2016г. /л.118 от делото/
била издадена от дружеството-продавач.
От назначената по делото ССчЕ, заключението по което не се оспорва от
страните и се кредитира от съда, се установява, че ищцата е открила банкова
сметка ***.08.2013г. в гр.Търговище, на 22.08.2016г. по сметката са постъпили
21461,00 лв. чрез трансфер на средства от сметка на ищцата в евро,която еврова
сметка е закрита в деня на откриването ѝ и на 23.08.2016г. ищцата е
извършила банкова превод в размер на 20000,00 лв. на ЕТ „Д.-И.Д.“ с основание
на превода - покупка на апартамент № 12,
бул. ***, Кърджали от С. А.. От заключението по допълнителната експертиза се
установява,че на 05.08.2014г. /след сключване на брака - бел.съда/ ищцата е
открила влог в лева, който е захранила
със сумата от 9000,00 лв., която сума впоследствие - на 01.09.2014г.- прехвърлила в открита на
нейно име сметка в евро – 4595,84 евро ,на същата дата внесла 765,50 евро и
трансферирала от левовата си сметка в евровата сумата от 439,00 евро. На 25.07.2016г., 26.07.2016г. и 09.08.2016г.
евровата сметка на ищцата била захранена със сумите,както следва: 1500 евро,
1500 евро и 3005 евро. В деня преди процесната сделка - на 22.08.2016г. ищцата прехвърлила от
евровата в левовата си сметка сумата от 11000 евро с левова равностойност 21461
лв.
С оглед горното и предвид обстоятелството, че
възражението по чл.23,ал.2 от СК е преюдициално по отношение на спора, съдът
намира,че следва да се произнесе най-напред по същото.
По делото е установено, че процесният
недвижим имот е придобит по време на брака на съделителите чрез възмезден
придобивен способ -договор за продажба, сключен на 23.08.2016г., при което за
да се приеме, че установената в чл.21, ал.3 СК презумпция за съвместен
принос е оборена, следва да се установи пълно или частично преобразуване на
лично имущество на някой от съпрузите, в случая на ответника, който прави
правопогасителното възражение, при придобиването по смисъла на чл.23, ал.1 и 2 СК , като се установи,
че средствата са негова индивидуална собственост, както и че именно същата сума
е вложена при покупката на делбения имот. Т.е., необходимо е да се докаже произходът
на средствата, с които е платена цената на имота при неговото придобиване. От
доказателствата по делото се установява, че от 2003г. семейството на ответника
пребивава и работи в Белгия, като баща му
- А. Х. А. дори е бил в състояние да наема лица да работят за него и е
закупил на къща на 4 етажа, в която страните също живели като семейство след
сключването на брака. Установено бе, че ответникът като ерген бил трудово зает-
от 2010г. работел по безсрочен трудов договор при трудово
възнаграждение 11,8022 евро/час при седмична продължителност от 22,80 часа,
възлизащи на около 1000 евро месечно, живеел при родителите си, които изцяло го
издържали и не плащал квартира, консумативи и храна и през 2012г. решил да закупи
жилище в гр.Кърджали, поради което влязъл в контакт с агенция за недвижими
имоти, собственост на св.Р.К., с когото договорили закупуване на апартамент в
неизградена все още жилищна сграда със строител ЕТ „Д.-И.Д.“ и заплащане на половината
от цената авансово и другата половина - след изграждането на сградата. Св.К.,
чиито показания съдът кредитира като обективни, последователни и необорени от други
доказателства по делото, като липсва основание настоящият състав да се съмнява
в същите, установи, че договорката е спазена от ответника и половината от
продажната цена е била заплатена чрез трето лице - М. К., каквато практика имало във фирмата
продавач с оглед обстоятелството,че мнозинството от клиентите - купувачи
живеели и работели в чужбина и извършвали плащания и на ръка чрез трети лица. В
тази връзка,съдът намира, че представената по делото декларация /л.115 от
делото/, доколкото не съдържа изявление, че на декларатора е известна
наказателната отговорност за невярно деклариране, има характер на писмени
свидетелски показания, каквито са недопустими съгласно ГПК, поради което не
следва да се разглежда. Въпреки това, показанията на св.К. се подкрепят от
издадената от дружеството – продавач фактура /л.116 по делото/ за преведена на
12.09.2012г. на продавача от трето лице за спора М.А.К. аванс от 20000,00 лв.
за апартамент, както и от показанията на св. А. Х. А., установяващи че през 2012г. ответникът харесал един парцел във
„Възрожденци“ и решил да закупи апартамент в Кърджали,поради което се запознал
с посредника на фирмата и му дал капаро. Последните съдът кредитира въпреки
родствената връзка на свидетеля с ответника, тъй като същите се подкрепят от
показанията на св.К., които настоящият състав възприе като обективни и
непротиворечиви. В тази връзка,доколкото показанията на св.М. Й. остават
изолирани и неподкрепени от други доказателства по делото, съдът не следва да
ги ползва като доказателствен източник. На последно място, показанията на св.А.К.
съдът намира,че не са изпълнени с конкретни факти и обстоятелства, поради което
същите имат по-скоро декларативен характер, отколкото изложение на лични възприятия
за юридически или доказателствени факти по делото. Така, твърдения от
последните две свидетелки факт за дарствено разпореждане в полза на ищцата от
родителите ѝ за придобиване на процесния апартамент, логически не се
основава на произхода на средствата на родителите и техните материални
възможности, с оглед реализирания от ищцата през този период от време невисок
доход – 447,07 лв. през 2013г. и 2014г. и месечно 1422,97 евро в периода м.
12.2014г. – м.02.2015г. По делото се установи, от една страна, че ответникът е
разполагал със собствени средства, с които именно е заплатил първоначалния
аванс от 20 000 00 лв. през 2012г. /преди сключване на гражданския брак
между страните по делото – бел.съда/, когато е постигната договорката за
покупка на апартамент от ЕТ „Д.-И.Д.“, чрез трето лице, представляващ
половината от цената на апартамента в размер на 40 000,00 лв., за плащането на
която при изповядване на сделката пред нотариуса са приложени съответните платежни
документи. Т.е., следва да се приеме,че е налице влагане на средства
индивидуална собственост на ответника , при което следва да се признае негов личен
дял в размер на 20 000/40 000 ид.ч. За горницата над така установеното, т.е., останалите
20000/40000 ид.ч., съдът намира, че същите са придобити в режим на съпружеска
имуществена общност, тъй като не бе установено те да са изцяло придобити от
ищцата или от ответника. В конкретния случай бе установено,че при придобиване
на недвижимия имот, и ищцата, и ответникът са участвали като купувачи по
договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот и видно от издадената фактура недвижимият
имот е закупен на името и на двамата съпрузи и придобиването на собствеността е било
съвместно от двамата съпрузи. Ето защо, доколкото с прекратяване на брака с
развод бездяловата съсобственост между съпрузите се преобразува в обикновена
дялова, като съобразно чл.28 от СК дяловете на съпрузите са равни, следва да се
направи извод,че ищцата и ответника се легитимират като собственици на по 10000/40000
ид.ч. Или, съдът намира установената в чл.21, ал.3 СК презумпция за съвместен
принос за оборена и възражението по чл.23,ал.2 от СК е остователно.
При тези
доказателства съдът намира,че процесният недвижим имот- апартамент е имал
качество на съпружеска имуществена общност като придобита по време на брака на
страните, която с прекратяването му се е
превърнала в обикновена съсобственост при установените по-горе идеални части индивидуална
собственост на ответника - 20000/40000 ид.ч., при което следва да се приеме, че
предмет на делбата са останалите идеални части от имота, придобит в режим на
СИО, а именно, 20000/40000 ид.ч., за
които презумпцията на равенство на дяловете на бившите съпрузи не е оборена. Страните
имат право на делба, при което следва да се допусне трансформация на създалата
се между страните имуществена общност, възлизаща на 20000/40000 ид.ч. от
процесната вещ, в имуществена разделност, а именно делба при дялове – 10000/40000 ид. ч. за ищцата С.Х.А.
и 30000/40000 ид.ч. за ответника С.А.А..
На последно място,
съдът намира, че делба на 3,76 % ид.ч., възлизащи на размер на 28,23 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 40909.113.139 по КК и КР на гр.Кърджали и сграда с идентификатор
40909.113.139.1.28 , със застроена площ 17,33 кв.м., представляващо
17,33/455,01 ид.ч. от подземен гараж, с предназначение: гараж в сграда, с адрес
на имота: ***, ет.1, гараж-подземен, може да бъде допуснат само като припадащи
се идеални части към самостоятелния обект
- апартамент № 12 с идентификатор 40909.113.139.1.12, предвид
обстоятелството, че същите по естеството си не представляват самостоятелно
обособени обекти, а обща част на изградената в режим на етажна собственост
сграда с идентификатор 40909.113.139. В тази връзка съдът съобрази
задължителната съдебна практика -
решение № 309/18.11.2011г. по гр.д. № 215/2011г. , Второ г.о. на ВКС и
множество други.
Или, следва да се допусне делба на при посочените
по-горе квоти на апартамент с идентификатор 40909.113.139.1.12 по КККР на гр.Кърджали, ведно с припадащите му се 3,76%
, равняващи се на 28,23 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 40909.113.139 по
КККР на гр.Кърджали и ведно със 17,33/455,01 ид.ч. от подземен гараж, находящ
се в сутеренния етаж от сградата, равняващи се на 17,33 кв.м. застроена площ,
обозначена като Паркомясто №6, като иска в останалата му част и за разликата до
пълния предявен размер от по ½ ид.ч. за всеки от съделителите следва да
се отхвърли.
Разноски на
съделителите в настоящото производство не следва да се присъждат по искането за
делба на имота, но такива се следват по възражението за преобразуване на лично
имущество. С оглед уважаването му, следва в тежест на ищцата да се възложат
направените от ответника разноски за възнаграждение за вещо лице в общ размер
на 300,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши
делба на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 12 с идентификатор 40909.113.139.1.12 по КККР на гр.Кърджали, одобрена със
заповед №РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния Директор на АК-Кърджали, със застроена площ 75,25 кв.м., с предназначение:
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1, с адрес на сградата: ***, ***,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 40909.113.139, по
КК и КР на гр.Кърджали, ведно с прилежащо
складово помещение № 12, със светла площ 4,54 кв.м., ведно с 3,21%
идеални части от общите части на сградата в размер на 13,46 кв.м. и съответното
право на строеж, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж- 40909.113.139.1.13, 40909.113.139.1.11, под обекта- 40909.113.139.1.7,
над обекта- 40909.113.139.1.117, ведно с
припадащите му се 3,76% , равняващи се на 28,23 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 40909.113.139 по КККР на гр.Кърджали, целият с площ 752 кв.м.,
номер по предходен план: пл.сн.№ 6319, квартал 208, парцел V, при съседи: ПИ с
идентификатор 40909.113.140, ПИ с идентификатор 40909.116.145, ПИ с
идентификатор 40909.113.222, ПИ с идентификатор 40909.113.119, ВЕДНО със
17,33/455,01 ид.ч. от ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ, находящ се в сутеренния етаж от сградата,
обозначена като Паркомясто №6. МЕЖДУ С.Х.А., с ЕГН **********
*** и С.А.А., с ЕГН **********,***, ПРИ
ДЯЛОВЕ – 10000/40000 ид. ч. за С.Х.А.,
с ЕГН ********** и 30000/40000 ид.ч.
за С.А.А., с ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата до
пълния предявен размер от по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.
ОСЪЖДА С.Х.А., с ЕГН **********
*** да заплати на С.А.А., с ЕГН **********,*** направените по делото разноски
по възражението по чл.23, ал.2 от СК в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: