ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1243
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501080 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във връзка с чл. 413, ал. 2
от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 7592/31.01.2022 г. от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адвокат В.Н., против Разпореждане,
инкорпорирано в Заповед № 349/19.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 446/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено
подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу А. А. А., ЕГН **********, за сумите:
63,02 лева – неустойка, ненадвишаваща сбора на три месечни абонаментни такси и
начислена във фактура № **********/15.05.2020 г. и 94,35 лева – главница,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 13.12.2019 г. и
начислена във фактура № **********/15.05.2020 г., както и за разноските за разликата
над уважения до претендирания размер.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и не-
законосъобразност на атакувания акт, иска се неговата отмяна, като вместо това да
бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение и за претендира-ните
неустойка и сума за разлика в цената на мобилно устройство, ведно със съответната
част от сторените разноски. Сочи се, че последните се претендират не с оглед
прекратяване на съответните договори, а за неизпълнение от страна на потребителя на
задължението да заплати дължими и изискуеми абонаментни такси и използвани
услуги. Поддържа се, че неустойка в размер ненадвишаващ трикратния размер на
1
месечните абонаменти не е нищожна и не е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Излагат
се съображения, че неустойките целят да обезщетят претърпените вреди под формата
на пропуснати ползи, каквито представляват месечните плащания, които операторът е
очаквал да получи за целия срок на действие на договора. Относно сумата за разлика в
цената на мобилно устройство се сочи, че същата не се претендира поради
неизпълнение на договора за лизинг, като последният не е прекратен предсрочно, а
поради изтичане на срока, за който е бил сключен. Акцентира се върху това, че сумата
за разлика в цената на мобилното устройство не представлява неустойка и цели да
обезщети мобилния оператор за това, че е направил значителни отстъпки от пазарната
цена на предоставеното устройство, като потребителят дори не е върнал последното на
мобилния оператор. Сочи се съдебна практика. Претендират се разноски.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по ч. г. д. № 446/2022 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по подадено от „Теленор България“ ЕАД, заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. А. А. за дължими суми, сред
които: 63,02 лева – неустойка, ненадвишаваща сбора на три месечни абонаментни
такси, уредена в т. 11 от сключен на 13.12.2019 г. договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ......, начислена във фактура № **********/15.05.2020 г. и 94,35
лева – главница, представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от
13.12.2019 г., начислена във фактура № **********/15.05.2020 г. Твърди се, че
абонатът не е изпълнил свои месечни задължения по договора за мобилни услуги за
отчетен период от 13.12.2019 г. до 14.05.2020 г., поради което дължи договорна
неустойка, която е в размер на всички оставащи стандартни месечни такси до края на
срока на договора, но не повече от три и разликата между стандартната цена на
предоставено по договор за лизинг устройство и преференциалната му цена при
сключване на договора, съответстваща на оставащия период до края на първоначално
предвидения срок на действие на договора за мобилни услуги, към който е отнесен.
За да постанови сега обжалваното разпореждане, с което посоченото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е отхвърлено в частта
за сумите 63,02 лева – неустойка, ненадвишаваща сбора на три месечни абонаментни
такси и 94,35 лева – главница, представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за
лизинг от 13.12.2019 г., както и за съответен размер на разноските по съразмерност,
2
първостепенният съд е приел, че същите се претендират на основание нищожни
клаузи, установени в противоречие с добрите нрави, които не са породили задължение
за потребителя. Позовал се е на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по
тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Заключил е, че неустоечната клауза
е установена извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
доколкото вредата от неизпълнение на задължението на длъжника, не е съизмерима със
стойността, която кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от
изпълнение на договора, а тази стойност е дължима от страна на потребителя при
изпълнение на насрещното задължение на кредитора. Последното е посочено и като
аргумент неустоечната клауза да бъде зачетена като неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП, доколкото е договорена във вреда на потребителя и позволява на
доставчика да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам
прекрати договора. Във връзка с предоставеното за ползване устройство е посочено
също, че претендираната като обезщетение сума, е с характер на неустойка и
доколкото договорът за мобилни услуги е отделен от този за лизинг на съответното
устройство, е недопустимо неизпълнение на първия да води до налагане на санкции по
втория.
Изводът на съда за наличието на основание за отказ за издаване на заповед за
изпълнение относно претендираните със заявлението суми, представляващи неустойка,
е правилен.
В чл. 411, ал. 2, т. 1-т. 5 от ГПК са уредени хипотезите, в които съдът следва
да откаже издаването на заповед за изпълнение. Доколкото длъжникът в настоящото
заповедно производство е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, служебна
проверка се дължи на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие
на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни
клаузи в договора, по смисъла на Закон за защита на потребителите.
В конкретния случай заявителят, за да обоснове дължимостта на
коментираните тук суми за неустойка и разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена, се позовава на действието на
сключен на 13.12.2019 г. договор за мобилни услуги с предпочетен номер ....... и
договор за лизинг от същата дата.
Клаузата за неустойка по договора за мобилни услуги гласи, че в случай на
прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя или при нарушение
на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване,
неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаменти, като приложимият за нуждите
3
на начисляване на неустойка, е най - високият според условията на плана. В
допълнение на тази неустойка, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
оставащия срок на договора от разликата между най – ниския и най – високия месечен
абонаментен, според условията на плана и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (когато такова е предоставено) и заплатената от
него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.
Предвид начина, по който е уговорена така посочената неустойка, размерът
и условията, при които се дължи, въззивният съд намира, че е налице обоснована
вероятност посочената клауза да е неравноправна съгласно чл.143, ал.1, във вр. с чл.
143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер
на всички, но не повече от три месечни абонамента, е необосновано висока, тъй като не
е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял.
Последните не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия договор месечни
абонаменти, тъй като получаването им е свързано с предоставяне на определени услуги
за абоната, които след прекратяването вече няма да бъдат предоставяни. При тяхното
приложение се стига до положение при което, въпреки липсата на съществуващо
правоотношение между страните (прекратен договор), мобилният оператор
продължава да получава "възнаграждение" по вече прекратения договор, без да
предоставя насрещна услуга на потребителя. Допълнителното начисляване и на
неустойка в размер на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментния
план, както и на разликата между стандартната цена на предоставеното устройство и
уговорената и заплатена от потребителя такава, обосновава вероятност посочената
клауза да е неравноправна и съгласно чл.143, ал. 2, т.13 от ЗЗП, тъй като позволява на
търговеца да увеличава цената, без потребителят да може да се откаже от договора. В
допълнение, в частта относно размера на неустойката, формиран на база „стандартна“
цена на устройството, а не договорената такава, нарушава изискването неустойката да
обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнението на конкретния договор, а не
произволни такива, както и това неустойката да обезпечава и санкционира
неизпълнение на задължения по конкретния договор (в случая договора за мобилни
услуги), а не възникналите по друго облигационно правоотношение (в случая договора
за лизинг).
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя във връзка с тълкуване
на посочените клаузи за неустойка, че последната е дължима и при продължаване
действието на договора. Ясно е посочено в тях, че неустойката се дължи за всяка СИМ
карта, по отношение на която е налице „прекратяване“. Неизпълнението на
потребителя следва да е такова, довело до прекратяване на самия договор, а не до
забавянето в изпълнението на задължението за плащане на изискуеми абонаментни
такси. Следва да се прави разграничение между неустойка за забавено изпълнение и
4
такава за неизпълнение. Конкретната договорена е за неизпълнение, довело до
прекратяване на договора. В този смисъл дори е налице вътрешно противоречие в
тезата на жалбоподателя, доколкото сам твърди, че неустойката цели да обезщети
пропуснатите ползи от месечните плащания, които операторът е очаквал да получи за
целия срок на действие на договора, защото такива са мислими при несвоевременното
му прекратяване, а не при запазването му, въпреки неизпълнението на задължения на
потребителя.
На следващо място, досежно възстановяването на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментния план, не е посочено по разбираем и ясен
начин, как се формира размерът на дължимата неустойка. Така потребителят е
поставен в невъзможност към момента на сключване на договора, да определи какъв
би бил размерът на дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при отказ от
договора и какви ще бъдат икономическите последици за него от сключване на
договора. Посоченото води до обосновано предположение и за противоречие на тук
коментираната клауза за неустойка с чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Всички представени по
делото писмени доказателства представляват стандартизирани бланки на мобилния
оператор, което на този етап от производството не може да обоснове извод, че
коментираните клаузи са индивидуално договорени по смисъла на чл. 146, ал. 1 от
ГПК. Тази проверка би могла да се извърши в един състезателен процес.
С оглед до тук изложеното се налага категоричен извод за наличие на
предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, което от своя страна прави
законосъобразен отказа за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
вземанията, представляващи неустойка, дължима съгласно процесната клауза.
Като законна последица от отхвърлянето на заявлението в разглежданата
част, законосъобразен се явява и актът на заповедния съд относно разноските за частта,
за която е било отхвърлено искането.
Поради така изложените съображения подадената частна жалба се явява
неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 349/19.01.2022
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 446/2022 г. по
описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено подаденото от „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК *********, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу А. А. А., ЕГН **********, за сумите: 63,02 лева –
неустойка, ненадвишаваща сбора на три месечни абонаментни такси и начислена във
5
фактура № **********/15.05.2020 г. и 94,35 лева – главница, представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по договор за лизинг от 13.12.2019 г. и начислена във фактура №
**********/15.05.2020 г., както и за разноските за разликата над уважения до
претендирания размер.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6