Решение по дело №595/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 811
Дата: 15 ноември 2019 г. (в сила от 10 декември 2019 г.)
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20192330100595
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №811/15.11.2019 г.

 

гр. ЯМБОЛ.15.11.2019..г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд ................. гражданска колегия в публично

заседание на ........17.10.2019г........година в състав:

                                                                            Председател:Св.ДИМИТРОВА

                                                                                 

при секретаря .......................С.М.…........................……...........и в присъствието на

прокурора............................................................................…като разгледа докладваното от

........................................СЪДИЯ  ДИМИТРОВА……………...гр.дело N .595... по   описа

 за 2019 год.  и за да се произнесе взе предвид следното........................................................

 

Производството е образувано по молба на “ЕВН България  Електроснабдяване” ЕАД против В.П.Л., с която желае да бъде установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД към В.П.Л., както следва: сумата от 532,02 лв., представляващи стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода 25.05.2017г. - 23.08.2017г., сумата от 62,66 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 14.10.2017г. - 11.12.2018г., законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 12.12.2018г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 12.12.2018г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд Я. за вземанията си към В.П.Л. в размер на 594,68 лв., по което е образувано ЧГД № ***/2019г. по описа на Районен съд Я.. По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение и съобразно указанията на съда подава настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 2 ГПК.

Ищецът ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ***2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството ***.

Твърди, че по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 8, ал. 1 от договора ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект на ответника: ИТН ***, находящ се в гр. Я., ж.к. ***.

За В.П.Л. е открит клиентски номер *** в качеството и на собственик, съгласно приложена по делото справка от Служба по вписвания Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Твърди, че на 23.08.2017г. по реда на чл. 35, ал. 3, изр. 1-во от Общите условия за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008г., служители на дружеството са извършили проверка на обекта на ответницата. Посочените общи условия, съгласно чл. 16 от ЗЗД и чл. 104а от Закона за енергетиката, са задължителни за ползвателите на предоставените услуги, като същите влизат в сила за клиентите, без да е необходимо изричното им писмено приемане. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № ***. Протоколът е съставен в присъствието на двама представители на РУП Я. – Т.И.Т. и М.В.. Проверката е извършена при спазване правилата на чл. 37 и чл. 63 от горепосочените общи условия и чл. 47, ал. 3, ал. 4 и ал. 6, изр. 2-ро от Правилата за измерване на количеството ел. енергия, обн. на 12.11.201Зг. При същата е установено, че кабел със сечение 4 кв.мм. е свързан директно към електроразпределителната мрежа. Електромерът на клиента е демонтиран на 28.06.2016г. поради системни неправомерни прикачания към електроразпределителната мрежа. За демонтажа е съставен Протокол за монтаж/подмяна на средства за измерване № ***. По този начин потребителят ползва електрическа енергия, която поради липса на средство за търговско измерване не се отчита в пълен обем по никакъв начин. Служителите на оператора на електроразпределителната мрежа са премахнали допълнително поставения кабел. На основание установената манипулация и чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 1, б. б, предл. 2-ро, чл. 48, ал. 2 и чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия е издадена фактура № ***2017г. на стойност 532, 02 лв. На клиента са начислени допълнително 3147 kWh за период от 90 дни /25.05.2017г. - 23.08.2018г./, съгласно съставена справка за коригиране сметката за електроенергия. В изпълнение на изискванията на чл. 28 от общите условия на ищцовото дружество, където е уредена процедурата по изготвяне на коригиращи сметки и редът за уведомяване на клиентите за същите, за извършената корекция до ответника с обратна разписка е изпратено писмо с изх. № ***2017г.

Поради забава в заплащане на горепосочената фактура ответникът дължи законна лихва в общ размер от 62,66 лв. за периода 14.10.2017г. - 11.12.2018г.

Претендират за направените разноски в заповедното и исковото производство.

В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначеният от съда особен представител на ответницата, с който  оспорва предявените искови претенции по основание и по размер. Заявява, че ответницата няма достъп до измервателния уред, т.к. електромерът бил разположен в етажно електромерно табло, което е заключено.

Във връзка с това оспорва твърдението в исковата молба, че ответницата неправомерно е използвало ел.енергия чрез извършване на манипулация с неправомерно прикачване към мрежата. Очевидно е и от призоваването по делото, че ответницата не пребивава на посочения адрес.

Според особения представител нито в исковата молба, нито в приложените към нея писмени документи става ясно как ищецът е преценил, че клиента следва да му заплати сумата от 532.02 лв. за начислени допълнително 3147 kWh електроенергия. Неясно е въз основа на какви данни е приел, че това следва да бъде базата за наложената му на практика санкция. Това от своя страна води до недоказаност на претендираната сума като главница.

Във връзка с недоказаността на заявената главница, неоснователен се явява и акцесорния иск за мораторна лихва, още повече, че уведомлението за дължимост на главницата не е достигнало да знанието на ответницата - видно от приложената към исковата молба обратна разписка.

Според особения представител от съдържанието на Протокол за монтаж/подмяна на средства за измерване № *** от 28.06.2016 г. е неясна причината за монтажа/демонтажа на електромера на ИТН ***. В същия липсва подпис не само на съответния клиент, но и на свидетел, домоуправител и т.н. Неясно е от хронологията на описаните в ИМ обстоятелства във връзка с какво от тях този протокол е цитиран в ИМ и е приложен към нея като доказателство - нарушение на чл.127 ал.2 ГПК. В случай, че това възражение се приеме за неоснователно, заявява, че оспорва съдържанието /истинността/ на цитираното писмено доказателство.

Поради изложеното, моли да се отхвърлят предявените искови претенции като неоснователни, ведно със законните последици от това. В хода на производството възраженията се поддържат.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно справка за лице от Служба по вписванията – Я. за периода от 01.01.1992г. до 07.02.2019г. В.П.Л. е собственик на имот в гр.Я., к.с***, закупен на 25.10.2005г.

Ищецът е представил съставен от негови служители протокол за монтаж/ подмяна на средства № *** съставен на 28.06.2016г. за демонтиране на електромер на клиент В.Л. с адрес: *** , ИТН: ***. За извършената на абоната проверка е съставен констативен протокол №***, в който е отразено, че при проверката е констатирано неправомерно използване на ел.енергия от ап.***, посредством кабел със сечение 4 мм, свързан към електропреносната мрежа директно без средство за измерване. Абоната е с демонтирани електромери за системно прикачване  към електропреносната мрежа, незаконния кабел е премахнат. Протоколът е подписан и от 2-ма присъствали на проверката служители на РУП-Я. – Т.И.Т. и М.В., поради това, че клиента не е бил открит. Ищецът е представил справка за коригиране на сметката за електроенергия, според която тя е 532.02 лв. За сумата е издадена фактура № ***2017г. Представена е препис-извлечение от сметката на потребителя-ответницата по делото с отразени задължения, претендирани с исковата молба. Ищецът е изпратил до ответницата писмо  за констатираните нередности и начислената допълнително дължима сума от 532.02 лв., която е получена лично от нея на 24.10.2017г., видно от приложеното известие/обратна разписка на „Български пощи” ЕАД.

По искане на ищеца по делото бе назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза. Според изготвеното заключение остойностяването на неизмереното количество ел.енергия е извършено правилно и съгласно изискванията заложени в чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Съдът дава вяра на заключението на СТЕ, като обективно и професионално изготвено.

По делото бе изслушан като свидетел С.Г.С.. Същият заяви, че работи като *** при ищеца от 18 години. Като такъв няколко пъти е ходил на адреса на ответницата в „***” за прекъсване на неплатени сметки, като аботана се самовъзстановявал, и в последствие трупа сметки. В такива случаи те демонтирали електромера и предпазителя към него, за да не могат да имат достъп до ел.енергия. Такъв бил случая и с ответницата., като нейният електромер бил демонтиран. При повторна проверка след време установили, че изходящите проводници към апартамента са закачени без средство за измерване, а директно към апартамента. Това станало през 2016г. в присъствие на органите на реда, т.к. ответницата не е била открита. Манипулацията била извършена в ел.таблото, което било заключено.

Видно от приложеното ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ***2018г. , с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 532, 02 лв. – главница, представляваща стойност на електическа енергия, доставена за периода от 25.05.2017г. до 23.08.2017г., сумата от 62.66 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 14.10.2017г. до 11.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.12.2018г., до окончателното изплащане на задължението , както и сумата 75 лв. – разноски по делото /платена д.т. в размер на 25 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/. Тази заповед е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане № ***.2019г. съдът  е указал на заявителя , че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е било връчено на заявителя на  11.02.2019г., като на 12.02.2019г. той е подал иска в съда в законоустановения срок.

При ката установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

 

Предявеният иск е с правно осн. чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и вр. с чл.86 от ЗЗД.

Съдът намира предявеният иск за допустим, т.к. са предявени от надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си.

В случая ищецът е имал качеството на „краен снабдител” по смисъла на ЗЕ и между него и ответницата е бил сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, които съгласно чл.98а, ал.4 от ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Ето защо съдържанието на техните права и задължения действително е уредено в  Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.

В случая не се спори , че ищецът е доставял на обект, намиращ се в гр.Я., к-с”*** електроенергия. Не се оспорва и факта, че по процесната  фактура доставената ел.енергия не е заплатена.

Със ЗИДЗЕ (обн. в ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) и приетите въз основа на законовата делегация по чл.83, ал.2, вр. с ал.1, т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия -ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр.98/2013г., в сила от 16.11.2013г.), се предвиди възможност за крайния снабдител (доставчика) на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електрическа енергия, като начинът за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия е в зависимост от конкретните причини за неизмерване или неточно измерване на доставената електрическа енергия. След изменението на ЗЕ от 2012г. е формирана нова практика на ВКС - Решение №115/20.09.2017г. по т.д.№1156/2016г. на второ т.о., според която крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му, след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83, ал.1,т. 6 ЗЕ, направени със ЗИД на ЗЕ - ДВ бр.54/2012г. в сила от 17.07.2012г. и след влизане в сила на ПИКЕЕ - ДВ бр.98/2013г. в сила от 16.11.2013г. Постановено е и Решение №124/18.06.2019г. на ВКС по гр.д.№2991/2018г. на трето г.о., с което по допуснатите до касационно обжалване въпроси са дадени отговори, според които правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012г., са разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали до отмяната им с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018г. ВКС е приел в това решение, че дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД - че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Приел е още, че ако в общите условия, в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка само потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, но нарушението не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.

 С оглед на това и въз основа на събраните по делото доказателства ЯРС приема, че ищцовото дружество е доказало предпоставките за извършване на корекцията на дължимата от ответницата цена на електроенергията за исковия период. Ищецът е установил, че  при извършената на 23.08.2017г. проверка от представители на електроразпределителното дружество и в присъствието на двама представители на РУП Я., е установено неправомерно използване на ел.енергия посредством кабел със сечение 4 мм, свързан към електропреносната мрежа директно без средство за измерване. Поради това електромерът е бил демонтиран на 28.06.2016г. поради системни  неправомерни прикачвания към електроразпределителната мрежа. Тези факти бяха потвърдени  и от показанията на разпитания по делото свидетел С.С., на които съдът дава вяра, като обективни. На основание установената манипулация ответникът е издал фактура № ***2017г. на стойност  на стойност 532,02 лв., за начислени допълнително  3147 кwh , съгласно съставена справка за коригиране на сметката за електроенергия на абоната. Според приетото заключение на СТЕ остойностяването на неизмереното количество ел.енергия е извършено правилно и съгласно изискванията заложени в чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Ответницата е била уведомена за извършената корекция и дължимата сума с писмо , връчено й лично, но не е последвало плащане от нейна страна.

С оглед на горното, съдът приема, че ищецът е доказал, че е извършил корекцията на дължимата от ответницата цена на електроенергията за исковия период, при спазване изискванията на ПИКЕЕ, при което и с оглед правилото на чл.183 ЗЗД тя дължи цената на доставената й и потребена ел.енергия за исковия период.

 Съгл. чл.27, ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, чийто размер не се оспорва. Искът като основателен и доказан следва да се уважи.

Съдът дължи произнасяне и по направените в заповедното производство разноски, и с оглед дадените разяснения в ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС същите следва да се присъдят на ищеца, при основателност на претенцията. Ето защо ответницата следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски, които са в общ размер на 75 лв., от които 25.00 лв. – платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

На осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца и направените в настоящото производство разноски, които съобразно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 415.00 лв.

Воден от горното, ЯРС

                                                                                                                                                                       

                                                            Р   Е   Ш   И :                                                                 

                                                                                                                                                                         

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” 37, че В.П.Л., ЕГН ********** *** им дължи по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №***/2018г. издадена по ч.гр.д. № ***/2018г. по описа на ЯРС сумата от 532, 02 лв. – главница, представляваща стойност на електическа енергия, доставена за периода от 25.05.2017г. до 23.08.2017г., сумата от 62.66 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 14.10.2017г. до 11.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.12.2018г., до окончателното изплащане на задължението .

ОСЪЖДА В.П.Л. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД направените в заповедното производство разноски в размер на 75.00лв.

ОСЪЖДА В.П.Л. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД направените в настоящото производство разноски в размер на 415,00лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: