№ 3016
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20241100111474 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане иск с правно основание чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищците В. Т., А. Т., Т. Т., П. Д., Б. Т., Т. Т., А. Г., Т. Я., К. Я. и Е. Я. сочат,
че с присъда от 01.12.2022 г. по НОХД 1279/2022 г. на СГС Ш. К. е признат за
виновен в това, че на 25.04.2021 г. в гр. София, бул. „********* *********
умишлено е умъртвил Н. Т., като убийството е извършено по особено
мъчителен начин – престъпление по чл. 116, ал. 1 т. 6 пр. 2 НК. С решение №
365/31.10.2023 г. на САС първоинстанционната присъда е потвърдена. ВКС е
отказал образуване на касационно производство поради нередовност на
касационната жалба, като отказът е потвърден на 26.04.2024 г. Ищците сочат,
че са родственици на Н. Я. Т. както следва: 1. В. Т., А. Т., П. Д., Б. Т., Т. Т. –
сестри; 2. Т. Т. – брат; 3. А. Г. – майка, 4. Т. Я., К. Я. и Е. Я. – деца. Твърди се
всички в семейство да били близки един с друг, подкрепяли се и търсели
опора в трудни моменти. А. Г. страдала за времето, което прекарвала с дъщеря
си – били неразделни до момента, когато заживяла с Ш. К.. На свой ред
дъщерите чувствали липсата на майка си – нямало с кого да се посъветват, кой
да ги приласкае и успокои, на кого да кажат „мамо“. По изложените
съображения ищците претендират, на основание чл. 45 ЗЗД, ответникът Ш. К.
да им заплати на всяка от тях сума в размер на по 100 000 лв., ведно със
законната лихва считано от 25.04.2021 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума.
В отговор на исковата молба ответникът оспорва претенцията в частта,
касаеща размера на претендираното обезщетение. Посочва, че по делото няма
доказателства за твърдяната близост между ищците и Н. Т.. Твърдените вреди
са общо описани. Евентуално моли съдът да намали претенираното
1
обезщетение.
В съдебно заседание се явяват ищците П. Д., Б. Т., А. Г., Т. Я., К. М. и Е.
Я. се явяват лично, всички ищци се представляват от адв. Д.. Поддържат
исковата молба и молят претенциите да бъдат изцяло уважени. Събраните по
делото доказателства адв. Д. анализира в писмени бележки. Ответникът се
явява лично и с адв. М.. Оспорва исковата молба. Ш. К. заявява, че не е убил
Н. Т., осъден е несправедливо и исковете следва да бъдат отхвърлени. Адв. М.
моли исковете да бъдат отхврлени.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С присъда по НОХД 1279/2022 г. на СГС, І-24 с-в Ш. К.е признат за
виновен в това, че на 25.04.2021 г., в гр. София, бул. „********* *********,
умишлено умъртвил Н. Я. Т., като и нанесъл най-малко два удара с ръка, свита
в юмрук, в лявата теменно-тилна и дясната теменно-слепоочна области на
главата, с което и причинил черепно-мозъчна травма – кръвонасядане на
меката черепна покривка в лявата теменно-тилна област и дясната
теменнослепоочна област, масивен полутечен субдурален хематом в дясно с
изместване на дясната мозъчна хемисфера наляво от срединната линия на
главата и мозъчен оток, от които настъпила смъртта и, като убийството е
извършено по особено мъчителен начин за убитата Н. Т., тъй като
причинените и наранявания са довели до силни болки и страдания,
продължили не по-малко от два часа, през които тя е била в състояние да
осъзнава и преживява случващото се с нея – престъпление по чл. 116, ал. 1, т.
6, пр. 2 във вр. с чл. 115 НК. По делото съдът е уважил молбата на В. Т., А. Т.,
Т. Т., П. Д., Б. Т., А. Г., Т. Я., К. Я., Е. Я. и Т. Я. за конституирането им като
частни обвинители и е отхвърлил молбата и не е приел за съвместно
разглеждане гражданските искове.
С решение по ВНОХД 20231000600768 на САС първоинстанционната
присъда е потвърдена. С определение № 228/26.04.2024 г. по касационно дело
20248003200382 на ВКС, е оставена без уважение жалбата на адвокат В. М.
срещу разпореждане от 06.03.2024г. на съдията-докладчик по в.н.о.х.д.
№768/2023г. по описа на Апелативен съд-гр.София, с което е върната
касационната жалба.
По делото е представено Удостоверение за наследници, в което е
отразено, че наследници на Н. Т. са трите й дъщери: Е. Я., К. Я. и Т. Я.. А. Г. е
майка на Н. Т.. В. Т., А. Т., П. Т., Б. Т.и Т. Т. са сестри на Н. Т., а Т. Т. е неин
брат.
За установяване на претърпените болки и страдания по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Й.М.Б., Т.И.А.,
К.Р.Д. и Б.Б. М..
Свидетелят Й.Б. посочва, че А. Г. (майката на Н.) е сестра на съпругата
на Й.Б. (Р. Д.). Знае, че преди датата на смъртта си Н. е живеела в София с
2
ответника за период от около 2 години. Двамата идвали на гости в гр. Угърчин
– по празници и поводи, около 2 пъти годишно. А. Г. и Т. Я. живеели заедно.
Не може да конкретизира кои са внуците на А. Г., знае, че са 3. Н. била в добри
отношения с майка си и с дъщеря си Т., споделяли си. Знае, че Н. се грижела за
Т. след раждането, не може да конкретизира колко дълго. Т. била малка, когато
Н. напуснала дома на А., като последната започнала да се грижи за внучка си.
Знае, че Н. се оженила за един софиянец, от когото има 3 деца, помни името на
Т., на останалите 2 деца не помни имената, тъй като рядко идвали в гр.
Угърчин, познава ги по физиономия. При посещенията си в гр. Угърчин Н.
оставала в дома на майка си за по 2-3 дни, идвала за празници (Нова година,
Великден). Често се чували по телефона. Свидетелят Т.И.А. посочва, че е във
фактическо съжителство с ищцата Е. Я.. Живеят в София в едно домакинство
от 2018 г. Знае, че Н. е живяла с ответника, а в периода 2016-2017 г. или 2018 г.
живеела за месец-до три месеца с Е. Я. и свидетеля, и техния адрес Н.
съхранявала багажа си. Е. Я. имала добри отношения с майка си, трите и с К.
Я. си споделяли всичко. К. живеела в жилище близо до това на свидетеля и
сестра си, заедно с мъжа й Т., имали 2 деца: Н. и М.. Майката и трите дъщери
винаги си помагали и били заедно, свидетелят не е наблюдавал лошо
отношение една към друга. Каквото и да станело дъщерите търсели майка си.
Когато не се виждали общували чрез телефон, виждали се с камерата. Знае, че
Т. израснала с баба си А., имало момент, в който и Н. се грижела за нея. Н. не
престоявала дълго в Угърчин. Имала добри отношения и с дъщеря си Т.. С
днешна дата свидетелят чувал дъщерите да казват: сега мама да беше тука…
Свидетелят К.Д. посочва, че е съпруг на П. Д. (сестра на Н.), заедно са от 25
години. През 2000-2001 г. Н. живеела с майка си в гр. Угърчин, впоследствие
се запознала с И. (баща на дъщерите им), около 2012 г. и живели заедно 7-8
години. От дъщерите Т. останала при баба си, а другите живеели с баща си в
гр. София, на ул. „Опълченска“. Не познава ответника, чувал е за него от
съпругата си. През периода на съжителство на Н. с ответника свидетелят
живеел в чужбина. Двамата живеели заедно повече от година, през това време
била прибрала и децата си при себе си в същото домакинство. Впоследствие
поради разпри с обвиняемия К. и Е. останали при баща си, а Т. се върнала при
баба си А.. Свидетелят определя като много силна връзката между сестрите.
П. (най-голямата сестра) много страдала след смъртта на Н.. В лоши и в добри
моменти двете си споделяли, идвала до гр. Угърчин. Свидетелят сочи, че от
около 4-5 години А., В. и Т. работят в Гърция, връщат се по празници и когато
са в България остават при майка си А.. До смъртта на Н. постоянно
комуникирали, прегръщали се. Още не можели да преживеят загубата. За П.
вече празници не съществували, по време на празниците тя се сещала за сестра
си и не можела да празнува. Знае, че Т. живее с един грък на семейни начала,
имат две момчета. Свидетелят Б. М. посочва, че живее във фактическо
съжителство с ищцата Б. Т.. За периода на връзката между Н. и Ш. те идвали в
Угърчин, където живеела Б., но в този период свидетелят бил в Холандия.
Сестрите контактували постоянно – по телефон или на живо. Свидетелят сочи,
3
че Н. живеела в Гърция (гр. Ираклио) за около 4-5 години и в София, и на
двете места. В Гърция била без децата си. Идвала в Угърчин по празници и се
събирала с майка си и със сестрите. Знае, че Н. дошла в София преди смъртта
си.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на
непозволеното увреждане предполага установяване на елементите:
противоправно деяние, вреда, пряка причинно-следствена връзка между
деянието и вредата, както и вина на дееца, по отношение на която
законодателят въвежда оборима презумпция за наличие.
В конкретния случай съобразявайки задължителната сила на присъдата
(чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс) съдът приема за установено, че
на на 25.04.2021 г. ответникът Ш. К. е причинил смъртта на Н. Т..
Установяват се родствените връзки на ищците с починалата.
При приложение на нормата на чл. 45 ЗЗД съдът взема предвид
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение 1/2016 от 21 юни
2018 год. на ВКС, според които следва да се допусне като правна възможност
обезщетяването и на други лица, извън близкия родствен и семеен кръг на
починалия (т.е. извън низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители) –
който кръг е очертан с Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС), но
само в изключителни случаи - когато претендиращият обезщетение докаже, че
е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи
значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително
проявление във времето. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е
понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС.
За установяване на претърпените болки и страдания и степента на
привързаност, особено близка и трайна житейска връзка по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите на ищците. Съдът преценява
дадените показания като откъслечни, непоследователни и взаимно
противоречиви едни на други дори по отношение на основните факти – къде е
живяла починалата в различните периоди (гр. Угърчин, гр. София, Република
4
Гърция), поддържала ли е връзка със своите деца, майка, братя и сестри и с
какъв интензитет, как всеки един от ищците е приел смъртта й. Ето защо
съдът намира за недоказана изискваната при приложение на закона
изключително силна привързаност на Н. Т. със своите сестри и брат, както и
смъртта й да е причинила на съответния ищец морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
Искът следва да бъде уважен по отношение на ищците А. Д. Г. (майка) и
Т. Я., К. Я. и Е. Я. (дъщери). Съдът намира, че извън цитираните противоречия
еднопосочно се установява, че в значителен период от израстването на своите
деца Н. Т. е била ангажирана с грижите по тяхното отглеждане и възпитание,
изградила е топла и силна връзка. Същевременно съдът намира, че не следва
да прилага различен подход по отношение на Т. Я., макар от събраните
доказателства да се установи, че значителна роля в отглеждането на детето е
изиграла и баба й – ищцата А. Г.. Независимо от установеното не може да се
счете, че по тази причина страданието на детето от загубата на майката е в по-
малка степен от това на нейните сестри. По отношение на ищците А. Д. Г., Т.
Я., К. Я. и Е. Я. съдът намира за доказани претърпяната скръб от смъртта на Н.
Т., необратимото противоправно деяние е довело до загуба на родител/дете и
опора в живота на тези ищци, която не е превъзмогната и с днешна дата.
Претендираното обезщетение от 100 000 лв. за всяка от ищците кореспондира
на интензитета на болките и страданията, съпътстващи тези ищци и към
настоящия момент, респ. кореспондиращо на чл. 52 ЗЗД (така Постановление
N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът
следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на
настъпване на вредите.
По разноските:
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ищците са освободени от заплащане на
разноски в производството, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС на 16000 лв. – държавна такса.
Представените по делото договори за правна защита и съдействие
отразяват договорено, но не и заплатено адвокатско възнаграждение, ето защо
не следва да се възлагат в тежест на ответника евентуално сторени, но
недоказани разноски за ищците, чиято претенция е уважена.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ш. К., роден на ********* г. в гр. Прага, Република Чехия,
чешки гражданин, документ за самоличност: паспорт № *********, изд. на
24.06.2013 г., да заплати на А. Д. Г., ЕГН **********, Т. Н. Я., ЕГН
**********, К. Н. Я., ЕГН ********** и на Е. Н. Я., ЕГН ********** на
5
основание чл. 45 ЗЗД сумата от по 100 000 (сто хиляди) лв. за всяка една от
ищците, ведно със законната лихва от 25.04.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума – представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Н. Я. Т., ЕГН **********, настъпила на
25.04.2021 г. по вина на Ш. К..
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Я. Т., А. Я. Т., Т. Я. Т., П. Я. Д., Б. Я. Т. и
Т. Я. Т. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на Ш. К. да заплати
на всеки един от ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на Н. Я. Т. в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от
25.04.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА Ш. К., роден на ********* г. в гр. Прага, Република Чехия,
чешки гражданин, документ за самоличност: паспорт № *********, изд. на
24.06.2013 г. да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 16 000 лв. – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6