ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 413
гр. Пловдив, 16.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300502172 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 275/05.01.2023 год. по описа на Окръжен
съд–Пловдив, подадена от С. И. Б., ЕГН **********, чрез адв. Т. П., със
съдебен адрес: гр. С., ул. „Б.“ № ., офис ., с която се иска изменение на
постановеното по делото Решение № 1585/13.12.2022 год. в частта му за
разноските. Твърди се, че съобразно изхода на делото и уважаване на иска в
пълен размер, на ищеца следва да се присъдят направените разноски за
първата инстанция в пълен размер – общо 300 лв. за депозити за експертизи,
както и адвокатски хонорар, съобразно представен договор за правна защита
и съдействие за безплатна правна помощ. Освен това се дължало и
присъждането на разноски за настоящата инстанция, състоящи се от
заплатена държавна такса – в размер на 80 лв. и адвокатски хонорар, съгласно
представен договор за правна защита и съдействие, сключен на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
В срока за отговор от насрещната страна не е постъпил такъв.
По допустимостта:
Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от легитимирана страна и при
наличието на правен интерес от провеждане на настоящото производство. Тъй
като решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване,
срокът за подаването й е едномесечен и същият е спазен, поради което
искането е допустимо и като такова следва да бъде разгледано по същество.
По основателността на молбата:
От решението на въззивния съд е видно, че предявеният от ищеца иск е
1
уважен в цялост, като първоинстанционното решение е отменено в
отхвърлителната си част, както и в частта, с която се присъждат разноски на
ответника по съразмерност. Предвид позитивния ход на делото за ищеца, а и с
оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на последния се дължат разноски за
двете съдебни инстанции.
В първоинстанционното производство ищецът своевременно е
направил искане за присъждане на разноски, като е представил списък по чл.
80 ГПК, състоящ се от разходи за адвокатски хонорар, за осъществена защита
по реда на чл. 38, ал. 2, т. 1 от Закона за адвокатурата, сумите за два внесени
депозита за експертизи – общо 300 лв., както и държавна такса в размер на
160 лв. При постановяване на първоинстанционното решение
първоинстнационния съд е взел предвид представения списък, като е
констатирал наличието на оправдателни документи за твърдените разходи за
експертизи и за държавна такса, но също е отчел отсъствието на представен
договор за правна защита и съдействие, с който да е уредено осъществяването
на процесуално представителство по сочения ред. Предвид последното, както
и въз основа на активното осъществяване на трудова дейност от страна на
ищеца, съдът е счел, че възнаграждение за адвокатска защита не се дължи и е
определил дължимия размер на разноските без него. Ищецът в
първоинстанционното производство не е възразил против тези изводи,
посредством способа по чл. 248 от ГПК, с което възприетото от районния съд
становище се е стабилизирало, поради което настоящият състав на съда не
може да ревизира акта в тази част. В този смисъл, искането за присъждане на
разноски за първата инстанция ще се уважи до размера от 230 лв.,
представляващи съответната част от внесени разноски за ДТ и депозити за
експертизи, а в частта, с която се иска присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното
производство молбата ще се остави без уважение.
Във въззивната инстанция ищцата е заплатила държавна такса в размер
на 80 лв., за която по делото е представен банков документ за превод.
Направено е и искане за заплащане на възнаграждение за осъществена
адвокатска защита по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като
във връзка с това искане по електронната поща на съда е изпратено писмо със
сканиран Договор за правна защита и съдействие. Същият обаче представлява
обикновена разпечатка/ксерокопие на документ, без върху него да е поставена
заверка, поради което същият не може да се приеме за валидно доказателство,
от което да произтича обоснован извод за осъществяването на защитата по
сочения ред. Ето защо и в настоящата инстанция искането за присъждане на
разноски за адвокатски хонорар следва да се приеме за неоснователно, като се
уважи молбата му само за сумата от 80 лв. - заплатена държавна такса. В
останалата част молбата ще се остави без уважение.
С оглед на изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 1585/13.12.2022 год., постановено по въззивно
гражданско дело № 20225300502172/2022 година, по описа на Окръжен съд –
Пловдив, Х гр. състав, в следния смисъл:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул.
„Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на С. И. Б. с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Банат“ № 11-13, офис 5, сумата от още 230 лв. /двеста и
тридесет лв./ – разноски за първоинстанционното производството, както и
сумата от 80 лв. /осемдесет лв./ – разноски пред въззивната инстанция, за
заплатени държавни такси и депозити за вещо лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 275/05.01.2023 год. по
описа на Окръжен съд–Пловдив, подадена от С. И. Б., ЕГН **********, чрез
адв. Т. П., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Б.“ № ., офис ., по отношение на
исканията за присъждане на адвокатски възнаграждения за първата и
въззивната инстанция на основание чл. 38, ал 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3