Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                  Година 27.05.2019                          Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                  Петнадесети  граждански състав

На петнадесети май                                                          Година две хиляди и деветнадесета

                                                                                                           Председател: Олга Златева

                                                                                             

Секретар Емилия Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 1623 по описа за 2018 година.

 

                Предявени са искове от „ХХХ- гр.София против Д.Д.Ж. *** по чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и вр. с чл. 86 от ЗЗД – за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.№3547/2017г. по описа на РС Стара Загора, а именно: 485,60 лв. – главница, представляваща задължение по договор за потребителски кредит №********* от 10.12.2014г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение - 22.06.2017г., до окончателното изплащане на задължението; 86,79 лева – договорна възнаградителна лихва от 14.02.2015г. до 05.02.2016г.; 112,77 лева лихва за забава от 14.02.2015г. до 30.05.2017г.; 275,45 лева такси от 14.02.2015г. до 05.02.2016г. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че на 10.12.2014г. ответникът сключил договор за потребителски кредит № ********* с „Ххх, вследствие на което между страните възникнала облигационна връзка, като кредиторът отпуснал сумата в размер на 500 лв., а кредитополучателят се задължавал да я върне, ведно с уговорените лихви и такси. Съгласно чл. 27 от условията на договора, с подписването му кредитополучателят декларирал получаване и усвояване на сумата, предмет на кредита. От това действие следвало, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора - предоставил паричната сума. От своя страна кредитополучателят се задължил да върне сумата на 60 седмични погасителни вноски, съставляващи изплащане на главницата, фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на 98,62 лв. и такси в общ размер на 416,49 лв. Таксите били начислени за използване на услуга „Кредит у дома", съгласно уговореното в чл. 25 от договора, която представявала домашно посещение за събиране на дължимите суми, както и за оценка на досието. Таксите били описани в букви „Б" и „Д" на първа страница от договора по вид и размер. Длъжникът не изпълнявал всички свои задължения по договора в уговорения срок и преустановил плащанията, като падежът на първата непогасена вноска настъпил на 13.02.2015г., вследствие на което и считано от следващия ден длъжникът изпаднал в забава и се начислявало обезщетение в размер на законната лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 05.02.2016г., с което ставал изискуем целият неизплатен остатък от задължението. На 28.07.2016г. между „Хххи „Хххсе сключил договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл. 99 ал. 2 от ЗЗД, титуляр на вземанията по договора за потребителски кредит, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, ставало второто дружество. В изпълнение на задължението си по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД хххупълномощило ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което било изпратено писмено уведомление до същия чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се върнала в цялост като непотърсена, с оглед на което уведомяването предстояло да бъде направено в настоящото производство. Цитира се съдебна практика. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът, в качеството си на цесионер по договора за кредит, предявявал претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч.гр.д. 3547/2017г. по описа на PC Стара Загора имало издадена заповед за изпълнение, препис от която бил връчен на длъжника и същият подал възражение. Гореизложените факти и обстоятелства обуславяли интереса и легитимацията на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения ответника, с който предявените искове се считат за процесуално допустими, но се оспорват по основание и размер и се считат за неоснователни. Прехвърлянето на вземането по цитирания в исковата молба договор за потребителски кредит и съответно придобиването на тези вземания от новия кредитор - „ХХХне било съобщено на длъжника Д.Д.Ж., тъй като пратката с писменото уведомление до нея, изпратена чрез „Български пощи"ЕАД, се върнала в цялост като непотърсена. Съобщението, както се твърди в исковата молба, изхождало от новия кредитор - цесионерът „ХХХ, който действал не от свое име, а от името на предишния кредитор - „ХХХ, като за целта се легитимирал с даденото му от цедента пълномощно. Това пълномощно не съдържало никакво материално описание /правна идентификация/ на вземанията, които били предмет на договора за потребителски кредит, било посочено, че учредената от упълномощителя представителна власт на пълномощника е: „да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключения на 28.06.2016г. Договор за прехвърляне на вземания между „ХХХ и „ХХХ, по силата на който вземанията на Продавача към конкретните длъжници, произхождащи от договори за потребителски кредит, се прехвърлят на „ХХХ.”. Даденото от цедента „ХХХ пълномощно за изпълнение на задължението му по чл. 99 ал. З от ЗЗД не отговаряло на изискванията за конкретност, а препратката към договор, който е сключен на 28.06.2016г., било с оглед гарантираните от закона /чл.99, ал.4 във вр. с чл.75, ал.2, изр. 1-во ЗЗД интереси на длъжника - материално недостатъчна. Изводът бил, че за извършеното от пълномощника на „ХХХ, съобщаване по чл. 99 ал. З ЗЗД, това дружество не разполагало с редовно учредена от цедента „ХХХ представителна власт и съобщаването не проявило действието, предвидено в чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Затова по отношение на длъжника - ищецът /цесионерът/ не разполагал с материална легитимация на кредитор по предявените в процеса вземания и претенциите му към Д.Д.Ж. били неоснователни.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Особеният представител на ответника, с постъпила молба, моли исковете да се отхвърлят.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

           Видно от приложеното ч.гр.д. № 3547/2017г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал Заповед по чл. 410 от ГПК, по силата на която ответникът е осъден да заплати на ищеца процесните суми. Заповедта е връчена на длъжника /ответника/ при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, обуславящо допустимостта на настоящите установителни искове.

            Не е спорно по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на 10.12.2014г. между ответницата и хххе сключен договор за потребителски кредит № *********.  По силата на договора, кредиторът предоставя на кредитополучателя сумата от 500 лв., а кредитополучателят се задължава да я върне, ведно с лихви и такси, а именно: такса за оценка на досие – 25 лв.; общ размер на фиксирана лихва – 98,62 лв., такса за услуга „Кредит у дома" – 391,49 лв. Или да върне сумата от 1015,11 лв. на 60 седмични вноски /първата от 17.12.2014г./. Съгласно чл. 27 от договора, с подписването му кредитополучателят потвърждава, че е получил в брой пълния размер на кредита от 500 лв.

              Съгласно заключението на съдебноикономическата експертиза, на ответницата е предоставен кредитът от 500 лв., съгласно договора за потребителски кредит. От ищеца не е предоставена справка за размера на остатъчното задължение, посочен по пера – главница, лихви и такси.

Съгласно чл. 25 от договора, 30 % от общия размер на таксите „кредит у дома“ е за компенсиране разходите на кредитора, следователно останалата част представлява печалба на кредитора. Тези такси не са включени в ГПР, който е 48,00 %, а ако се добавят, ще се надхвърли лимита по чл. 19 ал. 4 от ЗПК, поради което уговорката за заплащането им е нищожна – арг.  чл. 19, ал. 5 и от 21, ал. 1 ЗПК. Таксата за оценка на досие не отговаря на чл. 10а, ал. 4 ЗПК - видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Клаузата е с неясен характер, не е ясно какви услуги се предоставят на клиента и какви действия извършва кредитодателят.

            По отношение на цесията, извършена с вземането по договора за потребителски кредит, съдът намира следното:

Ищецът „ХХХосновава активната си материалноправна легитимация на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.07.2016г., сключен с хххи Приложение № 1 към него. Съгласно чл. 99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. С представеното по делото пълномощно ищецът- цесионер е упълномощен от цедента от негово име да уведоми длъжниците за сключен на 28.06.2016г. договор за прехвърляне на вземания, т.е. не за процесния договор за цесия, сключен на 28.07.2016г. Също така, по делото няма доказателства изготвеното от цесионера уведомление за цесията до ответницата да е изпратено /с исковата молба се твърди, че писмото е изпратено и се върнало в цялост, като непотърсено, с оглед на което уведомяването предстояло да бъде направено в настоящото производство/. Следователно, волеизявлението на цедента по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД не е достигнало до длъжника. Особеният представител е получил книжата, приложени към исковата молба, но спрямо него следва да се отчете особеното му процесуално положение. Особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/ материалноправни изявления на трети лица, каквото е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за сключения договор за цесия.

Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на процесуалния представител  на ответника не може да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл. 47 ал. 6 от ГПК, представител /в този смисъл: Решение № 43/22.01.2019г. по в.т.д. № 1342/2018г. по описа на ОС Стара Загора, Решение от 05.03.2019г. по в.т.д. № 1387/2018г. по описа на ОС Стара Загора, Решение от 20.05.2019г. по в.т.д. № 1068/2019г. по описа на ОС Стара Загора, Решение № 74 от 27.07.2017г. по в.т.д. № 154/2017г. на Апелативен съд Бургас, което не е допуснато до касация с Определение № 567/18.09.2018г. по т.д. 3153/2017г. на II т.о. на ВКС и др./.

 

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

 

                Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Хххец, ул. „Хенрик Ибсен”  № 15, искове за признаване за установено по отношение на Д.Д.Ж., ЕГН **********,***, че същата дължи на дружеството следните суми: 485,60 лева – главница, представляваща задължение по договор за потребителски кредит №********* от 10.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.06.2017г. до изплащане на задължението; 86,79 лева – договорна възнаградителна лихва от 14.02.2015г. до 05.02.2016г.; 112,77 лева лихва за забава от 14.02.2015г. до 30.05.2017г.; 275,45 лева такси от 14.02.2015г. до 05.02.2016г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3547/2017г. по описа на Старозагорския районен съд, като неоснователни и недоказани.

 

Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                   

                                                                                    

                                                                                            Районен съдия: