№ 2086
гр. Бургас, 13.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501145 по описа за 2022 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Хидромонтаж груп“ - ЕООД – гр.София, против
Разпореждане №6646/07.06.22г., постановено по ч.гр.д.№2506/22г. на Районен съд Бургас, с
което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу КЛ. ИВ. Б..
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на
предаването на вещта и претендираните суми.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид
следното:
Пред Районен съд София, а по реда на чл.411, ал.1, изр. посл ГПК – пред Районен
съд, е подадено заявление по чл.410 ГПК от „Хидромонтаж груп“ -ЕООД – гр.София, срещу
КЛ. ИВ. Б.. Претендира се срещу длъжника да се издаде заповед за предаване на движима
вещ „мобилен телефон“. След оставяне на заявлението без движение е уточнено, че се
претендират и 1250 лева – „начислените задължения по приложената фактура от Виваком
АД, тъй като начислени лизинговите вноски, лихви и неустойки като задължение на
дружеството“.
С Разпореждане №4795/26.04.22г., съдията – докладчик е оставил без движение
подаденото заявление, като го е намерил за неясно и вътрешно противоречиво. На заявителя
е указано да отстрани нередовностите на заявлението, както следва: да уточни кога е
получена от длъжника движимата вещ, чието връщане се претендира, а именно мобилен
апарат, за какъв срок е договорено ползването му и на какво основание претендира
връщането на мобилния телефон. Изрично да се посочат клаузите въз основа на което се
претендира задължението за връщане на движимата вещ, съобразно императивното
изискване на чл.410 ал.1 т.2 от ГПК. Да уточни връщане на вещта ли претендира или
нейната равностойност в размер на 1250 лева. Съобразно отбелязаното в т. 13 от
заявлението да посочи претендира ли солидарна отговорност, ако да, кой е солидарен
длъжник.
С молба от 01.06.22г. заявителят е уточнил, че мобилният апарат е получен на
10.05.2019г. за срока, в който длъжникът изпълнява задълженията си като управител, което
качество е загубил. Уточнил е, че претендира сумата 1250 лева, съставляваща лизингови
вноски, лихви и неустойки по приложена към заявлението фактура.
С тук обжалваното определение, като е счел, че указанията му не са изпълнени от
1
заявителя, БРС е отхвърлил заявлението.
След образуване на въззивното производство, с Разпореждане №2750/23.05.22г.,
въззивният съд е намерил, че заявлението е нередовно на други основания. Същият го е
оставил без движение, с указания: да индивидуализира движимата вещ, чието владение се
претендира да бъде предадено: каква е марката, модела и индивидуализиращия (фабричен
или друг) номер на търсения мобилен телефон/апарат; да посочи размерите на отделните
парични вземания, които се претендират и които са включени в сумата от 1250 лева: какъв е
размера на претендираните лизингови вноски; какъв е размера на претендираните
неустойки; какъв е размера на претендираните лихви, от който момент и до кой момент се
претендират и върху какви суми – да се посочат отделно претендираните лихви върху
вноските и върху неустойките; да се посочи номера на „фактура от Виваком“,
удостоверяваща дължимостта на горните суми.
С молба от 08.09.2022г. заявителят е уточнил, че претендира мобилен телефон
„Айфон“ с фабр.№**********; уточнил е, че в сумата от 1250 лева са включени 257.27 лева
неустойка и лизингови вноски, в размер на 992.73 лева.
Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази
Закона намира, че разпореждането е частично неправилно и незаконосъобразно – по
отношение на претенцията за връщане на движима вещ – мобилен телефон. В частта, с която
се претендира сумата 1250 лева, съставляващи „начислените задължения по приложената
фактура от Виваком АД, тъй като начислени лизинговите вноски, лихви и неустойки като
задължение на дружеството“, заявлението следва да бъде потвърдено.
След като пред настоящата инстанция претенцията за връщане на движимата вещ
е уточнена, за въззивния съд е налице яснота относно искането и основанието на което то се
претендира – заявителят претендира връщане на мобилен телефон, собственост на
дружеството, закупен от него по силата на договор за лизинг и предоставен за ползване на
длъжника за времето, през което изпълнява длъжността „управител“.
По отношение на претенцията за 1250 лева, в които са включени 257.27 лева
неустойка и лизингови вноски, в размер на 992.73 лева, претенцията следва да бъде
отхвърлена. Доколкото фактическите твърдения на заявителя са, че е налице договор между
дружеството и „Виваком“ относно закупуване на мобилен телефон на лизинг, задължението
за заплащане на лизинговите вноски се поражда за дружеството спрямо Оператора, т.к.
първото закупува, а вторият продава тази вещ. Задължението за заплащане на цената е на
купувача – дружеството, а не на ползувателя Б.. Спрямо нея може да се претендира или
връщането на вещта или заплащане на лизинговите вноски и неустойки, не и двете. След
като спрямо нея се претендира връщане на вещта, тя дължи връщането, но не и заплащането
на цената на апарата, т.е. лизинговите вноски.
Поради изложените съображения, обжалваното определение, в частта, с което е
отхвърлено заявлението досежно сумата от 1250 лева като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
В полза на заявителя следва да се присъдят разноски, съобразно уважената част
от заявлението – 12.50 лева – държавна такса и 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт на
осн. чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №6646/07.06.22г., постановено по ч.гр.д.№2506/22г. на
Районен съд Бургас, в частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по
чл.410 ГПК, срещу КЛ. ИВ. Б., относно предаване владението на претендира мобилен
телефон „Айфон“ с фабр.№**********, и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДЛЪЖНИКЪТ КЛ. ИВ. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г.“ № **, ет. *,
ДА ПРЕДАДЕ на „ХИДРОМОНТАЖ ГРУП” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
2
на управление: гр. София, район Подуяне, ул. „566“ № 25, представлявано от Цветан
Найденов Петров, собствения на дружеството по силата на договор за лизинг с „Виваком“ –
АД, мобилен телефон „Айфон“ с фабр.№**********, предаден на длъжника на 10.05.2019г.,
в качеството й на управител на дружеството – заявител.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.
ОСЪЖДА КЛ. ИВ. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „Г.“ № **, ет. *, ДА
ЗАПЛАТИ на „ХИДРОМОНТАЖ ГРУП” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Подуяне, ул. „566“ № 25, представлявано от Цветан Найденов
Петров, СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ, в размер на 62.50 лева.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК съобразно настоящото определение, включително за деловодните разноски пред
въззивната инстанция.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3